РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Павликени, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело №
20234140100243 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
С Решение №** от ***.2023 г., постановено по КАХД № ***/2022 по описа на
Административен съд ***, е отменено Решение № *** от ***2022 г., постановено по
гр. д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд ***, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано по жалба на Й. И. П., чрез процесуалния му
представител адвокат В. К.- **АК, против Решение по протокол № ***1993г. - отказ на
ОСЗ *** да бъдат признати парва на собственост по заявление на наследодателя му И.
Й. П. по отношение на нива от 9.850 дка в м. „***“, землището на с. В., община ***. В
жалбата се сочи, че атакуваното решение е нищожно, издадено от некомпетентен орган
– неотговарящ на изискванията на чл. 60, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗСПЗЗ към момента на
издаване, както и незаконосъобразно– към заявлението са представени доказателства за
собствеността, които не са обсъдени. Изложени са твърдения, че като наследник на
заявителя жалбоподателят е узнал за решението на 08.02.2022 г. и жалбата е подадена в
14- дневния преклузивен срок. Твърди се, че оспорения административен акт засяга
правата на жалбоподателя. Моли отказът да бъде отменен като нищожен, в условията
на алтернативност като незаконосъобразен и съдът да задължи ОСЗ *** да постанови
валидно решение или съдът да постанови решение по същество като признае правото
на наследниците на И. Й. П. за възстановяване собствеността върху посочената нива.
1
Претендират се деловодни разноски
Ответникът по жалбата – Общинска служба „З.“ *** намира жалбата за
недопустима, тъй като не са налице нарушения при конституиране състава на
поземлената комисия към датата на постановяване на оспореното решение, поради
което счита същото за валидно. Изложени са съображения, че разпоредбите на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ не въвеждат изискване в какъв състав поземлената комисия следва да
постановява решенията си, като е приложим общия ред по ЗАП, към процесния момент
на постановяване на решението, съгласно който колективен административен орган
взема решение с обикновено мнозинство, което се подписва от председателя и
секретаря. Счита, че след като процесното решение е подписано от председател,
секретар и нечетен брой членове - трима, то същото не е нищожно поради липса на
изискваната от закона форма. По отношение на алтернативното искане за отмяна на
процесното решение ответната страна възразява за недопустимост на жалбата, поради
просрочие. Счита, че заявителят И. Й. П. е надлежно уведомен за решението лично,
чрез подписаната от него обратна разписка още през 1993 год., не е депозирал жалба в
срок и не е проявил интерес към преписката до смъртта си през *** год., което би било
нелогично, ако чакаше отговор на заявлението си подадено през 1992 год.
Обективирано е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане и да се прекрати
производството в тази му част. Заема становище, в условията на евентуалност,
касателно жалбата за незаконосъобразност на решението като оспорва нейната
основателност и доказаност, като твърди, че документът за собственост е твърде ранен
- от 1942 год. и не е известно каква е била съдбата на имота до национализацията на
земеделската земя в началото на 50-години на миналия век. Счита, че след като няма
сведения за включване на процесната нива в ТКЗС или друго държавно стопанство, то
тя не е била собственост на наследодателя към момента на национализация.
Заинтересованите страни Г. М. П. и И. Т. П. са конституирани в процеса,
надлежно призовани и уведомени, въпреки което не заемат становище по жалбата и не
се явяват в съдебно заседание.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените материали по административната преписка, образувана
при П. к. ***, оспореното с подадената жалба Решение по протокол № ***.1993 г. е
постановено по заявление с вх.№ ***.1992 г., подадено от И. Й. П., с искане за
възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху поземлен имот нива от
9.850 дка в м. „***“, землището на с. В.
От представено по делото удостоверение за наследници с изх. № *** г., издадено
от кметство ***, се установява, че жалбоподателят Й. И. П. е сред наследниците на
починалия И. Й. П.- негов син.
2
С процесното решение на П. к. *** е постановен отказ за възстановяване на
собствеността върху поземлен имот нива от 9.850 дка, в м. „***“, землището на с. В.,
община ***, III-та категория с мотив, че за село В. са запазени като писмени
доказателства декларации на Д. п. к. от 1949 год. и опис декларации за влизане в ТКЗС,
като на името на И. Й. П. няма открита партида от 1949 г. В титулната част на
решението в състава, постановил същото, са посочени поименно следните лица в
полетата за председател и членове, както следва: Р. Р. – председател, М. Р.- секретар,
В. Р., С. С., Г. Б., Х. У. и Й. Г.- членове на комисията. Решението е подписано от
всички, посочени за членове на комисията с изключение на Г. Б. и Х. У.
От постъпили по делото справки от Министерството на земеделието /л.66 от гр. д.
№ ***2022 г. по описа на Районен съд ***/ се установява, че от дата ***.1992г.
щатният състав на П. к. *** е включвал седем лица, както следва: 1/ председател – Р.
И. Р., 2/ секретар – М. Н. Р., 3/ специалист – Т. Д. Т., 4/ специалист – И. Н. Г., 5/
специалист – Д. Ц. А., 6/ специалист – Т. Д. Д. и 7/ специалист – А. С. Т. Към дата
***05.1993 г. щатният състав на П. к. град *** е бил същия като предходно посочения
като към него е включен още един специалист- Х. Р. Г. Видно от представените
допълнителни споразумения, сключени на **12.1992 г. и на **.05.1993 г. към
трудовите договори на Р. И. Р. и М. Н. Р. /л. 68-75 от гр. д. № ***2022 г. по описа на
Районен съд ***/ председателят и секретарят са били назначени в П. к. *** от
Министъра на з. по безсрочни договори на указаните длъжности. Доколкото липсват
данни в периода от **.12.1992 г. до **.05.1993 г. трудовото правоотношение на някой
от тях да е било прекратено или да е изменена заеманата длъжност следва да се приеме,
че и към датата на постановяване на обжалваното решение в П. к. са били назначени на
посочените длъжности Р. Р. и М. Р. Видно е от трудов договор № ***.1993 г. със
страни В. Р. и инж. В. С. И.- кмет на Община ***, че Р. е назначен на длъжността
„юрист“, с място на работа О. п. к. П., за периода **01.1993 г.- **.12.1993 г. /л. 91-92 от
гр. д. № ***2022 г. по описа на Районен съд ***/.
За лицата, участвали в състава на П. к., постановил атакувания административен
акт, освен председател и секретар, посочени в обжалваното решение, въпреки изрично
дадените указания от съда- с определение № *** от ***.2023 г. ответната страна не е
ангажирала доказателства относно надлежния състав на колективния орган издал
оспорения акт, както и обстоятелството дали членовете на този орган са имали
необходимия образователен ценз, с оглед разпоредбата на чл. 60, ал.5 ППЗСПЗЗ /отм./.
Представените по делото 3 броя трудови договори, 3 броя допълнителни
споразумения и 2 броя заповеди за прекратяване на трудови договори / л. 103- 112 от
гр. д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд ***/ касаят ирелевантен за процесното
делото периоди, предвид датата на постановяване на атакуваното решение- ***.1993 г.,
както и са със страни за работник/служител различни лица от състава на поземлената
комисия посочен от М. на з. в справка, находяща се на л.66 от гр. д. № ***2022 г. по
3
описа на Районен съд ***, както и лицата са различни и от тези посочени като
участвали в състава на комисията, постановила атакуваното решение, поради което
съдебният състав намира същите за неотносими към делото и не взема предвид при
формиране на решението си.
Решение по протокол № ** от ***.1993 г. на П. к. *** е изпратено до
наследодателя на жалбоподателя по делото И. Й. П. с указания за съдържанието му и
за начин на обжалването му с препоръчано писмо с обратна разписка, без номер и дата.
/л. 27 от гр. д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд ***/. От известие обратна
разписка образец 243 /л. 25 от гр. д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд ***/ се
установява, че е отбелязано връчване на пощенска пратка, изпратена от О. п. к. *** до
И. П. на ***.1993 година- в известието за доставяне обаче не се съдържат нито имена и
данни за получателя, нито данни за съдържанието на пощенската пратка, освен
съответно подател и адресат, същото съдържа подпис за получател- без да е уточнено,
лицето изпълнило подписа.
От заверено копие от Еемлячния регистър на Кметство - ***, стр. № ***,
Партида ***, на името на И. Й. П., се установява, че на негово име са записани 8 имота
- 5 от тях без уточняване на землището и 3 имота „*** - ***". Приложеният лист няма
съдържанието на извлечение на Емлячен регистър, както се сочи в писмото на
Кметство - ***, доколкото графите в таблицата касаят наборна служба и включват: род
войска, чин, три имена, образование, занятие, придобита специалност на служба. На
този лист в графа „род войска" е посочено нива, лозе или градина. В графа „три имена"
- имена в кавички, вероятно на местности, в графа „образование" - числа, в графа
„занятие" - покупка или наследство. Така по отношение на процесната партида са
записани три ниви, лозе и суха градина, с отбелязване, че са купени и нива, лозе и гора
в землище В., с отбелязване „наследство", като срещу нивата е записано „***" 9,5.
Представен е по делото протокол от***.1942 год. по гр. ч. пр. № ***1942 год. на
*** околийски съдия, от който е видно, че се касае за делба на наследство на лицето С.
В. Д. от *** и е постигната спогодба между съделителите, при която в дял шести на И.
Й. П. се дават следните недвижими имоти находящи се в землището на с. В.: Нива в м.
„***" от 9,850 дка, лозе в м. „***" от 1,600 дка и гора в м. „***" от 0,850 дка.
Спогодбата е одобрена от съда след подписване от страните /л.37-39 от гр. д. №
***/2022 г. по описа на Районен съд ***/.
Й. И. П. узнал за оспореното по делото решение на поземлената комисия на
08.02.2022 г. при проверка в О. с. „З.“ град ***, където подал заявление на същата дата
и му бил връчен отказ по пр. *** г./л. 17 от делото/
Жалбата инициирала настоящото производство е подадена чрез ОСЗ град ***,
на ***.2022 г. /видно от системен бон л.10 от делото, известие за доставяне л. 11 от
делото, ксеро-копие на пощенски плик л.27 от делото/.
4
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Сезиращата съда жалба е подадена от процесуално легитимирано лице –
наследник на адресата- негов син на оспореното решение на органа по поземлена
собственост. По аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК нищожността на административните
актове може да се релевира без ограничение във времето, поради което съдът приема,
че подадената жалба, касателно искането за прогласяване нищожността на решението е
допустима.
Съдът е сезиран и с евентуално искане, в случай, че отхвърли искането за
прогласяване нищожността на решението на поземлената комисия, да го отмени като
незаконосъобразно и съответно да признае правото на възстановяване на собствеността
на наследниците на И. Й. П. върху процесния имот.
Доколкото решенията на поземлените комисии съгласно разпоредбата на чл.
18ж, ал. 6 ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция, се съобщават на заявителите по реда на
ГПК и подлежат на обжалването пред съответния районен съд в 14-дневен срок от
съобщението, то съдебният състав намира, че следва да се произнесе, касателно
допустимостта на жалбата в тази й част. По делото по безспорен начин е установено
единствено и само, че решение по протокол № ** от ***.1993 г. на П. к. *** е
изпратено до наследодателя на жалбоподателя по делото И. Й. П. с указания за
съдържанието му и за начин на обжалването му с препоръчано писмо с обратна
разписка, без номер и дата. /л. 27 от гр. д. № ***2022 г. по описа на Районен съд ***/-
от известие обратна разписка образец 243 /л. 25 от гр. д. № ***/2022 г. по описа на
Районен съд ***/ се установява, че е отбелязано връчване на пощенска пратка,
изпратена от О. п. к. *** до И. П. на ***.1993 година- в известието за доставяне обаче
не се съдържат нито имена и данни за получателя, нито данни за съдържанието на
пощенската пратка, освен съответно подател и адресат, същото съдържа подпис за
получател- без да е уточнено, лицето изпълнило подписа. С оглед липсата на
попълнени реквизити и неангажирани доказателства в обратна посока, с оглед
изричните указания на съда - определение № *** от ***.2023 г. в известието за
връчване то ответникът не установи, че са изпълнени изискванията, съгласно
действащите общи условия на доставка на универсални пощенски пратки на „Б. п."
към 1993 г. Липсата на надлежно попълнени реквизити и оспорването на връчването от
страна на жалбоподателя дава основания на съдебния състав да приеме, че е
недоказано обстоятелството на редовното връчване на съобщението за решението на
поземлената комисия на наследодателя на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на
чл. 18ж, ал. 6 ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция, решенията на Поземлените комисии
се съобщават на заявителите по реда на ГПК и подлежат на обжалването пред
съответни районен съд в 14-дневен срок от съобщението. Действащите тогава
5
разпоредби на ГПК /отм./ не визират съставянето на нарочен акт, когато връчването се
извършва чрез пощенски оператор. За да бъде редовно обаче връчването, следва да
бъдат изпълнени указанията дадени от самите пощенски оператори при оформянето на
документите за предаване на пощенските съобщения това обстоятелство не се
установява от доказателствената съвкупност по делото, поради което съдът приема, че
решението е редовно връчено едва на жалбоподателя Й. П. на **.02.2022 г., поради
което жалбата инициирала настоящото производство, депозирана чрез ОСЗ гр. *** с
вх. № ***.2022 г., изпратена с пощенска пратка от **02.2022г. е подадена в 14-дневния
преклузивен срок, ситуиран в разпоредбата на чл. 149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решенията на общинските поземлени комисии по ЗСПЗЗ имат характер на
индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол за
действителност по АПК, доколкото специалният нормативен акт – ЗСПЗЗ, не съдържа
особени разпоредби. Като административни актове тези решения следва да отговарят
на изискванията за законност, визирани в чл. 146 АПК, а именно да са издадени от
компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта, която
преследва законът. Проверката за спазване на визираните условия се извършва
съобразно закона, действал към датата на постановяване на акта.
Съдът при преценка валидността на оспореното Решение по протокол № ***1993г. -
отказ на ОСЗ *** намира, че решението е постановено принципно от орган, овластен да
се произнася по искания за възстановяване на собствеността върху земи по реда на
ЗСПЗЗ /по арг. от чл. 60, ал. 6 ЗСПЗЗ/, и в пределите на неговата местна
компетентност, определена от местонахождението на заявения за възстановяване имот.
При упражняване на правомощията си по закон обаче се установява, че поземлената
комисия като колективен административен орган не е действала в конституиран
съобразно законовите изисквания състав.
Към датата на постановяване на решението приложима разпоредба, уреждаща
състава на административния орган за произнасяне по заявленията за възстановяване
на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, е тази на чл. 60, ал. 4 вр. ал. 3 ППЗСПЗЗ в
редакцията обн. ДВ, бр. 34/1992 г., съгласно която съставът на поземлената комисия се
състои от председател, секретар и нечетен брой членове, назначени на щат от
Министъра на з. Посочената разпоредба определя императивно задължителния състав
на органа по поземлена собственост, като при тълкуването й се налага извод, че в
състава на поземлената комисия се включват лица задължително назначени на щат от
Министъра на з. По делото безспорно е установено, че съобразно посочените
изисквания са отговаряли единствено и само председателя и секретаря- Р. Р. и М. Р.- за
същите са представени допълнителни споразумения към трудовите договори,
обезпечаващи надлежното им назначаване на посочените длъжности. Видно от приета
6
по делото справка на М. на з. /л.66 от гр. д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд ***/
се установява, че от дата. ***.1992г. щатният състав на О. П. к. град П. е включвал
седем лица, както следва: 1/ председател – Р. И. Р., 2/ секретар – М. Н. Р., 3/ специалист
– Т. Д. Т., 4/ специалист – И. Н. Г., 5/ специалист – Д. Ц. А., 6/ специалист – Т. Д. Д. и
7/ специалист – А. С. Т., а към дата ***.1993 г. щатният състав на О. П. к. град *** е
бил същия като към него е включен още един специалист- Х. Р. Г. По безспорен начин
по делото е установено, че решението предмет на оспорване е взето в персонален
състав коренно различаващ се от този, които е бил назначен от министъра на
земеделието, касателно членовете на комисията, което е безспорен извод за порочност
на същото от категорията на абсолютната, доколкото членовете участвали при
вземането му са следните: В. Р., С. С., Г. Б., Х. У. и Й. Г. За посочените лица по делото
не са ангажирани доказателства, касателно назначаването им на щат от министъра на
з., като членове на поземлената комисия в процесния период, обстоятелство
изключващо постановяване на решението от комисия съставена от редовни членове,
отговарящи на нормативните изисквания за такива към процесния момент- **..1993г.
Възстановителните решения на административния орган по реституцията
представляват писмени административни актове, за които важат разпоредбите на чл.
15, ал.2 ЗАП /отм./ или чл. 59, ал.2 АПК, според които решението следва да съдържа:
наименование на органа, който го е издал, наименование на акта, фактическите и
правни основания за издаването на акта, разпоредителна част, в която се определят
правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението, пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва акта, дата на издаването му и подпис на лицето, издало акта с
означение на длъжността му, а когато органът е колективен, актът се подписва от
председателя и секретаря на този орган. Това са изискванията за форма на процесния
административен акт и в случая всички те са спазени, като неподписването му от двама
от членовете на комисията не следва да се тълкува, като порок на акта. В
производството се установи обаче, че обжалваното решение е подписано от
председателя и секретаря на поземлената комисия и макар и формално да е взето от
достатъчен брой членове, за да формират мнозинство в колективния административен
орган, членовете на колективния орган постановили обжалваното решения не са били
назначени надлежно да изпълняват съответната длъжност в него. Предвид изложеното,
обжалваното решение като административен акт на колективен орган страдат от
порока липса на компетентност, който неминуемо води до неговата нищожност.
Законността на състава обуславя произнасянето от орган, разполагащ с материално-
властническа компетентност, поради което съставлява условие за валидността на
постановения от административния орган акт.
По изложените съображения съдът приема, че Решение по протокол №
***.1993г., по преписка по заявление вх. № ***.1992г. на П. к. град П. /сега ОСЗ град
П./ е постановено от незаконен състав на административния орган. Този порок е
7
равнозначен на некомпетентност на органа, постановил решението, и толкова
съществено засяга законността на административния акт, че води до неговата
нищожност /в този смисъл - ТР № 2/1991 на ОСГК на ВС/. Поради това решението
следва да бъде прогласено за нищожно изцяло, като преписката се върне на
компетентния орган за постановяване на валидно решение по подаденото заявление.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се следват направените от него
деловодни разноски на основание чл. 143 АПК. Същият претендира и доказва сторени
разноски за процесуално представителство, както следва- в размер на 300.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд
***, в размер от 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по КАХД №
***/2022 г. по описа на Административен съд *** и разноски в размер на 70.00 лева за
заплатена държавна такса за касационно производство.
Така мотивиран, Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на Й. И. П., с ЕГН **********, ***,
Решение по протокол № ***1993г., по преписка по заявление вх. № *** г. на П. к. град
П.
ВРЪЩА преписката за постановяване на ново валидно решение в месечен срок
от влизане на настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА О. с. „З.“ **** ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. П., с ЕГН **********, ***на
основание чл. 143 АПК сумата от 670.00 лева /шестстотин и седемдесет лева/ –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Велико Търново в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8