Решение по дело №347/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Делото е образувано по жалба на И. С. И. - изпълнителен директор на УМБАЛ „Канев“ АД против Решение № 95 от 11.03.2024 г., издадено от Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, с което се установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П. Н. С. и налага на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за извършеното нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П. Н. С..

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Претендира се отмяна на оспореното решение, издадено от КЗД.

Ответникът в производството – КЗД, действаща чрез юрисконсулт Н. К., в писмено становище по делото вх. № 2635 от 17.05.2024 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата. Твърди, че са спазени всички законови изисквания при издаването на решението на комисията, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Прави се евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира над минималния размер. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна в производството, П. Н. С., чрез адв. П. И. при АК - Русе, също счита жалбата за неоснователна, а решението на КЗД за правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските.

По фактите

Преписка № 517/2020 г. на КЗД е образувана по жалба вх. № 44-00-2697 от 11.09.2020 г., подадена от П. Н. С. срещу изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД. С оглед на оплакванията за дискриминация по признак „възраст“ и „лично положение“, както и нарушения на Глава Втора, Раздел I от ЗЗДискр., заявени от П. С., преписката била разпределена за разглеждане на петчленен разширен заседателен състав за дискриминация на КЗД. Според изложеното в жалбата на П. С. до КЗД, от фактическа страна се твърди, че П. С. е работила по трудово правоотношение в УМБАЛ „Канев“ АД на длъжността „Старша медицинска сестра“ по силата на безсрочен трудов договор, с място на работа Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев" АД и работно място: Медицинска дейност, Oтделение „Очни болести“. Притежавала специализирано образование по специалност „медицинска сестра", по специалност „Управление на здравните грижи", магистърска степен по специалност „Здравен мениджмънт". Имала проведени редица следдипломни обучения по различни теми от професионалната дейност на сестринската практика, мениджмънта в лечебните заведения, по системите за управление на информацията и вътрешния одит, както и по медицинската дейност. Изпълнявала длъжността „Медицинска сестра" и „Старша сестра на отделение" в продължение на близо 40 години, както следва: 2 години и 11 месеца в Отделение „Детски болести/Педиатрия" в МБАЛ - Разград; 2 години в Отделение „Детска хирургия" в УМБАЛ - Русе; 34 години и 4 месеца в Отделение „Очни болести" в УМБАЛ „Канев" АД, от които 26 години и 4 месеца заемала длъжност „Старша медицинска сестра" след проведен конкурс. Със Заповед № 64 от 03.06.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 05.06.2020 г. Не се оспорва, че към датата 05.06.2020 г. П. С. била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и работодателят разполага с правото по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ да прекрати трудовия й договор. При прекратяване на трудовия договор работодателят не предоставил едномесечното предизвестие до работника, а за това било изплатено обезщетение. Трудовият договор бил прекратен в деня, в който С. започнала изпълнението на трудовите си функции - провела сутрешната визитация, а след нея била отстранена от работното си място, връчена й била заповедта и било поискано да напусне лечебното заведение. В жалбата си до КЗД П. С. твърдяла още, че след прекратяване на трудовия й договор, тъй като била работоспособна и имала желание да продължи да упражнява правото си на труд, заявила желание да бъде приета на работа на свободна длъжност за медицинска сестра в лечебното заведение. На 08.06.2020 г. С. подала Заявление вх. № 2911 от 08.06.2020г. за назначаване на длъжност за редова „Медицинска сестра" в Отделение „Педиатрия", с оглед публикуваните на електронната страница на УМБАЛ „Канев" АД свободни работни места за м. юни 2020 г. С Писмо изх. № 1085 от 10.06.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД й е било съобщено, че не е одобрена за позицията, за която кандидатства. На 30.06.2020 г. С. отново подала Заявление вх. № 3342 от 30.06.2020 г. с молба да бъде назначена на длъжност за редова „Медицинска сестра" в Отделение „Педиатрия", Отделение „Съдова хирургия", Отделение „Кардиология" или Трето отделение по вътрешни болести, нефрология и ревматология, съгласно публикуваните на електронната страница на УМБАЛ „Канев" АД свободни работни места за м. юни 2020 г. В отговор на подаденото от нея заявление, получила повторен отказ за назначаване на някоя от посочените от нея длъжности. Подаденото заявление за назначаване било резолирано с „Не" от дата 08.07.2020 г. от изпълнителния директор. В жалбата С. твърдяла още, че към момента на прекратяване на трудовия й договор поради пенсиониране, по трудово правоотношение в УМБАЛ „Канев" АД са работили и други лица в същата възрастова категория - с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които обаче били третирани по-благоприятно спрямо нея. На работа останали служители, заемащи длъжността „старша сестра" и „медицинска сестра", които били придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и лица, които вече са упражнили това право. Трудовите договори на тези лица са били прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като веднага след това отново били сключени трудови договори за същите длъжности и при същите условия. Твърдяла, че към момента на прекратяване на трудовия й договор, в Отделение „Очни болести" работела по трудов договор на пълно работно време една медицинска сестра, която придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърдяла още, че началникът на отделението също придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст и работи по трудов договор. Твърдяла също, че непосредствено след прекратяване на трудовия й договор, в Отделение „Очни болести" бил сключен трудов договор за пълно работно време на длъжност „медицинска сестра" с лице, което било външно на УМБАЛ „Канев" АД и било значително по-възрастно от нея, т.е. било придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както и че в Отделение „Очни болести" била командирована на работа медицинска сестра от друго отделение, която също била по-възрастна от нея, т.е. е придобила право на пенсия. Счита, че и двете новоназначени медицински сестри нямали професионален опит и не са работили в отделение по „Очни болести". На мястото на С. - „Старша сестра" била назначена медицинска сестра, която никога не била работила в Отделение „Очни болести". Твърдяла още, че към момента на прекратяване на трудовия й договор, в УМБАЛ „Канев" АД на работа останали лица, заемащи длъжността „Старша сестра" в други отделения, като например в Отделение УНГ и „Централна операционна". Считала, че неравноправно третиране било упражнено и при наемане на работа, като не е била приета на работа независимо от свободните места, публично оповестени от работодателя, по признака „възраст" и при кумулативното наличие на поне две обективни предпоставки - наличие на свободни работни места на длъжността „медицинска сестра", като е налице трайна липса на кандидати за тези места и при усложнена здравна обстановка в страната предвид епидемията от корона вирус. Въз основа на тези фактически твърдения, С. считала, че с действията си при прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, без установени ясни критерии в съответствие с изискването на чл. 21 от ЗЗДискр, изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев" АД е осъществил пряка дискриминация спрямо нея по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „възраст" и „лично положение". Считала, че с непосредствено последвалите два отказа за приемане на предложението за сключване на трудов договор за свободни длъжности на публично обявените от лечебното заведение свободни работни места към м. юни и м. юли 2020 г., изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев" АД е осъществил последващ акт на дискриминация спрямо нея при наемане на работа, като е извършено нарушение на права по Глава втора, Раздел I „Защита при упражняване правото на труд" във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., както и нарушаване на конституционно установения принцип на свободно упражняване на труд.

Предвид гореизложеното, П. С. е сезирала КЗД с искане на основание чл. 50 от ЗЗДискр. комисията да образува производство и да установи дали с действията си изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев" АД и в частност УМБАЛ „Канев" АД са осъществили акт на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр по признак „възраст", „лично положение", „упражняване право на труд" при прекратяване на трудовия договор на П. С., както и при отказа жалбоподателката да бъде приета на работа при кандидатстването й на работа на 08.06.2020 г. и 30.06.2020 г.

В хода на производството пред КЗД е било извършено проучване по реда на чл. чл. 55 – 59 от ЗЗДискр., в хода на което по случая е било изискано становище от изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев" АД. Събрани са по искане на П. С. писмени доказателства: справка от УМБАЛ „Канев" АД за лица, работещи по трудов договор, които са придобили и/или упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 03.06.2020 г.; справка от УМБАЛ „Канев" АД за възрастта на лицата, работещи в Отделение „Очни болести" към 03.06.2020 г.; справка от УМБАЛ „Канев" АД за възрастта на лицата, заемащи длъжността „Старша сестра" и данни дали същите са придобили и/или упражнили правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст; справка от УМБАЛ „Канев" АД за лицата, които са постъпили на работа в Отделение „Очни болести" след 03.06.2020 г. по трудов договор, като командировани работници или на друго основание и тяхната възраст и справка от УМБАЛ „Канев" АД за 2019 г. и 2020 г. за лицата, чиито договори са прекратени при навършване на възраст за придобиване на право на пенсия и с колко от тях е сключен нов трудов договор.

В писмено становище, изп. директор на УМБАЛ „Канев“ АД счита, че изложените в жалбата оплаквания на П. Н. С. са неоснователни, тъй като не изпълняват състава на която и да било от приложимите разпоредби на ЗЗДискр. от обективна и от субективна страна, по отношение наличие на дискриминационен подход спрямо П. С..

След приключване на проучването и на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е била дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали, след което същата е била насрочена за разглеждане в открито заседание, на което съставът на КЗД е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна, поради което същата е била обявена за решаване.

Така, с оспореното в настоящото производство Решение № 95 от 11.03.2024 г., Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П. Н. С. и налага на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за извършеното нарушение.

Мотивите на комисията, за да постанови решение с такъв диспозитив, са, че между страните не съществува спор относно обстоятелството, че П. Н. С. е работила по трудово правоотношение в УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе на длъжност „старша медицинска сестра“ по силата на безсрочен трудов договор, с място на работа: Медицинска дейност, отделение „Очни болести“. Не съществува спор и досежно продължителността на трудовия стаж на лицето в отделение „Очни болести“ към УМБАЛ „Канев“ АД - общо 34 години и 4 месеца. Безспорен е и фактът, че трудовото правоотношение на С. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 05.06.2020 г. КЗД е посочила, че съществуващата факултативна възможност е обусловила изплащането на обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие от страна на работодателя, поради неспазен срок на предизвестието при прекратяването на трудовия договор. На С. са били изплатени обезщетения съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазено предизвестие и съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ - след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Безспорно е също, че след прекратяване действалото до момента трудово правоотношение между С. и УМБАЛ „Канев“ АД същата е подала заявление вх. № 2911 от 08.06.2020 г., в което е материализирано нейното желание за назначаване на длъжност „медицинска сестра“ в Отделение „Педиатрия“, тъй като на интернет страницата на лечебното заведение имало обявени свободни работни места за м. юни 2020 г. Установено е, че с писмо изх. № 1085 от 10.06.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД, С. е била уведомена, че не е одобрена за позицията, за която е кандидатствала. На 30.06.2020 г., със заявление вх. № 3342 от същата дата С. е кандидатствала за втори път за длъжността „медицинска сестра“ в Отделенията „Педиатрия“, „Съдова хирургия“, „Кардиология“ или Трето отделение „Вътрешни болести, нефрология и ревматология“. Безспорно е, че подаденото от С. заявление изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е резолирал с „НЕ“ на дата 08.07.2020 г.

В мотивите си КЗД сочи, че съгласно нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от ПЗР на Закона за висшето образование. Цитираната диспозитивна разпоредба регламентира право, възможност за работодателя да прекрати трудов договор при наличие на определеното в чл. 328, ал. 1, т.10 от КТ – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касаело се за правна възможност, което означавало, че на работодателя не е вменено да извърши този акт. При осъществяването на това право, обаче, работодателят бил длъжен да приложи еднакви критерии по отношение на сходна група, категория лица. Също така, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст не ограничавало правото на лицето да продължи да работи, включително и по трудово правоотношение, съчетавайки правото да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, едновременно получавайки личната си пенсия в пълен размер. Сочи, че правото на труд и правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст са две конституционни права, които се прилагат заедно, а не се конкурират, не се изключват и не си противоречат.

КЗД още веднъж посочва, че не е спорен фактът, че С. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след назначаването й на трудов договор в УМБАЛ „Канев“ АД. КЗД е приела за установено твърдението на П. С., че в разглеждания отрязък от време е била поставена в по-неблагоприятно положение по признаци „възраст“ и „лично положение“ в сравнение със служители, придобили и упражнили право на пенсия, за надлежно доказано и водещо до извод за допуснато неравно третиране при прекратяване на трудовото й правоотношение. КЗД е обособила „група“, „кръг“ от лица, които, според нея, към момента на твърдяното дискриминационно нарушение са се намирали в сравнимо сходно положение. Според комисията, това са лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, спрямо които служители е извършено вътрешно разграничение от работодателя, което е сторено въз основа на защитени по ЗЗДискр. признаци. КЗД е приела, че последното не е сторено със самия факт на прекратяване на трудовото правоотношение на С. /с каквото право работодателя безспорно разполагал/, а чрез прилагането на това право по неравнопоставен, дискриминационен начин. Освен това била осуетена възможността П. С. да полага труд при установена нейна работоспособност и при обективна необходимост на лечебното заведение от персонал, с което се стигало и до накърняване на обществените интереси, свързани с осигуряване на здравни услуги, като част от държавната политика по здравеопазването. Доколкото провежданото обратно доказване не е било от естество да обори констатацията за prima facie дискриминация, то следвало да се приеме, че извършеното от страна на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД било сторено именно предвид и с оглед на посочените от С. защитени правни признаци.

КЗД е посочила още, че по същество, дискриминация по признаците „възраст“ и „лично положение“ ще бъде налице всякога, когато при еднакви, респ. сходни фактически и правни обстоятелства лице или група лица се поставят в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите именно поради така посочените признаци. По отношение конкретно на разглеждания случай, е приела, че при анализиране на групата лица, с които се сравнява С., се установява, че към месец юни 2020 г., на длъжност „старша медицинска сестра“ в УМБАЛ „Канев“ АД са работили още две лица. Т.нар. „сравнители“ били както следва: К. Д. Г. - старша медицинска сестра в „Централна операционна“ и Р. С. Д. - старша медицинска сестра в отделение „Ушно-носно, гърлени болести (УНГ)“. Установено е, че със заповед от 20.06.2018 г. за освобождаване на старшата медицинска сестра на Централна операционна - К. Д. Г., на основание чл. 327, ал.1, т. 12 от КТ, тази старша медицинска сестра е била освободена на основание на чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ от 25.06.2018 г. и от същата дата е била назначена отново на същата длъжност. Колкото до второто лице за сравнение, назначената за старша медицинска сестра в Отделение УНГ, то липсвали данни тя въобще да е била освобождавана от длъжност, при положение, че същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през месец септември 2019 г. Освен това старшата медицинска сестра в отделение Ушно-носно, гърлени болести (УНГ) работела като временно изпълняваща длъжността „старша медицинска сестра“ в отделение „Ушно-носногьрлени болести“, до заемането й след проведен конкурс, което било видно от допълнително споразумение към трудов договор с Р. С. Д..

Видно от представените справки относно заетия персонал в лечебното заведение, към 03.06.2020 г. С. била на 61 г., а лицата, с които се сравнява, както следва: Р. С. Д. на 62 г., а К. Д. Г. - 63 г. С оглед тези данни и предвид липсата на доказателства, които да удостоверяват по-кратък от законоустановения и изискуем стаж, необходим за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към разглеждания период /на прекратяване на трудовото правоотношение на С./, КЗД е приела, че всички изброени лица се намират в положението на лица, придобили това право и се намирали в сравнимо сходно положение. Поради това, комисията е посочила, че се явява напълно обосновано за изясняване на въпросите, свързани с оплакванията на С., да се извърши сравнение именно с тези лица. Безспорно било установено, че горепосочените две лица, към анализирания момент, а и към момента на постановяване на оспорения в настоящото производство административен акт полагали труд в УМБАЛ „Канев“ АД на длъжност „старша медицинска сестра“.

Според мотивите на КЗД, обективният резултат от действията и бездействията на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД по отношение на С. се проявявали чрез липсата на прилагане на еднакви критерии, с което се е стигнало и до неравно третиране на П. С.. За да обоснове решението си, изп. директор на УМБАЛ „Канев“ АД е посочил, че С. не се е справяла като „старша сестра“ и не можела да прави графици без извънреден труд, което по всяка вероятност е осуетило и нейното последващо назначаване за редова сестра. Според него, С. е допуснала в отделението да се полага извънреден труд, като за м. юни 2020г. тя е изготвила проект за график, при който имало предвидени извънредни часове. Според комисията, това обстоятелство би могло евентуално да бъде разглеждано като дисциплинарно нарушение и не било предмет на настоящия правен спор. Независимо от това, обаче, е посочила, че графикът, изготвен на 28.05.2020 г., е бил процедиран по надлежния ред, като от писмените доказателства по преписката - Правилника за Вътрешния трудов ред в УМБАЛ „Канев“ АД ставало ясно, че съществувало задължение старшата медицинска сестра в края на всеки текущ календарен месец да изготвя проект на График за работа на подчинения й персонал, както и изискванията по отношение на отработените часове /чл. 63 и чл. 64 от ПВТР/. Едновременно с това, обаче, регламентът посочвал, че всеки проекто-график се подписвал от Началник отделение, който го ревизирал редом с главната сестра и „Човешки ресурси“. Впоследствие графикът се одобрявал от тях до 25-то число на всеки месец и след това започвала работа по съставения и одобрен проекто-график. Следователно, съставянето на графици за дежурства било подчинено на съгласувателен режим и сестрата можела да бъде ангажирана за нередовности по тях към момента на утвърждаване на графика от съответен Началник отделение. Във връзка с изложеното, КЗД приела, че трудовият договор е бил прекратен със заповед, издадена на 03.06.2020 г., което действително сочело на недобросъвестно упражняване на работодателска власт, чрез прекратяване на трудов договор по съображения, които нарушават трудовия ред, но използвайки средството, предвидено в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, след придобиване право на пенсия на 28.05.2020 г. от С.. Ирелевантно се явявало и съпоставянето на броя на разкритите болнични легла в отделение „Очни болести“ в сравнение с останалите отделения в УМБАЛ „Канев“ АД, въпреки че същите били предмет на уредба в Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ „Канев“ АД, подобно сравнение не допринасяло по никакъв начин за изясняване на обстоятелствата относно неравното третиране. Това било така, тъй като в случай че изпълнителният директор на лечебното заведение е бил констатирал причини за образуване на дисциплинарна проверка и би се открило нарушение, което да води до необходимост от налагане на дисциплинарно наказание, то той следвало да си послужи със законоустановените средства за това в КТ, даващи възможност на лицето, за което се твърди, че е осъществило нарушение, да се защити по различни начини. Вместо това, използвайки положението, в което е започнала да се намира С., считано от 28.05.2020 г., изпълнителният директор е избрал „пряк път“.

КЗД се позовава на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр., съгласно която работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. т. 2-5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Сочи също, че съгласно чл. 26 от ЗЗДискр. лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Във връзка с последното следвало да се има предвид установената трайна съдебна практика, която приема, че непряка дискриминация е налице когато прилагането на едно и също правило води до различни положения за адресатите, което е основано на защитен признак.

Според КЗД, в настоящия случай, прекратяването на трудовото правоотношение на С. е осъществено на основание навършване на пенсионна възраст съобразно със заповедта, цитирана по-горе. Ето защо, защитеният в случая признак - пенсионна „възраст“, относим и към групата лица, на които трудовите правоотношения биха били прекратени на същото основание, като това на С. бил дефиниран нормативно в КТ, предвид неговата водеща връзка с критерия „придобито право на пенсия“, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение на лицето. Последното идвало да покаже, че законодателят, регламентирайки това правно основание за прекратяване на трудови правоотношения, не въвеждал нормативно никакъв разграничителен критерий вътре в обособената група на служителите, придобили право на пенсия. Изискването не било привидно неутрално, а фактически било такова. По-неблагоприятното третиране за П. С. в случая произтичало от това, че намирайки се в сравнимо положение с горепосочените лица, свързано с това, че те отговаряли на едно и също законоустановено изискване и като част от лицата в тази група, е била поставена в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Последното било удостоверено чрез представените писмени доказателства от изп. директор на УМБАЛ „Канев“ АД, които установявали различен подход, който обаче стоял в причинно-следствена връзка със защитения признак „възраст“ /такава по чл.328, ал. 1, т. 10 от КТ/, въз основа на който било прекратено трудовото правоотношение и С. не е била одобрена за постъпване на работа, при наличие на належаща необходимост от лице, което да заеме длъжността. Последната се извличала именно по силата на оповестяване на конкурса от страна на администрацията на УМБАЛ „Канев“ АД. Това, което било от значение в случая било неосигуряването на равенство във възможностите на лицата, визирани по-горе - докато едни от тях бивали оставени на работа, а други, с които трудовото правоотношение било прекратено, впоследствие бивали назначени, то П. С. била окончателно лишена от възможността да полага труд при същия работодател по изцяло дискриминационни мотиви. Във връзка с гореизложеното, по преписката липсвали доказателства, свързани и с конкретна характеристика, която персонализирала С. и я различавала от останалите лица, посочени за сравнение, която също обосновавала причинно-следствена връзка между „личното й положение“ и отношението на работодателя към него. Следвало да се отбележи, че това не била формалната причина, която работодателят е посочил в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на П. С., а е било обективно установеното й качество на дългогодишен служител в отделение „Очни болести“ към УМБАЛ „Канев“ АД със стаж - 34 години и 4 месеца към момента на издаване на заповедта. Това било от особена важност, тъй като то атестирало за експертността на С. в областта на медицинските услуги, а от друга страна, разглеждан ведно с представените по производството трудов договор и анекс към същия, било свидетелство относно работоспособността й и възможността, макар и в качеството й на пенсионер, да съблюдава служебните си задължения в същото професионално поприще. Ето защо, проявявайки субективно отношение, работодателят чрез прекратяване на трудовото правоотношение, а впоследствие осуетявайки правната възможност на С., при спазване на конкурсно начало да участва в процедура за заемане на длъжността е процедирал по този начин именно със знанието на нейното лично положение, че е служител с продължителен трудов стаж при него, чийто последен трудов договор е прекратен именно от изпълнителния директор на дружеството. От последното, КЗД извлякла и признака „лично положение“, като същият сам по себе си предполагал наличие на конкретен, обективен, различен, определящ, значим и индивидуализиращ лицето белег, именно въз основа на който, било поставено в по-неблагоприятно, неравностойно положение в сравнение с друго лице, което се намирало в сходно положение, но не притежавало този белег. По отношение признака и причинно-следствената връзка между него и проявеното неблагоприятно третиране следвало да се има предвид, че изп. директор на УМБАЛ „Канев“ АД не е опровергал по доказателствен път факта, че кандидатствайки за заемане на длъжността „медицинска сестра“, П. С. е била единственото лице, за което горепосоченото било приложимо, с което безспорно била установена тази защитена характеристика спрямо нея. По този начин се извличала безспорната личностна характеристика, именно поради която изпълнителният директор е проявил действия, с които той е прекратил трудовото правоотношение на С., както и е създал пречки за последващото й назначаване.

Правни изводи

Оспореният административен акт – Решение № 95 от 11.03.2024 г. по преписка № 517/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация, е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 65, т. 1, във вр. с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр., доколкото в случаите на множествена дискриминация /по няколко от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – в случая в жалбата пред КЗД са наведени оплаквания за дискриминация по признаци „възраст“ и „лично положение“/, компетентен да се произнесе е разширен състав от петима членове.

Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвала и П. С.. Същата е депозирала жалба вх. № 44-00-2697 от 11.09.2020 г. срещу изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД, за установяване на дискриминация по признаците „възраст“ и „лично положение“, тъй като й е било прекратено трудовото правоотношение в управляваното от него лечебно заведение, а впоследствие е получила и двукратен отказ да бъде назначена на длъжност „медицинска сестра“ в различни отделения, въпреки обявените свободни работни места и въпреки че на съответната длъжност били назначени други лица, попадащи в сходна категория.

Съгласно съдебната практика „отговорни за осигуряване на равенство в третирането и адресати на забраната за дискриминация са държавни и обществени органи (чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от ЗЗДискр.), органи на местно самоуправление (чл. 10 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДискр.), работодателят (чл. 12 и следващите от ЗЗДискр.) и физически лица (чл. 8 от ЗЗДискр).

Задължение на КЗД е въз основа на изложените по чл. 51 от ЗЗДискр. в жалбата обстоятелства да определи предмета на проучването, страните в административното производство, на които по реда на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. да даде възможност за запознаване със събраните по преписката материали. Впоследствие страните имат право да участват в административното производство по чл. 60 от ЗЗДискр. пред КЗД (Решение № 91/05.01.2015 г. по дело № 3287/2014 г., ВАС, Седмо отделение).

КЗД е прецизирала срещу кого се развива производството по установяване на дискриминация с разпореждането за образуване на производството, а именно - срещу изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД, в качеството му на работодател. В тази връзка следва да се има предвид и текста на чл. 69, ал. 2, т. 3 от Закона за лечебните заведения, съгласно който управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение са работодатели на всички работещи в лечебното заведение.

Настоящият състав на съда счита, че макар и постановено от компетентен орган, оспореното решение на КЗД е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Решаващият състав на КЗД е приел, че като е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с П. С., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изп. директорът на УМБАЛ „Канев" АД, е осъществил действията си по служба недобросъвестно. Решаващият състав на КЗД приема, че П. С. е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други две старши медицински сестри, навършили възраст и с добит осигурителен стаж. Приема се, че към нея е възприет различен подход, който стои в причинно-следствена връзка със защитения признак „възраст", въз основа на който е прекратено трудовото правоотношение и С. не е била одобрена за постъпване на работа, при наличие на належаща необходимост от лице, което да заеме длъжността. По този начин С. била лишена от възможност да полага труд при този работодател, по изцяло дискриминационни мотиви. Обобщавайки двете отделни оплаквания на П. С. и ценейки ги като свързани, съставът на КЗД е постановил незаконосъобразен акт.

Безспорно е, че с жалбата са въведени две самостоятелни оплаквания, касаещи различни действия на изп. директор на УМБАЛ „Канев" АД.

Първото действие е прекратяване на трудовото правоотношение.

За да е налице нарушение на изискването за равенство, е необходимо да се установи, че по-неблагоприятното третиране на служителя, в сравнение с други служители в сходно положение, е в причинна връзка с някои от защитените признаци. Във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

В настоящия случай доказателствата по делото сочат, че лицата-сравнители също са с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което вероятността от прекратяване на служебното им правоотношение е относима за всеки от тях, макар и в различен момент.

За да се докаже обаче дискриминация е необходимо лицето/лицата сравнители да са поставени при същите обстоятелства като С. и да се различават от нея по защитения признак, в случая „възраст“.

Безспорно се установява, че по отношение на обсъдената група служители - С. и сравнителите, всички те са с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а това не дава основание за извършване на сравнение на базата на признака „възраст“. Те са в идентично правно положение, а прекратяването на трудовото правоотношение е въпрос на преценка на работодателя.

В настоящия случай в решението на КЗД категорично е явна липсата на разграничение между „сравнимо сходно положение" и „защитен признак". Напротив, от мотивите на обжалваното решение е видно неразграничаването между двете понятия.

КЗД недопустимо смесва две самостоятелни управленски решения, без за второто оплакване да е налице сравнител и да е обоснован признакът „лично положение".

Двете обстоятелства - наличието на признак "възраст" и избора на работодателя в кой момент да упражни правото си на едностранно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 328 от Кодекса на труда, не са свързани помежду си, но последното може да бъде индиция за неравно третиране, но само при наличие на защитен признак, но не и да служи за доказване на защитения признак.

Напротив, решаващият състав на КЗД, видно от доказателствата по делото, съпоставени с техния анализ в мотивите на оспорваното решение, е направил точно това - представил е изводи за наличието на защитен признак „възраст" при всички сравнявани лица и пак според решението - работодателят е следвало да освободи всяко лице, навършило пенсионна възраст, в случай че в лечебното заведение има назначени служители в пенсионна възраст на същата длъжност. Също така в решението при обсъждане на защитения признак „лично положение" /според КЗД „трудов стаж"/ липсва сравнение с „личното положение" /трудов стаж/ на останалите лица, посочени за сравнение.

Решаващият състав свързва двете самостоятелни и мотивирани по различен начин управленски решения - за прекратяване на трудовото правоотношение и за отказа да бъде назначена отново на позиция „медицинска сестра", по недопустим начин.

Безспорно е, че като е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение с П. С., работодателят не е дискриминирал същата по защитен признак „възраст". Решаващият състав счита, че неравноправното третиране е свързано с обстоятелството, че други две старши медицински сестри - Р. С. Д. от отделение „Ушно-носно, гърлени болести" и К. Д. Г. от Централна операционна продължават да работят. Именно във връзка с това решение са и наведените доказателства за незадоволително справяне с възложените й служебни задължения и нарушение на КТ и Правилника за вътрешния трудов ред от страна на П. С., документирани със съставените вътрешни документи - два рапорта и доклад. Решаващият състав на КЗД обсъжда така наведените доказателства превратно - че работодателят е следвало да инициира дисциплинарна процедура, а не да прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 , т. 10 от КТ. По същество така представените доказателства и управленски изводи са определили времето за упражняване правото на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан /да е обусловен/ от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретния случай, а е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4 от закона (Решение № 7344/17.06.2008 г. на ВАС по адм. дело N 3929/2008 г.. VII о.)

Прекратяването на трудовото правоотношение, след навършване на пенсионна възраст е възможно да бъде обусловено и от други, допустими от закона и ненарушаващи забраната за дискриминация обстоятелства - като оплаквания от работата, каквито доказателства в случая са посочени и събрани (Решение № 6664 от 06.07.2022 г. на ВАС по адм. дело № 2163/2022г., V о.).

Решаващият състав на КЗД възприема позицията на П. С., че е третирана по-неблагоприятно, в сравнение с посочените две други старши медицински сестри - старшата медицинска сестра на отделение по „Ушно-носно-гърлени болести" Р. С. Д. и старшата медицинска сестра от Централна операционна К. Д. Г., като този извод е в нарушение на материалноправните разпоредби и установената съдебна практика.

За да е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва това неравно третиране да е признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, който да отличава неравно третираното лице от другите лица в сравними сходни обстоятелства. В случая основанието за по-неблагоприятно третиране не е защитения признак „възраст", както неправилно е приела КЗД, тъй като този признак е общ за трите сравнявани старши медицински сестри - и трите са навършили пенсионна възраст и не е основание за различното им третиране (Решение № 17303 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2461/2019 г., V о.).

Решаващият състав на КЗД е приел, че като е осуетил правната възможност на С., при спазване на конкурсно начало да участва в процедура за заемане на длъжността /отново/ е процедирал по този начин именно със знанието на нейното лично положение, че е служител с продължителен трудов стаж при него, чийто последен трудов договор е прекратен именно от изпълнителния директор на дружеството. Във връзка с това обаче не става ясно по отношение на кои сравнители лицето е дискриминирано и в крайна сметка каква е дефиницията за „лично положение" на С.. Д. С. е кандидатствала за обявени в сайта на лечебното заведение позиции за медицинска сестра. Съгласно Правилника за подбор на персонала, по молбата се произнасят съответните ръководители на отделения. Същите не са дали положително становище и в условията на обвързана компетентност изп. директор не е издал заповед за назначение. Решаващият състав на КЗД не е посочил в периода на кандидатстване да са назначени и предпочетени пред С. други лица. В този смисъл не става ясно по какъв критерий и спрямо кои лица, намиращи се в сходно положение, С. е третирана неравноправно.

Липсват доказателства за дискриминационно поведение от страна на работодателя във връзка с отказа да бъдат удовлетворени заявленията за назначаване на длъжност „медицинска сестра", като например в този период да са назначавани други лица, не са обявявани конкурси, отсъства сравнител.

Претендиращото дискриминация лице не е било дискриминирано по признак „лично положение", с оглед доказания индивидуален белег повече от 34 години и 4 месеца трудов стаж по специалността. Твърденията на С. за осъществени спрямо нея дискриминация по признак „лично положение" остават неизяснени и твърде общи, а оттам и недоказани. Не са наведени аргументи и не са представени доказателства, от които да е видна причинно-следствена връзка между отказа да бъде назначена и притежавания от нея трудов стаж.

Решението на КЗД е лишено от правна обосновка. Не са изяснени и релеванти за преценката относно наличието или липсата на твърдяната пряка дискриминация обстоятелства, а именно относно конкретното проявление на признака „лично положение“, който КЗД погрешно приема за безспорно установен, както и относно лицата, намиращи се в действително сходно положение с жалбоподателката, каквито двете сочени от нея в жалбата и до КЗД лица не са. В този смисъл е решение № 8365/14.08.2023г. на ВАС по адм.д.№ 9102/2022г., V отд., постановено при предходното разглеждане на настоящия правен спор.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан /обусловен/ от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона (Решение № 7344/17.06.2008 г. на ВАС по адм. дело № 3929/2008 г., VII о).

Следва да се посочи и че КЗД със свое решение може да установи извършено нарушение (правомощие по чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр.), може да установи нарушителя и засегнатото лице (правомощие по чл. 65, т. 2 от ЗЗДискр.), може да определи вида и размера на санкцията (правомощие по чл. 65, т. 3 от ЗЗДискр.), може да приложи принудителни административни мерки (правомощие по чл. 65, т. 4 от ЗЗДискр.) и може да установи, че не е извършено нарушение (правомощие по чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр.).

В тази връзка съдът намира за необходимо да допълни още, че всеки ИАА представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотивна /фактически и правни основания за издаването му/ и диспозитивна част. Мотивите са писмените съображения на органа, обхващащи преценката на събраните доказателства, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които административният орган е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитивната част на решението. Именно въз основа на изложените мотиви страните имат възможност адекватно да се защитят, а съдът да извърши проверка за законосъобразност на акта. От своя страна диспозитивната част на решението в най-кратка и ясна форма следва да бъде логически извод на съжденията на органа.

В случая в диспозитива на решението следва да се съдържа точно, ясно и в кратка форма посочване на установеното нарушение – в какво точно се изразява поведението на нарушителя и коя е законовата разпоредба, която е нарушена, съответно да се посочат нарушителя и засегнатото лице и да се определи вида и размера на санкцията за извършеното нарушение. В случая това не е направено, като в диспозитива на оспореното решение органът е посочил единствено, че установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П. Н. С. и налага на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за извършеното нарушение. Не е посочил обаче конкретните действия на нарушителя и кои конкретни законови разпоредби е нарушил с тези действия. Не е посочил още едно или няколко са извършените нарушения и съответно за кое конкретно от тях се налага глобата на основание чл. 80, ал.3 от ЗЗДискр. Налице е нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 5 от АПК и на чл. 65, т. 1 и чл.66, т. 3 от ЗЗДискр., което води до липса на ясно изразена разбираема воля на автора на оспорения акт.

С оглед гореизложеното решението на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав се явява необоснован и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 95 от 11.03.2024 г., издадено от Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, с което се установява, че с действията си изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД е извършил нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П. Н. С. и налага на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Канев“ АД административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на Глава втора, Раздел І от ЗЗДискр. по признаци „възраст“ и „лично положение“ по отношение на П. Н. С..

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.