Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 152 02.06.2014 г. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на 16 април две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ТАНЕВ
с участието на секретарят Цветанка Арнаудова, след като
разгледа докладваното гр.дело № 1188 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, съобрази :
Ищцата М.Ц.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес с.г.
ул.“Възраждане“ № 31А, адвокат Георги Великов Коев е предявила иск за заплащане
на сумата 20 000.00 евро, неоснователно получена според нея с разписка от
23.12.2012 г., както и сумата 1 111.00 лв., представляваща обезщетение за
забава, мораторна лихва за времето от 01.03.2013 г. до 10.06.2013 г. В подкрепа
на иска, се представят писмени доказателства.
Ответникът А.Ц.Х., ЕГН ********** *** чрез процесуалният
си пълномощник в подадения писмен отговор, в с.з. и в писмените бележки заявява
признание на иска и счита, че не дължи разноски по делото, тъй като не е
представен списък по чл.80 ГПК. Ангажира доказателства.
Искът черпи правното си основание от чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Твърди се в обстоятелствената част на исковата
молба, че през м.декември 2012 г. ответникът А.Х. се е срещнал със съпруга на
ищцата, с който са били в дългогодишни приятелски отношения и му е съобщил, че
желае да продаде собствен апартамент, намиращ се в гр.Бургас, ж.к. „Лазур”,
като в кооперацията, в която се намирал апартамента, имало и гараж, макар и
като отделен самостоятелен обект, който също влизал в цената на жилището.
Ответникът обяснил, на съпруга на ищцата, че продажбата се налагала поради
необходимост да изпрати парични средства на сина си, който учел в САЩ и се
уговорили, че е склонен да продаде апартамента заедно с гаража, общо за сумата
от 120 000 евро. След като съпругът й споделил с ищцата за предложението на
ответника Х. и извършили оглед на жилището, ищцата и съпругът й приели офертата
за изгодна, но поради липса на цялата предложена цена, са се разбрали с него да
му предадат част от цялата продажна цена, за което ответникът се съгласил и
споделил, че може да изчака докато бъдещите купувачи си осигурят кредит и още
повече, че за ответника е било необходимо време да се снабди с необходимите
документи за прехвърляне на собствеността на процесния имот, както и наличие на
проблеми в Кадастъра относно това жилище, като се налагало те да бъдат
оправени. И тъй като към момента ищцата и съпругът й разполагали с 20 000 евро,
тази сума е била предадена на ответника, като на 23.12.2012 г. той е подписал разписка
за получената сума.
По-нататък в исковата молба ищцата твърди, че
в началото на 2013 г. е предприела действие за отпускане на банков кредит, като
едно от необходимите условия за разглеждане на искането й е било да представи
сключен с продавача предварителен договор за покупко-продажба на процесния
апартамент. Тя се свързала с ответника по този повод и той й отговорил, че няма
проблеми за сключването на договора, но се налагало малко корекция относно
предварително определената продажна цена, тъй като след като се снабдил със
скица на апартамента и гаража, се оказало, че те са с по-голяма площ и в крайна
сметка същите са стрували около 170 000 евро или с 50 000 евро в повече от
предварително уговорената цена. На това предложение и на тази цена ищцата реагирала
в негативен смисъл, че не е съгласна, тъй като разликата била съществено много
по-голяма от предварително уговорената, на което ответникът й отговорил, че щом
не приема новите условия, той ще й върне парите и ще търси други купувачи, но
от този момент - края на м.януари 2013 г. до предявяване на исковата молба,
ответникът не е върнал сумата от 20 000 евро, като на многократните покани
на ищцата и нейния съпруг отговарял, че към момента няма възможност и ще трябва
да почакат.
През м.май
2013 г. ответникът съобщил на ищцата и съпруга й, че всъщност дадената от тях
сума от 20 000 евро представлявала капаро за покупка на недвижим имот и
връщането й не се следва. А след направена справка в Агенция по вписванията,
ищцата установила, че на 04.04.2013 г. ответникът Х. е купил апартамент, с
което си действие, според ищцата, демонстрирал отказ за връщане на дадената
сума за която е подписал и разписка. В заключение на исковата молба ищцата
твърди, че между нея и ответника никога не е бил сключван предварителен договор
съгласно изискванията и по реда на чл.19
ЗЗД, която форма е била условие за неговата действителност. Коментира
предназначението на издадената разписка, за която ответникът се е подписал, че
е получил 20 000 евро и с оглед неговото твърдение, че тази сума е капаро,
ищцата категорично отрича при липсата на редовно сключен предварителен договор
тази сума да има такъв характер. Тази разписка, казва ищцата, не е договор, а
едностранно изявление, липсвало поетото задължение за заем и насрещни престации
и на трето място - липсвали каквито и да било уговорки и уточнения по сделката,
с оглед на което предявява настоящия си иск за осъждане на ответника да й върне
дадената по разписката сума от 20 000 евро при хипотезата за неоснователно
обогатяване, тъй като е получена без основание.
В подадения
писмен отговор ответникът, чрез процесуалния си пълномощник адв.Спиров, заявява
пълно оспорване на предявената претенция, за което подробно, обстоятелствено,
хронологично и мотивирано излага своята теза. Поддържа се с отговора, че ищцата
със съгласието на съпруга си е направила оглед на процесния апартамент, който е
бил предложен от ответника за продажба и съсобствен между него и сина му, от
когото ответникът имал пълномощно за продажба и е поискал от ищцата и съпруга й
130 000 евро, като цена на процесния апартамент и 13 000 евро за
обзавеждането му, или общо 143 000 евро. Описва и какво представлява
процесния апартамент и неговото местонахождение с техническите му параметри.
Твърди, че предварителните купувачи – ищцата и съпругът й, категорично му
заявили, че са съгласни и ще купят имота на тази цена от 143 000 евро, като на
23.12.2012 г. ищцата му е платила първото капаро в размер на 20 000 евро в
брой в дома на ответника в гр.Несебър. Твърди се също, че ответникът е
предоставил на ищцата и съпруга й всички необходими документи за кандидатстване
пред банка за получаване на кредит. На 10.01.2013 г., която според ответникът е
била датата за плащане на втория транш от капарото в размер на 20 000 евро,
лично той се обадил на съпруга на ищцата - Г.К., като му заявил, че ако не
могат да намерят пари за втория транш от 20 000 евро и да си осигурят
банков кредит за закупуване на имота, то можело да се откажат и да им се върне
даденото капаро, но съпругът на ищцата категорично заявил, че не се отказва от
сделката. По-нататък в отговора си ответникът подробно обяснява, че с Агенция
за недвижими имоти „Явлена-Бургас” ООД е платил капаро в размер на 7 000
евро за закупуване на друг апартамент, с продавачите на които е сключил
предварителен договор, като сделката е трябвало да се осъществи най-късно до
13.04.2013 г. и тъй като наближавал срока за тази сделка, ответникът е бил
принуден да тегли бърз банков кредит с помощна на горепосочената агенция и от
„Уникредит Булбанк” АД му е бил предоставен ипотечен кредит от 105 000
лева, от които на 04.04.2013 г. е платил купения от него апартамент в размер на
70 000 евро, както и разходите по сделката. Отлагането на сделката за този
имот, поддържа ответникът, е било скрепено с тежки за него финансови разходи в
полза на продавачите. Поддържа също, че част от продажната цена, която би
получил от ищцата, щял спешно да изпрати на сина си Ц., който е бил
съсобственик на имота и е учел в САЩ, като парите му били необходими за образованието
му и устройването му. С всички тези действия, поддържа ответникът, ищцата е
била най-подробно запозната поради създалата се между двете семейства много
близка приятелска връзка.
На 07.04.2013 г. по телефона, ищцата се
обадила на съпругата на ответника, че се налага да й върнат дадената по
разписка сума, но последната й отвърнала, че няма такава възможност и че по
принцип капаро не се връща. Въпреки това, при възможност след продажба на
апартамента, отговорила съпругата на ответника, от който ищцата се е отказала,
тя пак отговорила, че ще й върнат сумата от 20 000 евро, на което ищцата
отговорила, че ще предприеме съдебни мерки.
По-нататък в отговора си, ответникът подробно
обяснява за посещението в дома му на две лица, които му заявили, че те са предали
сумата от 20 000 евро на ищцата и следва да се върне, за което последвало
искане до Районна прокуратура – Бургас, за което ищцата е била предупредена
съгласно З МВР, като на 03.06.2013 г. при опит да й връчат нотариална покана,
след запознаване със съдържанието й и консултация с адвокат, ищцата отказала да
я приеме. С тази покана тя е била уведомена да се яви на 25.06.2013 г. в 11.00
часа при нотариус, като носи остатъка от цената в размер на 123 000 евро
за сключване на окончателния договор. Отново се заявява, че цялата изложена
фактическа обстановка в исковата молба не отговоря на истината, тъй като за
осъществяване на сделката за продажба на жилището на ответника, той е чакал от
23.12.2012 г., когато е получил капарото от 20 000 евро до 07.04.2013 г.
до който ден ответникът не е бил в известност, че ще се откаже ищцата от
сделката. Оспорва се и наличието на гараж, за което споменава ищцата в исковата
молба, какъвто ответникът не притежава и не бил включен в пълномощното на сина
му за продажба. Никога не бил отказал да подпише и предварителен договор, но
тъй като били приятели, ищцата му заявила, че не е необходимо да има такъв
договор, за което обаче в исковата молба непрекъснато се споменава, че това не
е направено по нейна вина. Не е била
променяна и продажната цена на апартамента. В очакване да получат цената от
ищцата и нейния съпруг за предварително договорения според ответника
апартамент, се наложило той да взема заем от приятели, да продава леки
автомобили за да може да помогне на сина си да уреди както образованието си,
така и устройването в САЩ. Също така споделя и наложилото се непредвидено
закупуване на апартамента чрез Агенция за недвижими имоти „Явлена-Бургас” ООД
за което са подписали договор за посредничество, последвал предварителен договор
за покупко-продажба за сумата от 70 000 евро за което е било внесено
капаро в размер на 7 000 евро, били принудени да теглят кредит със
съпругата си в размер на 105 000 лева и почти три месеца след получаване
на капарото от 20 000 евро до отказа от закупуване на неговия апартамент,
ответникът е бил сигурен и уверен, че с получаване на сумата от ищцата и нейния
съпруг ще си покрие всички разходи и последвали нужди, но отказът на ищцата за
него е бил изненада, с което тя е причинила на него и съпругата му огромни
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по изтегляне на банков
кредит за което според изчисления във връзка с тези разходи, ответникът
заявява, че е претърпял имуществени вреди в размер на 89 543,51 лева
вследствие неправомерното поведение на ищцата и нейния съпруг. В тази връзка
той предявява насрещен иск за тази сума, за което с нарочно определение и след
оставянето му без движение, съдът не е приел за съвместно разглеждане този
насрещен иск с първоначално предявения и го е отделил в друго производство.
При така
изяснената фактическа обстановка и с оглед признанието на ответникът чрез
процесуалният му пълномощник, че получената по разписката от 23.12.2012 г. сума
от 20 000.00 евро следва да се върне, съдът преценява искът в частта му за
главното вземане за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Основателна
се явява и акцесорната претенция в размер на 1 111.00 лв.-обезщетение за
забава, мораторна лихва за времето от 01.03.2013 г. до 10.06.2013 г. Във връзка
с приетото правно основание на иска за полученото без основание и тъй като
задължението на ответника е парично, което е
носимо, а не търсимо, то покана за изпълнение не е необходима и
ответникът е в забава от 24.12.2012 г.-датата, следваща издадената разписка, но
понеже ищцата претендира обезщетение за забава от 01.03.2013 г. до предявяване
на иска, то в тази му част, той се уважава в размер на 1 111.00 лв. по изчисленията на ищцата и
неоспорен от ответникът.
Или искът,
като цяло се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен с
последиците по закон. Законна лихва от постановяване на решението до
окончателното плащане на главницата не се присъжда, тъй като не е поискана.
Обстоятелството,
че ищцата чрез процесуалният си пълномощник не представи списък по чл.80 ГПК,
не я лишава от присъждане на разноските за които са приложени писмени
доказателства-договор за правна защита и съдействие и пл.нареждане/вносна
бележка за платена държавна такса. Непредставянето на списъка по чл.80 ГПК
лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта му за
разноските, но не и от присъждане на направените такива с представени
документи.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Ц.Х., ЕГН ********** *** да заплати на М.Ц.К., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес с.г. ул.“Възраждане“ № 31А, адвокат Георги Великов Коев, сумата
от 20 000.00 евро, неоснователно получена според нея с разписка от
23.12.2012 г.; сумата 1 111.00 лв., представляваща обезщетение за забава,
мораторна лихва за времето от 01.03.2013 г. до 10.06.2013 г., както и сумата
3 109.00 лв.-разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :