О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 20.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

разгледа докладваното от съдията НЧД № 678 по описа на Добрички районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство по делото е образувано по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК по жалба от А.В.Г. /в качеството на обвиняем по ДП № 1167/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР гр. Добрич/ срещу Постановление от 05.06.2020 г. на РП - Добрич за прекратяване на наказателното производство по делото, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С жалбата се иска постановлението да бъде отменено с доводи, че прокурорът не е изпълнил задължителни указания на по-горестояща прокуратура и не е описал механизма на настъпване на ПТП. Излагат се доводи за липса на мотиви относно вината на обвиняемия.

Жалбата е допустима като подадена от заинтересовано лице и в законоустановения седемдневен срок.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

ДП е било образувано за това, че на * г. в гр. Д*, при настъпило ПТП между л. а. марка „*” с рег. № * с водач А.В.Г. и т. а. марка „*” с рег. № *** с водач И*Д*Л*, е причинена средна телесна повреда на Л* - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

По делото са разпитани множество свидетели, назначени и изготвени са СМЕ и множество АТЕ, както и изискани и приложени са документи относно предмета на спора, като на 01.10.2019 г. в качеството на обвиняем по делото е привлечено лицето А.В.Г. за това, че на * г. в гр. Д*, по път II-97 в посока кръстовището с кръгово движение на изхода на гр. Д* за гр. * към гр. Д*, при управление на МПС - л. а. марка „***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И*Д*Л*, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за период от около 1,5-2 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

След извършване на всички необходими и достатъчни според прокурора процесуално-следствени действия по разследването и след анализа на същите, с Постановление от 05.06.2020 г. РП – гр. Добрич е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 1167/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, т. 9 от НПК.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установила следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На *** ч., обв. А.В.Г. управлявал лек автомобил марка „*” с peг. № *** по път II-97, като се движил със скорост от 68 км./ч. в посока към гр. Добрич след кръговото кръстовище на околовръстен път за гр. ****. На предната дясна седалка в автомобила е пътувал и св. В*К*К* от гр. Д*. Пътната настилка е била асфалтова, суха, нововъзстановена, без неравности и повреди по нея, хоризонтална в участък на произшествието. Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост.

В същото време, св. И*Д*Л* – водач на товарен автомобил марка „***, собственост на П*А*К*, бил спрял автомобила на уширение, находящо се в дясно от платното за движение в посока гр. Д*, пред бившия КПП на КАТ. При потегляне св. Лазаров е искал да продължи в посока към гр. *** и за целта е предприел маневра „обратен завой”, като по този начин е навлязъл в платното за движение пред управлявания от Г. л. а. марка „* км./ч.

При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите н движение на двата автомобила е настъпил удар между предната дясна част на лекият автомобил „*” с peг. № * и предната лява странична част на товарният автомобил „Пежо” с peг. № ***.

Видно от назначена и изготвена автотехническа експертиза, по кормилният механизъм, окачването на предният мост, задният мост, ходовата част и спирачната система на двата автомобила не е имало неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.

Видно от заключението по назначената и изготвена Автотехническа експертиза, ако водачът на лекия автомобил „*” е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който товарният автомобил „Пежо” при извършването на маневра обратен завой е навлязъл в платното за движение по път II-97, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара.

От заключението на същата експертиза се установява, че водачът на товарния автомобил „*” е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил „*”, а по този начин и да предотврати настъпването на пътно транспортното произшествие, ако при извършване на маневрата „обратен завой” в ляво и преди да навлезе в платното за движение на път II-97, бе пропуснал движещия се по този път в този момент лек автомобил „”*”.

И накрая, като причина за настъпването на произшествието от технически характер вещото лице е определило пресичането на траекторията на движение на лекия автомобил „MERCEDES” с рег. № * от товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER” с рег. № * в следствие на навлизането на втория автомобил в коридора на движение на първия и закъснялата реакция на първия автомобил при предприемане на аварийно спиране.

От назначената СМЕ се установява, че при възникналия инцидент на 23.11.2018 г. Иван Димов Лазаров е получил следните травматични увреждания: счупване на лява ключица, множество кръвонасядания и разкъсно контузии рани на меки черепни обвивки, като установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по ДП. Счупването на лявата ключица е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за период от около 1,5-2 месеца.

Според допълнително изготвената съдебно-автотехническа, трасологична и медицинска експертиза, нараняванията, които е получил водачът на товарния автомобил „*” с peг. № * И*Д*Л* са счупване на лява ключица, множество кръвонасядания и разкъсно контузии рани на меки черепни обвивки. Установените травматични увреждания - разкъсно контузии рани по лицето и счупването на лявата ключица са резултат на сравнително силен удар с или върху твърди тъпи предмети с посока от ляво на дясно за пострадалия водач на автомобила. Същите отговарят да са получени по механизма на травма в купето на автомобила, по по-гореприетият механизъм на настъпване на произшествието. Травматичните увреждания са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

Съгласно заключението по друга АТЕ, ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил „*” се е движел със скорост по-ниска от установената 68.04 км/ч., pecп. с разрешената за съответния пътен участък - 50 км./ч. и водачът му А.Г. беше предприел спиране в момента, в който товарният автомобил „Пежо” при извършването на маневра обратен завой е навлязъл в платното за движение по път II-97, то той – водачът Г., е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара. Водачът на лекия автомобил „*” А.Г. се е намирал на разстояние по голямо от 150 м. преди мястото на произшествието в момента, в който за първи път е могъл обективно да възприеме товарния автомобил „Пежо”, управляван от пострадалия.

След приключване на разследването материалите, които са били събрани при проведеното разследване били предявени на пострадалия И*Д*Л* в присъствието на повереник - адв. С*С* Същият е направил изявление, в което е обективирал желание наказателното производство по досъдебно производство № 1167/2018 г. по описа на 01 РУ на МВР Добрич, пр. пр. № 2465/2018 год. по описа на РП - Добрич, да бъде прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК.

При така събраните доказателства и след анализа на същите с Постановление от 05.06.2020 г. РП – Добрич е прекратила наказателното производство, коментирайки, че „Съгласно разпоредбата на чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК “За престъплението по ал. 1, букви“б” наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това, когато спрямо дееца не е било прекратено наказателното производство на това основание през последните пет години”. След извършена служебна проверката в деловодната система на ПРБ, наблюдаващият прокурор установи, че наказателното производство спрямо обв. А.Г. не е било прекратявано в последните 5 години, на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК. Предвид изложеното и имайки предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК намирам, че изразената от пострадалия И*Д*Л* воля за прекратяване на наказателното производство представлява пречка за продължаване на разследването по същото, и респ. основание за прекратяване на наказателното производство.”

Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и обясненията на обвиняемия Г., от заключенията по изготвените АТЕ, СМЕ и Комплексна експертизи и от останалите писмени доказателства по делото.

След анализ на така събраните доказателства ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:

Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради „волята на пострадалия” е направен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В конкретния случай това не е сторено.

На първо място, в атакуваното постановление няма подробно описание, респ. анализ на доказателствения материал, като не става ясно въз основа на кои точно доказателства или по каква причина прокуратурата е кредитирала една АТЕ, а друга – е отхвърлила, доколкото по делото са налице няколко АТЕ, заключенията по който на практика си противоречат или най-малкото сочат като причина за настъпването на ПТП поведението и на двамата водачи.

Не става ясно защо и въз основа на кои доказателства по делото прокурорът е приел, че нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от обв. Г., са в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, доколкото в заключението по една от АТЕ се сочи, че и „Водачът на товарния автомобил „Пежо” е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил „Мерцедес”, а по този начин и да предотврати настъпването на пътно транспортното произшествие, ако при извършване на маневрата „обратен завой” в ляво и преди да навлезе в платното за движение на път II-97, бе пропуснал движещия се по този път в този момент лек автомобил „Мерцедес”.”

Още повече, че вещото лице сочи „като причина за настъпването на произшествието от технически характер пресичането на траекторията на движение на лекия автомобил „MERCEDES” с рег. № * от товарния автомобил *” с рег. № * в следствие на навлизането на втория автомобил в коридора на движение на първия и закъснялата реакция на първия автомобил при предприемане на аварийно спиране.”

Макар да липсват мотиви в тази връзка, най-вероятно прокурорът е кредитирал последно назначената и изготвена АТЕ, в която вещото лице отговаря на поставените въпроси, като коментира „разрешената за съответния пътен участък” скорост от 50 км. в час. След внимателен анализ на доказателствата по делото обаче съдът не намери опора в доказателствената маса колко точно е било ограничението на скоростта в процесния участък на пътя. Доколкото ПТП е възникнало извън населеното място, не става ясно от къде разследващият орган е приел за разрешена скорост 50 км./ч., още повече, че данни за това обстоятелство /за наличие на знаци/ няма отразени и в Протокола за оглед на местопроизшествие.

Липсата на подробен анализ на доказателствата прави невъзможно настоящият съдебен състав да прецени правилни ли са изводите в постановлението съобразно принципа на вземане на решенията по вътрешно убеждение.

На следващо място, в постановлението липсва анализ и на допуснатите от водача нарушения на ЗДвП - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро ЗДвП, както и тяхната причинно-следствена връзка с престъпния резултат.

По делото не са събрани никакви доказателства за имуществените щети, настъпили по двата автомобила в резултат на ПТП, като в тази връзка дори не е бил проведен разпит на собственика по документи на управлявания от св. Л* автомобил – П*А*К*. Този анализ се дължи от прокурора, след като той е приел, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство по искане на пострадалия от ПТП, то следва да се обсъди и съставомерността на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. А от НК предвид данните за собственост на МПС, управлявано от Л*.

Отделно от това, съдът споделя изцяло доводите на по-горестоящите прокурори при инстанционния контрол по делото, че следва на първо място по безспорен и категоричен начин да се отговори на въпроса има ли извършено престъпление /евентуално по чл. 343, ал. 1, б. А или Б от НК/ и кой е неговият автор и след това да се преценява разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК.

Всичко гореизложено, както и липсата на задълбочен анализ и оценка на доказателствата в постановлението съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК, съобразно която всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Едва след като прокурорът изложи надлежно установена фактическа обстановка, както и дължимия анализ на доказателствата, въз основа на които е формирал вътрешното си убеждение /така както повелява разпоредбата на чл. 14 от НПК/, може да се обсъжда правилността на направените от него изводи.

Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено, а делото върнато на РП – Д*.

За пълнота на изложението следва да се има предвид, че направеното възражение с жалбата, че прокурорът не се е произнесъл по направени от обвиняемия и защитника му искания при предявяването, е основателно. Видно от материалите по делото, в протокол за предявяване от 04.10.2019 г. адв. А* е направил искания за събиране на доказателства и извършване на процесуално-следствени действия. В нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 3 НПК прокурорът не е се е произнесъл по исканията, с което грубо е погазил правото на защита на обвиняемия, въпреки че формално последвалото прекратяване на производството би било в полза на обвиняемия, ако е фактически и правно обосновано.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 05.06.2020 г. на РП - Добрич за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1167/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР - гр. Добрич, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

            ВРЪЩА досъдебно производство № 1167/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич на Районна прокуратура гр. Добрич с оглед изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Добрич.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ДОБРИЧКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА и А.В.Г. – ЧРЕЗ АДВ. А. АНГЕЛОВ - ДАК.

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                            /Галя Митева/