Решение по дело №1180/2019 на Районен съд - Разград

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 543                                           05.12.2019 г.                                               гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и шести ноември                                          две хиляди и деветнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С. Чолакова

Секретар  Сребрена Русева   

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  1180/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от Банка ДСК ЕАД против Е.К.И., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 200лв. главница, сумата 17,02лв. лихва за периода от 06.07.2018г. до 05.03.2019г., сумата 0,03лв. лихвена надбавка за периода върху просрочената главница за периода 05.03.2019г. – 05.03.2019г., иска и разноските по заповедно производство. Сочи, че с ответника е сключен договор за кредит овърдрафт на 20.04.2018г., като банката предоставила на същия кредит в размер на 200лв., който бил усвоен чрез теглене разплащателна сметка от ответника. Поради допусната забава в плащането на уговорените месечни вноски е изпратена до ответника нотариална покана, с която банката го уведомява, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем. Длъжникът не е открит на адреса, като е залепено уведомление по чл.47 от ГПК. По подадено по чл.417 от ГПК заявление от банката е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№477/2019г. на РРС срещу ответника за претендираните суми.

            В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор. Намира исковете за недопустими, поради липса на надлежна представителна власт. Намира исковете за неоснователни и недоказани. Сочи, че не са представени доказателства за действителното предоставяне на кредитните средства на ответника и за усвояването им. Както, че покана-уведомление връчена от ЧСИ не се отнася да представения по делото договор за кредит овърдрафт.

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 т. 2 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение заповедта за изплънение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№477/2019г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 20.04.2018г. между страните е сключен договор за кредит овърдрафт, за ползване по разплащателна сметка за срок от 12 месеца, който изтича на 20.04.2019г. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 11,95%. Начислената върху ползваната част от разрешения овърдрафт лихва е дължима месечно на падежната дата- 5-то число от месеца Поради забава в плащането на задължението,  банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. До ответника е изпратено уведомление, което е връчено на 08.02.2019г. по реда на чл. 47 от ГПК. По ч.гр.д. №477/2019г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от ищеца суми.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: От приложените писмени доказателства, които не са оспорени, е видно наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника по процесния договор за кредит овърдрафт от 20.04.2018г. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на три месечни вноски с падежи както следва - 05.10.2018г., 05.09.2018г. и 05.08.2018г. просрочена сума в размер на 6,07лв. От приложените месечни извлечения от сметката на ответника, се установява, че няма постъпления по сметката за тези месеци. Поради което  ищецът е изпратил нотариална покана до ответника, с която банката го уведомява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Покана-уведомление до ответника е връчена от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК на 08.02.2019г. В т.см. е неоснователно възражението на ответната страна, тъй като длъжникът е уведомен от банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като уведомлението за това е връчено по реда на чл.47 ГПК от ЧСИ на посочения от длъжника адрес, а в същото е посочено че се отнася за договор от 20.04.2018г. отчитан по сметка 0000000025659640, за която е представено извлечение за периода 06.10.2018г. до 25.11.2019г. Видно от счетоводните записвания и представените извлечения от сметка на ответника се установява, че дължимата главница по договора е 200лв., 17,02лв. лихва за периода от 06.07.2018г. до 05.03.2019г., сумата 0,03лв. лихвена надбавка за периода върху просрочената главница за периода 05.03.2019г. – 05.03.2019г. В случая няма причина за съмнение по отношение на редовното водене съгласно чл.182 от ГПК на счетоводните книги на ищеца и извлечението от същите, в които са отразени задълженията на ответника, а и същите не са оспорени. Поради намира, че исковата претенция е доказана. 

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на 75лв. представляващи държавна такса и 150 лв. за особен представител на ответника, или общо 225лв. Не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася за такова.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №477/2019г. на РРС сумата 125лв.

По гореизложените съображения, съдът:

 

Р Е Ш И:

         

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, че Е.К.И., ЕГН**********, адрес ***, дължи  сумата 200лв. /двеста лева/ главница, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019г. до окончателното изплащане, сумата 17,02лв./седемнадесет лева и две стотинки/ договорна лихва за периода от  06.07.2018г. до 05.03.2019г., сумата 0,03лв./три стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода  05.03.2019г. до 05.03.2019г.

          ОСЪЖДА Е.К.И., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на  „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, ЕИК *********  сумата 225лв. /двеста двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 125лв./сто двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д.№477/2019г. на РРС.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: