№ 92
гр. Сливен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава К.а
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Светослава К.а Гражданско дело №
20242200100459 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Т. Й. М. против „Дженерали застраховане“
АД, в която се твърди че на 01.08.21г. С. Й. В., нейна сестра, е пострадала в
ПТП, като е пътувала като пасажер на задна седалка в лек автомобил, марка
„С.“, управляван от Р. И. Б.. Около 10.00 часа на 01.08.21 г. на път І-5 км 267
плюс 186 между с. *******, л.а., управляван от Р. Б. се е движил в посока от
гр. СЗ към гр. Д. и в резултат на внезапно влошаване на здравословното му
състояние, управляваният от него лек автомобил навлиза в насрещното пътно
платно и се удря в движещия се насреща лек автомобил, марка „П“,
управляван от водача С. М. М., движещ се в посока от гр. Д. към гр. СЗ. Малко
след произшествието на място е пристигнал екип на Бърза помощ и екип на
МВР, като са констатирали смъртта на С. Б., настъпила в резултат на удара
между двата автомобила. Като причина за смъртта е посочена съчетана
травма, несъвместима с живота, предизвикана от станалото на 01.08.21г. ПТП.
Сочи се, че с постановление на ОП Хасково е прекратено воденото ДП №
438/21г. по описа на РУ Д., като Окръжна прокуратура приема, че ПТП, при
което е настъпила смъртта на С. Б. не е в резултат на виновно поведение на
водача Р. Б. и е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Водачът Р. Б. не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди последиците от ПТП. Постановлението е
влязло в законна сила, след обжалването му по реда на НПК.
Сочи се че, лекият автомобил, с който е настъпило ПТП е застрахован и
за него е налице валидно сключена към 01.08.21 г. застрахователна полица
„ГО“ при ответното застрахователно дружество „Дженерали застраховане“
АД. Ищцата твърди, че в резултат на загубата на нейната сестра е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от липсата
на единствената й сестра, с която приживе са били в много силна
привързаност и са изпитвали взаимна сестринска обич. Загубата на нейната
1
сестра е необратима и непрежалима, тъй като ищцата е била отгледана в
детството си предимно от своята сестра и заедно са израснали под нейните
грижи и контрол. Починалата сестра е полагала грижи за възпитанието,
отглеждането и всички проблеми в ежедневието, които ищцата е споделяла
единствено и само с нея. Загубата й, в сравнително млада възраст, е лишила
ищцата завинаги от сестринска обич и грижи. Сочи се, че контакта е бил
ежедневен, като разговорите са били продължителни, а след тях и двете са
изпитвали удовлетворение и спокойствие от това, че са споделили проблемите
и ежедневието си, чувствали са се уверени и силни от това, че са заедно, като
сестрата С. е била опора в живота на ищцата. Винаги я е слушала и се е
ръководила от съветите й.
Ищцата е преживяла много тежко внезапната и неочаквана смърт на
своята сестра и в продължение на около три години изпитва силна и
непреодолима мъка от неочакваната загуба, която е прераснала в депресивно
състояние, пречещо да извършва обичайните си ежедневни ангажименти и
задачи. Ищцата е спряла да контактува с близки и познати, и от един ведър и
щастлив човек се е превърнала в затворена, неконтактна и тъжна личност,
изпитваща непреодолима мъка по загубата на опората в живота си. Не може
да преодолее и превъзмогне стреса и страданията, предизвикани от внезапната
и непредвидима загуба на своята сестра.
На 08.03.24г. в деловодството на ответното дружество, ищцата е
депозирала молба-заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
повод процесното ПТП. Със съобщение от 24.03.24г. ответното дружество е
отказало да изплати обезщетение по предявеното заявление.
Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което
присъди на ищцата обезщетение в размер на 80 000 лв., представляващо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на
сестрата С. Й. Б., настъпила на 01.08.21г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 01.08.21г. до окончателно изплащане на сумата.
Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество. В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се
оспорва качеството на застраховател по застраховка „ГО“. Не се оспорва и
обстоятелството, че на 01.08.21г. е настъпило ПТП. Твърди се, че не са налице
всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството,
тъй като ищцата не е ангажирала твърдения и доказателства във връзка с
наличието на изключителност по отношение на тяхната сестринска връзка.
Оспорват се твърденията, че ищцата е живяла от дълги години със своята
сестра, тъй като двете са живели в две отделни домакинства. Сочи се, че
изложеното в исковата молба насочва по-скоро за нормален израз на тъга и
скръб от загубата на сестрата, което не се отличава с изключителност. Оспорва
се и предявеният иск по отношение на претендираната лихва, по отношение
именно на датата, от която се претендира законната лихва, като се твърди, че
по отношение на претенцията е изтекла специалната 3-годишна давност и
заявено възражение в този смисъл. Заявени са доказателствени искания.
2
От фактическа страна се установява следното :
На 01.08.2021 г. около 10:45 часа на път 1-5, км 267+186м между
с.******* в посока юг- север се е движил лек автомобил П 307 с per. №
*******, управляван от С. М. М.. По същият път в посока север-юг, при
наличие на десен завой лек автомобил С. Балено с per. № *******, управляван
от Р. И. Б. е загубил контрол над автомобила и напуска собствената си лента за
движение. Скоростта на движение на автомобила С. преди ПТП е била около
110 km/h, каквато е била и към момента на удара с автомобила П около 110
km/h, тъй като няма оставени спирачни следи и липсват данни за намаляване
на скоростта с аварийно спиране.
Водачът на автомобила С. е загубил контрол при преминаване през
десен завой, като се е движил при транслация и ротация на автомобила С..
След загубата на контрол от водача на автомобила С., то той се отклонява
надясно, като навлиза в дясно от неговата лента в уширение с настилка от
чакъл, като продължава движението си при загуба на управление и пресича
косо западната лента за движение.
Автомобилът С. продължава движението си при странично плъзгне,
като е навлязал в насрещната пътна лента за движение, където се движи в
процес на аварийно спиране автомобил П.
Между двата автомобила настъпва удар в източната лента за движение -
в лентата за движение на автомобила П. Автомобилът П е бил в процес на
аварийно спиране, когато настъпва първия удар. Ударът е челен в предната
част за автомобила П и страничен за автомобила С.. Автомобилът С. е бил
косо разположен в насрещната пътна лента, като удря със страничната си
дясна част автомобила П в предната част. Автомобилът С. се е движел при
транслация и ротация при загуба на контрол от водача Р. И. Б.. След първия
удар на автомобила С. в автомобила П, възниква ударен импулс за автомобила
П, който се е завърта в посока на часовата стрелка, като спира в положението в
което е намерен след ПТП до източната предпазна еластична ограда-
мантинела, с предна част насочена на югоизток.
След първия удар автомобила С. е бил в процес на транслация и ротация
в посока на часовата стрелка, като се удря в източната мантинела, като я
деформира и преминава след нея в банкета и канавката, които са обрасли с
трева и храсти, като се установява в покой в наклонена канавка, насочен с
предната си част на юг.
В процеса на втория удар на автомобила С. в еластичната ограда,
автомобилът преминава след еластичната ограда, като при този удар изпада
пасажерката от задната седалка от автомобила С.. Пострадалата С. Й. В. е
намерена след ПТП до задната лява част на автомобила С..
Основната техническа причини за настъпилото ПТП е движение със
скорост над допустимата от 90km/h за участъка от пътя намиращ се извън
населено място в зоната на десен завой. Вследствие на превишената скорост е
допусната загуба на контрол над управлението от водача Р. И. Б. (след
3
евентуално здравословен проблем) на лек автомобил С. Балено. При загубата
на контрол на автомобила С. навлиза в лентата за движение на автомобила П.
Водачът на автомобила П С. М. М. е извършил технически правилни действия,
като предприема аварийно спиране в собствената си лента за движение.
Водачът на автомобила С. е имал техническата възможност да
предотврати настъпилото ПТП, като управлява с допустимата скорост до
90km/h и да контролира постоянно движението на автомобила си, като не
напуска собствената си лента за движение.
По делото няма данни починалата С. Й. В. да е ползвала обезопасителен
колан при настъпилото ПТП. Уврежданията по тялото на С. Й. В. са
характерни за травма в купето на автомобила, която е стояла на задната
седалка без правилно поставен обезопасителен колан.
Причината за смъртта на С. Й. В. е съчетана автомобилна травма, която
е несъвместима с живота и е причинила смъртта за минути.
От събраните гласни доказателства се установява, че за ищцата
загиналата е била единствена и по – голяма сестра, морална опора в живота на
ищцата. Сестринската обич и привързаност между двете и отношенията им са
били топли и стабилни. Чували са се ежедневно по телефона, като са
споделяли житейските си проблеми. Още от младежките години загиналата е
полага грижи за своята по – малка сестра, оказвала й е помощ и подкрепа.
Връзката между сестрите не е била нарушена, дори и след като и двете са
живели в различни населени места и са създали семейства. Заедно са
празнували семейните празниците, като са събирали семействата си както в
гр.Кърджали така и в гр.Нова Загора. Внезапното прекъсване на силната
връзка между двете сестри е довело до редица страдания от емоционално и
физическо естество за ищцата. Същата често говорела за своята сестра и се
разплаквала, имала проблеми със съня и здравословни проблеми.
Назначената по делото СПЕ, установява след изследване на ищцата, че
поради неусложена реакция на скръб ищцата не е потърсила специализирана
намеса непосредствено след събитието. Поради това липсват обективни данни
какво е било нейното състояние от гледна точка на проявление. Но така или
иначе ходът на скръбта е повлияла други процеси, които са повишили нейната
значимост. Това може да бъде изведено като се наблюдават двата остатъчни
симптома - разстройството на съня и завишените нива на тревожност. Само по
себе си, обаче, настоящото състояние на ищцата не се квалифицира като
патологично, тоест тя не е психично болен, въпреки, че преживяното от нея
страдание, има характер на рецидивиращо. Тоест този епизод, който тя малко
след загубата на сестра си е преживяла, може да се повтори, под една или
друга форма, защото такъв е характерът на подобен род страдания. Няма
патология. По отношение на емоционално психичното състояние към
момента е настъпил оздравителен процес.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен
както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът кредитира изцяло
4
свидетелските показания, както и изготвените по делото компетентни и
добросъвестни експертни заключения.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от
правно естество :
Правно основание на претендираните права - чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. с
чл. 86 от ЗЗД.
С ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци, др. В
традиционните за българското общество семейни отношения сестрите, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Подчертано е обаче, че е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик само когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, като в тези случаи не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69 г. на Пленума на ВС.
Установените в тълкувателното решение критерии са доразвити с
формираната последователна практика по чл. 290 ГПК, според която
изключението е налице, когато поради конкретни житейски ситуации и
обстоятелства е била създадена особено близка духовна и емоционална
връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки
между сестри /братя, баби/дядовци и др., и интензитетът и продължителността
на търпените болки и страдания надвишават тези, които е житейски обичайно
да се понасят в случай на смърт на близък родственик. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката
на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат
продължителното отглеждане и възпитание от по – голямата сестра, вместо от
техните родители, изразена подкрепа в критична житейска ситуация и др. Във
всички случаи обаче присъждането на обезщетение в полза на сестрата е
обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите,
възприети в тълкувателното решение - наличие на особено близка духовна и
5
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят
нормално присъщите за отношенията.
По делото е установена близка емоционална връзка на обич и подкрепа
между двете сестри. Тези обстоятелства разкриват съдържание на
емоционалната връзка, съответстващо на типичното за този вид родство,, но
не и изключителност съобразно разяснените с тълкувателното решение
критерии, без да са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали
причина за създаване на особена духовна и емоционална близост. Липсата на
такива обстоятелства обосновава извод за отсъствие на материална
легитимация на ищцата, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Неоснователността на главния иск, обосновава и неоснователност на
предявения акцесорен иск за присъждане на законната лихва.
При този изход на спора ищцата няма право на разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи деловодни разноски на ответника в размер на
200 лева – юрисконсутско възнаграждение.
С оглед изхода на делото в тежест на ищцата следва да бъде възложена
дължимата държавна такса в размер на 3200лева, която следва да бъде
заплатена по сметка на СлОС.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т. Й. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес ******* против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление ******* за изплащане на обезщетение в
размер на 80 000 лева, представляващи неимуществени вреди /душевни болки
и страдания/ вследствие смъртта на нейната сестра С. Й. Б., настъпила при
ПТП на 01.08.2021г., ведно със законната лихва считано от 01.08.2021г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛА.
ОСЪЖДА Т. Й. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******* ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление ******* сумата в размер на 200 лева -
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т. Й. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******* да
заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 3 200лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
6
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
7