РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Добрич, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230102516 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
уточнена с молба от 14.10.2021г./л.24/ от С. А. Н., ЕГН **********, подадена
чрез надлежно упълномощен адвокат, с която срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ** и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, ЕИК: *********, гр. *** са предявени искове за прогласяване
нищожност на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит,
сключен на 14.11.2018г. между ищеца и „КРЕДИСИМО” АД на няколко
основания и за прогласяване нищожност на договор за поръчителство,
сключен между „КРЕДИСИМО” АД и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД на 14.11.2018г.
В обстоятелствената част се излагат твърдения, че С.Н. и
„КРЕДИСИМО” АД сключили договор за потребителски кредит. Стойността
на този кредит е 2009,55лева при отпусната сума от 1550лева. Въз основа на
чл.4 ал.1 от договора за кредит, за обезпечаване изплащане на сумите по вече
сключения потребителски кредит, кредитополучателят следва да сключи
договор за предоставяне на поръчителство, по който страни са и
кредитодателя и поръчителя, като по силата на този „обезпечителен
договор”, кредитополучателят следва да заплати на поръчителя
възнаграждение в размер на 1529,70лв., разпределени в 15-те анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 101,98лв.
1
При горните фактически твърдения, ищецът претендира съдът да
установи по отношение на ответната страна, че клаузата на чл.4 ал.1 от
договора за кредит е нищожна на следните основания:
- противоречие с добрите нрави, доколкото с нея се създава задължение на
кредитополучателя да предостави банкова гаранция или поръчителство в
доста кратки срокове, при възнаграждение за поръчителството близко по
стойност до размера на отпуснатия кредит. Това води до значителна
нееквивалентност на насрещните престации и оскъпяване на отпуснатия
кредит. Ищецът бил принуден да сключи договора за поръчителство за да
сключи договора за кредит, доколкото поръчителството е условие за
сключване на договора за кредит;
- противоречие на закона- клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски
кредит от 14.11.2018г., предвиждаща сключването на Договор за
поръчителство противоречи на чл.19 ал.4 от ЗПК защото с допълнителните
разходи за обезпечението се стига до нарушаване на предвидения в закона
масималния размер на ГПР , води до заобикаляне на ограничението на чл.
19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите.
Сумата по договор за поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП, като чрез
включването на възнаграждението предвидено по Договор за поръчителство
към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и
повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Съгласно чл.19, ал.1
от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен с включването на
задължението по договора за поръчителство;
При горните фактически твърдения, ищецът претендира съдът да
установи по отношение на ответната страна, че договорът за поръчителство
сключен с „Айтръст” ЕООД е нищожен:
-на основание противоречие на добрите нрави. Конкретният порок е, че
възнаграждението по договора е в размери, приблизителни на размера на
отпуснатия кредит, което води до липса на еквивалентност на насрещните
престации, нарушаване принципа за добросъвестност и справедливост.
2
- сключване на договора за поръчителство противоречи на законовата
забрана за уговаряне на ГПР над максимално допустими размер. С този
договор се цели да се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК,
като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в
последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД,
доколкото от извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответната страна се установява, че едноличен собственик на капитала на "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД е "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо"
АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора
за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора
за поръчителство.
С исковата молба се претендират разноските по делото и заплатеното
адвокатско възнаграждение.
С допълнителна молба от 11.01.2022г., уточнена с молба от
22.02.2022г. ищецът претендира изменение на исковете относно договора
за потребителски кредит, като претендира съдът да установи
нищожността на целия договор за кредит, поради нищожността на
клаузата на чл.4 от договора на посочените основания, доколкото
договора за кредит не би бил сключен без тази клауза.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ай тръст” ЕООД депозира
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Налице е валиден договор за поръчителство. За предоставяне на услугите по
него Ай Тръст и ищецът са уговорили дължимата от него престация —
месечно възнаграждение съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на
101,98 лв. за периода на действие на Договора за потребителски кредит. Това
е периодът, в който Ай Тръст предоставя уговорените услуги. Съответно, при
отказ от Договора за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването
му, респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното
правоотношение с Кредисимо, ищецът не дължи възнаграждение на Ай Тръст
за периода, в който не се предоставят уговорените услуги.
Ищецът е имал възможност да се запознае предварително и е сключил
Договора за предоставяне на поръчителство посредством размяна на
електронни волеизявления. Ищецът е имал възможност да избере необезпечен
3
кредит или да предостави банкова гаранция. За него не е било задължително
да избере сключването на договор с дружество — гарант, което изрично е
посочено в Общите условия към договора за потребителски кредит.
Уговореното възнаграждение за услуги по Договора за предоставяне на
поръчителство сключен между Ай Тръст и ищеца не следва да бъде включено
от Кредисимо в ГПР като разход по кредита.
Сключеният между ищеца и Ай Тръст договор не е договор за
поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не
попада в обхвата на общия разход по кредита. Съгласно практиката на В КС:
Договорът за поръчителство не е съглашение между поръчител и длъжник, а
съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не
към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за неговото
задължение. “ (Решение № 1022 от 28.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 252/1999
г., V г. о., докладчик съдията Дария Проданова).
Дружеството „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и
„Ай Тръст“ ЕООД. Дружеството „Ай Тръст“ ЕООД извършва престацията на
услугите по договора за предоставяне на поръчителство. Ето защо и доводите
на ищеца, че уговарянето на възнаграждение по договор, различен от
договора за кредит и с юридическо лице, различно от дружеството - заемател
прикрива действителния размер на ГПР на Договора за потребителски кредит
с Кредисимо и следва да бъде включено в ГПР са неоснователни. Договорът
за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство с
различно от кредитора лице. Ето защо за надлежното спазване на
изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за
предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и
обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит.
Оспорва се твърдението, че кредитополучателя е въведен в заблуждение
относно параметрите на сключения от него договор с „Кредисимо“ ЕАД. На
същия е била предоставена предварително възможност да се запознае с
Договора за потребителски кредит и приложението към него, в които са
посочени дължимите от ищеца на „Кредисимо“ ЕАД суми - заявеният размер
на главницата, размерът на възнаградителната лихва при заявения период на
погасяване, а именно 15 равни месечни вноски и общ размер на всички
плащания.
Оспорват се наведените доводи за липса на насрещна престация по
сключения договор между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД, предвид наличието на
задължаване от страна на „Ай тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител
спрямо „Кредисимо“ ЕАД като кредитор на ищеца за изпълнение на нейното
задължение по процесния договор за кредит. С това, „Ай тръст“ ЕООД е
изпълнило своето договорно задължение.Нещо повече, съгласно чл. 29 и сл.
от ЗПК, ищецът е имал възможност в 14-дневен срок от сключване на
Договора за потребителски кредит да се откаже от него без да дължи
4
обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа. При отказ от
Договора за потребителски кредит, респективно при предсрочно погасяване
на задължението по кредитното правоотношение с Кредисимо, ищецът не
дължи възнаграждение на Ай Тръст за периода, в който не се предоставят
уговорените услуги. Ищецът не се е възползвал от това право, а напротив-
усвоил е заемната сума от Кредисимо.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредисимо”ЕАД депозира
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е
предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия.
При подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят
СТ. АЛ. Н. е имал възможностите а) да избере необезпечен кредит, б) да
предостави банкова гаранция или в) да обезпечи изпълнението на
задълженията си по договора между него и кредитора „Кредисимо" ЕАД, като
осигури поръчителство оттрето одобрено юридическо лице. Изборът на
физическото лице/кредитоискателя се отразява в заявлението за кредит - в т.ч.
желан размер на кредит, вид кредитен продукт, условия за ползване (дали ще
е обезпечен или необезпечен), начин на усвояване и т.н.
Общите условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо" ЕАД
(раздел III, т. 12) изрично отразяват, че клиентът може (т.е. има избор дали да
предостави или да не предостави обезпечение). Предоставянето на
обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за кредит и
за Кредитополучателя няма санкция (неустойка или по-голям приложим
размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Обезпечените и
необезпечените кредити не се отпускат по различен начин, не са два отделни
кредитни продукта, а представляват индивидуално договорени клаузи, които
не са пряко свързани с размера на отпускания кредити условията муза
погасяване. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че
договорът за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за
поръчителство с различно от кредитора лице. Ето защо за надлежното
спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по
договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но
е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за
кредит.
Ищецът не е въведена в заблуждение относно параметрите на
сключения от нея договор с „Кредисимо" ЕАД. На ищцата е била
предоставена предварително възможност да се запознае с Договора за
потребителски кредит и приложението към него, в които са посочени
дължимите от ищцата на „Кредисимо" ЕАД суми - заявеният размер на
главницата, размерът на възнаградителната лихва при заявения период на
погасяване, а именно 16 равни месечни вноски и общ размер на всички
плащания.
Сключен е валиден Договор за потребителски кредит №
5
1165648/14.11.2018 г. във формата на електронен документ. По смисъла на чл.
2, ал.1 от Договора за потребителски кредит, неразделна част от него
представляват Приложение № 1 „Условия на кредита", СЕФ и ОУ.
Сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство е
съвсем отделен договор, сключен от него с дружеството „Ай Тръст" ЕООД и
при параметри, уговорени от ищеца и дружеството „Ай Тръст" ЕООД.
„Кредисимо" ЕАД е извършило проверка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Процесът се извършва въз основа на информацията,
получена от кредитополучателя за липси на задължения и съдебни
производства, както и данните, получени от направените проверки чрез
справка в Централния кредитен регистър на БНБ, Националния осигурителен
институт, Регистъра на БНБ за банковите сметки и сейфове (считано от
12.05.2019 г.), Регистъра на Министерство на вътрешните работи за валидност
на лична карта и в друга база данни, до която има правомерно получен
достъп. Оценката се извършва от „Кредисимо" ЕАД, преимуществено, въз
основа на автоматизирано обработване на личните данни на
кредитополучателя, включително профилиране. Всички тези проверки се
извършвате цел проверка на самоличността и кредитоспособността на
потребителя. Това е посочено и вт. 1 от Раздел IV. - „Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя. Одобряване на заявлението" от
ОУ на Кредисимо, както и е законово регламентирано в чл. 16 от ЗПК,
съответно нарушения на тази разпоредба не са налични. Фактическият състав
по сключването на договор за потребителски кредит е завършен преди
сключването на договор за предоставяне на поръчителство. Ето защо и
"Кредисимо" ЕАД е оценило платежоспособността на кредитополучателя
преди той да сключи договор с дружеството - гарант. По тези причина не е
налице прехвърляне на тежест за оценка, тъй като процесът по оценяване на
платежоспособността на кредитополучателя е независим от фактическия
състав по сключването на договор за предоставяне на поръчителство.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
По делото е представен от ответника „Кредисимо” ЕАД договор за
кредит № 1165648/14.11.2018г., сключен между него и ищеца С.Н.. По силата
на чл. 2, ал.1 от Договора за потребителски кредит, неразделна част от него
представляват Приложение № 1 „Условия на кредита", СЕФ и ОУ.
Не е спорно между страните обстоятелството, че договорната връзка
възникнала онлайн, чрез официалния сайт на „Кредисимо” ЕАД, като никоя
от страните няма възражения по възникване на правната връзка и параметрите
на договора.
В приложение№ 1 към договора са посочени конкретните параметри за
предоставяне на заетата сума, а именно: размерът на потребителския кредит е
1550.00 лв. /главница/, при лихвен процент по кредита в размер на 41.24 % и
6
ГПР в размер на 50.00 %. Съгласно тях, общият размер на кредита (главница,
лихви и разходи по кредита) е в размер на 2009.55 лв. при спазване на
договореното изплащане от 15 месеца, като са посочени конкретните дати и
размер на вноските в погасителния план.
Съгласно чл.4 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от
подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено
от КРЕДИСИМО юридическо лице „Поръчител” в срок от 48 часа от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението след това е 24
часа от представяне на обезпечението. В ал.3 на същата разпоредба се
посочва, че срокът за одобрение на заявлението, в случай, че заявителят е
заявил кредит без обезпечение е 14дни от подаване на заявлението.
Ответникът „Кредисимо” ЕАД представя и Общите условия за
предоставяне на кредити на „Кредисимо" ЕАД. Съгласно раздел III, т. 12
клиентът може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство
се посочва в заявлението. В случай, че кредитополучателят е избрал да
предостави обезпечение, същият в 10дневен срок от подаване на
заявлениетоследва да представи банкова гранция или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство в срок от 48часа от подаване на заявлението.
Кедитополучателя следва да декларира, че е съгласен личните му данни да
бъдат предоставени от КРЕДИСИМО на Поръчителя за целите на учредяване
на обезпечението.
Представен от ищеца и ответника „Ай тръст” ЕООД е и самият договор
за поръчителство, сключен също на 14.11.2018г. между С.Н. и „Ай тръст”
ЕООД. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне поръчителство, Ай
Тръст се е задължило да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, по
силата на който Ай Тръст да отговаря пред Кредисимо солидарно с ищеца за
изпълнението на всички негови задължения по Договора за потребителски
кредит и за всички последици от евентуално негово неизпълнение на
задължения по Договора за потребителски кредит. За предоставяне на
услугите по Договора за предоставяне поръчителство Ай Тръст и ищецът са
уговорили дължимата от него престация /чл.8 ал.1 / — месечно
възнаграждение съгласно Приложение № 1 в размер на 101,98 лв. за периода
на действие на Договора за потребителски кредит.
Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на
поръчителство ответникът има право да заплаща възнаграждението на
поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“, или по
други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал.
7
5, „Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя плащане
от ответника на възнаграждението му, както и на всички
други негови вземания. В случай че платената сума не е достатъчна да погаси
изискуемите задължения, се погасяват с приоритет задълженията към „Ай
Тръст“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.
1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи на добрите нрави и
закона на два договора, а именно:
-Договор за потребителски кредит от 14.11.2018г., сключен между
ищеца СТ. АЛ. Н. и ответника „Кредисимо” ЕАД, доколкото клаузата на чл.4
ал.1 от Договора е нищожна на въведените основания и договора не би бил
сключен без нея;
- Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и
ответника „Ай тръст“ ЕООД.
В конкретният случай приложение намират и нормите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния
документ и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги), в съответствие с които
съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за
подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или
последващо подписване на хартиен носител. Налице е валиден договор за
потребителски кредит, а неразделна част от същия са Общите условия/ОУ/ и
Стандартния европейски формуляр/СЕФ/. С попълване на заявлението и
изпращането му на „Кредисимо“ АД, след получаване по електронната поща
на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно
изявление, че приема условията на договора, включително поръчителстването
от страна на „Ай тръст”.
По отношение предявените обективно съединени искове за установяване
на нищожност на Договора за кредит:
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният
предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. В случая по реда на
8
чл.129 ал.2 от ГПК ищецът е депозирал и допълнителна молба от
11.01.2022г., уточнена с молба от 22.02.2022г. Нищожността на целия
договор е обоснована със съществени пороци на една от клаузите на
договора, а именно – клаузата на чл.4, съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение
на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен
срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице „Поръчител” в срок от 48 часа
от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението след това е
24 часа от представяне на обезпечението. В ал.3 на същата разпоредба се
посочва, че срокът за одобрение на заявлението, в случай, че заявителят е
заявил кредит без обезпечение е 14дни от подаване на заявлението.
Въведените и обективирани в петитума на редовната искова молба/л.26/
от ищеца основания за недействителността са две: нарушение на добрите
нрави и в условията на евентуалност- нарушение на императивната законова
разпоредба на чл.19 ал.4, вр. с чл.21 ал.1 от ЗПК .
Освен да направи преценка за наличие на тези пороци, съдът следва да
извърши и преценка, доколко при наличието на някой от тях, водещ до
нищожност на инвокираната клауза, договорът за кредит би бил сключен и
без тази клауза.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато ищецът е
предявил няколко обективно съединени иска за недействителност на
договора, в тези случаи съдът не е обвързан и от посоченото от ищеца
относно вида на съединяването на предявените искове (кумулативно или
евентуално), а следва да ги разгледа в поредност според тяхната обективна
обусловеност помежду им и/или според тежестта на порока, водещ до
недействителност, като ако установи по-тежкия порок не разглежда иска за
по-лекия. (В този смисъл: Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №
583/2016 г., IV г. о., ГК – докладчик съдията С. Ц.; Решение № 106 от
01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. ВКС; Решение № 97 от
08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. I г. о. ВКС; Решение № 198 от 10.08.2015
г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС и др.).
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е
налице друго основание за нищожност. В този смисъл, независимо от
съединяването на иска за установяване нищожност на клаузата поради
противоречие със закона, като евентуален, съдът следва да разгледа именно
първо него.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
9
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер –
пет пъти размера на законната лихва.Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна,
„обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК. Видно е
от договора за кредит, в него не е отразена действителната „обща сума,
дължима от потребителя“. Вярно е, че Договорът инкорпорира в себе си
„погасителен план“, но общата сума, дължима от потребителя не включва
задължението по договора за гаранция. „Пропускането“ на „такса гарант“ се
отразява на размера и на годишния процент на разходите, защото той
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
При включването на таксата гарант като разход, ГПР който е определен в
договора за кредит на 50% ще надхвърли максимално допустимия петкратен
размер на законната лихва.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита от 2009,55 лв., без в нея да е
включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на
поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения
ГПР.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
10
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е
предоставил на ищеца процесната сума от 1500,00 лв. Доколкото според
съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за
предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит,
влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а
предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение,
което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да
се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД
е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност. Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик
на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски
кредит „Кредисимо“ АД. В Общите условия за предоставяне на кредити
Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 8, ал.2 , т. 2 от
сключения от Договор за предоставяне на поръчителство с ответника
„Ай тръст“ ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на
кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл.8 ал. 5 от
Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ АД е овластен да
получава плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес
модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически
лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на
годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те
несъмнено се отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е определено
като условие за отпускане и усвояване на кредита.
По този начин макар формално клаузата на чл.4 от договора за кредит да
не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата реална промяна,
защото задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като се
задължи с допълнителни разноски пред дружеството поръчител.
11
Съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Налице е твърдяната от
ищеца нищожност поради противоречие на закона.
При този извод съдът не следва да разгледа второто основание, наведено
от ищеца, за нищожност на процесната клауза, ерго и на договора за кредит
на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, но за пълнота на изложението съдът
следва да посочи, че така уговорена клаузата на чл.4 от договора за кредит
противоречи и на добрите нрави. От анализа на клаузата се стига до извода,
че длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на заявителя е кредитора на длъжника по договора за
кредит /справка в ТР/. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това
води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и
не отговаря на изискването за добросъвестност.
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за кредит,
следва да се извърши преценка дали договорът закредит би бил сключен без
коментираната клауза. Преценката следва да се извърши към датата на
сключване на обсъждания договор за кредит- 14.11.2018г.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени
по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски
кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се
изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на
клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено
като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в
случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на
клаузата на чл.4 от процесния договор обуславя недействителността на целия
договор, защото без клиента да приеме опцията за поръчител договорът за
кредит не би бил сключен в този момент . Щом кредитополучателят е приел
12
да се натовари с двойна финансова тежест заради поръчителството, опцията
заявлението му да се разгледа в четиринадесет дневен срок , определено не е
било приемливо икономически за задоволяване моментната му нужда от
финансиране.
С оглед изложените доводи, искът за прогласяване нищожността на
договора за кредит от 14.11.2018г., поради противоречие със закона подлежи
на уважаване.
С оглед постигане правната цел с разгледания иск, искът за установяване
нищожност на договора заради нарушение на добрите нрави не следва да се
разгледа.
По отношение на исковете за прогласяване нищожност на сключения с
ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство
съдът намира следното:
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора -
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като един
комплексен договор. Връзката между двата договора е определена от
клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит
при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с
определено от кредитора юридичесо лице - поръчител, както и сключването
на договора за предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е
сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред
това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5,
изр. второ от Договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата
процесни договора се намират във взаимовръзка по между си и като комплекс
от правоотношения между страните, последиците от прогласяването на
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода
да договаря условията, при които „Ай тръст“ ЕООД да му предостави
поръчителство. Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство,
който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл.
143, ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
13
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените
суми от датата на плащането, което е и договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2.
Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск. Макар и наречено възнаграждение
за поръчителя, представлява допълнителна печалба за кредитора в размер на
сума, която е по-висока от главницата по кредита. Когато търговецът създава
предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка с
предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови
ограничения – чл.19 ЗПК, да се реализира по – голяма печалба от страна на
кредитодателя, чрез договаряне на по-високо възнаграждение, независимо от
начина на нейното наименуване, тази облага представлява печалба за него и
като такава следва да бъде калкулирана като елемент на договорна лихва. По
изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 14.11.2018г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и ищеца, е
нищожен на посочените две основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД –
поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави, вр.
чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена
неговата нищожност.
Съобразно изложените по- горе доводи за разглеждане на исковете при
конкуренция на основанията за нищожност, съдът следва вдизспозитива на
съдебния акт да се произнесе по иска по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Относно разноските: На осн. чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора
ответникът „Кредисимо” ЕАД следва да заплати на ищеца сторените разноски
за държавна такса в размер на 62лв. и адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл.38 ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата по искане на адв. М.,
пълномощник на ищцата ,заявено и в списъка за разноски. Съдът намира, че
предпоставките на тази разпоредба са налице. Видно от представения договор
за правна защита не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна
помощ на материално затруднено лице. Насрещната страна дължи разноски,
доколкото исковата молба се възприе за основателна. Следователно адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на делото.
Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да се присъди
14
възнаграждение в размер на 340лева. Посочената сума следва да се присъди в
полза на процесуалния представител адвокат М. В. М., АК **,, а не на
ответника, с оглед на обстоятелството, че последния не е реализирал този
разход.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът „Ай тръст” ЕООД следва да
заплати на адв. М. В. М., АК ** разноски за държавна такса в размер на
61,19лв. и 337лв. адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД
договор за кредит от 14.11.2018г., сключен между С. А. Н., ЕГН **********,
и "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД
договор за поръчителство от 14.11.2018г., сключен между С. А. Н., ЕГН
********** и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: *********, г**
ОСЪЖДА "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: **, ДА ЗАПЛАТИ НА С. А. Н., ЕГН **********
сторените разноски в размер на 62лв. заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: г**, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., АК**, и 340лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: *********, г*** ДА ЗАПЛАТИ
НА С. А. Н., ЕГН ********** сторените разноски в размер на 62лв. заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: *********, г**", ДА ЗАПЛАТИ
НА адвокат М. В. М., АК **, 340лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
15