Определение по дело №1296/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Цвета Живкова Попова
Дело: 20192100201296
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

       

Година 2020, 9 януари                                                           град Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                    Наказателен състав

На девети януари                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПОПОВА

                              

Секретар: Илияна Георгиева

Прокурор: Росица Дапчева

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Попова

ЧН дело 1296 по описа за 2019 година

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

 

Осъденият И.С.Х. се явява лично.

Явява се началникът на Затвора Бургас – г-н Бранимир Мангъров.

За Окръжна прокуратура Бургас – прокурор  Росица Дапчева.

НАЧАЛНИКЪТ НА  ЗАТВОРА: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ Х.: Да се даде ход на делото. Нямам защитник. Сам ще се явявам.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ СЕ самоличността на осъдения:

И.С.Х. **********.

ОСЪДЕНИЯТ Х.: Няма да правя отводи на съдията, прокурора и секретаря.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА: Няма да правя отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА: Представям на съда доклад за пробационен надзор. Други доказателства няма да соча.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

ОСЪДЕНИЯТ Х.: Представям препоръка от бившия ми работодател. Препоръката е издадена за делото от 2017 г.  Когато ми е издадена препоръката, все още не бях осъден по последното дело.

По доказателствата СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмено доказателство представеното от осъдения копие на препоръка от собственик на „К.“ ООД.

ПРОЧИТА писмените доказателства по делото.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА: И.С.Х. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 343б,  ал. 1 от НК, от което към днешна дата има остатък неизтърпяна част в размер на четири месеца и шестнадесет дни. По време на изтърпяване на наказанието му е изготвена първоначална оценка на риска в размер на 40 точки, а при последваща е отчетена 36 точки оценка от рецидив, като са продължили да бъдат проблемни зоните отношение към правонарушението и умение за мислене. Има леко понижение на стойностите в зоната отношение към правонарушението. Рискът от вреди е определен като среден за обществото. Той има една награда, в същото време има наложено и едно наказание. В отношенията си към служителите от администрацията се придържа към установените правила. Това, което мотивира отрицателното становище по молбата, изразено от мен и оформено при провеждането на дискусия в комисия, е факта, че той има предишни осъждания и за втори път изтърпява наказание лишаване от свобода, при което за да заключим, че той отговаря на критериите в закона, трябва да има много ясни и категорични доказателства, като смятам, че такива не са налице. Затова смятам, че не следва да се уважава молбата му за условно предсрочно освобождаване. Ако все пак прецените и това бъде сторено, предложението, отразено в пробационния доклад, е да му бъдат наложени мерките, визирани в чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно  срещи с пробационен служител.

ПРОКУРОРЪТ: Присъединявам се към казаното от началника  на затвора. Без всякакво съмнение, в случая е налице формалната предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, тъй като лишеният от свобода е изтърпял към днешна дата повече от една втора от размера на наложеното му наказание и е придобил формално право за условно предсрочно освобождаване на 13.11.2019г. В хода на съдебното заседание не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че е настъпило поправяне на лишения от свобода. Видно от становището на доклада за пробационен надзор, първоначалната оценка на риска от рецидив е в стойност от 40 точки, а последната такава е в стойност 36 точки, което недвусмислено показва, че процесът на поправяне е започнал, но не е приключил, тъй като този риск продължава да е относително висок и в крайна сметка е определен като среден за обществото. Присъединявам се към казаното от началника на затвора, че следва да са налице категорични доказателства за поправяне, каквито не бяха представени, поради което молбата не следва да се уважава.

ОСЪДЕНИЯТ И.Х.: Уважаема госпожо председател, поддържам представената от мен молба за условно предсрочно освобождаване, за което съм придобил право и което не съм ползвал досега.  Изтърпял съм по-голямата част от присъдата си и съм постигнал нужния ефект. Чувствам, че съм се поправил и че съм готов да стана отново пълноценна част от обществото. Затова Ви моля за Вашето съдействие и подкрепа. Способен съм никога повече да не повтарям тази грешката. Искрено съжалявам и затова Ви моля за Вашето съдействие. Моля да ми бъде даден шанс да докажа това, като отново се върна в обществото като пълноправен член, като човек, който занапред се старае с действията си и постъпките си да бъде за пример. През целия период от време в затвора се старах да бъда пример за другите лишени от свобода, участвах в мероприятия, курсове и полагах доброволен труд. Още в Д. водех курсове за лица, които имат ниска степен на интелигентност - два месеца. Те бяха два различни курса и в един от тях участвах.

Почнах тези курсове да ги водя по молба на отрядната, на инспектор СДВР, защото на този етап не можеха да ми осигурят друга работа. След завършване на тези курсове започнах като хигиенист на коридора. Един месец, мисля, че работих това. След това се получи съобщение, че в к. на Затвора Б. търсят специалисти за ***. Аз съм работил като *** и точно в такъв *** и проявих желание да работя. Бях прехвърлен в корпуса на Затвора Б., където започнах работа, но скоро беше спряна дейността, не по наша вина. След това започнах като *** , но аз работех ***.  През целия период, в който съм бил в затвора се стремях максимално да бъда ползотворен, да спазвам установения ред с цел моето поправяне. В действителност имам едно наказание, което е условно и е изтекло. Това беше още в началото на постъпването ми в затвора, след което максимално се стремях да поправя това. С инспектор СДВР многократно съм обсъждал какво трябва да направя, за да постигна по-добър резултат. Тя ми вика, че трябва да се лежи. На мен присъдата ми не е много голяма - година и половина. Имам образование, квалификация и на доста места в ***, след като изляза от затвора, знам, че мога да си намеря квалифицирана и добре платена работа. Също така имам семейство, баща***. Притеснявам се много за него, няма кой да му помага, той е ***. Аз му помагах. След постъпването ми в затвора, рязко се влоши състоянието му, по телефона плаче. Имах приятелка, с която живеехме на семейни начала. С нея искахме да създадем семейство, затова и двамата работихме. Считам, че съм нужен на близките си, които чакат с нетърпение моето завръщане, за което Ви моля за Вашето съдействие и подкрепа. Вярвам, че мога да бъда отново в обществото като пълноправен член и да бъда за пример на другите. Склонен съм да считам, че съм способен повече да не допусна тази грешка, защото осъзнавам последствията от нея и ми коства доста. Считам, че съм се поправил и Ви моля да ми бъде даден шанс.

СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на страните и съобрази закона, прие следното:

С присъда № 106 от 03.07.2018г. по НОХД № 121/2018г. по описа на Ямболския районен съд И.С.Х. с ЕГН ********** е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Присъдата влязла в сила на 12.11.2018г.

Осъденият постъпил в Затвора- Бургас на 15.02.2019 г. След като преминал през задължителната програма „А.“, Х. бил настанен в ЗООТ „Д.“. От самото начало на изтърпяване на наказанието той декларирал желание да участва в предлаганите му пенитенциарни дейности. За периода 01.04.2019г. – 30.04.2019г. И.Х. подпомагал дейността на инспектор СДВР в груповата работа за лишени от свобода с ниско интелектуално ниво.

Със заповед № 171/22.05.2019г. на началника на ЗО „Д.“ на осъдения било наложено наказание „писмено предупреждение“ за това, че на 16.04.2019г. осъществил нерегламентиран контакт с друг лишен от свобода (негов братовчед). Изпълнението на наказанието било отложено за срок от един месец и тъй като в този срок Х. не е извършил друго нарушение, същият се смята за ненаказан.

Извън посоченото нарушение, осъденият спазвал дисциплинарните и режимните изисквания, отнасял се с дължимото уважение към пенитенциарните служители, имал положително отношение към труда. През месец юли 2019г. И.Х. бил преместен от ЗО „Д.“ в корпуса на затвора и назначен на работа в бригада „***“. От 23.08.2019г., по негова молба, Х. започнал да полага труд като*** и място за престой на открито. За подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата осъденият бил награден с „писмена похвала“ (вж. заповед № 1009/17.09.2019г. на началника на Затвора-Бургас).

За приложението на института на условно предсрочно освобождаване е необходимо осъденият фактически да е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното наказание. В конкретния случай тази предвидена от закона предпоставка е налице - към настоящия момент И.Х. фактически е изтърпял 10 месеца и 21 дни. Остатъкът от наказанието е 4 месеца и 16 дни, предвид обстоятелството, че е зачетено времето на положен труд – 2 месеца и 18 дни.

Втората предпоставка за предсрочно освобождаване е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. В тази насока по делото липсват убедителни доказателства. Спазването на установените правила в пенитенциарното заведение и изпълнението на възложената от администрацията на затвора работа са задължения за лишените от свобода. Действително поведението на осъдения Х. е било съобразено с режимните и дисциплинарните правила, осъденият не е създавал и не е участвал в конфликти, справял се е много добре с поставените задачи, но именно това негово поведение е дало основание за замяна на режима за изтърпяване на наказанието в по-лек – от „строг“ на „общ“ (вж. заповед БС № 245 от 05.12.2019г. на началника на затвора) и за поощряването му с „писмена похвала“. Посочените обстоятелства обаче не са достатъчни за приложението на института на условното освобождаване.

И.Х. изтърпява трето наказание лишаване от свобода – същият е търпял наказания лишаване от свобода по три месеца за престъпления по чл. 216, ал. 1 и чл. 343б, ал. 1 НК, наложени по НОХД № 1466/2013г. и НОХД № 759/2016г. на Ямболския районен съд.

Първоначалната оценка на риска от рецидив била в ниски към средни стойности – 40 точки. Проблемни зони с най-големи нужди били отношение към правонарушението, употреба на наркотици и умения за мислене. Х. не демонстрирал осъзната виновност за извършеното, не анализирал в дълбочина поведението си и факторите, довели до осъждането му, мотивацията за промяна била формално заявена. Осъденият не осъзнавал личния си принос за деянието и евентуалните вредни последици, които са могли да настъпят за обществото вследствие на поведението му, не демонстрирал умения за преодоляване на проблемни житейски ситуации.

На 08.11.2019г. била извършена втора оценка на риска от рецидив, която отчела минимално понижение на степента на риск от рецидив - от 40 точки на 36 точки, т.е. с 4 точки, три от които в зоната отношение към правонарушението и една точка в зоната емоционални проблеми. В текущия доклад, изготвен от инспектор СДВР, е посочено, че въпреки положителната промяна, зоните отношение към правонарушението и умения за мислене остават да бъдат проблемни и с необходимост от корекционно въздействие. Видно от представения доклад за пробационен надзор, осъденият все още изцяло не е осъзнал факторите, допринесли за извършване на престъплението, а нагласата в бъдеще да не извършва престъпления била формално заявена.

С оглед на изложените съображения, съдът прие, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за настъпила трайна положителна промяна в поведението на И.Х.. При липсата на убедителни доказателства, че осъденият се е поправил и че процесът на неговото превъзпитаване и поправяне е приключил, молбата за условно предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И: № 7

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.С.Х., с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено с присъда № 106 от 03.07.2018г. по НОХД № 121/2018 г. по описа на Районен съд Я., влязла в сила на 12.11.2018г.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и началника на затвора и на протест от прокурора в седемдневен срок пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:30 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: