Решение по дело №63/2019 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 52

гр. Варна, 03.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 63 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община Балчик, представлявана от кмета на общината, срещу решение № 279/12.12.2018г. /в жалбата е допусната техническа грешка при изписването на № на решението – вместо 279 е изписан № 249/, постановено по гражданско дело № 462 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че „Албена” АД, к.к. Албена, с. Оброчище, общ. Балчик, е собственик по правоприемство от „Албена” ЕАД с държавно имущество и по силата на договори за приватизационна продажба на акции от 17.11.1997г. и от 24.06.1998г. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 39459.4.154 по кадастралната карта на с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич, с площ от 30.809 дка, ведно с построената върху него пречиствателна станция със застроена площ от 22.500 дка, включваща административна сграда с лаборатория, съставляваща сграда с идентификатор 39459.4.154.1 по кадастралната карта на с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич, както и две технологични линии за пречистване на отпадни води, изградени в горния поземлен имот, включващи груби и фини решетки-Т1 вход-вход на отпадните води от с. Кранево и к.к. Албена; отвесни пясъкозадържатели - 2 бр.; биобасейни - 2 бр. тип „Кесенер”; изсушителни полета - 4 бр. /по 2 бр. за всеки от пясъкозадържателите/; окислително езеро; помпена станция регенерирана утайка; изсушителни полета – големи - 5 бр. за сушене на излишната активна утайка; помпена станция за отпадни води, идващи от с. Кранево - 2 бр.; вторични радиални утаители - 2 бр.; помпена станция за активна утайка - сграда; камери за регенерирана активна утайка - 4 бр.; емшери - 5 групи по 4 бр. - общо 20 бр. кръгли кладенци, утайници; измервателно устройство-дебитомер; хлораторно, оперативна зала; и общината е осъдена да заплати на „Албена” АД сторените в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 51 025,58 лв. Счита се, че решението е недопустимо, тъй като е бил недопустим предявения пред съда иск –  недопустимо е „унищожаването“ на договора за ликвидиране на съсобственост чрез замяна на недвижими имоти, сключен между страните на 25.06.09г., чрез предявяването на положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху имотите, съпроводено с искане за обсъждане на неговата действителност единствено в мотивите на решението. Счита се, че за да бъде „развалена“ тази сделка, единственият правен способ е предявяването на самостоятелен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и то в рамките на погасителната давност от 5 години, започнала да тече от момента на сключването на сделката и изтекла към момента на предявяване на иска по настоящото дело. Счита се, че такова „обединяване“ на исковете е недопустимо, тъй като искът за нищожност на договора е отрицателен установителен иск и неговият предмет е различен от този на положителния установителен иск за установяване на правото на собственост. Различно е и разпределението на доказателствената тежест по тези два иска. Тези възражения на ответника не са били коментирани от първоинстанционния съд, който в мотивите си е разгледал по същество претенциите на ищеца за нищожност на посочения договор. В случай, че се приеме, че обжалваното решение е допустимо, то се поддържа, че същото е неправилно. Сочи се, че Община Балчик се легитимира като собственик на процесния имот именно на осн. § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като процесните обекти към м. 09.1991г. са имали и продължават да имат инфраструктурно значение за цялата община, тъй като обслужват и с. Кранево, а не само к.к. Албена. Заприходяването на тези инфраструктурни обекти през м. 10.1991г. към уставния фонд на „Албена“ ЕАД, е без значение. Поради това се счита, че общината е станала собственик на тези имоти на посоченото основание и към посочения момент. Претендира се решението да бъде обезсилено като недопустимо, а евентуално отменено като неправилно, ведно с присъждане на разноските по делото.   

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Албена“ АД, подадена чрез адв. Д. Стефанов и адв. М. Дрехарова, с който същата е оспорена като недопустима, а евентуално като неоснователна. Посочва се, че допуснатата от въззивника неточност при изписването на № на решението сочи, че действително постановеното такова по делото на ДОС не е обжалвано и жалбата е недопустима. Освен това оплакванията в жалбата, сочещи на произнасяне на съда относно имот с идентификатор № 39459.4.154.1 /а в действителност произнасянето е относно имот с идентификатор № 39459.4.154/, се явяват неотносими към действителния предмет на делото. Счита се още, че оплакванията за недопустимост на решението поради недопустимост на предявените искове, са преклудирани, тъй като ответникът не е подал отговор на исковата молба в предвидения от закона срок – тезата е подкрепена с цитиране на решения на ВКС. Посочено е още, че жалбоподателят неправилно е възприел и волята на първоинстанционния съд, който в мотивите си е приел, че цитирания договор е нищожен - съдът не е унищожавал, нито развалял този договор. Положителния установителен иск за собственост е допустим, тъй като правата на ищеца се обосновават именно с липсата на правни последици на нищожния договор. Сочи се, че ответникът е бездействал в първоинстационното производство, тъй като въпреки дадените му от съда указания, не е доказал наличието на фактите от състава на нормата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА за придобиването на процесния имот към 17.09.1991г. Поради това и оплакванията в тази насока са неоснователни – тезата също е подкрепена с решения на ВКС. Претендира се въззивният съд да постанови определение, с което да прекрати въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба, а евентуално – да се постанови решение, с което въззивната жалба да бъде отхвърлена и да се потвърди обжалвания съдебен акт. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. въззивната жалба и отговора ѝ се поддържат чрез процесуалните представители на всяка от насрещните страни. Представителите на въззиваемото дружество претендират и присъждането на неприсъдената от първоинстанционния съд част от заплатеното им възнаграждение, което е било уговорено и заплатено именно като възнаграждение за първата, а не за въззивната инстанция, тъй като такова не е било уговаряно за въззивната инстанция. В тази връзка процесуалния представител на въззивника пък е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на въззивното производство.

Съдът още в определението си от разпоредително заседание е посочил и поддържа становището си, че възраженията на въззиваемата страна за недопустимост на въззивното производство поради посочване във въззивната жалба на друго решение, каквото не е постановявано по първоинстанционното дело, е неоснователно. Неточното цитиране на № на първоинстанционното решение не води до недопустимост на въззивната жалба или на въззивното производство, тъй като по първоинстанционното дело /което е точно цитирано във въззивната жалба/ е постановено едно решение на посочената в жалбата дата. Допуснатата техническа грешка при изписване № на решението не влияе върху правилното идентифициране на волята на страната относно предмета на подадената въззивна жалба.

По допустимостта на обжалваното в неговата цялост решение.

Предявеният от ищцовото дружество иск е за установяване по отношение на ответната община на правото му на собственост върху подробно описания недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КК на с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич, с площ от 30.809 дка, ведно с построената върху него пречиствателна станция, със застроена площ от 22.500 дка, включваща административна сграда с лаборатория, съставляваща сграда с идентификатор 39459.4.154.1 по КК на с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич, както и две технологични линии за пречистване на отпадни води, изградени в горния поземлен имот, включващи подробно описаните съоръжения. Правният интерес на ищеца се извежда от твърденията му: че е станал собственик на имотите - въз основа на правоприемство чрез приватизационни сделки, сключени през 1997г. и 1998г. за приватизацията на „Албена“ ЕАД, което е било с едноличен собственик на капитала – държавата, а последното пък е придобило имотите по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, тъй като с акта за преобразуването на ДФ „Албена“ през 1990г. в имуществото на едноличното търговско дружество са били включени и процесните имоти; че ответната община е съставила Акт за публична общинска собственост № 43/06.11.08г. за 9 447.75 кв.м. /41.99%/ от сградите и съоръженията на пречиствателната станция /без земята, върху която са построени/, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС – при липсата на право на собственост върху имота, и последващ Акт за публична общинска собственост № 181/06.07.09г. за останалата част от съоръженията на пречиствателната станция за отпадни води и за целия поземлен имот с площ от 30 809 кв.м., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС и Договор за ликвидиране на съсобственост от 26.06.09г. – при липсата на прехвърляне на право на собственост върху посочените имоти поради нищожност на цитирания договор от 26.06.09г. /поради противоречие и поради заобикаляне на закона, поради симулация, поради липсата на съгласие, невъзможен предмет и липсата на основание/. Освен това ищецът е твърдял, че е налице отказ на кмета на ответната община от 01.08.17г. по искането на ищеца да бъдат деактувани процесните имоти.

Така предявеният иск е допустим и след като съдът се е произнесъл по същия, обжалваното решение също е допустимо. Съдът не споделя възраженията на въззивника, че е лишено от правен интерес предявяването на положителен установителен иск за правото на собственост, при условие че имотът се владее от ответника. В тази насока следва да се съобрази приетото и в т. 2 от ТР № 8/27.11.13г., постановено по т.д. № 8/12г. на ОСГТК на ВКС, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.

Не могат да бъдат приети и оплакванията на въззивника, че исковото производство е било недопустимо, тъй като ищецът „замаскирал“ иска за прогласяване на недействителността на договора от 26.06.09г. зад предявения иск за собственост, заобикаляйки изтичането на погасителна давност за предявяването на иска за нищожност. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът не е задължен да предяви отделен иск за прогласяване недействителността на правна сделка, от която ответникът претендира да е придобил правото си на собственост, а е достатъчно /както е и в настоящия случай/ да се твърди тази недействителност – евентуално възникналият спор се разрешава преюдициално и само в мотивите на съдебния акт. Отделно от това исковете за нищожност не се погасяват по давност - процесуалните средства за обявяване на нищожността и позоваването на нея, не са ограничени по време.

По основателността на въззивната жалба.

Доказателствената тежест по предявения положителен иск за установяване правото на собственост върху процесните имоти на твърдяните в исковата молба придобивни основания, е върху  ищцовото дружество, а доказването на правоизключващите тези права възражения /за придобиването на правото на собственост върху имотите на посочените от ответника основания/ - е върху ответната община. В тази връзка настоящият състав на съда напълно споделя изразеното от първоинстанционния съд становище, че неподаването на отговор на исковата молба в предвидения срок, не лишава ответника от правото да изрази позицията си по правния спор, отричайки правата на ищеца. Ответникът обаче не може да направи за първи път възражение за изтекла погасителна или придобивна давност, след като е изтекъл срока за отговор на исковата молба. Това произтича от нормата на чл. 133 от ГПК – така и в  т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради тази причина, несвоевременно наведеното от Община-Балчик възражение за придобиване на процесните поземлен имот, сграда и технологични линии, по силата на изтекла в полза на общината кратка придобивна давност  от 5 г.,считано от предаване в нейна полза на владението върху имота на 30.07.2009г. до подаване на исковата молба, не следва да се разглежда.

Макар във въззивната жалба да няма оплакване относно правилността на установените от първоинстанционния съд факти (оплакването е единствено относно правилността на извода на съда за липсата на хипотезата на § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, по силата на която норма общината претендира да е станала собственик на имотите към влизането в сила на закона – 17.09.1991г.), настоящият състав на съда намира, че следва да се изложат мотиви относно всички установени по делото факти и произтичащите от тях правни изводи.  

Видно от решение № 124/23.04.1969 г. на Комитета за стопанска координация към МС, че е разпоредено ДЗС –с. Кичево, Варненски окръг, да предаде на Комитета по туризма за строеж на пречиствателна станция за к.к. „Албена”, 16 дка поливна земя /т. І, л. 54/. В опис-справка на завършените обекти - капитално строителство -„Албена”, съставена от служители на курортния комплекс /с поставен печат на ДСК „Отдих и култура - Толбухин“, Инвеститорска дирекция Албена/, е отразена и пречиствателна станция, с посочена дата на започване на строителството – 01.01.1969г. въз основа на строително разрешение № 3/16.04.1968г. и издаден акт 16 за завършване на строителството на 29.07.1970г. /т. І, л. 40/. За отделните „подобекти“, съставляващи съоръженията от самата пречиствателна станция за отпадни /канални/ води, са издавани отделни разрешения за строеж и въз основа на тях протоколи за даване на строителна линия – тези в т. ІІ, л. 437 и 438 са съответно от  25.07.1970г. и от 05.02.1970г. /за фини решетки, пясъкозадържател и изравнител – по искане на ТК „Балкантурист“, к.к. „Албена“/. Констативен акт за предаване на последните /обр. 15/ е съставен на 02.06.1970г. – т. ІІ, л. 439-441. В него е отразено, че инвеститор е ДСО „Турист“-София.

В отговор на поисканите през 2000г. от представител на ищцовото дружество до РДНСК – Добрич, протоколи обр. 16 и разрешения за ползване на обекти, изградени в КК „Албена“, е отговорено, че в архива на РДНСК-Добрич са заведени строежи,  за част от които липсват съответните протоколи обр. 16. Един от тях е за реконструкция на пречиствателна станция, който строеж е бил приет през периода от 22-23.10.1980г. /т. І, л. 50-52/.

Отново за нуждите на ТК „Балкантурист”-Албена, през 1988г. е започнало реализирането на разширение на пречиствателната станция „Албена“, за което преди това е взето Решение № КЗ-20/25.11.1987г. на Комисията за земята при МС. Това личи от приложения в т. І, л. 29-30 акт №6/29.06.1988г., с който е извършено въвеждане във владение и трасиране на границите на терен от 6 дка за изграждане на горното разширение на пречиствателната станция.

Междувременно на 25.04.1990г. с решение на Толбухински окръжен съд и въз основа на Решение № 2/24.04.1990г. на Комитета по туризъм, съобразно изискванията на Указ за стопанската дейност № 56 и ППУСД, е регистрирана ДФ „Албена“, със седалище к.к. „Албена“. Посочено е, че новосъздадената и регистрирана ДФ поема съответна част от активите и пасивите на ТК „Балкантурист“- Албена към датата на публикацията на извършената регистрация на фирмата /т. І, л. 56/.    

С оглед осигуряване на финансирането на строителството на разширението на пречиствателната станция за отпадни води и за изграждането на увеселителен център, ДФ „Албена” е сключила договор № 111-А/04.10.1990 г. за кредит в несоциалистическа валута, който представлява неразделна част от договор № 111/08.11.1989г., сключен между Стопанска банка и ТК „Балкантурист“ - Албена /т. І, л. 21-24/.

С разпореждане № 30/30.10.1991г. на МС и на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОЕТДДИ е разпоредено преобразуването на посочени държавни фирми съответно в ЕАД и в ЕООД. ДФ „Албена“е преобразувана в „Албена“ ЕАД. Активите и пасивите на фирмата „Албена“  е посочено, че се поемат от едноличните търговски дружества „Албена“ АД, „България“ ООД, гр. Добрич, „Дианополис“ ООД, гр. Балчик, „Албена-автотранс“ ООД и „Промтур“ ООД – т. 5 /т. І, л. 58-61/. Настъпилата промяна е регистрирана в ОС-Добрич с решение от 12.12.1991г., в което е посочено, че капиталът на дружеството е в размер на 101 505 000 лв. и е разпределен в 101 505 бр. акции, всяка от по 1000 лв. Новорегистрираното дружество е правоприемник на всички активи и пасиви на ДФ „Албена“ /с изключение на тези на поделенията/ - т. І, л. 57. 

С протокол на държавна приемателна комисия, назначена със заповед от 31.03.1993г. на ДИТСК-София по искане на инвеститора „Албена“ АД, е установена годността за ползване на строежа „Разширение пречиствателна станция”-к.к.Албена /т. І, л. 25-28/. На 01.09.1993г. е било издадено и разрешение № 57 за ползването на строеж „Разширение на пречиствателна станция“ – к.к. „Албена“ в м. „Балтата“, изграден в съответствие с издаденото разрешение за строеж № 45/12.04.1991г. и издаден протокол за строителна линия № 60/26.06.1991г. /т. І, л. 31/.

Видно от записванията в систематичен регистър на „Албена“ АД към 08.11.1993г. /т. І, л. 43/, че за м. 10.1993г. са отчетени разходи, извършени за П.С.О.В. на обща стойност 42 981 568.58 лв. Освен това в инвентарната книга на ищцовото дружество като ДМА са заведени Пречиствателна станция-Албена, считано от 30.09.1994г. и земя, ген. план ПСОВ – считано от 31.07.1995г. /т. І, л. 41-42/.

В съставените АДС № 133/03.08.1995г. /т. І, л. 32-33/, удостоверяващ право на собственост на държавата върху празно място от 8 600 кв.м., разположено според описанието в акта до съществуващата пречиствателна станция в землището на с. Кранево, и в АДС №137/22.04.1996 г. /т. І, л. 34-35/, удостоверяващ собствеността на държавата върху целия терен на пречиствателната станция от 30,6 дка, е посочено изрично, че имотът е предоставен за оперативно управление на „Албена” ЕАД-к.к. Албена. Във втория от двата акта, в допълнителните данни е посочено, че цитираната земя – площ, е предоставена за Пречиствателна станция Албена, съгласно Разпореждане № 124/23.04.1969г., Акт № 6/29.06.1988г. и Акт от 23.06.1995г.

Със Заповед № 155/09.04.1996г. на председателя на Комитета по туризъм при МС и на осн. чл. 221, т. 1 и 2 и чл. 192 от ТЗ и чл. 10 от ПРУПСДП, е наредено увеличаването на капитала на „Албена“ ЕАД, к.к. „Албена“ от 2 414 256 000 лв. на 4 273 126 000 лв., разпределен в акции от по 1 000 лв. Увеличението е в резултат на включването в капитала на правото на собственост върху терена на Пречиствателна станция, с площ от 30.6 дка и Складова база с площ от 68.5 дка, и преоценка на ДМА на дружеството към 30.11.1995г. Въз основа на тази заповед, с решение № 1030/23.04.1996г. на ДОС по ф.д. № 473/90г., са регистрирани промени във вписаните обстоятелства по партидата на „Албена“ ЕАД /т. І, л. 324-326/. 

От заключението по СТЕ в частта му, дадено от в.л. инж. С. Ц., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че понастоящем в ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КК на с. Кранево, общ. Балчик, се намира пречиствателна станция, която е със застроена площ от 22.500 дка, състояща се от две технологични линии за пречистване на отпадни води,  включващи груби и фини решетки-Т1 вход-вход на отпадните води от с. Кранево и к.к. Албена (корита с два улея със стоманобетонова конструкция и стоманени решетки); отвесни пясъкозадържатели - 2 бр. (2 бр. кладенци с кръгла форма, със стоманобетонова конструкция с дълбочина 6.20 м.); биобасейни - 2 бр. тип „Кесенер” (2 бр. басейни с правоъгълна форма, стоманобетонова конструкция с 6 бр. повърхностни въздушни аератори, снабдени с хидроперки); изсушителни полета - 4 бр. /по 2 бр. за всеки от пясъкозадържателите/; окислително езеро с вместимост от 7 000 куб.м. (дъно и стени от стоманобетон); помпена станция регенерирана утайка (кладенец с дълбочина от 4.5 м. със стоманобетонова конструкция, на площ от 3 708 кв.м.); изсушителни полета – големи - 5 бр. за сушене на излишната активна утайка (също от стоманобетон); помпена станция за отпадни води, идващи от с. Кранево - 2 бр.; вторични радиални утаители - 2 бр. (също от стоманобетон); помпена станция за активна утайка – масивна сграда с 3 помпи; камери за регенерирана активна утайка - 4 бр. корита с дъно и стени от стоманобетон; емшери - 5 групи по 4 бр. - общо 20 бр. кръгли кладенци от стоманобетон, имащи предназначението на утайници; измервателно устройство-дебитомер; административна сграда с лаборатория, съставляваща сграда с идентификатор 39459.4.154.1 по кадастралната карта на с. Кранево, оперативна зала – сграда монолитно строителство и хлораторно – също масивна сграда с монолитно строителство.

За поземления имот, върху който е построена ПСОВ-Албена /ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КК на с. Кранево, общ. Балчик/, община Балчик няма планове. Това се установява от заключението на вещото лице Мария Хадживасилева, което съдът също кредитира като компетентно и обосновано. Поземленият имот е заснет и нанесен в КВС на същото землище с идентификатор 000013, а в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, този имот е записан на „Албена“ АД съгласно АДС № 137/22.04.1996г. 

От анализа на коментираните доказателства се налага извода, че проектирането и изграждането на пречиствателната станция за отпадни води /ПСОВ/-Албена през периода от 1968г.-1970г. е било предназначено изцяло за нуждите на изграждания през същия период курортен комплекс „Албена“, носещ наименованието ТК „Балкантурист“- Албена /относно едновременното изграждане на курортния комплекс и съоръженията по водоснабдяване и канализация – виж описаните документи в протокола от 13.07.1993г. – т. ІІ, л. 442-445/. По същия начин и проектираното и осъществено през периода 1987г.-1993г. разширение на ПСОВ-Албена, отново е било за нуждите на този курортен комплекс. И това е било в съответствие с изискването на действалия към този период Закон за опазването на въздуха, водите и почвата от замърсяване /в сила от 29.03.1964г./, според чийто чл. 11, при проектиране, изграждане, преустройство и разширяване на промишлени предприятия и канализации на населени места едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват задължително като част от самия обект необходимите съоръжения за пречистване на отпадните води отделно или кооперативно с други предприятия или населени места. Според чл. 13 от същия закон, ведомствата, народните съвети, предприятията и обществените организации са длъжни да поддържат в изправност и да осигуряват непрекъснатото правилно действие на съоръженията за пречистване на отпадните води.

Поради това следва да се приеме, че още от 1970г. и до  момента на преобразуване на държавното предприятие /ДФ „Албена“/ в ЕТД на 30.10.1991г., ПСОВ-Албена, представляваща съвкупност от изградените върху терена и трайно закрепени към него съоръжения, предназначени за обслужването на к.к. „Албена“, е била собственост на държавата, която го е стопанисвала чрез съответното държавно предприятие ТК „Балкантурист“-Албена /последното съществувало до преобразуването му в ДФ „Албена“ на 08.05.1990г. – датата на обнародването на решението на ОС-Толбухин в ДВ, бр. 37/1990г./.

С акта за преобразуването на ДФ „Албена“ в „Албена“ ЕАД на 30.10.1991г.,  това имущество /ПСОВ като комплекс от съоражения за пречистването на отпадните води на к.к. „Албена“/ не е било изрично изключено от имуществото, което е посочено, че се включва в капитала на търговското дружество. И това следва и от записванията в систематичния регистър на дружеството и в инвентарната му книга към 1993г., в които е отразена ПСОВ и счетоводно са отчитани и разходи за този ДМА. Всичко това налага извода, че са били налице всички предпоставки от хипотезата на нормата на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, поради което и следва да се приеме, че е настъпил  вещно-транслативният ефект по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Както е разяснено и с т. 2г от ТР №4/14.03.2016 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС, текстът на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ не включва други елементи - не изисква извършване на други действия като осчетоводяване, заприходяване в баланса, в зависимост от които да е поставено настъпването на прехвърлителния ефект на посочения придобивен способ.

При това положение пък не е възможно да се приеме, че е била налице хипотезата на § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и тези съоръжения да са станали собственост на община Балчик с влизането в сила на посочената норма, считано от 17.09.1991г. Това на първо място следва от отрицателната предпоставка на цитираната норма – имуществата да не са включени в уставния фонд на търговски дружества, потвърдена и с ал. 2 на цитирания § 7 от ПЗР на ЗМСМА, с допълнението му през 1995г.  – че не  преминава в собственост на общините имуществото по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество.

 На второ място, горният извод следва и от обстоятелството, че по делото не беше установено от ответната страна, че към датата на влизане в сила на ЗМСМА този обект е имал инфраструктурно значение да обслужва територията на община Балчик – не е известно от кой момент ПСОВ е започнала да обслужва и нуждите на с. Кранево.

Както беше отбелязано и по-горе, въз основа на заповед № 155/09.04.1996г. на председателя на Комитета по туризъм при МС, капиталът на „Албена“ ЕАД е бил увеличен чрез включването в същия и на правото на собственост върху терена на Пречиствателната станция, с площ от 30.6 дка, както и на терена на Складова база с площ от 68.5 дка, и преоценка на ДМА на дружеството към 30.11.1995г.

Поради това и с последвалите приватизационни договори от 17.11.1997 г. и от 24.06.1998г. ищцовото дружество „Албена” АД е придобило правото на собственост върху пречиствателната станция /земя, ведно с изградените върху нея сгради и съоръжения/, която е част от активите на приватизираното „Албена” ЕАД с държавно имущество /процесното имущество е описано и в информациония меморандум, изготвен през м. 03.1997г. от Агенция по приватизацията/ - т. І, л. 330-370.

Поради това и съставения на 01.03.2001г. КНА за правото на собственост на ищцовото дружество върху процесната ПСОВ, състояща се от земя с площ от 30.6 дка по КВС и построените на площ от 22.5 дка административна сграда и две технологични линии за пречистване на отпадни води, съответства на притежаваните от дружеството права към посочения момент – т. І, л. 14. Принадлежността на правото на собственост на тези имоти в патримониума на ищцовото дружество, е довело и до издаването на Заповед № РД-11-34/19.01.2004г. на областния управител на област Добрич, с която е наредено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти, описаният такъв в АДС № 137/22.04.1996г., представляващ земята с площ от 30.6 дка за пречиствателната станция Албена /т. І, л. 36 и л. 114/. Съобразно заключението на в.л. М. Хадживасилева, изслушано от първоинстанционния съд, че площта на ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КК е 30.809 дка, а площта на ПИ с идентификатор 000013 по КВС е 30.600 дка и границите им са почти идентични  /виж скицата на л. 411, т. ІІ/. Описаният в КНА за собственост № 195/01.03.2001г. на нотариус Обретенов е ПИ 000013 по КВС, който е идентичен с ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КК на с. Кранево.

В тази връзка следва да се отбележи, че съобразно нормата на чл. 158, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, действал към периодите на изграждането и на разширението на ПСОВ-Албена, канализациите в населените места се изграждат цялостно или частично едновременно с водопроводите или след тяхното построяване, а според ал. 2 - обектите, посочени в чл. 154, ал. 2 и 3, се свързват с канализацията. Предвидено е, че в случая се прилага съответно и чл. 155, който сочи, че Министерството на строителството и селищното устройство, съответно изпълнителните комитети на окръжните народни съвети съгласувано със заинтересованите учреждения, стопански и обществени организации определят участието им в разходите за осъществяване на мероприятията по изграждане на водоснабдяването и канализация. Според бл. 155, ал. 3, за обекти, посочени в ал. 2 и 3 на предходния член (населени места без технически планове за вертикално планиране и за малки населени места без застроителни и регулационни планове и технически планове за вертикално планиране) при спазване на техническите и санитарно-хигиенните изисквания, се допуска да се изграждат отделни водопроводи и канализации от самите учреждения, стопански и обществени организации-инвеститори, когато водоснабдяването на съответните обекти съвместно с населените места стопански е неизгодно. Съоръженията след изграждането им се предават за стопанисване, поддържане и експлоатация на предприятията при народните съвети, ако това е стопански изгодно, като се подчиняват на общия режим, установен за водоснабдителната и канализационната система на населеното място.

Най-вероятно това е била причината за осигуряването на смесено финансиране на изграждането на разширението на ПСОВ-Албена за периода от 1988г.-1993г. между ТК „Балкантурист“-Албена /по-късно ДФ „Албена“, а след това – „Албена“ ЕАД/ и община Балчик. За такъв договор от 1991г. има твърдения в депозирания извън предвидения срок отговор на исковата молба, както и данни в представения от ответника Анекс от 15.12.1994г. /т. І, л. 278/.  Последният документ обаче е изключен от първоинстанционния съд от доказателствения материал по делото на основание чл. 183, изр. 2 от ГПК с протоколно определение от 03.10.2018г. Но дори и да се приеме, че ответната община е участвала финансово в изграждането на разширението на ПСОВ-Албена, това не е довело до възникването на съсобственост върху този обект.

Изводът за принадлежността на правото на собственост върху процесния поземлен имот и върху построените върху него съоръжения за пречистване на отпадните води на к.к. „Албена“ в патримониума на ищцовото дружество, е в съотвествие и с нормата на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВодите – че същите могат да са притежание и на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване.  

Предвид изложеното твърдението за придобито от Община-Балчик право на собственост върху 41,99% ид.ч. /представляващи 9447.75 кв.м./ от изградената пречиствателна станция /включваща административна сграда, лаборатория и две технологични линии за пречистване на отпадни води, цялата с площ от 22 500 кв.м., етажност 1, конструкция Масивна, в експлоатация от 1993г./ по силата на договор от 1991г. и анекс към него от 1994 г., е недоказано. Поради това и формалната удостоверителна сила на съставения на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС Акт за публична общинска собственост № 43/06.11.2008 г., е оборена /документът е в т. І, л. 15-16/.

Видно от АПОбС № 181/06.07.2009г., че същият е съставен за удостоверяване правото на собственост на ответната община върху процесните имущества – пречиствателна станция за отпадни води, масивна конструкция, в експлоатация от 1993г., дворно място – урбанизирана територия, 30 809 кв.м. в с. Кранево, ПИ с идентификатор 39459.4.154 по КК на с. Кранево (и с по-подробно описание на съоръженията в раздел „Забележки“), на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС и Договор за ликвидиране на съсобственост, вписан под № 104, т. VІІ, рег. № 2491/26.06.09г. на СВ-Балчик /т. І, л. 17-18/. Цитираният в горния акт договор за ликвидиране на съсобственост чрез замяна на недвижими имоти е с № 223 и сключен на 25.06.2009г. между страните по настоящото дело /т. І, л. 127/. Предприемането на това правно действие от двете страни е било провокирано от предложението на общината да стане едноличен собственик на имотите с оглед необходимостта ПСОВ Албена да се модернизира чрез финанси, осигурени по европейски оперативни програми /така от писмото от 15.01.08г. – т. І, л. 246/.

Видно от договора от 25.06.09г., че след като страните са приели, че са съсобственици в Пречиствателна станция за отпадни води „Албена“ и същата се нуждае от съществена рехабилитация и модернизиране, а община Балчик има желанието и финансовите възможности да извърши тези дейности, страните са се споразумели община Балчик да прехвърли на ищцовото дружество собствеността върху свои подробно описани земеделски земи, а дружеството – да прехвърли в замяна собствеността си върху 58.01% ид.ч. от Пречиствателната станция, състояща се от административна сграда с лаборатория, заедно с две технологични линии за пречистване на отпадни води, със застроена площ от 22 500 кв.м., ведно с правото на собственост върху терена, представляващ ПИ № 39459.4.154 по КК на с. Кранево, с площ от 30 809 кв.м., съгласно Акт № 195, т. І, рег. № 178/2001г. Уговорено е, че разликата в стойностите на заменяните имоти, възлизаща в размер на 807 218 лв., остава за сметка на ищцовото дружество, чийто имот по замяната е по-скъпия. С оглед сключването на този договор са били взети предварително и решение на ОбС-Балчик на 31.03.2009г. и е била издадена заповед на 16.06.09г. от Кмета на общината /т. І, л. 209-219, л. 229-230/.

Въз основа на този договор процесните имоти са били предадени във фактическата власт на ответната община на 30.07.2009г. /т. І, л. 224-226, а оригинала на протокола е в т. ІІ, л. 488-489/.   

Съдът намира за основателно направеното възражение на ищцовото дружество за нищожност на договора за ликвидиране на съсобственост чрез замяна на недвижими имоти с № 223/25.06.09г. поради сключването му в противоречие на закона – чл. 40, ал. 1 от ЗОбС. Тази норма е императивна и за приложението ѝ съдът следи служебно. Това е така, защото с тази норма, действала към момента на сключването на договора, е забранено извършването замяна на имот - частна общинска собственост, на право на строеж върху имот - частна общинска собственост, или на учредено в полза на общината право на строеж с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона. Такива са случаите при ликвидиране на съсобствеността на общината с други правни субекти – чл. 36, ал. 1 от ЗОбС, както и при изрично уредените в чл. 40, ал. 2 хипотези - за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор; между общината и друга община или между общината и държавата; в други случаи - при условия и по ред, определени в закон. Нито една от посочените хипотези не е налице в настоящия случай, тъй като съсобственост между страните по отношение на процесните имоти към 25.06.09г. не е съществувала, а напротив – създала се е с договора от посочената дата, който по своята същност е договор за замяна и не е прекратявал съсобственост.

В тази връзка настоящият състав на съда споделя и изложените аргументи от първоинстанционния съд, че решение за извършване на замяна на частни общински имоти /земеделските земи в землището на с. Рогачево/ и чрез това за създаване на съсобственост в процесните имоти между страните по договора, ОбС-Балчик не е вземал. Това пък води до липсата на елемент от сложния фактически състав по формиране на волята на общината при сключване на сделки за разпореждане с общински имоти, водещо до липсата на съгласие при сключването на договора от 25.06.09г. – основание да се приеме нищожността на договора и на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията на ищеца за нищожност на договора от 25.06.09г. поради противоречието му на нормите на чл. 27 и чл. 30 от ЗВ. Нормата на чл. 27 от ЗВ регламентира разпростирането на съсобствеността върху земята, създавайки такава съсобственост и върху воден обект, водностопанска система или съоръжение, разположени върху съсобствения терен. Същата обаче е диспозитивна относно обема на правата, тъй като допуска установяването и на друго /в този смисъл виж Решение № 90 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5608/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г. Н. - анализът на разпоредбата сочи, че първото изречение на същата има за предмет да регламентира принципната възможност за съпритежаване на правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение от повече от един субекти на правото. С второто изречение едновременно се установяват презумпция относно квотите в съсобствеността на водния обект, водностопанска система или съоръжение (а именно - при съответствие с дяловете в съсобствеността върху земята), както и допустимост за отклонение от така презюмираните дялове - когато е установено друго. Разпоредбата придава обуславящо значение на съсобствеността върху земята по отношение съсобствеността върху водния обект, водностопанска система или съоръжение, като хипотезата й не е относима към случаи, при които собствеността върху земята принадлежи на едни лица, а собствеността върху водния обект - на различен от тях правен субект. От съдържанието й не следва правило,  че водният обект и земята, върху която е изграден, съставляват едно цяло в юридически аспект. Напротив - след като Законът допуска да бъде „установено друго“ по отношение дяловете в съсобствеността на водния обект, то очевидно разглежда този обект и съответната земя като отделни, самостоятелни вещи с произтичащата от това възможност за провеждане на самостоятелни производства за делба по отношение на всяка една от вещите поотделно/.

Не е налице противоречие и на нормата на чл. 30 от ЗВ, тъй като същата предвижда придобиването на собствеността върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения чрез придобиването на земята, върху която са разположени /изхождайки от принципа на приращението/. В настоящия случай обаче с договора от 25.06.09г. се е целяло именно придобиването на собствеността върху земята, върху която са разположени сградите и съоръженията, предназначени за пречистване и обслужване на процеса по пречистването на отпадните води.

Не са налице другите пороци, наведени като възражения за нищожност за договора от 25.06.09г. – противоречие на чл. 17, ал. 1 от НОРПУРОИ /тъй като последващите действия на ответната община по предоставяне управлението на ПСОВ-Албена не касаят договора от 25.06.09г., целящ придобиването на собствеността върху процесните имоти/; заобикаляне на закона /тъй като страните не са преследвали забранена от закона цел чрез сключването на поредица от разрешени договори, а са имали невярна представа за действително притежаваните от всяка от тях права, стремейки се да ликвидират съсобственост, а фактически са създали такава/; привидност, тъй като с него се прикривало дарение /съгласието да се „ликвидира съсобственост“ без да се търси пълно съответствие на стойността на дяловете, не води до извода за наличието на прикрит договор за дарение, а е относимо към евентуално противоречие на добрите нрави при пълна несъразмерност, каквато по настоящото дело не е релевирана и съответно изследвана/.

След като договорът от 25.06.09г. е нищожен на посочените по-горе основания – поради противоречие на закона и поради липсата на съгласие, то и същият не е произвел правните последици към които е бил насочен. Поради това ищцовото дружество не е прехвърлило правото си на собственост върху процесните имоти и същото продължава да се легитимира като такъв въз основа на посочените по-горе придобивни основания – чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ и приватизационни сделки.

Предявеният установителен иск е основателен и обжалваното решение, инкорпориращо идентичен правен извод, следва да се потвърди.

Въпреки отправеното от въззиваемото дружество искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, такива не следва да му се присъждат. Това е така, защото процесуалните му представители уточниха в с.з. на 03.04.19г., че претендират присъждането на неизплатената от първоинстанционния съд част от заплатеното им за първата инстанция адвокатско възнаграждение, а такова за настоящата инстанция не е уговаряно и заплащано. Първоинстанционният съд не е присъдил в пълен размер заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение, тъй като е намерил за основателно възражението на ответника за неговата прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Несъгласието с този извод на първоинстанционния съд е следвало да се релевира чрез молба по реда на чл. 248 от ГПК, а не чрез понастящем формулираното искане.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 279/12.12.2018г., постановено по гражданско дело № 462 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: