Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, ............2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10017 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 53924/28.02.2019г. по гр.д. № 24838 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 65-ти състав са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2010203/18.04.2018г. на „Б.”ЕАД, ЕИК ******* срещу „О.М.”АД, ЕИК *******за заплащане на
основание на чл. 92 от ЗЗД на сумата
от 11493,45лв., представляващи
неустойка за забава за периода от 14.02.2017г. до 27.02.2017г. на плащането на
главница по дебитно известие от 09.02.2017г. по договор за доставка на
природен газ от 30.12.2016г., като „Б.”ЕАД,
ЕИК ******* е осъдено да заплати на „О.М.”АД, ЕИК *******на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500лв., представляващи съдебни
разноски.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх.№ 5070871/22.04.2019г., изпратена по пощата на
19.04.2019г., от ищеца „Б.”ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото е установено
валидно уговорена клауза за неустойка за
забава на плащане на стойността на продаден природен газ, доставка на природен
газ, изпадане в забава и валидно възникнало
вземане за заплащане на неустойката. Ищецът бил доставил на ответника
природен газ повече от фактурираното и съгласно уговорките издал дебитното
известие на от 09.02.2017г. за 2955459,05лв. с падеж за плащане 13.02.2017г. Сумата не била платена на
уговорения падеж и в забава ответникът изпаднал на 14.02.2017г., плащане било
извършено на 27.02.2017г. Ответникът се
бил запознал на 09.02.2017г. с издаденото дебитно известие, когато бил видял
месечния акт за доставени количества природен газ. Не било нужно издаване на
месечния акт, за да се издаде дебитното известие. Основание за издаването на
дебитното известие било доставката, а не месечния акт. Ответникът не бил
оспорил получаването на дебитното известие, а само на месечния акт. Отделно,
заключението по съдебно-техническата експертиза установявала получаването на
месечния акт на 09.02.2017г. Дебитното известие било качено в модул „Доставки”
на 09.02.2017г. и на тази дата е било видяно от ответника.
Въззиваемият- ответник по исковете –„О.М.”АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че
решението на районния съд е правилно. Посочило е, че съгласуваният и подписан
от страните месечен акт е документът, който удостоверява между страните
количеството доставен природен газ и само издаването на такъв и дебитно
известие може да са основание за плащане на сума, различна от фактурираната.
Месечният акт се съставял от ищеца, изпращал се на ответника и след
подписването му от ответника се връщал на ищеца. Уговорената възможност за
едностранно подписан акт било изключение и било за определени случаи, в
които по независещи от клиента причини
доставчикът не бил получил подписан от
клиента акт. Не било установено дебитното известие да е качено в могъл
„Доставки” на 09.02.2017г. Едва с въззивната жалба ищецът сочел, че на тази
дата бил качен месечния акт. Дори да се приемело, че на 24.02.2017г. ответникът
вече знаел за дебитното известие, на тази дата ответникът не бил изпаднал в
забава, защото не било установено, че ищецът е спазил сроковете за издаване на
дебитното известие. Плащането в срок от 3 дни от 24.02.2017г. не можело да се
приеме, че е забава, защото ищецът бил изпаднал в забава за издаването на
дебитното известие. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2010203/18.04.2018г. на „Б.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: *** срещу „О.М.”АД, ЕИК *******, с адрес: *** , с която е поискало от съда да
осъди ответника да му заплати на основание на
чл. 92 от ЗЗД на сумата от 11493,45лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.04.2018г., до
изплащането й, представляващи неустойка за забава за периода от 14.02.2017г. до
27.02.2017г. на плащането на главница от 2955459,05лв. по дебитно известие №********** от 09.02.2017г. по договор за
доставка на природен газ от 30.12.2016г. Навело е твърдения, че по договор № 494-2013/30.12.2016г. се съгласил
да доставя на ответника природен газ по годишна програма срещу задължение на
ответника да му заплаща доставеното, реално прието количество се отразявало в
месечен акт, който ищецът съставя и и подписва, изпраща го по електронна поща
на ответника, който го връща подписан на ищеца, неполучаването от ищеца на
подписан акт в срока по договора не било пречка за валидността му. На 09.02.2017г.
ищецът изпратил по електронната поща на ответника съобщение, че е издал месечен акт за януари 2017г. с линк
към месечния акт за януари 2017г., качил този акт и на платформа модул „Доставки”
на интернет-страницата си, това било обичайния за страните начин на уведомяване
на месечния акт. За януари 2017г. ищецът бил издал 2 фактури на ответника всяка за по 50% от количеството газ по годишната
програма. Доставено било повече и съгласно договора ищецът издал
на ответника дебитно известие за доставено повече от фактурирано. Дебитно
известие било издадено съобразно договора – до 09-то число на следващия доставката
месец и ответникът следвало да плати сумата по него до 12-то число на същия
месец. Ответникът бил платил сумата по дебитното известие едва на
27.02.2017г. поради което и дължал
неустойка за забава по т.12.14. от договора.Неоснователни били възраженията на
ответника, че не бил получил своевременно месечния акт за януари 2017г.
Известие за същия било изпратено на 09.02.2017г. Действително, ищецът не бил получил обратно
подписан от ответника месечен акт, но това съгласно т. 10.14. от договора не
било основание да не се начисли и плати главницата по дебитното известие. Месечният
акт бил от 08.02.2017г. и бил качен в платформа на интернет-страница на ищеца.
Издаването на дебитното известие не било обвързано с издаването и подписването
на месечен акт. Признанието на ответника, че е получил на 24.02.2017г. месечния
акт обосновавали извод, че той от този момент дължи неустойка за забава. Ищецът
не бил изпаднал в забава на изпълнение на задълженията си по договора,
ответникът не се нуждаел от съдействието му , за да изпълни задълженията
си. Претендирало е разноски.
Ответникът „О.М.”АД, ЕИК *******, в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения,
че не било установено ищецът на 09.02.2017г. да е изплатил на ответника и
последният да е получил месечния акт за януари 2017г. бил посочил в договора
електронен адрес, на които да му се изпраща месечния акт, но изготвен и подписан
от ищеца такъв за януари 2017г. не бил получен
до получаването на писмо от
24.03.2017г. Ищецът не твърдял, че му изпратил месечния акт по ел.поща,
а само уведомление, че е издаден такъв. Уговорките по договора, обаче, били да
се изпраща месения акт, което в случая не било изпълнено. Не можел да бъде
сигурен в информацията, качена на интернет-сайт на ищеца. Само подписан от
двете страни месечен акт удостоверявал реално доставени и приети количества
природен газ и основание за издаване на дебитно/кредитно известие. Претендирало
е разноски.
С определение от 08.10.2018г.
районният съд е изготвил проекто-доклад по делото, разпределил е
доказателствената тежест на страните по делото, обявил е за безспорни и
ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че са сключили договор на 30.12.2016г. за доставка на
природен газ, както и че е възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане
на доставен такъв на стойност от 2955459,05лв. по дебитното известие от
09.02.2017г., като в първо о.с.з. проекто-доклад е обявен за окончателен.
По делото са приети неоспорен от
страните договор № 494-2013/30.12.2016г. , годишна програма, носещи подписи за
страните, Приложение № 9 и 10, съгласно който на 30.12.2016г. ищецът се е
съгласил за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2019г. да доставя на ответника
природен газ срещу задължение на ответника да му го заплаща в количества по
годишната програма, които за месец
януари през 2017г. са 37882 хнм3. Съгласно раздел V от договора страните са постигнали
съгласие за минимални годишни количества и клиентът няма право да откаже да ги приеме. С раздел VІІ е уговорено
и дневно договорено количество газ, определящо месечното такова, като съгласно
чл. 7.6. от договора дължимите от клиента суми
за прието количество над договорено дневно, под договорено дневно количество се определя на база месечния акт.
Съгласно чл. 8 от договора клиентът може да предлага изменения на дневни и
месечни количества , като за същото изпраща информация на платформа на интернет-сайт
на доставчика „Доставки”, като доставчик може да се приеме или не тези
изменения. Съгласно чл. 10.4. предаването на природния газ се извършва на пункт
за приемане-предаване, където се и измерва с уреди на доставчика и така измереното е задължително за страните,
съгласно чл. 10.13. и 10.14. от договора доставеното през всеки ден от месеца
се отразява в месечен акт, съдържащ информация задълженията на клиента за
приемане на природен газ, този акт се съставя и подписва от доставчика ,
изпраща се по електронна поща или факс на клиента, клиентът подписва така
изпратения му месечен акт и го връща до края на същи работен ден на доставчика
по електронна поща, а по изключение – по факс или подписан с електронен подпис
в електронна платформа на интернет адрес на доставчика. Съгласно чл.
10.14.изречение последно неполучаването
от доставчика по някой от тези начини на подписан от клиента месечен акт в
срок, едностранно подписания от доставчика акт се счита за валиден.Съгласно чл.
12.7. и чл. 12.10. и чл. 12.13. от договора доставения природен газ се плаща по
банков път на доставчика по фактура, дебитно известие, които са му изпратени от
доставчика по електронна поща, а по изключение - и по факс, ако падеж за плащане изтича в неработен
ден, то плащането следва да се извърши на следващия работен ден. Съгласно чл.
12.4. от договора при забава на плащането клиентът дължи неустойка за забава в
размер на основния лихвен процент, обявен от БНБ увеличен с 10 процентни пункта
за ден върху неплатена в срок сума. Съгласно чл. 12.15.5 и 12.5.6 до 09-то
число на следващия доставката месец доставчикът
издава фактура за доставеното и я изпраща на клиента, който я плаща до
12-то число на месеца. Съгласно чл. 12.16. през месеца на доставката до 3-то
число на месеца доставчикът издава фактура за 50% от стойността на месечното
количество по годишната програма и за преноса му, която се плаща до 7-мо число
на месеца на доставката, а за останалото 50% от това количество и за преноса му
доставчикът издава и изпраща на клиента фактура до 12-то число на месеца, която
се плаща до 15-то число на месеца на доставка. Съгласно чл. 12.16.3. до 9-то
число на следващия месец доставчикът издава и изпраща на клиента дебитно/кредитно известие отчитащо разлика
между реално доставено и прието и фактурираното, като при дебитно известие
клиентът го заплаща до 12-то число на месеца. Съгласно чл. 12.7 и чл. 16.3. от
договора клиентът посочва електронна поща и факс, на които му се изпращат
фактури и дебитни/кредитни известия, като е длъжен да уведоми доставчика
писмено за промяната им. Съгласно приложение № 9 посочени от ответника
електронни адреси за получаване на информация за количество доставен газ,
фактури и друга кореспонденция са: stoian_*******.bg, а тази на ищеца за количество
доставен газ – i*******bg.
Приет е месечен акт за януари
2017г. с дата 08.02.2017г., носещ подпис
за ищеца, съгласно който доставено количество природен газ от ищеца на
ответника за януари 2017г. 49071,417, количество газ по т. 7.3. от договора –
над 105% от дневно договорено количество, е 6661,693, а по т. 7.5. от договора
– неприето при неравномерна доставка е
3,935.
Прието е дебитно известие №
**********/09.02.2017г. издадено от ищеца на ответника за сумата от 2
955459,05лв. което е към фактура №
********** и № ********** от 03.01.2017г. за доставено през януари 2017г.
количество природен газ, посочен е падеж за плащане 13.02.2017г.
Прието е писмо от ищеца до
ответника , съгласно което на 24.02.2017г. ищецът е съставил искане до
ответника за плащане на сумата от 2955459,05лв. по дебитно известие от
09.02.2017г., както и неустойка за забава от 8209,61лв. за периода до 23.02.2017г.
По делото е прието писмо изх. №
ОМ/1001-529:27.02.2017г., съгласно което на 27.02.2017г. ответникът е съставил
писмо до ответника, получено от ответника на 27.02.2017г., с което е посочил, че до получаването на писмото от
24.02.2017г. не бил получил по електронна поща или по факс месечен акт за
януари 2017г., подписан от ищеца, дебитното известие се явявало ненадлежно
съставено , акт бил получен едва на 24.02.2017г. и не бил изпаднал в забава на
плащането му, не дължал неустойка.
Приети са писмо от 09.03.2017г.,
от 13.03.2017г., от 30.03.2017г., с което ищецът е посочил на ответника , на
09.02.2017г. бил качил месечния акт в модул „Доставки” на интернет-страницата
си, изпратил е по електронна поща на ответника уведомление за същото и
неустойка се дължи, ответникът е отговорил, че
на 09.02.2017г. не е получил уведомление за месечен отчет, публикуване
на месечен акт на интернет-страница на ищеца не било изпълнение на задълженията
на ищеца, на 30.03.2017г. ищецът е поискал от ответника плащане на неустойка за
забава от 11493,45лв. до 27.02.2017г., когато сумата по дебитното известие била
платена.
Приет и са извлечение от файл,
сочещ че на 09.02.2017г. ищецът е изпратил на ответника писмо по електронна
поща, същият ден писмо е получено от ответника, изпратено му от ищеца.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверка при страните по делото, е посочило, че размер на
неустойката по чл. 12.14 от договора за процесния период върху сумата по
дебитното известие е 11493,45лв. Посочило е, че сумата по дебитното известие е
платена на 27.02.2017г., дебитното известие било отразено в счетоводство
настрани за данъчен период февруари 2017г.,
включено било в декларацията по ЗДДС .
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при страните е посочило, че на 09.02.2017г. не е изпратено писмо от *******.bg до електронна поща с адрес *******bg. Посочило е , че известяването чрез и-мейл до електронен адрес *******bg ставало автоматизирано от софтуерен
продукт модул „Доставки”, като данните се генерирали от ищеца, получавали
визуализация от системата, като данните се качвали в профила на ответника и
можело да се видят от ответника След това на ответника се изпращало и-мейл,
съдържащ линк, който да отговаря на профила му в модул доставки”. Не били
съхранени данни за осъществяването на тази процедура на 09.02.2017г.-за
създаване на акта, за качването му в профила на ответника и за изпращане на и-мейл.
Не били съхранени мейли от тази дата, нито информация за изпращането им.. Възможно било такъв мейл
да е добавен в последствие, а не да е генериран по естествен начин чрез
изпращане на такъв мейл. Месечният акт за януари 2017г. бил качен в модул
доставки, използван бил от страните, на 09.02.2017г. той е бил видим за
ответника. На 09.02.2017г. в този модул имало влизане от IP адрес, ползван от ответника.
Този модул доставки се ползвал от страните, ответникът за първи път бил
регистриран на 01.04.2016г. Нямало данни в момента след качването на месечния
акт на 08.02.2017г. да има последваща намеса във връзка с момента на качването
му в модула.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявения иск е от чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД- иск за
заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задължение за плащане на стоки
по договор за покупко-продажба.
При така депозирания иск в тежест
на ищеца е да установи по делото, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по което ищецът
е изпълнил задълженията си и за ответника е съществувало валидно и
изискуемо задължение, забава на неизпълнението на което, е скрепено с валидно
уговорена клауза за неустойка в определен или определяем размер, че ответникът
е изпаднал в забава.
Неустойката може да се търси
тогава, когато са налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при
наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена.
В конкретния случай по делото не
се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства и заключение по
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от другите
доказателства по делото, се установява, че между страните на 30.12.2016г. е
възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на природен
газ , по което ищецът се е съгласил за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2019г.
да доставя на ответника природен газ срещу задължение на ответника да му го
заплаща в количества по годишната програма, които за месец януари през 2017г. са 37882 хнм3 , за
което се издават фактури до 3-то число на месеца, а при доставено и прието
различно от програмата количество се издава съответно дебитно/кредитно
известие, за януари 2017г. уговорено количество е било 37882 хнм3, за което са
издадени и платени фактури, но реално доставено и прието е било 49071,417, като
количество газ над 105% от дневно договорено количество, е 6661,693, а неприето
при неравномерна доставка е било 3,935,
като се е дължало плащане на още 2 955459,05лв.
, за което е издадено дебитно известие на 09.02.2017г. и сумата е
платена от ответника на 27.02.2017г., за забава на плащанията страните са
уговорили неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ
увеличен с 10 пункта за всеки ден на забава на просрочена сума.
Спорен въпрос по делото е дали
ответникът е изпаднал в забава на плащането 2 955459,05лв. за от 14.02.2017г. до 27.02.2017г.
Съдът приема че по делото е установено,
че страните са се съгласили реално доставените количества природен газ да се
установяват след измерването им с уреди на ищеца в приемо-предавателния пункт,
като ежемесечно след края на месеца за
същото се съставя месечен отчет, съгласуван
между страните и подписан от тях, и
въз основа на този акт при
доставка повече от фактурирано през месеца следва издаването от ищеца на
дебитно известие до 09-то число на
месеца и плащане на сумата от ответника до 12-то число на месеца. По делото не
е установено ищецът да е изпратил на ответника дебитно известие от 09.02.2017г.
по начина уговорен с договора преди плащането на сумата на 27.02.2017г. – на
посочения имейл адрес, а същото е условието, което би довело до изпадане на ответника в забава след
12-то число на месеца.
Отделно, неоснователни са
доводите на въззивника, че месечния отчет е ирелевантен за изпадането в забава
на плащането на стойността на доставения природен газ. Действително, основанието
за плащане на стойността на доставените стоки е доставката им и приемането й от
ответника по сключения между страните договор.
Установяването на реалното количество доставен природен газ, обаче, страните са
обвързали от постигнато съгласие за количество и качество на доставен и приет такъв.
Спецификата на стоката по договора и на измерването й е съобразено от страните
по договора, като същото те са приели да се извършва не ежедневно с приемо-предавателни
протоколи, а със съгласувани между страните месечни отчети, които следва да се
подпишат от страните. Едва след
постигането на такова съгласие между страните за доставено и прието количество и качество природен газ за
ищеца ще възникне право да търси плащане на доставеното в повече от
фактурираното с авансово издадените фактури в началото на месеца. Този извод се
налага при тълкуване на волята на страните по раздел V, VІІ, чл. 10 от договора
при съобразяване на правилото на чл. 20 от ЗЗД. Съглашението за процедура по
съставяне на месечния отчет, изпращането му подписан от доставчика, връщането
му подписан от клиента обосновават извод, че страните са се съгласили
предаването и приемането на стоката да се извършва с подписан от страните
месечен отчет за доставки. Този извод е съобразен и с уредените възможности за
възражения на клиента за количество и качество на доставен природен газ, уредените изключения по чл. 7 за доставените
количества газ, количество на които и дължима сума се определят след края на
съответния месец при съобразяване на цените по чл. 7 от договора. Страните са се съгласили месечните задължения
да се определят въз основа на измереното
реално доставено количество, същото са се съгласили, че се извършва с месечния
акт, поради което този месечен акт съдът
приема, че е от решаващо значение за стойността на доставен и приет природен
газ за съответния месец. Издаването на дебитно/кредитно известие към издадените
авансово фактури следва съставянето на месечния акт. Това е така, защото тези
известия са корекция на вече издадени фактури съобразно реално доставеното. Неоправдано
е да се приеме, че коригиращ задължението документ се издава преди да се
установи реалното количество доставен природен газ. По делото ответникът е
признал че е получил месечния акт за януари 2017г. на 24.02.2017г. Съдът
приема, че по делото не е установено, преди 24.02.2017г. ищецът да е изпратил
на ответника месечния отчет за януари 2017г. по начина, който е уговорен в
договора – по електронна поща на адрес stoian_*******.bg. По делото не е установено този месечен отчет да
е изпратен и на друг електронен адрес на ответника. Следва да се посочи и че
такива твърдения ищецът не е изложил по делото. Неговите твърдения са, че е качил месечен отчет на платформа „Доставки”
на интернет-.сайта на ищеца и на 09.02.2017г. уведомление за същото е изпратено
до ответника на 09.02.2017г. Такъв начин на уведомяване за месечен отчет не е
уговорено между страните по делото и не е от естество да установи точно
изпълнение на задълженията на ищеца по договора. Разпоредбата на чл. 12.7. вр.
с чл. 16 от договора е ясна и установява, че валидно уведомяване на страните за
изявления на насрещната страна е само изпращане на същите на посочения в
договора адрес за същото. По делото не е установено изобщо писмо на посочен от
ответника адрес за е изпращан от ищеца на 09.02.2017г. Отделно, от прието по
делото заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че имейл от
ищеца до ответника и на адрес *******bg не е изпращан, че файл сочещ, че такова писмо е изпратено, може да е с
последваща добавка, че няма данни за съдържание на изпратено писмо. При така установеното
съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен начин, че месечен отчет
за януари 2017г. да е изпратен на ответника преди 24.02.2017г., не е установено
и дебитно известие за същото да е изпратено, поради което и правилно районният
съд е приел, че ответникът не е изпаднал в забава на плащането на сумата по дебитното
известие за процесния период. Плащане в 3-дневен срок от получаване на месечния
отчет не може да се цени като забава, защото срок за плащане на сумата по
дебитно известие страните са уговорили с чл. 12.15.6. от договора да е 3 дни.
Отделно, изпращане на дебитното известие, а не на месечния отчет е релевантно
за изпадането в забава. Съдът приема, че
разпоредбата на чл. 10.14.изр. последно от договора в случая не е приложима. Това е така, защото
за да намери приложение същата следва да се установи, че месечен отчет е изпратен от ищеца до ответника по начина
уговорен с договора. Това не е установено по делото и доводите на въззивника в
обратния смисъл са неоснователни.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд
с тези на районния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва се поставят в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата от 100лв. представляващи възнаграждение за юрисконсулт в производство
пред СГС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53924/28.02.2019г. по гр.д. №
24838 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 65-ти състав, с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба
вх. № 2010203/18.04.2018г. на „Б.”ЕАД,
ЕИК ******* срещу „О.М.”АД, ЕИК *******за
заплащане на основание на чл. 92 от ЗЗД
на сумата от 11 493,45лв.,
представляващи неустойка за забава за периода от 14.02.2017г. до 27.02.2017г.
на плащането на главница от 2955459,05лв. по дебитно известие № ********** от 09.02.2017г. по договор за доставка на
природен газ от 30.12.2016г., като „Б.”ЕАД,
ЕИК ******* е осъдено да заплати на „О.М.”АД, ЕИК *******на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500лв., представляващи съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „Б.”ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „О.М.”АД, ЕИК *******на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв (сто лева), представляващи съдебни разноски за възнаграждение
за юрисконсулт в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.