Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 05.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 8205 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 71902 от 30.03.2020 г. по
гр.д. № 70605/2015 г. по описа на СРС, 36 с-в е осъден С.Н.Х., ЕГН ********** да
заплати на Л.С.А., ЕГН ********** и Й.С.А., ЕГН ********** солидарно, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20294,00 лева, представляваща
стойността на притежаваните от тях, увредени и изчезнали движими вещи в периода
2010-2013г., намирали в двуетажна жилищна сграда с площ от 156 кв. м., с
идентификатор 68134.4329.335.1 по одобрената със заповед №
РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и с
адрес в гр.София, ул. „*****, както следва: градински грил от хром-никелова
стомана на стойност 205,00 лева, комплект система – прахосмукачка „Цептер“ –
905,00 лева, комплект парочистачка и парна ютия – 260,00 лева, фризер
вертикален „Липхер GS24” – 140, 00 лева, пералния „G.E.WWH7709 – 360,00 лева,
сушилня „G. E.DDE“ – 240,00 лева, котелна панелно-отоплителна италианска
система в комплект с бункер от фирма Диди
94 ООД – 2290, хладилник „Либхер RSP“ – 380,00 лева, мебели за трапезария от
фирма „БиБиСикс-Мебели“ – рустикални от масивно състарено дърво на обща
стойност 6200,00 лева, както следва: маса – 2,40м./1,10м., 12 тапицирани стола,
висок шкаф с рафтове – отворен, нисък затворен шкаф с огледало с дървена рамка,
шкаф за телевизор, малък затворен шкаф, система за готвене (съдове) от
хром-никелова стомана „Универсал“ на „Цептер“ с термокомпютър – 240,00 лева,
прибори за хранене за 12 души от хром-никелова стомана „Сенатор 12“ на „Цептер“
– 220,00 лева, кухненска система „Макси-вакси“ на „Цептер“ – 110,00 лева,
вградена фурна „Nardi”- 320,00 лева, миялна машина „Аристон“ – 350,00 лева,
телевизор “LCD TV LG 9” – 260,00 лева, осветителни тела, настолна
лампа, фруктиера, свещник 5 свещи, малък свещник, вази, купички и други
декоративни изделия от метал /зин/, внос от френската фирма “M.” – 1450,00
лева, сервиз за шампанско за шест души „Барон“ на „Цептер“ – 110,00 лева,
сервиз за кафе „Астра“ от хорм-никелова стомана за 6 души на „Цептер“ – 90,00
лева, сервиз за вино за 12 души „Принц 12“ от хром-никелова стомана – 180,00
лева, 2 броя тройни дивани – 1600,00 лева, 3 броя холандски кожени фотьойли –
600,00 лева, телевизор „Панасоник“ на стойка – 1249,00 лева, висока закачалка,
поставки за чадъри, за компактдискове, за бутилки и др., внос от форма
„Технохом“, Италия – 355,00 лева, телевизор „Филипс“ с фабричен № 42 Pf9946 –
650,00 лева, компютър марка „Макинтош“, фабричен номер: DOTFJ08VDFJ3 – 800,00
лева, лаптоп „Епъл“ – 470,00 лева, трикрилен гардероб 3.00м./2.50м. със
стъклени врати от фирма „БГ Мебел“ – 480,00 лева, троен разтегателен диван –
260,00 лева, метална спалня от алуминий 2.00 м./2.20м. – 280,00 лева, стенни
осветителни тела по цялото стълбище и голямо осветително тяло – авторски на
художника Г. А.– 6 бр. – 1000,00 лева, ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (18.11.2015г)
до окончателното й изплащане.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са уважени исковете по
чл.45 ЗЗД, е депозирана въззивна
жалба от ответника С.Н.Х. с излагане на доводи, че
решението в обжалвана част е неправилно.
Моли за отмяна на
постановеното решение в посочената обжалвана част, тъй като не дължи посочените суми. Заявява, че не е
упражнявала фактическа власт върху сградата в имота и описаните движими вещи,
че ищците не са били лишени от фактическа власт върху сградата, която е била
заключена от тях и е била охранявана със СОТ. Поддържа, че не е отнемала от
ищците фактическата власт върху двуетажната къща и никога не е имала достъп до
нея и описаните вещи. От показанията на разпитаните по делото свидетели е
установено, че на ищците не е отказван достъп до къщата и те са били допускани
свободно да преминават през дворното място и да влизат в къщата. Не оспорва, че
в съставения протокол за разпит по образуваното в 06 РУП досъдебно производство
действително е заявила, че „към
14.02.2011 г. се е намирала в имота, имала е ключ, с който го е заключвала при
тръгването си“. Това нейно поведение обаче е било тълкувано в постановеното
решение от СРС неправилно, че се отнася за жилищната сграда, а не за дворното
място, което и ответницата е имала предвид при даване на тези показания.
Последното, доколкото ответницата не е имала достъп до къщата, а само до
дворното място. Не оспорва, че не винаги е давала достъп на ищците през
дворното място, поради това че е живеела в ж.к.Младост, гр.София и е трябвало
да пътува до кв.Горна баня, където се намира процесния имот за да им осигури
достъп. С оглед това, поради неправилно възприета от съда фактическа обстановка
е постановено и неправилно решение в нарушение на закона.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците Л.С.А. и Й.С.А.. В
с.з. на 05.04.2021 г. заявяват становище за неоснователност на въззивната
жалба. Претендират разноски.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваните му части.
Във връзка с доводите във въззивната
жалба съдът намира следното:
Производството е
образувано по предявени от Л.С.А. и Й.С.А. срещу С.Н.Х. искове по чл.45 ЗЗД за
солидарното им заплащане на сумата 20 294,00 лева, като обезщетение за
причинени им имуществени вреди от липсващи движими вещи, които се намирали в
собствената им жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул. „*****. Поддържат,
че вина за липсата на описаните движими вещи е на ответника, тъй като след
19.11.2010г. заради неговото поведение не били допускани до жилището, като по
този начин били лишени насилствено от цялото си движимо имущество и
обзавеждане, намиращо се в него. Посочват, че вина за липсата на вещите е на
ответника, тъй като няколко месеца след завземането на фактическата власт,
както върху дворното място, така и върху жилищната сграда и гаража, установили,
че последните са напълно разграбени и са изнесени всички вещи от тях, вкл.
демонтирани са трайно прикрепени такива като радиатори, бойлер и пр. поддържат,
че на 08.06.2011г. в сградата бил предизвикан умишлен пожар. По този повод били
образувани две досъдебни производства – ЗМ579/2011г. на 06 РУП, пр. пр.
10643/2011г. по описа на СРП и пр. пр. 17508/2011г. по описа на СРП. Изтъкват,
че при съпоставка на протоколите за оглед, съставени в двете производства се
установява, че при оглед на 08.06.2011г. липсва цялото обзавеждане и всички
движими вещи – тяхна собственост, които са били в къщата на 15.03.2011г.
В срока за отговор
ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че фактическата власт върху
имота не била отнета по насилствен начин, а посоченото от тях решение по иска с
правно основание чл.76 ЗС касаело единствено дворното място, не и построените в
него сгради. Отделно от това, посочва, че ищците не били собственици на
жилищната сграда като по силата на влязло в сила решение по гр. дело №
8627/2011г. на СГС, I-15 състав за такъв била призната праводателката й Т.Щ.А..
Ответницата оспорва тя да е повредила, унищожила или разграбила посочените
вещи, вкл. причинната връзка между поведението и описаните вреди. Оспорва
същите по размер. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
За да уважи предявените
искове по чл.45 ЗЗД първоинстанционният съд е приел за доказано, чрез събраните
в производството доказателства, че към момента на установяване на фактическа
власт върху имота /дворното място/ от ответницата не по установен от закона
ред, а именно: използвайки сила и с помощта на свой познат – К.Н./установено с
влязло в сила решение по предявен иск по чл.76 ЗС/ в същия имот са се намирали
движимите вещи описани от ищците, като липсващи по вина на ответницата и които
вещи са собственост на ищците. Като установен по делото съдът е намерил и
факта, че към м.март 2011 г. тези движими вещи са били налични в имота и не са
се намирали там към м.09.2013 г. и дори и по-рано – към датата на пожара през
м.06.2011 г. За тази липса на вещите според съда вина носи ответницата, тъй
като последната е имала върху тях фактическа власт и е следвало да направи
дължимото, за да ги запази, респ. съзнавайки, че не са нейна собственост да ги
върне на собствениците им. Още повече, че по делото не са ангажирани
категорични доказателства, установяващи, че липсата им се дължи на поведение на
трети лица. Съдът е приел, че причината за липсата е ирелевантна за ангажиране
на деликтната отговорност. Доколкото по делото не са налице данни за това как
точно са изчезнали вещите, съдът не може да заключи дали поведението на ответницата
е умишлено (например продала е вещите на трето лице, дарила ги или ги е
обсебила) или е непредпазливо (например демонстрирала е такова поведение, в
резултат на което вещите са погинали (унищожени), макар да е била длъжна да
предположи, че при подобно поведение такъв резултат би настъпил. В кой да е от
случаите обаче, поведението й следва да се окачестви като виновно с оглед
резултата - вещите липсват. В този смисъл е и установената с разпоредбата на
чл. 45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, която в конкретния
случай не е оборена.
Решението е неправилно.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, от
ангажираните по делото доказателства следва да бъде установено, че ответникът е
извършил твърдените в исковата молба деяния, че поведението му е виновно и
противоправно, претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинна
връзка между поведението на ответника и вредите на ищеца, като
доказателствената тежест за установяване на тези факти пада върху последния
(тоест посочените факти следва да бъдат доказани от ищеца при условията на
главно и пълно доказване, което да създаде убеденост в съда за тях).
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е
установено каквото и да е противоправно поведение на ответницата по отношение на описаните движими
вещи и тяхната липса, респ. унищожаване, повреждане и пр., за които в производството е поддържано твърдение, че са собственост
на ищците.
В
проведеното производство е установено поведение на ответницата, като собственик
на дворното място след 03.11.2010 г. / нотариален акт №
146/3.11.2010 г., том III, рег. 18587, нот. д. № 508/2010 г., с който Т.Щ.А. е
продала процесното дворно място на ответницата С.Н.Х./ касаещо препятстване на
ищците да осъществят достъп до жилищната сграда, на която са се легитимирали
като собственици до постановяване на съдебно решение от 06.06.2013 г.
постановено от СГС по гр.д.№ 8627/2011 г. влязло в сила на 21.11.2017 г., с
което за собственик на последната на основание чл.92 ЗС е била призната Т.Щ.А.. Само по себе си обаче това
поведение не сочи за извършване на неправомерни действия или бездействия по
отношение на движимите вещи, които ищците твърдят че са се намирали в жилищната
сграда към м.март 2011 г. Чрез представените пред първата инстанция
доказателства в т.ч. събраните по двете образувани досъдебни производства -
както следва № ЗМ579/2011г. на 06 РУП, пр. пр. 10643/2011г. по описа на СРП,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, т. 3 НК във връзка
с кражба на телевизор и № ЗМ 1858/2011г. на 06 РУ при СДВР пр. пр. 17508/2011г.
по описа на СРП водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330,
ал. 1 от НК умишлен палеж, осъществен на 08.06.2011г. не се установява
поддържаното от ищците твърдение, че ответницата е имала безпрепятствен достъп
до жилищната сграда и до движимите вещи, за да бъде ангажирана отговорността й
за тяхното съхранение и запазване. Напротив в своите показания дадени на
17.02.2011 г. ответницата изрично посочва, че на 14.02.2011 г., когато е била в
имота заедно с К.Н.видимо всичко е било наред до тръгването им в 16.30 часа,
като едва на следващия ден – 15.02.2011 г. около 09.30 часа са установили с
Калин Николов, че двойната дървена врата, през която вкарват колата е с
отворено резе от вътрешната страна и портата е отворена леко. Тогава установили
и че външната част от патрона на входната врата на къщата липсва, като
незабавно К.Н.се обадил на полицията на тел.166. След пристигане на полицията
заедно с тях влезли в къщата. Именно в тези показания ответницата сочи, че
никога не е влизала в къщата освен на прага на първия етаж, когато е била
поканена от съпругата на А. – Й.А.. Съответно в дадените от К.Н.показания на
същата дата /17.02.2011 г. същият е посочил, че никога не е имал допуск до
къщата, ключ от нея са имали само семейство А.. По-късно по проведеното второ
досъдебно производство К.Н.е заявил, че след случая с кражбата /установена на
15.02.2011 г./ е придобил ключ от къщата по указания на полицията, но достъп до
нея не е осъществявал сам до установяването, че е извършен палеж през м.06.2011
г., тъй като до този момент къщата е била запечатана, а посещения е извършвал
там само с органите на полицията за извършване на огледи. По изложените
съображения, съдът намира предявените искове по чл.45 ЗЗД за недоказани. В
производството не е установено при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение, че ответницата е осъществила
неправомерно поведение във връзка с което на ищците са причинени имуществени
вреди от загуба и липса на описаните движими вещи, които са се намирали в
къщата преди 02.09.2013 г. /дата на въвеждането им във владение в жилищната
сграда по изпълнително дело № 20138480400671/, когато въз основа на решение №
1298/23.02.2013г. по в. гр. дело № 16658/2012г. на СГС, IV-Г състав /влязло в
сила на 18.11.2013г./, е бил уважен предявен от ищците срещу ответницата иск с
правно основание чл. 76 ЗС и последната е осъдена да им върне владението върху
дворното място, което единствено е било предмет на постановеното решение, а не
и жилищната сграда.
С оглед изложеното, подадената
въззивна жалба се явява основателна.
Поради несъвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено, като
неправилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 71902 от 30.03.2020 г. по гр.д. № 70605/2015 г. по описа на СРС, 36 с-в, с
което е осъдена С.Н.Х., ЕГН ********** да заплати на Л.С.А., ЕГН ********** и Й.С.А.,
ЕГН ********** солидарно, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20294,00
лева, представляваща стойността на притежаваните от тях, увредени и изчезнали
движими вещи в периода 2010-2013г., намирали в двуетажна жилищна сграда с площ
от 156 кв. м., с идентификатор 68134.4329.335.1 по одобрената със заповед №
РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и с
адрес в гр.София, ул. „*****, както следва: градински грил от хром-никелова
стомана на стойност 205,00 лева, комплект система – прахосмукачка „Цептер“ –
905,00 лева, комплект парочистачка и парна ютия – 260,00 лева, фризер
вертикален „Липхер GS24” – 140, 00 лева, пералния „G.E.WWH7709 – 360,00 лева,
сушилня „G. E.DDE“ – 240,00 лева, котелна панелно-отоплителна италианска
система в комплект с бункер от фирма
Диди 94 ООД – 2290, хладилник „Либхер RSP“ – 380,00 лева, мебели за
трапезария от фирма „БиБиСикс-Мебели“ – рустикални от масивно състарено дърво
на обща стойност 6200,00 лева, както следва: маса – 2,40м./1,10м., 12
тапицирани стола, висок шкаф с рафтове – отворен, нисък затворен шкаф с
огледало с дървена рамка, шкаф за телевизор, малък затворен шкаф, система за
готвене (съдове) от хром-никелова стомана „Универсал“ на „Цептер“ с термокомпютър
– 240,00 лева, прибори за хранене за 12 души от хром-никелова стомана „Сенатор
12“ на „Цептер“ – 220,00 лева, кухненска система „Макси-вакси“ на „Цептер“ –
110,00 лева, вградена фурна „Nardi”- 320,00 лева, миялна машина „Аристон“ –
350,00 лева, телевизор “LCD TV LG 9” – 260,00 лева, осветителни тела, настолна
лампа, фруктиера, свещник 5 свещи, малък свещник, вази, купички и други
декоративни изделия от метал /зин/, внос от френската фирма “M.” – 1450,00
лева, сервиз за шампанско за шест души „Барон“ на „Цептер“ – 110,00 лева,
сервиз за кафе „Астра“ от хорм-никелова стомана за 6 души на „Цептер“ – 90,00
лева, сервиз за вино за 12 души „Принц 12“ от хром-никелова стомана – 180,00
лева, 2 броя тройни дивани – 1600,00 лева, 3 броя холандски кожени фотьойли – 600,00
лева, телевизор „Панасоник“ на стойка – 1249,00 лева, висока закачалка,
поставки за чадъри, за компактдискове, за бутилки и др., внос от форма
„Технохом“, Италия – 355,00 лева, телевизор „Филипс“ с фабричен № 42 Pf9946 –
650,00 лева, компютър марка „Макинтош“, фабричен номер: DOTFJ08VDFJ3 – 800,00
лева, лаптоп „Епъл“ – 470,00 лева, трикрилен гардероб 3.00м./2.50м. със
стъклени врати от фирма „БГ Мебел“ – 480,00 лева, троен разтегателен диван –
260,00 лева, метална спалня от алуминий 2.00 м./2.20м. – 280,00 лева, стенни
осветителни тела по цялото стълбище и голямо осветително тяло – авторски на
художника Г. А.– 6 бр. – 1000,00 лева, ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (18.11.2015г)
до окончателното й изплащане и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от Л.С.А., ЕГН ********** и Й.С.А., ЕГН ********** срещу С.Н.Х.,
ЕГН ********** искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането й да им заплати
солидарно сумата от 20294,00 лева, представляваща стойността на притежаваните
от тях, увредени и изчезнали движими вещи в периода 2010-2013г., намирали в
двуетажна жилищна сграда с площ от 156 кв. м., с идентификатор 68134.4329.335.1
по одобрената със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК кадастрална карта и с адрес в гр.София, ул. „*****, както следва:
градински грил от хром-никелова стомана на стойност 205,00 лева, комплект
система – прахосмукачка „Цептер“ – 905,00 лева, комплект парочистачка и парна
ютия – 260,00 лева, фризер вертикален „Липхер GS24” – 140, 00 лева, пералния
„G.E.WWH7709 – 360,00 лева, сушилня „G. E.DDE“ – 240,00 лева, котелна
панелно-отоплителна италианска система в комплект с бункер от фирма Диди 94 ООД – 2290, хладилник „Либхер RSP“ –
380,00 лева, мебели за трапезария от фирма „БиБиСикс-Мебели“ – рустикални от
масивно състарено дърво на обща стойност 6200,00 лева, както следва: маса –
2,40м./1,10м., 12 тапицирани стола, висок шкаф с рафтове – отворен, нисък
затворен шкаф с огледало с дървена рамка, шкаф за телевизор, малък затворен
шкаф, система за готвене (съдове) от хром-никелова стомана „Универсал“ на
„Цептер“ с термокомпютър – 240,00 лева, прибори за хранене за 12 души от
хром-никелова стомана „Сенатор 12“ на „Цептер“ – 220,00 лева, кухненска система
„Макси-вакси“ на „Цептер“ – 110,00 лева, вградена фурна „Nardi”- 320,00 лева,
миялна машина „Аристон“ – 350,00 лева, телевизор “LCD TV LG 9” – 260,00
лева, осветителни тела, настолна лампа, фруктиера, свещник 5 свещи, малък
свещник, вази, купички и други декоративни изделия от метал /зин/, внос от
френската фирма “M.” – 1450,00 лева, сервиз за шампанско за шест души „Барон“
на „Цептер“ – 110,00 лева, сервиз за кафе „Астра“ от хорм-никелова стомана за 6
души на „Цептер“ – 90,00 лева, сервиз за вино за 12 души „Принц 12“ от
хром-никелова стомана – 180,00 лева, 2 броя тройни дивани – 1600,00 лева, 3
броя холандски кожени фотьойли – 600,00 лева, телевизор „Панасоник“ на стойка –
1249,00 лева, висока закачалка, поставки за чадъри, за компактдискове, за
бутилки и др., внос от форма „Технохом“, Италия – 355,00 лева, телевизор
„Филипс“ с фабричен № 42 Pf9946 – 650,00 лева, компютър марка „Макинтош“,
фабричен номер: DOTFJ08VDFJ3 – 800,00 лева, лаптоп „Епъл“ – 470,00 лева,
трикрилен гардероб 3.00м./2.50м. със стъклени врати от фирма „БГ Мебел“ –
480,00 лева, троен разтегателен диван – 260,00 лева, метална спалня от алуминий
2.00 м./2.20м. – 280,00 лева, стенни осветителни тела по цялото стълбище и
голямо осветително тяло – авторски на художника Г. А.– 6 бр. – 1000,00 лева,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба (18.11.2015г) до окончателното й изплащане.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.