№ 133
гр. Враца, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 2399 от 19.04.2022г., подадена от С. Х. В., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. Й.Й. САК, против решение № 260201 от 22.12.2021г.,
постановено по гр. дело № 400/2021г. на Районен съд - Бяла Слатина, в
частта, с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК вр. чл.124 от
ГПК и чл.86 от ЗЗД, следните суми: 1948,79 лв. главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия /топла вода/ за периода от м.
01.2017 г. до м. 04.2019 г., 311,67 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия /топла вода/ за периода от 15.09.2017г.
до 08.01.2020г., 45,54 лв. представляваща главница за дялово разпределение
за периода от м.01.2017г. до м.04.2019г. и 7,94 лв. лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до
08.01.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 15.01.2020г. /подадено в PC - София/ до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за
1
изпълнение на парично задължение № 260064 от 02.02.2021 г. по ч. гр. д. №
129/2021 г. по описа на PC-Бяла Слатина, и е осъден да заплати на ищеца
разноски по делото.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че в хода на
първоинстанционното производство ищецът не е установил по безспорен
начин, при условията пълно и главно доказване, дължимостта от негова
страна на процесните суми, в частност, че е собственик на процесния
недвижим имот, респ. че е титуляр на задължение; начина на определяне на
енергията за сградна мощност; наличието на отделен топломер на енергията
за топла вода и измервателни уреди с фиксиращи показания, съгласно чл. 21
от ЗЗК. Поддържа, че по делото не са представени протокол за извършена
метрологична проверка на топломера от лицензирано дружество, в който да е
видно какво е допустимото отклонение и какво е реалното отклонение, както
и протоколи от ежемесечните отчитания с подпис на представител на
етажната собственост, за да се провери дали показанията, засечени в
абонатната станция, съответстват на показанията при ищеца. Посочва, че
първоинстанционният съд необосновано е неглижирал съществени факти,
свързани с процесуалната му легитимация - при отсъствието на доказателства
относно собствеността на процесния имот, съдът е следвало да отхвърли
исковите претенции само на това основание. От друга страна, изтъква че
съдът необосновано е кредитирал заключението на вещото лице по допусната
съдебно-техническа експертиза, което е изготвено при непълнота на данни,
тъй като не е извършена надлежна физическа проверка на измервателните
уреди на конкретния обект, за който се твърди че е негово притежание. Моли
съда, да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение
и постанови свое по същество на спора, с което остави без уважение исковите
претенции, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, и от третото лице – помагач „Техем
Сървисис" ЕООД, ЕИК ***, гр. София, не са постъпили отговори на
въззивната жалба.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
2
допустим. Същият е и правилен, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
районния съд.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от
жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Районен съд – София е бил сезиран от „Топлофикация София” ЕАД със
заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за
изпълнение против С. Х. В. /В. по заявление/ с ЕГН ********** от гр. София,
за следните вземания: 2437,64 лв. представляваща главница, дължима на
основание доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.***, за периода м.май 2016г. до м.април 2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.01.2020г. /подадено в PC - София/ до окончателното
изплащане на сумата, 311,67 лв. мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2017г. до 08.01.2020г., 47,11 лв. представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.12.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 15.01.2020г. /подадено в PC - София/ до окончателното изплащане на
сумата, 7,94 лв. мораторна лихва за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г.,
както и за направените деловодни разноски, от които 56,09 лв. внесена
държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1857/2020 г. по описа на Районен
съд – София, което е прекратено с разпореждане от 30.01.2020г. и е изпратено
по подсъдност на Районен съд – Бяла Слатина, където е образувано под №
129/2021г. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК,
Районен съд – Бяла Слатина е издал заповед за изпълнение
№ 260064/02.02.2021 г. за посочените в заявлението суми. Срещу издадената
заповед за изпълнение в срок е подадено възражение от длъжника С. Х. В.,
поради което по указание на заповедният съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил установителни
искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за
3
изпълнение.
С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ищецът „Топлофикация София” ЕАД е
поискал от съда да признае за установено, че ответникът С. Х. В. му дължи
сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди
разноските, направени в заповедното и в първоинстанционното производство.
В исковата молба ищецът твърди, че ответника, като собственик на
имот, находящ се в гр.***, аб. № ***, е потребител на топлинна енергия по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ и видно от приложеното извлечение
от сметки за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през периода от м.май 2016г. до м.април 2019г. и към
момента на подаването на молбата не е погасил задълженията си. Ищецът
посочва, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор". Поддържа, че
съгласно чл.31 от ОУ ответникът е бил длъжен да заплаща дължимите суми
за топлинна енергия в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Предвид цитираната разпоредба, от 10.07.2016г. „Топлофикация
София" ЕАД ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата
на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез
официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес:
http://toplo.bg/mraeHra/ проверка на сметка. Изтъква, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот на ответника, са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис" ЕООД, гр. София. Твърди също, че
съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са
начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -
4
„Техем сървисис" ЕООД, гр. София, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. Х. В., в
който е оспорил по основание и размер предявените срещу него искове с
твърдения, че не дължи претендираните от ищцовото дружество суми, тъй
като не е потребил посоченото количество топлинна енергия; в процесния
имот няма действащи отоплителни тела, които да са свързани с топлинната
инсталация на дружеството. Ответникът е направил и възражение за изтекла
погасителна давност относно главница и лихви. Поискал е отхвърляне на
исковите претенции като изцяло неоснователни.
В първото съдебно заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че
поддържа депозирания писмен отговор, посочил е, че процесния имот е
закупен от него и съпругата му по време на брака им, а след смъртта на
съпругата му имота е останал наследствен на него и дъщеря му, като
партидата е продължила да се води на негово име и не е променяна, че живее
в процесния имот, но ползва само топлинна енергия за топла вода, тъй като в
жилището няма парно от 1994г., няма радиатори.
По делото е постъпило и писмено становище от третото лице-помагач
„Техем сървисис" ЕООД, гр. София.
По делото не е спорно, че ищцовото дружество „Топлофикация София"
ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на
потребителите на територията на гр. София при публично известни Общи
условия.
От представеното с исковата молба извлечение от декларация по чл.14
от ЗМДТ, подадена на 26.11.2011г., се установява, че ответникът С. Х. В. е
декларирал за нуждите на данъчното облагане пред Столична община,
Дирекция „Общински приходи” като собствен имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр.***, придобит на 23.04.1987г.
Установява се също, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е топлоснабдявана през целия исков период. Това се потвърждава
от приложените по делото в заверен препис Протокол от 16.09.2002г., с който
общото събрание на етажната собственост на *** е взело решение да сключи
договор с „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София, за извършване на услугата
5
„топлинно счетоводство” и Договор № 4312/26.09.2002г. за извършване на
посочената услуга между „Техем Сървисис” ЕООД и упълномощени
представители на етажната собственост.
С договор № 94/01.11.2007г., сключен между ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, като възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, като изпълнител,
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.София, при
спазване изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
024 от 10.08.2007г.
За установяване правата и задълженията на страните по делото са
приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на
клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в-к "Монитор" от 11.07.2016г.
Приложени са също съобщения към издадени данъчни фактури по
месеци, включващи начислени суми за топлоенергия по компоненти, и
издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия, касаещи процесния имот за процесния период.
В първоинстанционното производство са назначени и изпълнени
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, заключенията на които
съда цени като обосновани, обективни и професионални, изготвени въз
основа на събраните по делото доказателства, след справка със
счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че в процесния период от ищцовото
дружество редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира имота на ответника; че отчетените
показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни
и отразявани за осчетоводяване; че между абонатите в етажната собственост е
разпределена нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните
сметки, както и че топломера в АС е минал последващи проверки –
метрологичен контрол. От заключението се установява също, че в процесния
имот няма отоплителни тела /радиатори/, има два броя водомера, монтирани
6
на два щранга, като единия захранва банята, а другия захранва кухнята, както
и че на абоната е начислявана само топлинна енергия за сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. В таблица № 3 от
заключението вещото лице е посочило сметките, без да са подадени
изравнителните сметки в нея, като общата сума е 2555,10 лв. Установена е
разлика в подаването на информация от „Техем сървисис“ ЕООД към
„Топлофикация София“ ЕАД за периода, както следва: за периода
01.05.2016г. - 30.04.2017г. изравнителната сметка е 60,05 лв., които трябва да
бъдат върнати на клиента, а в подаването към „Топлофикация София“ ЕАД от
фирмата за дялово разпределение е в размер на 2,43 лв., които клиента трябва
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД; за периода 01.05.2017г. -
30.04.2018г. по изравнителни сметки трябва да се върнат на абоната 60,60 лв.,
а фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД е подала към
„Топлофикация София“ ЕАД, да се върне на абоната сумата 60,85 лв.; за
периода 01.05.2018г. - 30.04.2019г. по изравнителни сметки трябва да се
върне на абоната сумата 3,14 лв., а фирмата за дялово разпределение „Техем
сървисис“ ЕООД е подала към „Топлофикация София“ ЕАД да се върне на
абоната сумата 51.14 лв. Според заключението „Топлофикация София“ ЕАД
дължи на ответника общо сумата 123,79 лв. по изравнителни сметки, а в
„Топлофикация София“ ЕАД, това което е подадено от „Техем сървисис“
ЕООД, е че трябва да върнат на абоната 109.56 лв. От сумата 2555.10 лв.,
посочена в таблица № 3, по документи и по изравнителни сметки, експерта е
посочил, че следва да се върне на абоната сумата 123,79 лв., респ. общата
дължима сума остава 2431,31 лв. Според заключението подадената към АС
топлинна енергия правилно е отчитана, спазена е утвърдената методология за
разпределение на топлинната енергия за процесния период.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
сумите за топлинна енергия, касаещи процесния период не са платени от
ответника. Изравненията от фирмата за топлинно счетоводството са подробно
отразени в таблица № 1, която е неразделна част от заключението. В същата
са показани стойностите на изравнителните сметки, подадени от „Техем
сървисис“ ЕООД към ищцовото дружество към датата на подаване за
осчетоводяване и периода касаещ изравнителните сметки. Според експерта
сумата която следва да се приспадне на ответника е 123,79 лв. Според
заключението размера на дължимата главница за топлинна енергия за битово
7
горещо водоснабдяване е 2437,64 лв., а размера на дължимата мораторна
лихва от датата на изпадане в забава до 08.01.2020г. е 311,67 лв. В
заключението е посочено, че дължимата главница за дяловото разпределение
е 47,11 лв., а дължимата мораторна лихва върху тази сума от датата на
изпадане на ответника в забава до 08.01.2020г. е 7,94 лв.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че с оглед
събраните по делото доказателства и направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност, предявеният установителен иск за доставена
топлинна енергия /топла вода/ е основателен в размер 1948,79 лв., а този за
услугата дялово разпределение е основателен в размер 45,54 лв., а в
останалата им част за топлинна енергия /топла вода/ за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2437,64 лв., както и иска за
услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния
претендиран размер от 47,11 лв., следва да се отхвърлят, поради погасяване
на сумите по давност. Съдът е уважил изцяло акцесорните претенции за
мораторна лихва върху посочените главници, като основателни.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД. С иска по чл. 422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на
вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който от своя страна следва да
докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с
доставката, отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират
от действащите ЗЕ /ДВ, бр. 107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона
/чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия на "Топлофикация София" ЕАД, одобрени
с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24
часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, както и Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
8
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления,
редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в
ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети
от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай ответникът, чрез процесуалния си представител с
молба от 24.11.2021г. в първоинстанционното производство и с въззивната
жалба, е навел доводи, че ищцовото дружество не е доказало по несъмнен
начин, че той е собственик на процесния недвижим имот, респ. че той е
титуляр на задължението. Въззивният съд приема, че въззиваемото дружество
е доказало в първоинстанционното производство, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. В него е
посочено, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. По делото е представено доказателство - извлечение от
декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена на 26.11.2011г., от която се
установява, че ответникът С. Х. В. е декларирал като собствен процесния
имот. Наред с това в първото съдебно заседание ответникът лично е заявил,
9
че процесния имот е закупен от него и съпругата му по време на брака им, а
след смъртта на съпругата му имота е останал наследствен на него и дъщеря
му, като партидата е продължила да се води на негово име и не е променяна,
както и че живее в процесния имот, което обстоятелство се установява и от
приложената към гр.д. № 1857/2020г. на СРС справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., където постоянния адрес на
ответника съвпада с този на процесния апартамент.
Установи се също, че апартаментът се намира в сграда-етажна
собственост, включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация
София” ЕАД и обслужвана от абонатна станция, поради което, съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, ответникът е потребител/клиент на
ТЕ и по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по
иска.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в
отношенията между страните са приложими действащите за процесния
период ОУ на "Топлофикация София" ЕАД от 2014г. и от 2016 г. Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
дружество, наричано за краткост "продавач" и всички потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, наричани за краткост "клиенти",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.София и
са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на закона между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от неформален
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието съдържание
е установено в Общите условия, като отношенията им в процесния период се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
При установеното наличие на облигационно правоотношение между
страните за процесния период следва да бъде установено наличието или
липсата на доставяна до имота на ответника топлинна енергия и нейната
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена
към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
10
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Според на чл. 142, ал. 2
от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази
за отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143,
ал. 5 и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани
от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост -
чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и
пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата
в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда
- етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно
потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. В този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/2009 г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, на ответника е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване /топла вода/ и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, поради което за съответния период ответника дължи суми за тази
ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото писмени
доказателства и въз основа на заключенията по изпълнените съдебно-
11
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, установява, че ищецът е
изпълнявал точно задълженията си и за процесния период редовно и
ежемесечно е доставял топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване в
жилището на ответника, както и е доставял топлинна енергия за отопление в
сградата етажна собственост, в която се намира жилището му. Стойността на
доставената топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване за периода
от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. е 2437, 64 лева /главница/, а стойността на
доставената енергия за сградна инсталация за периода от м. 12. 2016 г. до м.
04. 2019 г. е 47, 11 лева /главница/, съгласно заключението по съдебно-
счетоводната експертиза. От заключенията се установява също, че
начислената на ответника сума е правилно определена, в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и при ползване на
информацията от дружеството за топлинно счетоводство - спазени са редът,
техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на дяловото
разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост.
В раздел IX от ОУ от 2016г. - „Заплащане на топлинната енергия и
услугата дялово разпределение” е определен редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия: по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация (чл.31, ал.1) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят (чл.33, ал.1). По делото липсват доказателства за направени
възражения от ответника срещу начислените му от ищеца суми за плащане,
липсват и доказателства за направен отказ от негова страна от ползване на
топлоенергия.
При съвкупния анализ на представените по делото счетоводни
документи и заключенията по изпълнените съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи се стига до извод, че задължението на ответника към
топлопреносното предприятие за заплащане на количеството топлинна
енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е
установено по основание и по размер. В полза на ищеца е възникнало вземане
за плащане на цена за топлинна енергия за процесния период и в размера,
посочен в заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
съвпадащ с исковата претенция.
12
С писмения отговор ответникът формално е оспорил съдържанието на
представените с исковата молба писмени доказателства. Действително,
представените от ищцовото дружество съобщения към издадени данъчни
фактури по месеци, включващи начислени суми за топлоенергия по
компоненти, и издадени кредитни известия към фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия, по своя характер са частни свидетелстващи
документи, но от приетите по делото заключения на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводна експертизи се установява, че начислените на ответника
суми са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни
изисквания, поради което настоящия състав намира, че на същите следва да
се даде вяра. Следва да се има предвид още, че след като е установена
доставката на топлоенергия, ответника дължи заплащането й, без значение
дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото
вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания.
Без значение е и обстоятелството дали ответната страна е получавала
издаваните от ищеца фактури, тъй като задължението за плащане на
топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не
от фактурирането й.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което
може да стане само с писмени такива. По делото не се твърди от ответника и
не са представени документи, доказващи плащане от негова страна на
дължимата сума, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задължението му за плащане, което е във формата на пълно неизпълнение -
непрестиране на сумата 2437, 64 лева, представляваща стойността на
консумираната в имота на ответника топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. и на сумата 47, 11
лева, представляваща стойността на консумираната в имота на ответника
топлинна енергия за сградна инсталация за периода от м. 12.2016 г. до м.
04.2019 г.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на
вземанията на ищцовото дружество за неизплатена топлинна енергия по
давност, което съдът намира за частично основателно по следните
13
съображения:
По отношение на вземанията за неизплатена топлинна енергия е
приложима кратката 3 - годишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111,
б. "в" от ЗЗД, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания
се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения
съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през
определени периоди от време, като с оглед спецификата на продаваната от
топлофикационните дружества стока, насрещните престации на абонатите им
имат характер на периодични плащания. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2012 г. на
ОСГТК по т.д. № 3/2011 г.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главници/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни. Следователно
за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "б"
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Разпоредбата на чл. 422,
ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за депозиране на
възражението. Исковата молба по чл. 422 от ГПК има правните последици на
прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД. По
силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК погасителната давност се счита прекъсната от
датата на подаване на заявлението в заповедното производство – така т. 9 от
ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
За процесния период са действали ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
14
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съответно, според чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ, одобрени
с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 15.01.2020 г., на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, е прекъсната давността на всички задължения на ответника за исковия
период, които са с падеж на плащане след м. 12.2016г. Това налага извода, че
за периода от м.05.2016 г. до м.12.2016 г., вземанията на ищеца за топлинна
енергия /топла вода/ са погасени по давност. Погасено по давност е и
вземането на ищеца за дялово разпределение за м. 12.2016 г. Размерът на тези
вземания възлиза на 482,52 лв. за топлинна енергия /топла вода/ и на 1,57 лв.
за дялово разпределение, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, поради което от
ответника дължими остават сумите 1948,79 лв. за топлинна енергия /топла
вода/ и 45,54 лв. за дялово разпределение.
Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск за
топлинна енергия /топла вода/ следва да се уважи до размера 1948,79 лв. и за
периода от м. 01.2017 г. до м. 04. 2019 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 2437,64 лв. и за периода от м. 05.2016 г. до м. 12.2016 г. да се
отхвърли поради погасяване на сумите по давност; искът за дялово
разпределение следва да се уважи до размер 45,54 лв. и за периода от м.
01.2017 г. до м. 04. 2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от 47,11
лв. за м. 12.2016 г., да се отхвърли поради погасяване на сумите по давност.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер
на главниците, следва да се присъди законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, до окончателното плащане на дължимото.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното:
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок
15
от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал.
4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
От изложеното следва, че в случая, с оглед установеното неизпълнение
на задължението за заплащане на главния дълг, ответникът дължи мораторна
лихва върху незаплатените суми за главници, чиито размер е изчислен в
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, както следва: 311,67 лв.
обезщетение за забава върху главницата от 2437, 64 лева за периода от
15.09.2017г. до 08.01.2020г. и 7,94 лв. обезщетение за забава върху
главницата от 47, 11 лева за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г.
Неоснователно е наведеното от ответника правопогасяващо възражение,
че вземанията на ищеца за обезщетение за забавено плащане са погасени по
давност.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност - арг.
от чл. 119 от ЗЗД. Вън от тези случаи вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по силата на чл. 111, б."в" от ГПК -
именно тази разпоредба е приложима в разглеждания случай.
Тригодишната погасителна давност за акцесорните вземания за лихви
също се отброява от датата, на която настъпва изискуемостта на съответната
главница, т.е. падежа на всяка една от главниците.
С оглед началната дата, от която се претендират обезщетенията за
забава върху двете главници: от 15.09.2017г. върху главницата за топлинна
енергия /топла вода/ в размер на 311.67 лв. и от 31.01.2017г. върху главницата
за услугата дялово разпределение в размер на 47,11 лв., до датата на подаване
16
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /арг.
от чл. 422, ал.1 от ГПК/ - 15.01.2020 г., не са изтекли 3 години, поради което и
следва да се приеме, че вземанията на ищеца за обезщетение за забава не са
погасени по давност.
Поради изложеното, съдът счита, че предявените установителни искове
по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД са доказани за
претендираните суми от 311,67 лв. обезщетение за забава върху главницата от
2437, 64 лева за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г. и 7,94 лв.
обезщетение за забава върху главницата от 47, 11 лева за периода от
31.01.2017г. до 08.01.2020г., и са основателни в този размер.
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд
е уважил предявените установителни искове, както и акцесорните претенции
за обезщетение за забава, в размерите и за периодите, както е посочено по-
горе, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и
законосъобразно, включително и в частта му за разноските.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на въззиваемото дружество следва
да се присъдят сторените по делото разноски в размер 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
17
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260201 от 22.12.2021г., постановено по
гр. дело № 400/2021г. на Районен съд - Бяла Слатина, в ЧАСТТА, с която е
признато за установено, че С. Х. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.*** и настоящ адрес: гр.***, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес и управление гр.***, представлявано от А. С. А., на
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК вр. чл.124 от ГПК и чл.86 от ЗЗД,
следните суми: 1948,79 лв. главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия /топла вода/ за периода от м. 01.2017 г. до м. 04.2019 г.,
311,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия /топла вода/ за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г.,
45,54 лв. представляваща главница за дялово разпределение за периода от
м.01.2017г. до м.04.2019г. и 7,94 лв. лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.01.2020г. /подадено в PC - София/ до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260064 от 02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 129/2021 г. по
описа на PC-Бяла Слатина, както и в ЧАСТТА, с която С. Х. В. с ЕГН
**********, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***,
деловодни разноски по исковото производство по гр.д. № 400/2021г. по описа
на БСлРС, в общ размер 1053,12 лв., както и сторените от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д. № 129/2021г. по описа на РС-Б.Слатина
разноски в общ размер 96,28 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. Х. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** и
настоящ адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес и управление гр.***, представлявано от А. С. А.,
деловодни разноски във въззивното производство в размер 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение,.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Техем сървисис" ЕООД, ЕИК ***.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19