Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262257 16.09.2021година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в
публично съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 15158 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* против Н.М.Б., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника
и „БТК“ ЕАД възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от 08.05.2017 г., по което имало неплатени суми в
размер на общо 62,57 лева – за
абонаментни такси и ползвани мобилни услуги за периода 15.04.2017 г. –
15.08.2017 г., за които били издадени фактури с настъпил падеж.
Вземането
било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което
дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за
което ответникът бил уведомен.
Моли се за присъждане на сумата, ведно с
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на
исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича
претенцията му – наличието на валидно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по договора за
мобилни услуги, със
соченото в исковата молба съдържание; предоставяне
на твърдените мобилни услуги за исковия период и ползването им от ответника,
при което е възникнало задължение за плащане на абонаментни такси и услуги; постигнати уговорки за плащане на – конкретни
цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти,
техния размер за съответните периоди; настъпване
на падежа за плащане; наличието на
уговорка за прекратяване на правоотношението; упражняване на правото на
прекратяване и момента, когато е настъпило то, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на претенцията; вкл.
валидно прехвърляне
на вземанията в полза на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило на ищеца с
твърдените договори, както и, че ответникът е уведомен за цесиите от
съответните цеденти.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като
установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане, а при установяване на горните предпоставки от ищеца,
следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест,
съдът приема иска за неоснователен, поради следното:
По
делото /в прил. ч.гр.д. – искането за заповед е отхвърлено и наст. иск е
осъдителен/ е представен процесният договор, който носи подпис за ответника,
неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените права и задължения. В
хода на производството обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за
– реално предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия
период и ползването им от ответника; начин на формиране и размер на
претенцията; потребени услуги именно за сочения период, вкл. за м. април 2017 г. /в представените фактури липсва
отбелязване за потребление за този период/; наличие на предпоставки и
упражняване право на едностранно прекратяване на договора за услуги от страна
на „БТК“ ЕАД; доказателства за прехвърляне на вземания
спрямо ответницата именно по сочения
договор за мобилни услуги по двата договора за цесия /в съдържанието им липсва съответно посочване/; уведомление до ответника от „С. Г.
Груп“ ООД за сключена цесия с ищеца, въпреки изричните указания за това към ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК с
доклада по делото /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 263046/16.06.2021 г. –
л.66-67 – получено редовно – л.69/. Тези обстоятелства подлежат на пълно доказване, а установяването им е част от ФС на
претенцията.
Не
се установява дали сумата е сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали
те съответстват на предвидената в договора, както и дали са потребени моб.
услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период. Твърдените фактури, които са
представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси – те са частни
документи, отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства.
Ищецът
не доказва да е и материалноправно легитимиран да предяви исковете, съответно
да е носител на твърдяното вземане, док. сочените договори за цесия не удостоверяват прехвърляне именно на
процесното вземане по конкретния договор спрямо ответницата /въпреки указанията
по чл. 146, ал. 2 ГПК/.
При това положение не се установяват основни
елементи от ФС на иска, при което и същият не може да бъде уважен. За дължимост
на сумата следва да се докаже по категоричен начин, че услугите са предоставени
и потребени от ответника, както и да се установи начинът на формиране на
търсената цена, като същевременно се докаже и, че именно ищецът има качеството
на кредитор и носител на вземанията. Такова доказване не е проведено, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в определението за доклад.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на
претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.
Съдът не формира
извод за наличие на дълг, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но
няма направено искане, нито док. за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* против Н.М.Б., ЕГН ********** иск за
присъждане на сумата от 62,57 лева – главница за абонаментни такси и ползвани мобилни услуги за периода
15.04.2017 г. – 15.08.2017 г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 08.05.2017 г., сключен с „БТК“ ЕАД, което вземане било
прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което
дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ