Р Е Ш Е Н И Е № 260013
гр. Нови пазар, 03.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на 21.07.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия П.
Николова гражданско дело № 1366 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл.
422 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „К.М.Л.” № *, ет. *, представлявано от П.В.и Н.К.П,
с пълномощник по делото юрисконсулт А.Г.-Ц., против Т.Х.Х., с ЕГН **********,
с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1132 по описа на НПРС за 2019 г. Вземането
на дружеството касаело неплатени: 1/ 907,50 лева – главница по Договор
за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *-*г.,
сключен между длъжника и „Първа инвестиционна банка“ АД, задължението по който
било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 02.04.2018 г.; 2/ 677,60
лева – наказателна лихва за периода от 23.08.2016 г. до 08.04.2019 г.; 3/ 30,25
лева – законна лихва за периода от 08.04.2019 г. до 22.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски. Съдът издал заповедта за
изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1 ,
т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за
установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова
молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от
съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на
разноските в производството.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по
съществото на делото се излагат твърдения, за основателност на исковете. Излага подробни аргументи, че особеният представител
може да бъде адресат на материално-правни изявления като уведомлението за цесия,
както и за преминаването на правото да обяви договора за предсрочно изискуем
върху цесионера. Твърди се, че давността започва да тече едва след обявяване на
договора за предсрочно изискуем, поради което няма настъпила давност за
вземанията.
В предоставения на ответника Т.Х.Х. едномесечен срок е постъпил отговор от особеният представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговора си особеният представител на ответника заявява, че счита предявените искове за неоснователни по основание и размер, както и недоказани. Не се спори, че първоначалния кредитор и ответника имат сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по картова разплащателна сметка с лимит *0 лв. Срокът на договора бил до 25.09.2009 г., подновим автоматично по на общите условия на банката. Подчертава се липсата на доказателства дали кредита е усвоен, дали са теглени пари в брой или правени плащания при търговец, каси, ПОС терминали,дали са плавени плащания от ответника по кредита и кога се спрели тези плащания. Исковата молба съдържала единствено твърдения за последно плащане от ответника по договора с дата 05.07.2010 г. Затова особения представител счита, че кредитора по договора за кредит е следвало да обяви предсрочна изискуемост на кредита на 11.07.2010 г. Освен това счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит не би могла да бъде обявена от цесионера и настоящ ищец, защото това би била недопустима намеса на трета страна в договорни отношения. Направено е възражение за изтекла погасителна давност както за главницата, така и за претендираните лихви.
В
хода по същество особения представител отново счита, че исковете да бъдат
отхвърлени. Поддържа твърдението си, че е настъпила погасителна давност за
вземанията.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 25.09.2007 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника Т.Х.Х. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 76РКО-А-19065. По силата на
договора банката открива на името на лицето банкова сметка ***ата разплащателна сметка в размер на *0 лв. Освен
сключеният между страните договор, отношенията между тях се уреждат и от Общите
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
Съгласно сключения договор и ОУ срокът на
договора бил до 26.09.2009 г., но след тази дата се подновява с една година
след всяко изтичане на срока, освен ако някоя от страните изрично не възрази
срещу това. Съгласно чл. 6 от договора и чл. 14 от ОУ титулярът
може да върне всяка теглена по овърдрафта сума в гратисен
период от 45 дни без да дължи никакви лихви. След изтичане на този „падеж“ на
основание чл. 7 от договора и чл. 14.1 от ОУ банката начислява лихви, както
следва: за извършване на безналични плащания на ПОС
терминал – 16 %, а за всички останали транзакции – 18 %. За целия срок на
договора, титулярът има задължения да заплаща
минимална задължителна вноска всеки месец в размер на 5 % от дебитното салдо,
но не по-малко от 10 лв. или целият кредитен лимит, ако дебитното салдо е под
този размер.
На основание чл. 8 от договора и чл. 22 от ОУ
при неплащане на някоя от месечните минимални задължителни вноски, банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
12 %.
В чл. 28 от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви целият договор за предсрочно изискуем, ако титулярът забави с 5 дни някои плащане по договора. Банката е упражнила това свое право на 26.08.2015 г.
Видно от изготвената по делото ССчЕ Т.Х.Х. е теглила от овърдрафта следните суми:
-
500 лв.
– на 26.09.2007 г.;
-
500 лв.
– на 26.09.2007 г.;
-
20 лв. –
на 11.11.2007 г.
За погасяване на различни дати са постъпвали
различни суми в общ размер на 1205 лв., с които банката са погасили 873,21 лв.
главница, 94,55 лв. такси и 237,24 лв. лихва. Неплатена е останала главница в
размер на 146,79 лв., към които до датата на обявяване на предсрочна
изискуемост на договора, са натрупани и 760,71 лв. договорна лихва по чл. 7 от
договора. Размерът на наказателната лихва според ССчЕ
за периода от 23.08.2016 г. до 08.04.2019 г. (за който е претендирано вземането
за този вид лихва) е в размер на 677,60 лв.
На 02.04.2018 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила вземането си към ответника на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с договор за цесия. За съобщението за цесията цедентът е упълномощил цесионерът да го извърши. Последният е възложил това на ЧСИ *, който е връчил документите на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
На 23.08.2019 г. ищецът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е подал в Районен съд Нови пазар заявление с правно основание чл. 410 от ГПК срещу Т.Х.Х., с което е поискала издаване на заповед за изпълнение за следните суми:
-
907,50 лв. главница
-
677,60 лв. наказателна лихва по т. 8 от договора
за периода 23.08.2016 г.-08.04.2019 г.;
-
30,25 лв. законна лихва за периода 08.04.2019
г.-22.08.209 г.;
-
Законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноските по делото.
За тези суми съдът е издал заповед за
изпълнение № 677 от 23.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1132/2019 г. на НПРС. Същата е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск, което той е и сторил.
Гореописаните факти съдът приема за
установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе
доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 422 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 по ч.г.д. № 1132/2019 г. на НПРС.
Предвид практиката на ВКС (Решение № 40 от 5.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 148/2011 г., I т. о., ТК и Определение № 10 от 5.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 879/2010г., II т. о., ТК) предмет на иска по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК, респ. чл. 410 ГПК, като направените разноски в заповедното производство са извън така очертания предмет. Поисканите в заповедното производство разноски за осъществяването му, следва да бъдат присъдени в същото производство. Разноските съставляват акцесорно вземане, обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в спорното право, а се изразяват като правна последица, поради което са и извън предметния обхват на иска по чл. 422 ГПК, който цели да установи със сила на присъдено нещо наличието на конкретно облигационно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от процесуалното, обуславящо отговорността за разноски. Следва да се има предвид, че настоящото производство по чл. 422 от ГПК има за цел да установи вземането на кредитора със силата на присъдено нещо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – вземане, за което кредиторът разполага със издадена от съда заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С влизане в сила на решението, влиза в сила и заповедта.
На първо място по делото е установен с
категоричност фактът на сключения между ответницата Т.Х.Х. и „Първа
инвестиционна банка“ АД договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *-*г., както и
извършената на 02.04.2018 г. цесия между банката и ищеца.
Безспорно се установи, че Т.Х.Х. е теглила от
овърдрафта следните суми:
-
500 лв.
– на 26.09.2007 г.;
-
500 лв.
– на 26.09.2007 г.;
-
20 лв. –
на 11.11.2007 г.
Тъй като в определения гратисен
период от 45 дни не е погасила изцяло тези суми върху теглените суми се
начислява лихва по чл. 7 от договора в размер на 18 %. Видно от съдържанието на
чл. 14 от ОУ тази дата е определена като „падеж“.
За погасяване на тези суми на различни дати
тя е внесла общо 1020 лв., от които са погасявани лихви и главници, като
неплатени след 05.07.2010 г. (когато е последното плащане по овърдрафта) са
останали 146,79 лв. главница. Видно от съдържанието на ССчЕ
към тази главница банката прибавят и начислените 760,71 лв. договорна лихва и
така претендират неплатени 907,50 лв. главница.
Подобно изчисляване на неправилно. Главницата
и договорната лихва имат различен правопораждащ фактически състав и по тази
причина представляват две отделни вземания. Нещо повече, едното (договорната
лихва) е акцесорно вземане спрямо главницата, тъй
като се определя като % от размера на главницата и се дължи само, ако и
главницата е дължима. Следователно след спиране на плащанията по договора за
овърдрафт неплатени са останали само 146,79 лв. главница, а не 907,50 лв.,
както е поискано със заявлението по чл. 410 от ГПК.
С оглед направеното възражение в отговора за
изтекла погасителна давност за вземанията по делото, преди да разгледа въпроса
за дължимостта на договорната и наказателната, както и на законната лихва,
съдът трябва да разгледа въпроса за това дали главницата е погасена по давност,
тъй като на основание чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главницата се погасяват и
акцесорните спрямо нея вземания.
Давността за главницата безспорно е 5
годишна. Спорният по делото въпрос е от кога започва да тече тази давност.
Съдът не споделя изложеното в писмената защита на ищецът, че давността започва
да тече след обявявне на договора за предсрочно
изискуем. Видно от текстът на договора има много сложна схема кога какво се
дължи. Теглената по овърдрафта сума трябва да бъде платена изцяло в 45 дневен гратисен период. Ако до датата на падежа (това е терминът
използван в ОУ) не бъде платена цялата сума, започва начисляване на лихва по
чл. 7 от договора. Тогава всеки месец ползвателят на кредитът се задължава да
внася поне минимална вноска, която се определя с ежемесечно извлечение в размер
на 5 % от дебитното салдо. Но може да погаси и цялата сума, която дължи. Ако не
плати някоя минимална вноска, дължи наказателна лихва. Не може да приемем, че
лицето носи неблагоприятни последици поради забава, но вземането не е станало
изискуемо – т.е. лицето да търпи само неблагоприятните последици забавата, но
не и кредиторът да не търпи такива, които се дължат на бездействието му при
забава на длъжника. Подобна уговорка би представлявала неравноправна клауза и
би била недействителна.
С оглед всичко изложено съдът намира, че
падеж на вземанията по договора е датата на падежа на всяка минимална месечна
вноска. Тъй като това е датата, от която за лицето започват да се натрупват
неблагоприятните последици под формата на наказателна лихва. Т. нар. падеж по
чл. 14 от ОУ, след който се начислява лихва по чл. 7 от договора, всъщност
представлява гратисен период, в който потребителят
може да върне цялата сума, която е теглил по овърдрафта без да дължи никаква
лихва. Лихвата по чл. 7 от договора по същество представлява договорна лихва, а
не наказателна.
По тази причина към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 23.08.2020 г. са били погасени по давност
всички минимални вноски, чийто падеж е настъпил до 23.08.2015 г. Предвид
фактът, че всяка минимална задължителна вноска представлява 5 % от дебитното
салдо, то тя задължително включва 5 % от дължимата главница, а това означава,
че до 23.08.2015 г. са падежирали всички суми по главницата с изключение на
7,12 лв.
С оглед на горното трябва да приеме,м, че
искът за главницата е основателен до размера за 7,12 лв., а в останалата част
до 907,50 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан и следователно
неоснователен.
Предвид тези изводи на съда и исковете
относно акцесорните вземания могат да бъдат основателни единствено относно тези
вземания, които произлизат от главницата в размер на 7,12 лв.
Въпросът за договорната лихва не може да бъде
разглеждан от съда, тъй като такъв иск не е предявяван. Независимо от
обстоятелството, че ССчЕ установява, че предявената
главница от 907,50 лв. включва 760,71 лв. договорна лихва, доколкото такъв иск
няма предявен, съдът няма как да присъди суми за договорна лихва. Противното би
означавало да се произнесе съдът по искане, което не е било предявено, не е
включено в доклада на съда, не са събирани доказателства за него и решението в
тази си част би било недопустимо. Ищецът носи отговорността за това какви
претенции е заявил и съдът дължи произнасяне единствено по отношение на
предявените искания (които освен размер на искането, включват и неговото
основание – съдът не може да се произнася по непредявени основания).
Наказателната лихва по чл. 8 от договора между Т.Х.Х. и „Първа инвестиционна банка“ АД е погасена на основание чл. 119 от ЗЗД за всички суми освен за тези, които са изчислени върху главница в размер на 7,12 лв. Същевременно обаче това вземане е за периодично плащане, поради което то се погасява с кратката тригодишна давност. Това означава, че наказателната лихва по чл. 8 от договора е дължима единствено върху главница от 7,12 лв. за периода от 23.08.2016 г. (3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) до 08.04.2019 г. (това е крайната дата до която вземането се претендира). За същият период е претендирана тази наказателна лихва и със заявлението по чл. 410 от ГПК и с установителния иск. Затова по начина, използван от вещото лице в ССчЕ, но намалена с размера на главницата, дължимата наказателна лихва възлиза в размер на 5,32 лв. В тази част искът е основателен, а в предявеният размер до 677,60 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Аналогично
периодът на законната лихва следва да бъде изчислен, за претендирания период,
но върху главницата от 7,12 лв. Така законната лихва дължима от ответника върху
тази главница възлиза на 0,27 лв., а в останалата част до предявената сума от 30,25
лв. се явява неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
предявената искова молба е основателна и доказана единствено по отношение на сумите: 7,12
лв. – главница договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № *-*г., сключен между ответника Т.Х.Х. и „Първа инвестиционна банка“ АД,
като банката е прехвърлила вземането си по този договора на ищеца с договор за цесия от 02.04.2018 г.; ведно със в размер на 5,32
лв. – наказателна лихва върху главницата, дължима по чл. 8 от договора за
периода от 23.08.2016 г. до 08.04.2019 г.; 0,27 лв. – лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от 08.04.2019 г. до 23.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. до окончателното
изплащане. В останалата част исковете
се явяват неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса ответникът следва
да заплати на ищцовата страна направените разноски, съразмерно на уважената
част от иска. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 422 от ГПК следва да се произнесе
и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите
на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както
относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Направените в настоящото производство
разноски възлизат на: 125 лв. – внесена държавна такса, 343,07 лв. – заплатен
депозит за възнаграждение на особен представител, 400 лв. – депозит за ССчЕ. Също така в полза на ищцовата страна следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, което
с оглед степента на сложност на делото, материалният интерес и броя проведени
заседания съдът определя в
размер на 150 лв. Също така в заповедното са направени следните разноски: 32,31
лв. – държавна такса и 50 лв. – уважено юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изводите за частична основателност на претенцията, то от всички разноски, които
възлизат на 1*,38 лв., от ответницата следва да се поеме сумата в размер на 8,66
лв., представляваща част от разноските, съразмерно на уважената част от
исковете.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Т.Х.Х.,
с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „К.М.Л.” № *, ет. *, представлявано от П.В.и Н.К.П, с
пълномощник по делото юрисконсулт А.Г.-Ц., сумата от 7,12 лв. (седем
лева и дванадесет стотинки) – главница договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № *-*г., сключен между ответника Т.Х.Х. и „Първа инвестиционна банка“ АД,
като банката е прехвърлила вземането си по този договора на ищеца 02.04.2018 с договор за цесия от 02.04.2018 г.; ведно със сумата в
размер на 5,32 лв. (пет лева и тридесет и две стотинки) –
наказателна лихва върху главницата, дължима по чл. 8 от договора за периода от
23.08.2016 г. до 08.04.2019 г.; 0,27 лв.
(двадесет и седем стотинки) – лихва
за забава върху главницата, дължима за периода от 08.04.2019 г. до 23.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане № 677 от 23.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 1132/2019г. по описа на НПРС.
ОТВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.М.Л.”
№ *, ет. *, представлявано от П.В.и Н.К.П, с пълномощник по делото юрисконсулт А.Г.-Ц.,
срещу Т.Х.Х., с
ЕГН **********, с пост. адрес: ***, в частта относно: 900,38 лв., представляващи главница остатък до пълния предявен
размер от 907,50 лв., 672,28 лв., представляващи остатък от
наказателна лихва до пълния предявен размер от 677,60 лв., 29,98 лв., представляващи остатък от лихва за забава
до пълния предявен размер от 30,25 лв.
ОСЪЖДА Т.Х.Х., с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „К.М.Л.” № *, ет. *, представлявано от П.В.и Н.К.П, с
пълномощник по делото юрисконсулт А.Г.-Ц.,
сумата от 8,66 лв. (осем лева и шейсет и
шест стотинки), представляващи направени разноски в исковото и в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова