Р Е Ш Е Н
И Е
№..................../....................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 2005 по
описа на РС-Варна
за 2021
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Е.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез адв. В.Н., срещу З. „Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 19 399.46 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на реализирано ПТП на 05.08.2016
г. в гр. В. с участието на ищеца и л. а. марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № *,
управляван от Н. М. И., застраховано при ответника по полица № * г. по
сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, със срок на застрахователното
покритие от 19.06.2016 г. до 18.06.2017 г., изразяващи се в разходи за лечение
и медикаменти, ведно с обезщетението
за забава върху сумата, считано от датата на събитието 05.08.2016 г. до
окончателното погасяване на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.08.2016 г. в гр. В. е
настъпило ПТП при подробно описания механизъм с участието на застраховано при
ответника лице. По повод на събитието е било образувано наказателно
производство, приключило с влязло в законна сила решение постановено по чл. 78а
от НК, с което застрахованото при ответника лице е признато за виновно за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл.
2 вр. чл. 342 от НК и освободено от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба“.
В резултат на ПТП-то
се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които по своя
медико-биологичен характер били обусловили трайно затруднение движенията на
десен горен крайник за период над 3 месеца и представлявали средна телесна
повреда, като ищецът завинаги е загубил способността да движи и използва
дясната си ръка. Поддържа се още, че лечебният и възстановителен период на
ищеца продължава и към настоящия момент.
Твърди се, че по повод
на процесното ПТП пред ответника е заведена щета, по която последният е
изплатил на ищеца сумата в размер от 35 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата в размер от
5 717.42 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди за лечение.
Ищецът счита, че пълният размер на обезщетението, дължимо за възстановяване на
настъпилите неблагоприятни изменения в имуществената му сфера по повод на
лечението му, възлиза на 25 116.88 лева, поради което сочи, че му се дължи
и разликата над извънсъдебно изплатеното от застрахователя обезщетение до
размера на предявената пред последния застрахователна претенция – предмет на
настоящото исково производство.
Ищецът твърди, че за
претендираната пред настоящия съдебен състав разлика, възлизаща общо на 19 399.46
лева, са издадени и три броя фактури от Болница „А.“ – Република Т.,
респективно на 16.03.2017 г., 24.03.2017 г. и 20.07.2017 г. при съответния курс
на турската лира за един лев към датата на плащането.
Ищецът обосновава
своята искова претенция със следните доводи:
На 08.08.2016 г. ищецът е бил приет и хоспитализиран в МБАЛ „С.
А.“ – В., със следната диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито вдясно с оток, деформация, функциолеза;
контузия на двете колена. Поставена е била и гипсова
имобилизация, а по-късно ищецът е претърпял и операция, изразяваща се в открито
наместване на фрактура с вътрешната фиксация радиус и
улна /открита репозиция на
фрактурата и вътрешна фиксация със заключваща плака
за дистален радиус и 9 винта.
На 30.09.2016 г. на
ищеца било извършено образно изследване, при което са установени следните
травматични увреждания: МР данни за начални артрозни промени в ставата;
хрущялна увреда II-III ст. по пателата,
хрущялна увреда II-III ст. по латералния бедрен кондил с локални участъци на по-дълбока увреда и ограничен
участък на хрущялна увреда II ст. по предната повърхност на
медиалния бедрен кондил; необширни зони на
костно-мозъчен едем в предноалтернативните
участъци на медиалния бедрен кондил, субхондрално в латералния бедрен кондил
и в пателата. На същия ден на ищеца е извършено и
друго образно изследване, при което са установени следните травматични
увреждания: задебелен медиалне
ретиникулум на пателата;
ограничен синовиит; хрущялна увреда по медиалната
ставна фасета на пателата и
в зоната на интеркондилната трохлея.
На 03.10.2016 г. на
ищеца било извършено образно изследване, при което са установени следните
травматични увреждания: метална остеосинтеза след
фрактура падии ин локо типико.
На 12.10.2016 г.
ищецът бил прегледан от д-р Р. М., като му е била поставена следната диагноза:
счупване на долния край на лъчевата кост.
На 09.11.2016 г.
ищецът е бил приет и хоспитализиран в МБАЛ „Е.“ ООД, гр. В., като му е била
поставена следната диагноза: навяхване и разтягане на ставите на ниво китка и
длан. Поддържа се, че ищецът претърпял втора операция, изразяваща се в
екстракция на метала и скафолунатна пластика.
На 12.12.2016 г. ищецът бил прегледан от д-р Ч. М., като му е
била поставената следната доиагноза: навяхване и разстягане на ставите на ниво китка.
На 10.01.2017 г.
ищецът бил прегледан от д-р Г. Г., който с оглед на незадоволителния краен
резултат от лечението на ищеца в Република Б. е препоръчал на последния да се
лекува в болница А., гр. И., Република Т..
На 12.01.2017 г.
ищецът бил прегледан и от д-р М. Б., който е поставил следната диагноза:
навяхване и разтягане на ставите на ниво китка; оперативни цикатрикси
воларно и дорзално.
На 27.01.2017 г.
ищецът бил прегледан и от д-р В. Р., като установените травматични увреждания
са били следните: навяхване и разтягане на ставите на ниво китка; вегетативни
промени; намален тонус на мускулатурата на десен горен крайник; болезнена и
ограничена биомеханика в дясна гривнена става;
наличие на кистовидни просветлявания в китковите кости – м-с З.; намалена сила.
На 09.02.2017 г.
ищецът е бил приет и хоспитализиран в МЗ „А. – М.“ при Балнохотел
„М.“ – гр. П. Б., като му е била поставена следната диагноза: st. post
f-ram ossis radii dex. In partis distalis.
На
ищеца били проведени редица рехабилитационни
процедури, изразяващи се в ПЛФК, ВВВ, ИФТ, магнитотерапия, ЛФК – индивидуална,
Лимфен дренаж.
На 24.03.2017 г.
поради болезнено подуване на дясната китка и ограничено движение ищецът е бил
приет и хоспитализиран в Болница „А. Ф.“ – Република Т., като му е била
поставена следната диагноза: травматично скъсване на връзките на китката и длана; радиална фрактура; карпална
нестабилност; операция на фрактура на дисталния
радиус и реконструкция на карпална ладиевидна и полулунна връзка;
постоперативна деформация на полулунна кост VISI и сублуксация в полулунната
флексия. Ищецът бил претърпял нова операция, изразяваща се в интеркарпална лигаментарна
реконструкция, като са били поставени и шини.
На 05.04.2017 г.
ищецът бил прегледан от д-р В. Г., при който са били установени следните
травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост; десен процесус стилиодес радии с лека дислокация с контрактура
в радиокарпалната става.
На 20.04.2017 г.
поради невъзможност за извършване на движения с дясна китка и силни болки на
ищеца била извършена дигитална рентгенография на дясна китка, като същият бил
прегледан и от д-р Б. Б., при което са установени следните травматични
увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост; навяхване и разтягане на
ставите на ниво китка; метална остеодеза в областта
на карпалните кости.
На 18.05.2017 г. на
ищеца е била извършена нова дигитална рентгенография, от която е било
установено: състояние след фрактура в областта на дясната гривнена
става; зудеков тип остеопороза
на околинте костни структури.
Поддържа се още, че с
експертно решение на ТЕЛК от 18.09.2017 г. ищецът бил освидетелстван с 50%
трайно намалена работоспособност за срок от 1 година.
На 06.12.2017 г.
поради оплаквания от ограничение на възможността за движение на китката и
постоянна болка ищецът бил прегледан и от доц. Д-р Р. П. при МЦ „С.“ ООД – гр. В.,
като му е била поставена следната диагноза: последици от счупване на ниво китка
и длан; дифузна остеопороза от инактивитетен
тип; интеркарпална артроза
и начална радиокарпална артроза.
На същия ден е била извършена и рентгенография на гривнена
става със описаните в исковата молба резултати.
На 13.08.2019 г. и на
27.08.2019 г. ищецът бил прегледан и от д-р П. М., като му е била поставена
следната диагноза: последици от счупване на ниво китка и длан.
На 20.08.2019 г.
ищецът е бил прегледан и от д-р М. Б.-М., при която е установено: счупване на
долния край на лъчевата кост; навяхване и разтягане на ставите на ниво длан.
На 27.08.2019 г. е
било извършено ново рентгеново изследване на дясна китка, в заключението на
което е било установено: стеснена ставна междина; състояние след фрактура на
радиуса на типично място с нарезки очертания на
ставната повърхност; нарезки очертания на ладиевидната кост – възможно след фрактура. На същия ден е
извършено и рентгеново изследване на дясна колянна става със съответното
заключение, описано в исковата молба.
С експертно решение на
ТЕЛК от 16.12.2019 г. ищецът е освидетелстван с 40% трайнонамалена
работоспособност за срок от 3 години.
По същество ищецът моли
за уважаване на предявения осъдителен иск, доколкото разходите направени по
повод гореописаните лечения възлизали общо на 25 116.88 лева и доколкото
ответникът е заплатил извънсъдебно след завеждане на застрахователната
претенция сумата в размер от 5 717.42 лева, то следвало да му се присъди
разликата, възлизаща на 19 399.46 лева.
Претендира присъждане
и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото, включително на адвокатски
хонорар по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът З. „Е.“ АД, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен,
като го оспорва както по основание, така и по размер. Моли за отхвърляне на
предявената искова претенция.
Не
се оспорват следните факти:
- че на
05.08.2016 г. в гр. В. е реализирано ПТП при описания в исковата молба
механизъм;
- че в
резултат на ПТП ищецът е пострадал, като е получил счупване на лява лъчева
кост;
- че ПТП
е настъпило по вина на водача на застрахованото при ответника МПС по
застраховка „ГО“ на автомобилистите по полица № *, със срок на валидност от
16.06.2016 г. до 18.06.2017 г.;
- че на
16.11.2017 г. ищецът е предявил своята застрахователна претенция пред ответния
застраховател във връзка, с която са образувани щета № * за неимуществени
вреди, по която на ищеца е изплатена сумата в размер от 35 304.65 лева и
щета № * за имуществени вреди за повреденото ППС, собственост на ищеца, по
която е изплатена сумата в размер от 10 710.00 лева;
- че на
24.07.2020 г. ищецът е предявил своята допълнителна застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 25 116.88
лева, от които 5 717.42 лева разходи за лечение в Република Б. и
19 399.46 лева разходи за лечение в Република Т.;
- че на
08.09.2020 г. ответникът е признал разходите сторени в Б. и сумата в размер от
5 717.42 лева е изплатена на ищеца.
Досежно исковата
претенция за сумата в размер от 19 399.46 лева ответникът сочи, че
лечението в Република Т. не е било необходимо, тъй като здравната система в
Република Б. е в състояние да предостави медицински услуги от такова естество и
от такъв характер, предвид което поддържа, че вредите не са пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие, доколкото лечението на
ищеца в Република Т. е могло да бъде направено и в Република Б. и то с не
по-лошо качество в съответствие с утвърдените стандарти за добра медицинска
практика. Сочи, че ищецът сам е избрал да се лекува в държава извън ЕС в
резултат, на което е прекъсната и причинно-следствената връзка между
застрахователното събитие и вредите, доколкото изборът на ищеца да се лекува в
държава извън ЕС е довело до разходи за лечение, които не се финансират от
системата на задължителното здравно осигуряване. Оспорва се изобщо да са
претърпени вреди в този размер, доколкото не са ангажирани доказателства за
заплащане на сумите по фактурите. Оспорва претенцията за изплащане на
обезщетение в размер на законната лихва – в частност началния момент да е от
датата на събитието, като твърди, че най-ранният момент, от който следва да се
начислява законната лихва, е 24.07.2020 г., евентуално 29.09.2020 г.
По същество моли съда
да отхвърли иска и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода на открито
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С молба от
28.05.2021 г. поддържа предявения
иск.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, чрез своя процесуален представител юрк. Й. С. поддържа отговора на исковата
молба и обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство,
очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал
– в съвкупност и поотделно,
на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
По делото не се спори, поради което и по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 от ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 05.08.2016 г. в гр. В. е
реализирано ПТП при описания в исковата молба механизъм; че в резултат на ПТП
ищецът е пострадал, като е получил счупване на лява лъчева кост; че ПТП е
настъпило по вина на водача на застрахованото при ответника МПС по застраховка
„ГО“ на автомобилистите по полица № *, със срок на валидност от 16.06.2016 г.
до 18.06.2017 г.; че на 16.11.2017 г. ищецът е предявил своята застрахователна
претенция пред ответния застраховател във връзка, с която са образувани щета № *
за неимуществени вреди, по която на ищеца е изплатена сумата в размер от
35 304.65 лева и щета № * за имуществени вреди за повреденото ППС,
собственост на ищеца, по която е изплатена сумата в размер от 10 710.00
лева; че на 24.07.2020 г. ищецът е предявил своята допълнителна застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от
25 116.88 лева, от които 5 717.42 лева разходи за лечение в Република
Б. и 19 399.46 лева разходи за лечение в Република Т.; че на 08.09.2020 г.
ответникът е признал разходите сторени в Б. и сумата в размер от 5 717.42
лева е изплатена на ищеца.
От ангажираното експертно заключение
по СМЕ, което е в унисон с медицинската документация, находяща се на л. 14-л.
60 от делото, се констатира, че в резултат на процесното ПТП, реализирано на
05.08.2016 г. ищецът е получил счупване на десния радиус в дистална
трета, травматично скъсване на връзките между лунатум
и скафоидеум и контузия на двете колена.
Счупването на лъчевата кост и травматичното скъсване на връзките обусловило
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни.
Лекувано е оперативно с открито наместване и метална фиксация
на костните фрагменти. Метала е отстранен на 09.11.2016 г., когато е коригирана
дисоциацията на скафо-лунатната става. Поставена е
гипсова имобилизация. След свалянето ищецът е провел рехабилитация, но поради
ограничени движения е насочен за нова операция в болница „А. Т.“ от д-р Г. Г..,
практикуващ лекар в МБАЛ „Е.“, отделение по Ортопедия и травматология. За
контузията на двете колена няма медицински данни за
проведено лечение. В резултат на травмите са се проявили и засилили съществуващи
артрозни промени в ставите на дясната ръка и двете коленни стави.
При прегледа на ищеца на 25.05.2021
г. вещото лице е констатирало, че е артрозно
променена конфигурацията на дясна гривнена става. По дланната повърхност в областта на гривнената
става има оперативен белег с „ге“ образен ход и
дължина на дългото рамо 5 см и на късото 2 см. Ищецът има и два оперативни
белега и по гърба на същата област надлъжен и напречен с дължина всеки 5-6 см.
Констатирано е, че има болезнено ограничени движения в ставата, дорзална флексия – 45 градуса при норма 90 градуса, екстензия 10 градуса при норма 45 градуса, както и абдукция и аддукция по 10 градуса
при норма 45 градуса. Констатирано е, че няма сетивни нарушения, а единствено
двигателни на китката и артрозни промени по двете коленни стави, като движенията
в тях са в норма. Вещото лице при прегледа е установил още и оперативен цикатрикс по вътрешната страна на коляното около 6 см от
направената операция за отстраняване на медиален меникс
през 2004 г. Констатира се още от заключението и медицинските документи, че в
МБАЛ „Е.“ е направена подобна на тази, която е направена в Република Т.,
операция, но при друга оперативна техника. Поради незадоволителен резултат е
направена консултация и операция в Република Т.. След операцията в Т. вещото
лице сочи, че няма съществени подобрения в състоянието и подвижността на
дясната гривнена става, но крайното становище на
вещото лице е, че към настоящия момент ищецът е в добро здравословно състояние.
Констатира се от експертното заключение, че пълно възстановяване не е възможно
поради увреждането на ставните връзки и замяната им с ригидни
структури. Описаните ограничени движения ще останат завинаги. Лъчевата кост е
зараснала. Установява се още, че освен в МБАЛ „Е.“ подобни операции се правят и
в клиника по горен крайник на СБОТ Г. Б. и в П.. Процесната операция, извършена
в МБАЛ „Е.“ е платена от НЗОК, като решението за операция извън страната по
принцип се взема от комисия за всеки конкретен случай, а в настоящия е по
инициатива на ищеца. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си по
СМЕ.
По делото са ангажирани и счетоводни
документи, както следва: фактура от 16.03.2017 г. за сумата от 846.81 турски
лири, чиято левова равностойност по курс на БНБ към датата на издаване на
фактурата е 424.34 лева и е заплатена за клиничен преглед и графика-ръка;
фактура от 24.03.2017 г. за сумата от 37 654.43 турски лири, чиято левова
равностойност по курс на БНБ към датата на издаване на фактурата е
18 798.64 лева, която сума е заплатена за предоперационни
тестове, радиологични тестове, стая и придружител,
консумативи, извършена операция, медикаменти и фактура от 20.07.2017 г. за
сумата от 366.81 турски лири, чиято левова равностойност по курс на БНБ към
датата на издаване на фактурата е 176.48 лева, заплатена за покриване на
рентген на китката. Т.е. общата стойност на разходите по лечението в Република Т.
се констатира, че възлиза на 19 399.46 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд
– Варна
е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от
29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г., доколкот
застрахователното събитие е реализирано на 05.08.2016 г./ за присъждане в позла на ищеца
обезщетение за имуществени
вреди, ведно с обезщетението за забава в
размер на законната лихва. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия му състав: 1./ наличието на валидно застрахователно
правоотношение между виновния водач и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на
действие на договора за застраховка
„ГО на автомобилистите“;
3./ всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите
и противоправното деяние; 4./ размера
на претендираните вреди;
5./ изискуемостта на главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество
в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези
факти, както и да докаже възраженията
си в отговора, а при установяване на горното от
ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
В конкретиката на
настоящия казус не се спори
за наличието
на валидно застрахователно правоотношение, учредено между виновния водач и
ответника въз основа на застраховка „ГО на автомобилистите“; за това, че по
време на действие на застрахователната полица е настъпило застрахователното
събитие по описания в исковата молба механизъм, който се консатира
по несъмнен начин и от ангажираното решение постановено по реда на чл. 78А от НК по н.а.х.д. № 219 по описа за 2017 г. на РС-В., НО, 37-ми съдебен състав,
като на основание чл. 300 от ГПК вр. т. 15 от ТР №
6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав, разглеждащ гражданскоправните последици на противообщественото деяние,
е обвързан от това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и вината на делинквента, която в обективното
гражданско право се и предполага до доказване на противоното.
Между страните не се спори и за това, че част от гражданските притезания на
ищеца, а именно касателно вземанията за обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и имуществени – в частност стойността на увреденото ППС и
разходите за лечението в Република Б. са удовлетворени от ответника.
От ангажираните медицински и
счетоводни документи /епикризи, издадени от МБАЛ „С. А.-В.“ АД, МБАЛ „Е.“ ООД,
„А.“, медицински удостоверения, амбулаторни листове, резултати от образно
изследване, издадени от МБАЛ „С. М.“ ЕАД, експертни решения на ТЕЛК, фактури и
др./ по несъмнен начин се констатира, че ищецът се е лекувал, както в Република
Б., така и в Република Т.. Общата стойност на лечението в Т. възлиза на
19 399.46 лева – предмет на настоящото произовдство.
Ангажираните фактури по своята правна същност са разписки, като съдът споделя в
тази връзка доводите на ищеца, доколкото и в трите фактури изрично е посочено
от издателя, че сумите са платени – два пъти с кредитна карта и веднъж в брой.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е за това дали причинно-следствената
връзка между сторените в Република Т. разноски и застрахователното събитие е пряка и непосредствена.
Оспорените разходи
за лечение в чужбина са доказани
изцяло, както с представените платежни документи, така и с констатациите на експерта за необходимото
им приложение. Общия размер на
сумите по представените счетоводни документи изцяло кореспондира на предявената претенция от 19 399.46 лева, а датите на извършване
на разходите и вида на заплатените
стоки и услуги съответстват на установени като необходими за лечението
на ищеца диагностика, медицински ортопедични консумативи и лекарства в периоди, съвпадащи с провежданото лечение. В този
смисъл е и експертното заключение, което съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно
и неоспорено
от страните. Вещото лице с категоричност
сочи, че направените разходи в Република Т. са в причинна връкза
с лечението на полученото травматично увреждане. Доводът за това, че не е било необходимо лечението в Република Т., доколкото
здравната система в Република Б. е в състояние да предостави услуги
от такова естество и такъв характер и то в съответствие с утвърдените стандарти за добра
медицинска практика, не може да
бъде споделен. Повод за лечението
в Република Т. е именно незадоволителният краен резултат от медицинските
интервенции в Република Б., който факт
се констатира по категоричен начин от ангажираното
медицинско становище на д-р Г. Г. /л. 16/. Без значение е обстоятелството,
че операцията в Т. е направена по желание
на ищеца. Дори и да няма
съществено подобрение в състоянието и подвижността на дясната гривнена
става на ищеца след операцията в чужбина, то съгласно
тълкувателната практика на върховния съд,
обективирана в ППВС № 4/30.10.1975 г., както
и в множество каузални решения /решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV г.
о., решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г.
о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. №
551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 163 от
24.09.2013 г. на ВКС по т.
д. № 82/2012 г., II т. о., ТК и др./ се приема, че необходимите за възстановяване на пострадалия разходи за лечение, включително
и за болногледач, винаги са в тежест
на причинителя на увреждането – в случая на застрахователя
обезпечил неговата гражданска отговорност. Това мотивира съда да уважи претенцията
за понесени имуществени загуби в пълния предявен сборен размер от
19 399.46 лева.
Основателността на иска досежно главното
вземане, обуславя дължимостта и на акцесорното за обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано обаче не от датата на деликта 05.08.2016 г.,
а от уведомяването на застрахователя относно допълнителната претенция за
възстановяване на претърпените имущетсвени загуби по
повод лечението в Република Т. по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ, като в Решение № 128 от 4.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че на основание чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на уведомяване/предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение
от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за
собствената си забава. Т.е. възраженията на ответника касателно начална дата на
забавата са състоятелни и се споделят от настоящия съдебен състав, като
обезщетението следва да се присъди, считано от 24.07.2020 г.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора
на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
извършените по делото съдебно – деловодни разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът
претендира адвокатски хонорар в размер от 1 130.00 лева по реда на чл. 38, ал. 2,
изр. 2-ро вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК. Видно обаче от представените писмени
книжа, ищецът не е ангажирал доказателства, удостоверяващи основанието на
вземането – договора за правна помощ и съдействие. Съдът счита, че размерът на
адвокатското възнаграждение, включително предоставянето на безплатна правна
помощ от адвокат на клиент по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, следва да се договарят
между довереника и доверителя в сключен между тях догоовр
за адвокатска услуга, като липсата на представен договор в настоящия случай
обуславя крайния извод за недължимостта на
претендирания адовкатски хонорар от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в
полза на съдебната власт по сметка на РС-В. следва да се присъди сумата от
1 135.98 лева, от които – 775.98 лева – държавна такса и 360.00 лева –
депозит за вещо лице по СМЕ.
Водим от изложените мотиви,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Е.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата в размер от 19 399.46 лева
/деветнадесет хиляди триста деветдесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на реализирано ПТП на 05.08.2016 г. в гр. В. с участието на ищеца и л.
а. марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № *, управляван от Н. М. И., застраховано при
ответника по полица № * г. по
сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, със срок на застрахователното
покритие от 19.06.2016 г. до 18.06.2017 г., изразяващи се в разходи за лечение
и медикаменти, сторени в Република Т., ведно
с обезщетението за забава върху сумата в размер на законната лихва, считано от
24.07.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Е.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-В. сумата в
размер от 1 135.98 лева /хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски, от които – 775.98 лева – държавна
такса и 360.00 лева – депозит за вещо лице по СМЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: