Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ………… Година 2014 град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На единадесети април Година две хиляди и четиринадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР М.
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
Секретар: Т.И.
Прокурор: ИВЕЛИНА
БУХЛЕВА – ВАН КАУТЕР
като разгледа докладваното от съдия П.М. ЧНД № 390 по
описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн.
ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./
Образувано е въз основа на
изпратено чрез Министерство на правосъдието на Р. България Удостоверение по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване
и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция постановено на
24.04.2011г. на несъдебен орган на издаващата държава – ДАРС – Република
Словения, влязло в сила на 04.05.2011 г. срещу българския гражданин К.Т.М..
Засегнатото лице е с постоянно
местоживеене ***, поради което
компетентен да разгледа решението съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
Производството е протекло в
условията на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да бъде признато и приведено в
изпълнение.
Засегнатото лице К.Т.М., нередовно призован не се явява. Не е намерен на адреса, тъй като е
напуснал пределите на Р. България.
Защитникът
адв. Т.В. излага съображения за отказ за признаване изпълнението на финансовата
санкция. Сочи на непълнота на удостоверението, липса на реквизити и неспазване
изискването на издаване на български език. Позовава се и на изтекла абсолютна
давност от момента на установяване на нарушението до настоящия момент. Моли да
не бъде признато решението за налагане на финансова санкция.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено следното:
От приложеното по делото
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, се установява, че с решение № 11-102113500069 постановено
на 24.04.2011г. влязло в сила на 04.05.2011г., на несъдебен
орган - ДАРС в издаващата държава,
е наложена финансова санкция - „Глоба” в размер на 300 евро на българския гражданин К.Т.М. за извършено правонарушение, квалифицирано по чл.77а, ал.3, пар.1 от Закона за обществени пътища – ЗОП, свързано с нарушение на предписанията,
които установяват начина на плащане на пътна
такса в Р. Словения.
От фактическа страна е прието,
че на 24.04.2011 г. в 10:02 часа на територията на Република Словения е
управлявал личния си автомобил с регистрационен номер ROA1761, българският гражданин К.М. по магистрала А2 без валидна винетка,
която да е използвана по предписанията.
Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на ЕС, с
което е била ангажирана административна отговорност на българския гражданин с
налагането на наказание „Глоба” – в случая решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С оглед квалификацията на извършеното от М. – деянието е от кръга на
изрично посочените по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва
двойна наказуемост.
Съгласно удостоверението в проведеното писмено производство М. е бил
уведомен съобразно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението и за
сроковете за обжалване. Издаващият орган е посочил, че М. се е явил на
делото.
Съдът намира възраженията на защитата за непълнота или липса на реквизити
на представеното удостоверение за неоснователни. На първо място то е издадено
на български език, макар и на места да е използвана латиница. Това обаче по
никакъв начин не затруднява извличането на изискуемата информация относно
съществените реквизити като самоличност на лицето, извършеното нарушение,
неговото санкциониране и процедурата, по която е било проведено производството
пред Република Словения. Не може да бъде предмет на преценка от българските
съдебни власти възражението за изтекла абсолютна давност за санкциониране на административно
нарушение, т.к. това е било единствено в правомощията на словенските органи при
проведеното административно производство при тях. Към настоящия момент в
правния мир е факт влязъл в сила акт на несъдебен орган, който е ангажирал
административната отговорност на българския гражданин за осъществено на
територията на Република Словения административно нарушение. За пълнота
настоящият състав намира за нужно да обсъди наличието на предпоставките по
чл.35, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, уреждаща хипотеза на изтекла давност за изпълнение
на решението по българското законодателство. Такава уредена в ЗАНН в рамките на
две години от влизане в сила на наказателното постановление. Това безспорно към
настоящия момент е факт, но за да намери приложение нормата на чл.35, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС законодателят е поставил кумулативно изискване за подсъдност на
деянието на българския съд, което в конкретния случай не е налице. Нормата на
чл.4 от ЗАНН определя за подсъдни на българския съд само онези административни
нарушения, извършени от български граждани в чужбина, с които е засегнат
интереса на българската държава. Подобно засягане от поведението на К.М. не
може да бъде изведено.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице основанията по чл.30, ал.2 и 3
от ЗПИИРКОРНФС. Не се установяват отрицателните предпоставки за отказ за
признаване на чуждия съдебен акт и допускане на неговото изпълнение, визирани в
чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
По делото не са представени
доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във
връзка с решението за налагане на финансова санкция, което да обоснове
приспадане по чл.33 вр. чл.17 от ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно
изискването на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС паричното задължението на К.М. следва да бъде трансформирано в лева
по фиксинга на БНБ за деня, в който е постановено настоящото решение, като
определения официален курс на лева към еврото е 1,95583 лева, т. е.
равностойността на задължението от 300 евро по наложеното наказание „Глоба” възлиза
на 586,75 лева.
Разноските по признаването и
изпълнение на решението, съобразно изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС
остават в тежест на изпълняващата държава – Р. България.
По изложените съображения и на
основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА решение № 11-102113500069, влязло в
сила на 04.05.2011 г., на несъдебен орган в издаващата държава – Република Словения – ДАРС.д.д, с
което за правонарушение по чл.77а,
ал.3 пар.1 от Закона за обществени пътища – ЗОП на българския гражданин К.Т.М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция “Глоба” в размер на 300
евро, с левова равностойност 586,75
лева.
РЕШЕНИЕТО
да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която следва
незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно
компетентният орган на издаващата държава,
ДАРС-д.д., за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган
– ТД на НАП – Варна, както и при приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по
чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване
в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд – гр.
Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: