Мотиви по ВНОХД №2153/18
г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав.
С
присъда от 11.04.2017 г. по НОХД №8483/15 г., СРС, НО, 21 състав е признал
подсъдимия П.Н.П. за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, като му е наложил по реда на чл.78а от НК
административно наказание глоба в размер на 2000 лв.,. респ. му е възложил част
от направените по делото разноски.
Със
същата присъда подс.С.А.О. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за
извършено престъпление чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Срещу
присъдата в оправдателната й част и в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, в който твърди, че постановената
присъда в оправдателната й част е неправилна и незаконосъобразна. Излага
подробни съображения в тази насока, като не се съгласява с мотивите на СРС, че
подс.О. е взел участие в конфликта, само за да разтърве участниците в него, а и
чрез поведението си е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат.
Иска
от въззивния съд да отмени присъдата в тази й част и да постанови нова, с която
да признае за виновен подсъдимия С.О. по повдигнатото му обвинение, като му
наложи справедливо наказание.
В
протеста не се правят доказателствени искания.
Срещу
протеста е постъпило и становище от служебния защитник на подс.С.О..
С
нова присъда от 14.11.2017 г. на СГС, НО, 16-ти въззивен състав по ВНОХД
№4511/2017 г. присъдата на СРС в оправдателната й част е била отменена, като
подс.О. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, като му е наложено наказание от 6
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за срок от 3 години, респ. били са му възложени и част от
направените по делото разноски.
По
жалба на служебния защитник на подс.О. и с решение от 03.05.2018 г. по КНД
№248/2018 г. ВКС, НО, Трето Отделение е отменил новата въззивна присъда и е
върнал делото за ново разглеждане на друг въззивен състав, въз основа на което
е образувано и настоящето въззивно производство.
В
рамките на процедурата по реда на чл.327 от НПК и предвид решението на ВКС,
настоящият въззивен състав прецени, че за изясняване на обективната истина по
делото следва да проведе съдебно следствие пред въззивната инстанция като
допусне допълнителен разпит на пострадалия- М.И., респ. като изиска актуална
справка за съдимост за подс.О..
Въззивният
съд прецени, че с оглед установяване на обективната истина по делото не се
налага извършването на допълнителен разпит на подсъдимите от въззивния съд.
Въпреки
положените усилия обаче за допълнителен разпит на св.М.И., същият не можа да
бъде разпитан от настоящия въззивен състав, който прецени, че делото може да
бъде решено и обективната истина по него установена на база събраните на ДП и
пред първостепенния съд гласни и писмени доказателства, като настоящият
въззивен състав намери за необходимо единствено да изиска допълнително справка
от НАП във връзка с плащане от страна на подсъдимия О. на наложеното му през
2009 г. по реда на чл.78а от НК административно наказание глоба. Ето защо и
независимо, че и по реда на чл.327 от НПК в съответствие с указанията на ВКС
въззивният съд допусна допълнителен разпит на св.М.И., впоследствие същият бе
заличен като свидетел по делото без да бъде провеждан разпита му.
В открито съдебно
заседание прокурорът при СГП
поддържа подадения протест от СРП, като счита моли въззивния съд да уважи същия
по изложените в него мотиви.
Частният обвинител М.И. редовно призован не се явява и не
взима становище по делото.
Защитникът на подсъдимия О.- адв.С., моли въззивния съд да оставе протеста без уважение като
неоснователен и недоказан. Счита, че фактите, изложени в него не кореспондират
със събраните по делото доказателства, тъй като той се базира изцяло на
показанията на пострадалия М.И. без да е съобразен с другите събрани по делото
доказателства, каквито са показанията на очевидката К.А.и свидетелката Т.Л..
Подчертава, че свидетелката А., която е очевидец на местопроизшествието е
категорична в показанията си, че С.А. заедно с нея е отишъл на мястото на сбиването
между П. и И. с една, единствена цел –да разтърват двамата побойници.
Категорична е, че С.А. е хванал през тялото агресивния И., който се извъртял,
двамата загубили равновесие, паднали на земята и с това е приключил инцидентът.
Сочи, че свидетелката Л., която е продавачка в близкия магазин не е видяла
подсъдимият О. да нанася удари с крака или ръце върху тялото на И., а св.А.също
е категорична, че С.А. не е нанасял побой на пострадалия. Моли въззивния съд да
има предвид и изготвената по делото СППЕ на свидетеля И., за който вещото лице
е констатирало, че не разполага с много висок интрапсихически контрол и при
тест за конфликтно поведение се наблюдава прибързана реакция. Моли да се отчете
обстоятелството, че в момента на инцидента свидетелят И., пострадал е бил в
алкохолно опиянение- по негови признания той е употребил към 150 гр. ракия и
този факт кореспондира със заключението на вещото лице, че е имал слаби морални
задръжки и също е допринесъл за този конфликт. В този смисъл липсата на каквито
и да е доказателства за агресивна намеса на подс.О. в инцидента прави деянието
несъставомерно спрямо него- същото според защитата се явява недоказано от
обективна и от субективна страна. В този смисъл счита, че присъдата на СРС е
обоснована, обективна, изследвани са всестранно всички доказателства и на тяхна
база е постановена оправдателна присъда по отношение на неговия подзащитен,
която защитникът моли да бъде потвърдена изцяло.
Подсъдимият С.О. не дава обяснения пред въззивния
съд. не се признава за виновен. Моли да бъде оправдан, като твърди, че само е
разтървал другите двама.
Защитникът на подсъдимия П.П.- адв.С., не се
явява и не взима становище по делото.
Подсъдимият П.П. не се явява и не взима становище по делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
Първата съдебна инстанция е постановила своята присъда на
база гласните и писмени доказателства, събрани в хода на проведеното съдебно
следствие по общия ред. Въззивният съд счита, че първата инстанция е установила
като цяло правилно фактическата обстановка по делото, с изключение на едно
обстоятелство, а именно- участието в инкриминираното деяние на подсъдимия С.О.,
което се дължи на превратно и несъобразено с правилата на формалната логика
тълкуване и анализ на събраните по делото гласни доказателства, респ. на
необосновано пренебрегване показанията на пострадалия М.И. относно случилото се
и досежно ролята на всеки един от двамата подсъдими в инкриминираното деяние. Въззивният
съд за разлика от първостепенния такъв даде друг, различен прочит на
показанията на пострадалия М.И., съпоставяйки ги и с другите събрани по делото
гласни доказателства, респ. съобразявайки при тълкуването им правилата на
формалната и житейска логика, в резултат на което достигна и до различни
фактически констатации досежно участието и ролята на подсъдимия С.О. в
инкриминираното деяние, като възприетата от въззивния съд фактическа обстановка
е в следния смисъл:
Подсъдимият П.Н.П. е роден на ***
г. в гр.София, българин, български гражданин, реабилитиран по право, неженен,
основно образование, трудово ангажиран, с адрес: с.Владая, ул. „********, ЕГН **********.
Подсъдимият С.А.О. е роден на ***
г. в гр. Перник, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, основно
образование, трудово ангажиран, с адрес: гр. София, ул. „********, ЕГН **********.
На 05.11.2014 година малко след
полунощ – към 00:10- 00:30 ч. пострадалият М.Р.И. се намирал в близост до
павилион за денонощна продажба на алкохол и цигари, намиращ се в град София,
бул. „********. И. отивал на гости при своята приятелка и решил да си купи
кенче бира от павилиона, където по същото време на смяна като продавач работела
свидетелката Т.Л..
По същото време свидетелката К.А.и
подсъдимите П.П. и С.О. се прибирали от нощно заведение с такси. П. поискал
таксито да спре до същия павилион на бул. ********, за да си купи цигари. Подс.П.
слязъл, а подсъдимият С.О. и св.А.останали в таксиметровия автомобил. Св.М.И.
бил употребил около 150 милиграма ракия около час и половина преди инцидента
заедно със свой приятел. Портфейлът на св.И. се намирал в задния му джоб и
когато застанал до павилиона и поискал да си купи бира в непосредствена близост
зад него застанал подсъдимият П.П.. Св.М.И. го помолил да се отдръпне на
по-голямо разстояние, за да може да извади портфейла от задния си джоб.
Тогава подс.П. го попитал дали има
проблем и кое налага да се отдръпне. Св.М.И. отвърнал, че няма никакъв проблем,
като подс.П. отново застанал много близо зад св.М., при което между двамата
възникнало пререкание. Подс.П. също бил употребил алкохол, като след втората
отправена от св.И. към него молба да се отдръпне назад, той бутнал с две ръце
св.И. в гърдите и му нанесъл удар с юмрук в лицето. Свидетел на така
възникналия конфликт и на нанесените на св.И. удари от страна на подс.П., станала
св.Т.Л., намираща се в по това време в павилиона. След нанесените му удари
обаче, св.И. залитнал назад и се изгубил от полезрението на св.Л., която нямала
вече възможност да види какво се случва отвън.
Междувременно и тъй като
таксиметровият автомобил, в който се намирали свидетелката К.А.и подсъдимият С.О.,
бил паркиран в близост до павилиона, където били подс.П. и пострадалият И.,
шофьорът съобщил на св.А.и на подсъдимия О., че подс.П. се бие с непознато лице
на улицата. В този момент подсъдимият С.О. и свидетелката А.слезли от
автомобила, като св.А.викнала към подс.П. „П., остави го!“, но последният не я
послушал. Същевременно подсъдимият О. застанал откъм гърба на пострадалия И.,
хванал го през ръцете и го обездвижил, докато през това време подс.П. продължил
да нанася удари в главата на св.М.И.. След което двамата подсъдими съборили св.И.
на земята, като подс.О. застъпил ръцете му с колене и и го държал с две ръце
силно за гърлото, а подс.П. започнал да му нанася и удари с крака в лицето.
През това време св.И. лежал на земята по очи, опитвайки се да се предпази от
нанасяните му удари, но така и не успял да избяга, като в един момент усетил,
че и двамата подсъдими започнали да нанасят удари по тялото и главата му.
Докато траел конфликтът, св.Л.,
нямала възможност да наблюдава какво точно се случва отвън, тъй като гишето на
павилиона не било с големи размери и тя нямала голяма видимост към случващото
се на тротоара. Чула единствено репликата на св.А.към подс.П. „П., остави го!“.
В близост имало заведение за дюнери, където също имало няколко момчета, които
не се намесили, за да разтърват подсъдимите и св.М.И..
След известно време двамата
подсъдими преустановили побоя над пострадалия и го оставили да лежи на земята,
като се отдалечили от мястото на инцидента пеша. Тогава св.И. се обадил на
телефон 112 и подал сигнал за нанесения му побой, като и докато разговарял с
диспечера на т.112 тръгнал след двамата подсъдими, следвайки ги на известна
дистанция и видял, че към тях се присъединила и една жена (св.К.А.), което св.И.
видял, че слязла от таксиметров автомобил.
Въз основа на подадения от св.И.
сигнал на т.112 към мястото на инцидента били изпратени свидетелите Н.Н.и св.М.Е., който към този момент били
назначени като АП-112. От ОДЧ на 03 РУ- СДВР им било казано, че е получен
сигнал за две лица от мъжки пол, които са нанесли побой над трето, както и че
двете лица се движат по бул.Възкресение в посока от бул.Вардар към
бул.Константин Величков. По така подаденият им сигнал, полицейските служители
успели да установят и задържат двамата
подсъдими- П. и О. ***, като малко след това там пристигнал и св.М.И., който
посочил двамата задържани подсъдими като лицата, които са му нанесли побой. Всички
след това отишли на мястото, където възникнал конфликта- на кръстовището на
бул.Вардар и бул.Възкресение пред денонощия павилион пред бл***, където била
установена и продавачката- Т.Л.. Тя видяла, че от устата и носа на пострадалия
тече кръв, като пред полицейските служители тя също посочила двамата подсъдими
като извършители на деянието. Подс.О. и подс.П. били задържани и отведени в
сградата на 03 РУ- СДВР.
Още същия ден- 05.11.2014 г. св.И.
подал жалба във връзка с инцидента, като посетил и лекар в „Пирогов”, който му
издал лист за преглед от 05.11.2014 година в 02.34 часа, в който констатирал
счупване на носа. На 06.11.2014 г. св.И. посетил и съдебен лекар в УМБАЛ
Александровска, където му било издадено съдебно медицинско удостоверение
№333/14 г., в което и след извършен преглед на същия било отразено, че при
пострадалия е установено счупване на носните кости, отоци, кръвонасядания и
охлузвания по главата, носа и двата крака, които са в резултат на действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава
в сведенията си пострадалия, а именно- в резултат на нанесен му побой от
непознати лица. На пострадалия била предписана операция, за която той не
предприел никакви действия, тъй като се уплашил.
От заключението на приетата по
делото Съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лицеХ.се установява,
че на пострадалия И. е нанесена лека телесна повреда - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в счупване на носните кости,
кръвонасядания и охлузвания на главата, оток, кръвонасядания и охлузвания в
областта на носа, кръвонасядане в областта на лигавицата на долната устна и
кръвонасядания на долните крайници, които могат да бъдат причини вследствие на
въздействие от тъпи предмети, съответен на описания от пострадалия начин. За
съобщените от пострадалия проблеми, а именно, че вечер като си легне, дишането
му става по- тежко и почти винаги му е запушена лявата ноздра, което налага да
диша с дясната, вещото лице сочи, че те могат да се дължат и на липсата на
хирургична интервенция, от която пострадалият сам се е отказал. Подчертава
обаче, че това е субективно усещане и
обективно подобни проблеми биха могли да се установят само след специализиран
преглед от специалист „Уши нос, гърло“.
По делото е изготвена КСППЕ на пострадалия М.Р.И., според което св.И. е
психически здрав, липсва зависимост от психоактивни вещества, както и данни за
личностово разстройство. В конфликтни ситуации И. реагира с отстояващо
поведение- тоест защитава своите интереси без да накърнява чуждите и не се
наблюдава агресивно, налагащо се или манипулативно поведение. Има компромисно
поведение и отстъпва. Според експертите в емоционално значими ситуации св.И. не
разполага с много добър интрапсихичен контрол върху поведението си, тъй като е
по- емоционален като подход. При теста за конфликтно поведение се наблюдава
прибързана реакция като реакциите му в такава ситуация са резултат от мисловен
процес в скъсен времеви период. Същевременно освидетелстваният се проявява като
добронамерен, с добри комуникативни и адаптивни способности, поддържа контакт с
добра социална дистанция, склонен е да подкрепя хората около себе си. Не желае
да се отнасят към него авторитарно, предпочита да се договаря.
Алкохолната употреба е в битово допустимите граници, а употребата на
марихуана е била ситуативна- в миналото за около две години, след което
освидетелстваният И. е преустановил употребата.
Към момента на инцидента според вещите лица И. се е
намирал в състояние на алкохолно опиване- лека степен, което не е нарушило
психичните му годности правилно да възприема обстоятелствата от обективната
действителност, тъй като при тази форма на алкохолно опиване, промените са само
количествени. Според вещите лица освидетелстваният притежава психичните
годности правилно да възприема, осмисля и възпроизвежда събитията от значение
за делото и може да дава достоверни свидетелски показания, ако желае.
Видно от събраните пред настоящата въззивна инстанция
писмени доказателства, подс.О. е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК с влязло в сила на 28.09.2009 г. решение на РС-
гр.Дупница, като му е било наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв. За така наложеното му наказание е бил издаден изпълнителен лист
№960/2009/27.10.2009 г. на РС- Дупница, който и с разпореждане за
присъединяване №С170014-105-0040490/08.03.2017 г. е бил присъединен към
образувано изпълнително дело №881/02.10.2014 г. за принудително събиране на
публични вземания. На лицето е наложен запор на МОС с
изх.№С170014-022-0012158/08.03.2017 г. на основание чл.200, чл.201, ал.3 вр.
чл.195, ал.1 до ал.3 от ДОПК. Сумата по издадения изпълнителен лист №960/2009
г. все още не е събрана.
Горната
фактическа обстановка, въззивният съд възприе на база доказателствата събрани
пред СРС, подробно описани и анализирани от първата съдебна инстанция. Пред
настоящата съдебна инстанция не бяха събрани нови доказателства и
доказателствени средства, с изключение на справките от НАП във връзка със
събирането на глобата, наложена на подсъдимия О..
Фактическата
обстановка, която прие за установена въззивният съд като цяло се припокрива с
тази възприета от първата инстанция, с изключение това, което въззивният съд
прие досежно ролята на подсъдимия О. и участието му в инкриминираното деяние.
За да възприеме различна фактическа обстановка по този въпрос за разлика от
първата инстанция, въззивната такава даде различна оценка на показанията на
пострадалия И., на св.А.и на обясненията на двамата подсъдими- О. и П.,
съпоставени помежду им и с останалите събрани по делото гласни доказателства.
Същевременно
настоящата въззивна инстанция прие, че показанията на пострадалия, дадени пред
първостепенния съд са в достатъчна степен, ясни последователни и
непротиворечиви, за да може единствено и само на база на тях да се установи
участието и на двамата подсъдими в инкриминираното деяние, без да е необходимо
да бъдат приобщавани към доказателствения материал по делото дадените от него
показания на ДП по този въпрос. Ето защо и при изграждане на своето убеждение
по фактите настоящият въззивен състав се позова единствено и само на
показанията на пострадалия дадени пред първостепенния съд, респ. на показанията
му от ДП, но само досежно прочетените обстоятелствата по реда на чл.281 от НПК,
касаещи времето на извършване на деянието, но не и досежно ролята на
подсъдимите в инкриминираното деяние- не само защото показанията му от ДП
досежно това обстоятелство не са приобщени към доказателствения материал по делото
по надлежния ред, но и защото въззивният съд не съзря противоречие по този
въпрос между показанията дадени пред СРС и тези на ДП, респ. не съзря неяснота
и непълнота на показанията на пострадалия, дадени пред СРС във връзка с тези
обстоятелства.
Видно от
показанията на св.М.И. дадени пред СРС (л.116-л.117 от СФ) същият изрично, ясно
и точно- без колебание и каквото и да е било съмнение е посочил какво е било
поведението на всеки един от двамата подсъдими по време на инкриминираното
деяние, като нито за миг не е имал колебание по въпроса, че и двамата подсъдими
са му насели побой на инкриминираното място и по време на инкриминирания
инцидент. Същият категорично е поддържал по време на целия разпит, че
конфликтът е започнал подс.П., но след това в него се е включил и подс.О.,
който не се е намесил, за да разтърве пострадалия и подс.П., а за да обездвижи
пострадалия и да не му позволи да избяга и да избегне ударите, които през
цялото време му е нанасял подс.П., като нещо повече- в един момент и самият С.О.
се е включил в нанасянето на удари на пострадалия. Последният е бил
категоричен, че първоначално подс.О. го е хванал през ръцете идвайки откъм
гърба му, като по този начин го е обездвижил, като след това и двамата подсъдими
са го съборили на земята и са продължили да му нанасят удари, като подс.О. го е
душил с ръце през гърлото, а с колене е бил застъпил ръцете му, не му
позволявайки по този начин да избяга и да избегне ударите, които му е нанасял
подс.П., като е уточнил, че и двамата са започнали да го бият. Първостепенният
съд също в мотивите си е приел, че подс.О. е държал пострадалия докато и
двамата са били на земята, както и че през това време подсъдимият П. е
продължил да му нанася удари, но е дал различна оценка на тези обстоятелства,
доверявайки се на обясненията на двамата подсъдими и на показанията на св.А.,
че целта на подс.О. била да разтърве пострадалия и подс.П., а не да се включи в
нанасяния на пострадалия побой от страна на подс.П.. Изводи, до които е
достигнал, тълкувайки неправилно и превратно също така показанията на самия
пострадал, приемайки, че според последните удари му е нанасял само подс.П.,
докато подс.О. само го е държал. Подобни твърдения не се съдържат в показанията
на св.И., който е категоричен, че първоначалното поведение на подс.О. е било
насочено към обездвижването му, но впоследствие и двамата подсъдими са го
съборили на земята, като и двамата са му нанасяли удари, а подс.О. освен това
го е и душил- държал го е силно с ръце през гърлото, а с колене е затискал
ръцете му, като по този начин не му е позволил да се отбранява. По неясни за
въззивния съд съображения, първостепенният такъв е приел, че това поведение на
подс.О. било насочено към разтърваване на пострадалия и на подс.П., така както
са твърдели в обясненията си самият О., подс.П. и в показанията си св.А..
Вместо да се доверява „сляпо“ на подобни твърдения, първостепенният съд е
следвало да направи логично и съобразено с правилата на формалната и правна
логика тълкуване на твърденията на всички тези лица и най- вече на показанията
на пострадалия И., който е бил категоричен, че поведението на подс.О. не е било
насочено към преустановяване на конфликта и разтърваването на пострадалия и
подс.П., а към съдействие оказано от подс.О. в нанасяния от подс.П. побой над
пострадалия, респ. във включване на самия О. в този побой, чрез активни негови
действия. Извод, който следва не само от показанията на св.И., но и от тези на
св.М.Е.- единият от полицейските служители, дошли на място по повод на
подадения от св.И. сигнал на т.112 за нанесен му побой непосредствено след
конфликта. Още тогава- непосредствено след случилото се и след като двамата
подсъдими са преустановили побоя над пострадалия, последният подавайки сигнал
на т.112 е съобщил за две лица от мъжки пол, които са му нанесли побой, а не за
едно. Още тогава полицейските служители са били изпратени на място с подадена информация
за две лица от мъжки пол, нанесли побой на трето и непосредствено след
инцидента те са успели да установят много близо до мястото на инцидента именно
две такива лица от мъжки пол- двамата подсъдими, за които и още тогава,
пристигайки малко по- късно на мястото на задържането, пострадалият е посочил и
е заявил пред полицейските служители, че именно това са лицата, които са му
нанесли побоя. С други думи позицията на пострадалия по въпроса колко и кои
лица са му нанесли побой е последователна и непроменена от самото начало, като
той от онзи момент още посочва, че и двамата подсъдими са нанесли му побой, а
не твърди това да е сторил само единия от тях. Какви са били първоначалните
намерения на подс.О., който се е включил в конфликта по- късно, е абсолютно
ирелевантно. От значение за преценка съставомерността на неговото поведение е
единствено и само какво конкретно е направил той и какво е било поведението му,
включвайки се в конфликта, а досежно него, пострадалият И. е категоричен и
последователен от самото начало. Като по този въпрос показанията му изцяло
кореспондират с тези на св.Е., дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НК-
т.е. със съгласието на всички страни по делото.
От друга страна
показанията на пострадалия не се опровергават от показанията на св.Л., която
твърди да е видяла само началото на конфликта, но не и неговото развитие,
поради което и не съобщава нищо за поведението на подс.О.. Това обаче, че тя не
е видяла какво се случва, респ. това, че не е видяла какво е било поведението
на подс.О. по време на този конфликт и изобщо включването на последния в него,
по никакъв начин не означава, че подс.О. не е взел участие в същия, респ. по
никакъв начин не означава, че нейните показания са в подкрепа било на
показанията на пострадалия по този въпрос, било в подкрепа на твърденията на
подсъдимите и на св.А.по същия. Свидетелката Л. е била категорична и
непоколебима по въпроса, че не е успяла да види нищо след първоначалния удар,
нанесен от подс.П. на пострадалия, поради което и в показанията си не изразява
никакви предположения и версия относно случилото се.
В този смисъл
няма как и на база на нейните показания да се правят изводи досежно
достоверността или не на показанията на пострадалия по въпроса за участието на
подс.О. в конфликта, така както пледира защитника на същия пред въззивния съд.
Що се отнася до
показанията на св.А., според въззивния съд, първостепенният такъв е бил твърде
доверчив и безкритичен към показанията на тази свидетелка, приемайки, че след
като те кореспондират с обясненията на двамата подсъдими следва да ги кредитира
изцяло и да гради своите фактически и правни изводи на база същите. За разлика
от първостепенния съд, въззивният такъв намира, че показанията на св.А.са
твърде пристрастни и поради това и до голяма степен недостоверни по редица
въпроси. Същата отрича подсд.О. да е участвал в конфликта, като твърди
единствено, че той и тя самата са се намесили, за да разтърват подс.П. и
пострадалия. Последният обаче не сочи нищо в показанията си за намеса в
конфликта на жена, а напротив- твърди за първи път да е забелязал такава едва
след преустановява на побоя над него, когато е тръгнал да следва двамата
подсъдими. Няма никаква логика пострадалият да твърди и двамата подсъдими да са
му нанесли побой, като да спестява поради някакви причини намесата на св.А.в
конфликта, ако действително тя е взела някакво участие в него. За участието на
жена в конфликта, пострадалият не е съобщил дори в сигнала, който е подал на
т.112, като е заявил само за две лица от мъжки пол, но не е казал нищо за
каквато и да е било жена, и това се явява логично, ако се приемат за достоверни
неговите твърдения, че е бил нанесен побой от две лица от мъжки пол- двамата
подсъдими, респ. ако се приемат за достоверни твърденията му, че е забелязал
лицето от женски пол- т.н. от него момиче едва за първи път след приключване на
побоя и след като е последвал двамата подсъдими. С други думи заявеното от св.А.,
че се е намесила и тя в конфликта и е била в непосредствена близост до
подсъдимите и пострадалия, както и твърденията на подс.О., че св.А.е прегърнала
подс.П., за да го възпре, въззивният съд намери за невярно твърдение,
съставляващо част от защитната позиция на подс.О. по делото. Още повече, че
нейните твърдения, че е била зад подс.О. са в противоречие с неговите такива,
че е била зад подс.П. и е прегърнала него.
За да приеме за
недостоверни показанията на св.А.и насочени единствено към обслужване защитната
версия на двамата подсъдими, въззивният съд взе предвид и заявеното от нея, че
не е видяла дори подс.П. да нанася удари на пострадалия, а била видяла само
двамата да са се хванали един за друг. Твърдения, които се опровергават не само
от показанията на пострадалия, но и от тези на св.Л., включително и от
обясненията на подсъдимите П. и О., които твърдят пострадалият и подсъдимият П.
да са се сбили, макар последният да заявява, че не той е инициирал конфликта, а
пострадалият И.. Освен това при пострадалия обективно са установени травматични
увреждания, които няма как да са се получили, освен ако не са му били нанесени
удари с ръце и крака, така както той твърди в показанията си, което с още по-
голяма сила опровергава заявеното от св.А., че не е видяла никой да нанася
удари на пострадалия- нито подс.П., нито подс.О.. Ако същата е била в
непосредствена близост до тях по време на конфликта, както твърди самата А.,
няма как да не види нанасянето на тези удари, които и както вече бе посочено
обективно е установено, че са били нанесени на пострадалия, тъй като именно и в
резултат на тях са му причинени обективно констатираните при него телесни
увреждания. Всичко това сочи на недостоверност на показанията на св.А.почти
изцяло по въпроса за това как се е развил конфликта и кой и как е взел участие
в него, поради което и въззивният съд за разлика от първия такъв, не даде вяра
на показанията на св.А.по този въпрос. Това, че св.А.се е опитала с думи да
преустанови конфликта, се потвърждава и от показанията на св.Л., която сочи, че
е чула реплика от жена „П., остави го!“, но не се установява тя физически да се
е намесила по някакъв начин в този конфликт.
Същевременно св.А.,
бидейки близка с двамата подсъдими е логично да поддържа тяхната защитна версия
по делото, макар и очевидно да не е успяла съвсем точно да „напасне“ своята
версия с обясненията на подсъдимите, които най- малкото не отричат подс.П. да е
нанесъл побой над пострадалия, макар и да твърдят, причината за това да е било
поведението на пострадалия. По този въпрос първостепенният съд е взел
отношение, като вярно и точно според въззивния съдебен състав е преценил
обясненията на двамата подсъдими, съпоставени помежду им и с показанията на св.Л.
и тези на пострадалия. На база най- вече показанията на пострадалия съпоставени
с тези на св.Л., правилно е било преценено от първостепенния съд, че конфликтът
е започнал подс.П. без да е бил провокиран по какъвто и да е било начин от
пострадалия, доколкото категорична в това отношение е и св.Л.- единственият
изцяло незаинтересован свидетел по делото. Нейните показания, както и тези на
пострадалия И. по този въпрос не се опровергават, както твърди в пледоарията си
защитникът на подс.О. от заключението на КСППЕ на пострадалия. Заключението
дава становище по принцип за характеровото поведение на пострадалия, но не може
на база на същото да се правят изводи за това как и по какъв начин е реагирал в
конкретната ситуация св.И.. Още повече, че именно и според това заключение
пострадалият в конфликтни ситуации реагира с отстояващо поведение, като
защитава интересите си, но без да накърнява чуждите, а когато не съумее да
защити позицията си има компромисно поведение и отстъпва, независимо, че в по-
емоционални и значими ситуации няма много добър интрапсихичен контрол върху
поведението си. С други думи макар и да реагира емоционално, пострадалият
според вещите лица не е конфликтен и не реагира налагащо се, агресивно и
манипулативно. Това заключение на вещите лица изцяло се подкрепя и от
показанията на св.Л., станала очевидец на първоначалния момент на зараждане на
конфликта между пострадалия и подс.П., която категорично сочи, че пострадалият
е настоял пред подсъдимия при това неколкократно да се отдалечи от него, тъй
като е застанал твърде близо зад него- т.е. опитал се е да защити личното си
пространство, но по никакъв начин не е провокирал подс.П. с някакви думи и
реплики- т.е. не е действал агресивно и конфликтно. Нещо, което се потвърждава
и от показанията на самия пострадал, които изцяло кореспондират по този въпрос
с показанията на св.Л., за която съдът няма основание да приеме, че е
пристрастна и обслужва с показанията си която и да е било страна в процеса.
Обстоятелството,
че пострадалият е бил в състояние на алкохолно опиянение- лека степен, не сочи
на недостоверност на неговите показания относно случилото се по време на
инкриминирания инцидент, нито сочи на това той първи да е започнал конфликта,
още по- малко на това да няма ясен спомен за случилото се. твърденията на
защитника на подс.О. по този въпрос, по категоричен и несъмнен начин се
опровергава от заключението на КСППЕ на пострадалия, която е категорична, че
той има свидетелска годност и употребения от него алкохол по никакъв начин не е
повлиял на възможността му да възприема, оценява и възпроизвежда фактите от
значение за делото. Трябва да се има предвид освен това, че не само
пострадалият, но и двамата подсъдими са били употребили алкохол към онзи
момент, поради което и да се правят изводи за конфликтното поведение на който и
да е било от тях само на база това обстоятелство, очевидно в случая е твърде неудачно.
Ето защо и въззивният съд, както и първостепенният не даде вяра на обясненията
на двамата подсъдими и на показанията на св.А.по въпроса кой, защо и как е
започнал конфликта и в частност, че това е бил пострадалият И., както и на
твърденията на тримата, че през цялото време той е продължил да обижда
подсъдимите на „циганин“, респ. че е започнал конфликта, тъй като е мислил, че
подс.П. иска да „му прави грабеж“. Последното категорично се отрича и от самия
пострадал, който ясно и недвусмислено е посочил, че нито за миг не е имал
каквото и да е било притеснение по този въпрос, а само му е било неприятно
близкото присъствие на подс.П. зад гърба му- нещо, което се потвърждава и от
показанията на св.Л..
В заключение,
въззивният съд за разлика от първостепенния такъв не даде вяра на обясненията
на подс.П., тези на подс.О. и на показанията на св.А., според които подс.О. не
е нанасял удари на пострадалия, респ. се е включил в конфликта единствено и
само, за да разтърве пострадалия и подс.П., а кредитира по този въпрос
показанията на пострадалия И.. Последният макар и в някаква степен
заинтересован от крайния изход на делото, бидейки конституиран като частен
обвинител по него, няма според съда особено отношение към който и да е било от
двамата подсъдими, като не се установява и наличието на някаква причина, поради
която да твърди побой да са му нанесли и двамата, а не само единия от тях,
освен една такава, а именно- това да е действително случилото се по време на
инкриминирания случай. А и няма как по друг начин да бъде ценено поведението на
подс.О., включително и от пострадалия И., при положение, че подс.О., държейки
го през цялото време е препятствал възможността му да избяга и да се предпази
от ударите нанасяни му от подс.П., като в един момент дори и сам се е включил в
нанасянето на удари на пострадалия. Нещо, в което пострадалият е категоричен,
като не се установява той да има интерес да навреди на някой от двамата
подсъдими, твърдейки неверни неща за него.
По отношения на
останалия доказателствен анализ направен от първостепенния съд, въззивният
такъв не намери пропуски и не откри да са допуснати нарушения от страна на
контролираната инстанция при събирането, анализа и оценката на останалите събрани
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, поради
което и не намира за необходимо да коментира и обсъжда подробно същите.
Същевременно
въззивната инстанция кредитира изцяло събраните пред настоящата съдебна
инстанция допълнителни писмени доказателства, като счита, че същите допринасят
за изясняване на обективната истина по делото и най- вече по въпроса относно
приложимостта на института на освобождаване от наказателна отговорност спрямо
подс.О..
Така и въз основа
на всичко изложено до тук и след като извърши свой, самостоятелен анализ на
събраните по делото пред първата инстанция гласни и писмени доказателства,
въззивният съд прие за разлика от първостепенния такъв, че подсъдимият С.О. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. ч.130, ал.2 вр.
чл.20, ал.2 от НК, за което е бил предаден на съд. Този извод е в резултат
на различните фактически констатации, направени от въззивния съд досежно
участието и поведението на подсъдимия О. в инкриминираното деяние, респ. поради
различната оценка, направената от въззивната инстанция на събрания по делото
доказателствен материал и най- вече на показанията на пострадалия И. и тези на
св.А., както и на обясненията на подсъдимите по този въпрос, подробно
коментирани по- горе.
От обективна страна на 05.11.2014 г.,
около 00:10 часа, в гр. София пред денонощен магазин, находящ се на бул.********заедно
(в съучастие) с подсъдимия П.П., чрез нанасяне на удари с юмруци и крака по
главата и лицето на пострадалия М.И. са му причинили счупване на носните кости,
отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, носа и двата крака, които по
своя медикобиологичен признак осъществяват лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота му.
Конкретната роля на подсъдимия О. в причиняването на тези телесни увреждания на
пострадалия се изразява в действията на подсъдимия О. по държане на пострадалия-
първоначално зад гърба му за ръцете, а след това в събарянето на пострадалия на
земята и душенето му с ръце през гърлото от подс.Огянов, респ. в притискането с
колене на ръцете му, докато подсъдимият П. му е нанасял ударите с юмруци и крака,
както и в нанасяне от самия него лично на такива удари на пострадалия, докато
той е бил на земята, независимо, че по- активният в нанасянето на ударите е бил
подсъдимият П.. Държейки пострадалия, докато подсъдимият П. му е нанасял
ударите, на практика подсъдимият О. е съдействал за допринасяне и настъпване на
съставомерния резултат- причиняване
на леката телесна повреда на пострадалия, тъй като чрез своето поведение,
подсъдимият О. е сломявал съпротивата на пострадалия и не му е позволявал да
избяга, респ. да избегне ударите, които през това време му е нанасял
подсъдимият П.. По този начин подсъдимият О. пряко, чрез своите действия, чрез
своето поведение е допринесъл за постигане на съставомерния вредоносен
резултат- причиняването на телесната повреда на пострадалото лице. Без
поведението на който и да е било от двамата подсъдими не би се стигнало до този
резултат.
Налице е поради това и причинно следствена връзка между поведението на всеки един от
двамата подсъдими, включително и това на подсъдимия О. и нанесените на пострадалия телесни увреждания,
констатирани при него непосредствено след деянието.
Доколкото деянието е извършено в съучастие, то достатъчно и необходимо е да се установи, че
поведението на всеки един от съучастниците пряко и непосредствено е допринесло
за настъпването на вредоносния резултат, както и че без поведението на всеки
един от двамата подсъдими не би се стигнало да точно този вредоносен резултат. Ето
защо и всеки един от тях е взе участие в инкриминираното деяние като съизвършител, тъй като с поведението си
пряко е реализирал изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление и без
поведението на който и да е било от тях, не би се стигнало до постигането на
точно този съставомерен вредоносен резултат. Съдебната практика е категорична и
непротиворечива по въпроса, че когато едно лице държи пострадалия и не му
позволява да избяга и да се защитава и предпазва, а друго през това време му
нанася удари, то и двете лица взимат участие в самото изпълнително деяние на престъплението
причиняване на телесна повреда, при това под формата на съизвършители. Ето защо
необходимо и достатъчно е да се установи, че подс.О. е държал пострадалия, като
не му е позволил да отклони ударите, нанасяни му от подс.П., дори и без да се
установи да му е нанасял удари, за да се приеме, че е взел участие в самото
изпълнително деяние на инкриминираното престъпление като съизвършител по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК. В конкретния случай установява се не само, че
подс.О. е държал пострадалия и не му е позволил да избяга и да се защитава, но
е взел участие в повалянето му на земята, а след това и в нанасянето на удари
върху същия, поради което и за въззивния съд не е налице каквото и да е било
съмнение, че и той както подс.П. е взел участие в инкриминираното престъпление
като съизвършител.
Налице е и квалифициращият
признак на инкриминираното деяние по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК, а
именно- същото е извършено по хулигански
подбуди, тъй като пострадалият и подсъдимите не са се познавали, между тях
не е имало никакви лични отношения, а пострадалият не е провокирал подсъдимите
с поведението си по какъвто и да е било начин. Поведението на подсъдимия О.,
както и това на подсъдимия П. е било израз на сила и превъзходство, израз на
усещане за безнаказаност на двамата и на желание на всеки един от тях да
демонстрира незачитане на установените правила и ред, доколкото една на пръв
поглед незначителна ситуация и едно привидно спречкване, двамата са превърнали
в побой, демонстрирайки по този начин и незачитане на телесната
неприкосновеност на личността, както и усещането си за сила, превъзходство и
надмощие над останалите членове на обществото.
От субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимия О. при форма на вината- пряк умисъл-
той несъмнено е съзнавал, че упражнява физическо насилие спрямо пострадалия,
държейки го, докато подсъдимият П. му е нанасял ударите, като по този начин е
предотвратил възможността на пострадалия да избегне нанасяните му удари, като
подсъдимият О. съзнателно и целенасочено е държал пострадалия за тялото, за да
не може да избяга, а след това съзнателно и целенасочено му е нанесъл и той
лично удари.
Ето защо въззивният съд прие, че от субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е сигурното
настъпване на общественоопасните последици на същото, т.к. е знаел, че такива
последици е неизбежно да настъпят при ударите, които са били нанесени на
пострадалия от подсъдимия П. и лично от него, като пряко е искал
(целял) настъпването на съставомерния резултат- подсъдимият е държал
пострадалия, за да не избяга, като по този начин е спомогнал ударите, които
подсъдимият П. му е нанасял да попаднат в тялото и главата на пострадалия, като
освен това и лично той е нанесъл удари на пострадалия докато последният е бил
на земята.
Подсъдимият О. неизбежно е съзнавал, че с тези свои
действия е напълно възможно, вероятно, а даже и сигурно да причини на пострадалия
нараняване от този вид и характер, а дори и по- тежки, доколкото ударите са
били с юмруци и крака и са били насочени не само в областта на тялото, но и на
главата на пострадалия, която е изключително уязвим орган на човешкото тяло. Освен
това подсъдимият О. е съзнавал и превъзходството, което той и подсъдимият П. са
имали спрямо пострадалия, тъй като те са били двама, а той един и в този смисъл
много по- трудно е могъл да избегне нанасяните му удари, особено и при положение,
че подсъдимият О. го е държал като по този начин е предотвратил възможността му
за бягството и защита.
Същевременно и действайки заедно и съвместно с подсъдимия
П., подсъдимият О. е бил напълно наясно, че действа в съучастие с него, преследвайки
една и съща обща цел и в този смисъл налице е и общност на умисъла между двамата, тъй като всеки един от тях е бил
наясно и е знаел, че действа съвместно с другия, както и че чрез поведението си
всеки един от тях пряко и непосредствено съдейства за причиняване на крайния
съставомерен вредоносен резултат- причиняването на телесна повреда на
пострадалия.
От субективна страна подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
доколкото липсват данни при него да са налице някакви психични заболявания,
респ. краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на
чл.33 от НК, респ. независимо, че е бил алкохолно повлиян.
Не са налице и данни за това подсъдимият да е действал
при условията на физиологичен афект, най- малкото поради това, че пострадалият
по никакъв начин не е провокирал поведението на подсъдимите чрез някакво свое
противоправно поведение, по който въпрос съдът изложи становището си по- горе
при анализа на доказателствата по делото.
От субективна
страна подсъдимият О. е съзнавал наличието и на квалифициращия признак на
деянието, тъй като е бил напълно наясно, че поведението му не е било провокирано
по никакъв начин от противоправни действия на пострадалия, както и че започвайки
побоя той цели единствено да демонстрира превъзходството си над пострадалия без
да има какъвто и да е било основателен мотив за това.
По изложените съображения въззивният съд отмени присъдата
на първостепенния съд в частта,
с която подсъдимият С.А.О. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението
да е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на М.И. в съучастие с
подсъдимия П.П., както и в частта, с която подс.П. е бил признат за невиновен и
оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с подс.О., както и
по квалификацията по чл.20, ал.2 от НК, като призна същия за виновен по
повдигнатото му с ОА обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12
вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Едновременно с това и независимо, че присъдата в частта,
с която подсъдимия П. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК не е обжалвана и протестирана,
доколкото в тази част присъдата на първата инстанция се намира във връзка с
протестираната част на присъдата и доколкото се касае за деяние извършено в
съучастие, то следва да бъде изменена присъдата на СРС и в частта, касаеща
подсъдимия П. и по– конкретно, същият следва да бъде признат за виновен да е
извършил инкриминираното престъпление в съучастие
с подсъдимия О., както и по квалификацията
на престъплението във вр. с чл.20, ал.2
вр. чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК. Извод, който следва от
разпоредбата на чл.314, ал.2 от НПК.
В останалата част досежно подсъдимия П., поради липса на
жалба или протест, присъдата на СРС, както и мотивите за постановяване на
същата, касаещи подсъдимия П., не са предмет на обсъждане от въззивния съд,
поради което в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена. Единствено
следва да се отбележи, че и въззивният съд, както и първостепенния такъв прие
за установено, че и подс.П. е взел участие като съизвършител в инкриминираното
престъпление, поради което и прие, че следва да признае подс.О. за виновен да е
извършил престъплението, за което е предаден на съд именно и в съучастие с
подс.П..
С оглед изхода на делото пред въззивния съд, подсъдимият О.
следва да бъде осъден да заплати, направените по делото разноски на ДП в полза
на бюджета на държавата- в размер на 30 лв., както и тези, направени в хода на
съдебното производство- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СГС- в размер на 431,84 лв., както и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв.
за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
При
индивидуализация наказателната отговорност на подсъдимия О., настоящият
въззивен състав прие, че с оглед събраните по делото писмени доказателства,
подсъдимият О. следва да се счита реабилитиран във връзка с предходно
наложеното му наказание по реда на чл.78а от НК. Ето защо и поради липса на
други осъждания, както и поради заличаване на предходно наложено му наказание
по реда на чл.78а от НК, не са налице пречки за освобождаване на подсъдимия О.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание отново по
реда на чл.78а от НК, тъй като от деянието няма причинени имуществени вреди, а
не са налице и пречките, визирани в разпоредбата на чл.78а, ал.7 (предишна
ал.6) от НК, доколкото и не е налице обвинение деянието да е извършено в пияно
състояние, нито това обстоятелство е част от състава на престъплението, за
което подс.О. е предаден на съд.
Видно от
справката изпратена от НАП за наложеното на подс.О. по предходно дело наказание
глоба по реда на чл.78а от НК с влязло в сила решение от 28.09.2009 г. е бил
издаден изпълнителен лист на 27.10.2009 г., с което е прекъсната давността за
изпълнение. До 08.03.2017 г. обаче след това във връзка с това вземане
държавата не е предприела каквито и да е било други действия по принудителното
му събиране. Ето защо и независимо, че давност (но само абсолютна такава) в
случая не тече, поради образувано изпълнително производство за събиране на
глобата съобразно разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК, то и възможността за
сбиране на същата по принудителен ред е в рамките на 10 години съобразно
разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, който срок очевидно все още не е изтекъл
към настоящия момент. Но разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК изключва
приложението при образувано изпълнително производство за събиране на
наказанието глоба, само на разпоредбата на ал.4 на чл.82 от НК- т.е. изключва
възможността за погасяване правото на държавата за принудително събиране на
това вземане поради изтекла абсолютна давност, стига обаче в рамките на този 10
годишен срок компетентните държавни органи ритмично и периодично да предприемат
действия по събиране на глобата- т.е. да предприемат действия преди да е
изтекъл 2- годишен период от предходното действие, който се равнява на т.н.
относителна изпълнителска давност по смисъла на чл.82, ал.1, т.5 от НК, чрез
които действия да прекъсват същата, за да може да за почне да тече нова и така
в рамките на 10- годишния срок по ДОПК. Доколкото обаче в конкретния случай и
след издаването на изпълнителния лист пред м.октомври 2009 г. компетентните
държавни органи не са предприели каквито и да е било други действия, чрез които
да прекъснат започналата да тече отново относителна изпълнителска давност, то и
тя е изтекла към 28.10.2011 г., с което на практика е погасена и възможността
на държавата да дири това вземане по принудителен ред. Ето защо и от този
момент следва да се счита, че е започнал да тече и 1- годишният срок за
реабилитация на лицето по аналогия на чл.86, ал.1, т.3 от НК (в този смисъл
изрично ТР №2/2018 г. на НК на ВКС по ТД №2/2017 г. на ВКС). Предвид това и към
датата на инкриминираното по настоящето дело деяние, подсъдимият О. следва да
се счита реабилитиран за предходно наложеното му административно наказание по
реда на чл.78а от НК и то още към 2012 г., поради което и не е налице пречка за
ново приложение на този институт спрямо него във връзка с процесното деяние.
При
индивидуализация на административното наказание, което следва да бъде наложено
на подсъдимия О., съдът взе предвид значително по- малката роля на подсъдимия О.
в причиняване на телесните повреди на пострадалия, както и изминалия значителен
период от време от извършване на деянието до настоящия момент. Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия О. обстоятелства съдът взе предвид това, че
деянието е извършено в съучастие, което сочи на по- висока степен на обществена
опасност на самото деяние, както и причинените множество и различни по вид
телесни наранявания на пострадалия.
Независимо от
баланса на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
съобразявайки изминалия период от време и по- малката роля на подсъдимия О.
прие, че същият няма как да бъде санкциониран по- тежко или наравно с
подсъдимия П., поради което прецени, че на подсъдимия О. следва да бъде
наложено минимално предвиденото в закона административно наказание, а именно-
глоба в размер на 1000 лв., в какъвто смисъл съдът постанови присъдата си, като
прие, че административно наказание в такъв размер в най- пълна степен ще
спомогне за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Въз основа на
извършена цялостна преценка, въззивният съд прие, че при разглеждане на делото
пред първата инстанция не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
даващи основание за отмяна на постановения първоинстанционен акт и връщане на
делото за ново разглеждане на първата инстанция. Въззивният съд констатира
единствено противоречие между постановената присъда и мотивите към нея касаещи
размера на наложеното на подсъдимия П. наказание- с присъдата е наложено
административно наказание в размер на 2000 лв., а в мотивите са изложени
съображения за минималното наказание от 1000 лв. В тази част обаче присъдата не
е предмет на контрол от въззивната инстанция, поради което същата не разполага
с правомощия да измени присъдата на СРС в тази й част, респ. да върне делото за ново разглеждане заради това
процесуално нарушение, тъй като не може да контролира присъдата на СРС в тази й
част.
Така мотивиран и на основание чл.336,
ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 и т.3 вр. чл.314, ал.2 от НПК, СГС, Наказателно
отделение, 15 въззивен състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.