Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1881 Година 10.06.2020 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав
На двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №18971 по описа за
2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание член 50 от ЗЗД, вр. с член 45 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г.И.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Д., в
исковата си молба против П.Б.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ***. Г.П., иска
от съда да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 141,51 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди
и сумата от 3 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, в
резултата на ухапване от куче порода „****“, което е собственост и се намира
под надзор на ответника, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от датата причиняването –
20.04.2019 г., до окочателното им изплащане, както и направените по делото
разноски.
Твърди, че на 20.04.2019 г. разхождал кучето си в близост до къщата му в гр. П, ****.
Видял съседа му Т.Х., който го поканил в двора му, за да си поговорят. Влезли в
двора заедно с кучето му, което държал на повод. На излизане видели голямо куче
- порода „К“, което се разхождало без повод и намордник. На 40-50 метра след
него вървял стопанина на кучето – ответника П.Б.Б.. Той се изплашил от кучето и
неговите размери, поради което решил да се върне заедно с кучето си в двора на
съседа. През това време другото куче се затичало, влязло в двора и се
нахвърлило върху ищеца, като започнало да го хапе по левия крак и разкъсало
дънките и лявата му обувка. Ищецът бил много изплашен, чувствал силна болка в
крака. Неговият съсед го придружил до имота му, след което потърсили медицинска
помощ в спешното отделение на Втора градска болница. Направена му била
превръзка и обработка на раните, поставили му инжекции и др. Издадено му било
СМУ, от което било видно, че му била причинена лека телесна повреда. Ищецът
подал жалба в първо РПУ на ОД МВР - Пловдив и до Кмета на Община Пловдив. С
постановление от 28.10.2019 г. на РП-Пловдив било отказано образуване на ДП,
поради липса на причинена средна или тежка телесна повреда. От община Пловдив
било издадено Наказателно постановление, с което било наложено адм. наказание
„глоба“ на ответника. В резултат на инцидента на ищеца били нанесени
имуществени вреди – разкъсани дънки и обувки на обща стойност 100 лева, платени
разходи за лечение – 30 лева за СМУ и 11,51 лева за лекарства, както и
неимуществени вреди – уплаха, стрес, болка и страдание от нападението и ухапванията,
психическо напрежение, потиснатост, напрегнатост, безсъние, главоболие, душевен
дискомфорт. Сочи че в случая била налице отговорността по чл. 50 от ЗЗД.
Ответникът П.Б.Б., чрез
пълномощника му адв. Г.П., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва
предявените искове. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на
действителната обстановка. Твърди, че размерът на имуществените вреди –
разкъсани дънки и обувки – не е доказан. Моли съда, да отхвърли предявените
искове и да му присъди разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени в заверен препис Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 28.10.2019 г. на РП – гр. Пловдив №
6303/29.10.2019 г., Акт за установяване на административно нарушение
04960/07.06.2019 г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление
№952/11.07.2019 г., от които се установява изложената фактическа обстановка, а
именно че на 20.04.2019 г. около 18,45 часа ищецът Г.Д. разхождал на повод своя
домашен любимец порода „***“, когато бил нападнат от друго куче в частен имот
на свой приятел Т.Х., на *****. Установява се, че кучето което го нападнало
било на порода „****“, което било домашен любимец на П.Б.Б., който го разхождал
без намордник и без повод. При нападението Г.Д. бил захапан от кучето на П.Б.
за прасеца на левия крак.
По делото са представени в заверени преписи Съдебно медицинско
удостоверение № 360/22.06.2019 г. от Съдебна медицина при УМБАЛ“С Г.“***, Лист
за преглед на пациент от 22.04.2019 г., 20,10 часа, Допълнителен лист към лист
за преглед на пациент и Болничен лист на Г.И.Д., от които се установява, че
същия на посочената дата 22.04.2019 г. е получил наранявания в областта на лявата
подбедрица, както и охлузвания в същата област.
Представени са като доказателства в заверени преписи Фактура №********** от
22.04.2019 г., издадено от УМБАЛ“Свети Г.“***, за сумата от 30,00 лева
представляваща такса за издаване на удостоверение, ведно с фискален бон, както
и рецепта от мед. специалист на МБАЛ “С. П“, с която са предписани лекарства,
чиято стойност при закупуването е 11,51 лева съгласно фискален бон към нея.
От показанията на свидетелят Т. Г. Х., се установява, че познава Г.Д., като
с него от скоро били съседи. Твърди, че живее в землището на кв. ***, в
местността „***“ на отстояние около 100 метра от къщата на Г.. Твърди, че през
м. април 2019 г., в късния следобед Г. разхождал кучето си и той го поканил да
влезе в двора му. Двора му тогава бил с временна ограда и с арматурна мрежа,
която той свалил, за да може да влезе с кучето. Когато излезли от двора ми
видели на около 20 метра куче порода „***“, голямо, което било с човек на
разстояние от него 15-20 метра. Твърди, че това голямото куче не било с повод.
Когато кучето ги видяло се турнало към тях. Стопанинът му го извикал, но то не
се върнало а тръгнало срещу кучето на Г.. Г. се опитал да предпази кучето си,
но голямото куче го захапало за левия крак. Твърди, че когато разтървали Г. от
кучето, дънките, с които бил били скъсани и имало кръв. Обувките носел като
чехли, но не помнел дали били скъсани. Съпругата му го закарала в болница.
От показанията на свидетелят Т. Р. Д., съпруга на ищеца, се установява, че
през м. април съпругът й бил ухапан от куче. Твърди, че той излязъл да разходи
тяхното куче, което водил на повод. Бил при съседа им Т., когато голямо куче
порода „***, свободно пуснато се спуснало към тяхното куче. Твърди, че от
съпруга си разбарала, че собственика на голямото куче бил на разстояние от тях.
Когато Ж. се опитал да разтърве двете кучета, голямото куче го захапало за
левия крак в областта на прасеца. Твърди, че когато видяла съпруга си доведен
от Т., той бил много уплашен. Дънките му били разкъсани. Обувките му също били скъсани.
Обадила се на тел.112 и закарала съпруга си на лекар. Твърди, че след инцидента
съпруга й бил на болкоуспокоителни и не бил адекватен. Твърди, че след
инцидента не работил дълго време, изгубил съня си. Не искала да извежда сам
кучето им, винаги бил с друг придружител. Твърди, че рецептата, с лекарставата
които му изписали била изпълнявана три пъти. Твърди, че дънките и обувките му стрували над 100,00
лева. Твърди, че и до настоящия момент изпитвал страх и ужас от инцидента и не
се е възстановил. В резултата на инцидента станал нервен, избухлив и не можел
да се концентрира. По тази причина не му давали да работи в семейната им фирма,
която се занимавала с изработка и монтаж на врати и прозорци.
Останалите представени писмени доказателства не променят направените
изводи.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от
надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
За да е налице фактическият състав на отговорността по
чл. 50 ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика, или на лицето, под
чийто надзор се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи –
причинени вреди /имуществени и неимуществени/ от вещи/животни/, които вреди да
са в причинно-следствена връзка със състоянието/поведението на съответната вещ.
Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика от общата
отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или
бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на
отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и
свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици
от притежанието на вещта, респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните
последици, настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта.
В аспекта на изложеното, когато се касае за
животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо
да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира
животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си
качества е причинило тези вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
се установява че ответникът П.Б.Б. на 20.04.2019 г. е разхождал собственото си
куче „****“ в района на ****, гр. П. По същото време ищецът Г.И.Д. водел на
повод кучето си порода „****“. При опит на Г.Д. да разтърве двете кучета,
първото от които не било на повод, бил захапан за левия крак в областта на
прасеца.
Това обстоятелство се установява и от приетите по
делото медицински документи и гласни доказателства.
Доколкото отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна,
ирелевантно е поведението на ответника по делото. Установява се от
доказателствата, че кучето на ответника е било без намордник и без повод.
Ответникът отговаря за поведението на кучето.
Още повече и съобразно чл. 11, ал. 1, ал. 1 от Наредба за овладяване
популацията на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането
на домашни кучета и котки на територията на община Пловдив – всеки собственик,
или водач на домашен любимец е длъжен да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето – домашен любимец и да не допуска ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Отговорността за вреди от вещи, не зависи от
поведението на собственика на кучето или това на надзираващия го, както и от
това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени
качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато
то не е агресивно/ - виж решение №
249/24.09.2012 г., по гр. д. № 1450/2011г. на III г. о.
Елементите ангажиращи
отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД са доказани по производството.
В настоящото производство ищеца е претендирал имуществени
и неимуществени вреди.
По отношение на имуществените вреди:
С исковата си молба ищецът претендира
имуществени вреди в общ размер на 141,51 лева.
Видно от представените по делото писмени
доказателства ищецът твърди, да са му причинени такива представляващи скъсани
дънки и обувки, в резултат на ухапването от кучето на ответника. Същото се
потъврждава от гласните доказателства на свидетелите Т. Х. и Т. Д.. Същевременно
обаче, съдът намира, че макар и доказани по вид тези умиществени вреди, не е
доказан размерът на същите. Не е достатъчно доказателството представляващо
показания на съпругата на ответника д., в които същата заявява, че стойността
на повредените дънки и обувки е 100,00 лева.
Представени са доказателства, за извършени от ищеца
разходи за медицински прегледи и лечение на обща стойност 41,51 лева,
представляващи Фактура №********** от 22.04.2019 г., издадено от УМБАЛ“С Г.“***,
за сумата от 30,00 лева представляваща такса за издаване на удостоверение,
ведно с фискален бон, както и рецепта от мед. специалист на МБАЛ “С.П.“, с
която са предписани лекарства, чиято стойност при закупуването е 11,51 лева
съгласно фискален бон към нея.
Ето защо съдът намира, че следва да присъди на
ищеца доказаните имуществени вреди на обща стойност 41,51 лева, като до пълната
претендирана сума в размер на 141,51 лева, следва да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
По отношение
на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Принципът за справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и
когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
Видно от представените медицински документи,
описанието на свидетелите в събраните пред съда гласни доказателства, се
установява нараняване на левия крак на ищеца, което е затруднило предвижването
му, без да го обездвижи. Раната, която е била причинена от ухапване безспорно е
създала дискомфорт на ищеца, като не са събрани доказателства за неговата
продължителност.
Твърдят се неимуществени вреди състоящи се в
стрес и безпокойство, които се твърди от съпругата на ищеца, да продължават и
до днес, както и невъзможнот на ищеца да работи продължително време в
собствената си фирма. Съдът кредитира показанията на свидетелят Д. относно
достоверността за сътоянието на ищеца към момента на извършване на деянието, но
същите не се подкрепят от останалите доказателства, относно твърдението че
болката, страданието и стреса от преживяното са продължили дълъг период от
време, който продължава и до днес.
С оглед изложеното, за да определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
- последствия от инцидента, - болките и
страданията на ищеца във връзка със самото захапване. Ухапването от куче е
довело до негативни преживявания и високоинтензитетни болки;
- притесненията и смущенията, които изпитва
ищеца след увредата и към настоящия момент;
- възрастта на пострадалия към датата на
инцидента и неговата работоспособност;
С оглед обстоятелството, че ищецът не доказа
продължителен период на търпени болки и страдания, съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в
размер от 1 500,00 лева. Определянето на по-висок размер от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
По отношение на пълния претендиран размер с исковата молба – 3 000,00 лева,
съдът намира, че следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването му - 20.04.2019 г. без покана, поради което съдът намира,
че следва да присъди законна лихва за забава именно от тази дата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът ще следва, да осъди ответника да заплати на ищеца съразмерно с
уважената и отхвърлената част от предявените искове направените по делото
разноски в размер на 330,73 лева.
С оглед частичното отхвърляне на исковете, съдът ще
следва да осъди ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 152,79 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 50
вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД, П.Б.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.П., да заплати на Г.И.Д.
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Д., сумата от 41,51(четиридесет и един лева и 51 ст.) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 1 500,00(хиляда и петстотин)
лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултата на увреждане причинено на 20.04.2019
г. в гр. Пловдив – ухапване на Г.И.Д. от куче порода „*****“, собственост на П.Б.Б.,
при който инцидент Г.И.Д. е получил увреждания - рана от ухапване от куче на прасеца
на левия крак, ведно със законната
лихва върху двете суми, от датата на инцидента – 20.04.2019 г. до
окончателното изплащане, като до пълните претендирани суми съответно за
имуществени вреди 141,51 лева и за неимуществени вреди 3000,00 лева, ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.Б.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ***. Г.П., да заплати на Г.И.Д. ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез ***. Г.Д., сумата от 330,73(триста и тридесет лева и 73 ст.)лева, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
Г.И.Д.
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ***. Г.Д., да заплати на П.Б.Б. ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез ****. Г.П., сумата от 152,79(сто петдесет и два лева и 79 ст.) лева, направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК