МОТИВИ по НОХД №20094410200638 по описа на РС-гр.Левски

            Срещу подсъдимия Я.С. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден, през месец август 2009 г., при условията на повторност, в гр.Белене, обл.Плевен, отнел чужда движима вещ – един брой велосипед марка „Sprint”, модел „А.” с фабричен № *, на стойност 147 лева, от владението на собственика му И.Ш. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,като веща не е била под постоянен надзор и случаят е немаловажен.

            Престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия С., производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите и вещото лице.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Моли съда С. да бъде признат за виновен и осъден, като му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при задължителното приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, което наказание да изтърпи ефективно, както и да бъдат приложени разпоредбите на чл.25, във вр. с чл.23 от НК.

Подсъдимият Я.С. по време предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез назначеният му за служебен защитник на основание чл.372, ал.2 от НПК – адв.А.А. ***, моли съда да го признае за виновен по повдигнатото обвинение, като по отношение на наказанието пледира да бъде определено от съда в минимален размер, предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на С. обстоятелства. Защитата излага съображения за наличие на предпоставки за групиране на наказанията, наложени на подсъдимия с влезли в законна сила присъди.

            Съдът като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че ще ползва направеното от С. самопризнание при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият Я.С. ***, с ЕГН **********.

На 17.08.2006 г., свидетелката И.Ш. ***, велосипед марка „Sprint”, модел „А.”, с фабричен № *.

На неустановен ден, през месец август 2009 г., вечерта, свидетелката Ш. отишла със велосипеда си до дома на майка си, която живеела на адрес в *. Прибрала го във входа и се качила в апартамента, без да го заключи. Входната врата на жилищния блок също не се заключвала. На следващия ден, сутринта решила да си ходи, но като слязла по стъпалата установила, че велосипедът го няма на мястото, където го била оставила предната вечер. Потърсила го, но не го открила.

В края на месец август 2009 г., свидетелят Е.С. ***, където ремонтирали пътната настилка на една от улиците. При него дошъл подсъдимия, като му предложил да му продаде велосипед, тип „бегач” за сумата от 10 лева. Обяснил на свидетеля, че велосипедът е негова собственост, но го продава, тъй като в момента бил финансово затруднен. Свидетелят С. не предположил, че велосипедът може да е откраднат, а и цената била приемлива, поради което решил да го закупи. Двамата отишли в дома на подсъдимия, където от зад къщата, последният докарал инкриминирания велосипед, без капла и го предал на свидетеля Е.С., срещу сумата от 10 лева. Свидетелят откарал велосипеда в дома си в *.

След няколко дни – на 01.09.2009 г., свидетелят И.Б. – мл.полицейски инспектор при РУ на МВР – Белене, провел в * разговор с подсъдимия, при който последният заявил, че е извършил кражба на велосипед от вход на жилищен блок, в *, за да се прибере в селото, където живеел. Признал, че продал откраднатия от него велосипед на лице от *, което обяснил, че живее в *.

Свидетелят Б. работел същия ден по КАТ. Спрял за проверка лекотоварен автомобил, извършващ ремонт на пътното платно в с.Деков. Провел разговор с работниците, при който единия от тях – свидетелят Е.С. му казал, че закупил велосипед преди няколко дни от подсъдимия, без предна капла. Свидетелят Б. обяснил на С., че велосипедът е краден и последния доброволно му го предал.

Изложената фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства, а именно: от протокол за доброволно предаване от 01.09.2009 г. на инкриминирания велосипед от свидетеля С. на свидетеля Б.; от протокол за доброволно предаване от 15.09.2009 г. на един брой капла за велосипед с външна гума, черна на цвят от подсъдимия на служител на РУ на МВР – Белене; от разписка от 25.09.2009 г. за предаване на пострадалата И.Ш. *** на един брой велосипед марка „Sprint”, модел „А.”, с фабричен № * – черен на цвят с два броя капли; от приложената по делото служебна бележка, удостоверяваща закупуването на гореописания велосипед от И.Ш.; от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, съгласно което стойността на чуждата движима вещ, предмет на престъплението, по пазарни цени, към момента на извършване на деянието – неустановен ден, през месец август 2009 г., е в размер на 147 лева; от протоколите за разпит на свидетелите, както и от справка за съдимост на подсъдимия.     

Предвид направеното от подсъдимия Я.С. самопризнание, което изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът приема за безспорно установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

С деянието си подсъдимия С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението кражба на чужда движима вещ, която не е била под постоянен надзор, собственост на И.Ш. ***, на стойност 147 лева, без нейно съгласие. Деянието е извършено от С. при условията на повторност, след като вече е бил осъждан с влезли в законна сила присъди за други такива престъпления, поради което е налице квалифициращия признак по т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Предвид преходните осъждания на подсъдимия за извършени от него престъпления от общ характер, които от своя страна разкриват едни трайно изградени навици у подсъдимия да посяга на чуждата собственост, случаят не може да се квалифицира, като маловажен.

Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои вещта.

Деянието извършено от подсъдимия С., следва да се квалифицира, като престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, и последния следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. Предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК, наказанието на подсъдимия следва да се определи задължително при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При това положение, и след като за извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, съдът е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода, под установения специален минимум на това наказание, предвиден в състава на извършеното престъпление.

            При определяне размера на наказанието на подсъдимия С., съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от задължителното определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, дори и без да са налице такива обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Като такива следва да се отчетат: признанието на вината, доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, възстановяването на предмета на престъплението на неговия собственик, тежко имотно и семейно положение на подсъдимия - същият е безработен, без постоянни доходи, и полага грижи за едно дете.

Предвид действителното наличие на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е наложил на Я.С. наказание лишаване от свобода за срок към минималния размер на този вид наказание, предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, което следва да изтърпи ефективно, при първоначално строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът счита, че така наложеното му наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на извършеното от него престъпление, и като токова от една страна същото ще окаже върху подсъдимия необходимото поправително и възпиращо въздействие за в бъдеще да се въздържа от извършване на престъпни посегателства срещу чуждата собственост, и от друга ще съдейства за постигане и на генералната превенция, като една от целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Тъй като подсъдимия С. е извършил престъплението в изпитателния срок по четири влезли в законна сила условни присъди, съдът на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наложените му наказания с присъди, както следва:

- със споразумение, одобрено с протоколно определение №205/28.02.2007 г., по н.о.х.д. №687/2006 г. по описа на РС – Ловеч, влязло в законна сила на 28.02.2007 г., а именно наказание единадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок;

- с присъда №74/17.03.2008 г., постановена по н.о.х.д. №514/2007 г. по описа на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 01.04.2008 г., а именно десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок;

- с присъда №212/08.09.2008 г., постановена по н.о.х.д. №232/2008 г. по описа на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 23.09.2008 г., а именно единадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок;

- и с присъда №193/05.12.2008 г., постановена  по н.о.х.д. №20084410200292 по описа на РС – Левски, влязла в законна сила на 20.12.2008 г., а именно четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок.

            По отношение на изброените по – горе условни осъждания на подсъдимия са налице предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, тъй като и четирите деяния са извършени от С., преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях, т.е. при условията на реална съвкупност. При това положение съдът на посоченото по – горе основание е определил по отношение на Я.С. едно общо наказание измежду наказанията, наложени му с присъди, постановени по н.о.х.д. №687/2006г. по описа на РС - Ловеч, н.о.х.д. № 514/2007г. по описа на РС - Севлиево, н.о.х.д. №232/2008г. по описа на РС - Севлиево, и н.о.х.д. №20084410200292 по описа на РС - Левски, най-тежкото от тях, а именно единадесет месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпи ефективно при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

             Видно от справката за съдимост по отношение на подсъдимия са налице още две осъждания за деяния, извършени от него при условията на реална съвкупност, преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Налице са основанията за приложение на чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК за групиране на наложените на подсъдимия наказания и за тези осъждания, поради което съдът е определил на Я.С. едно общо наказание и по присъдите, постановени по н.о.х.д №20084410200261 по описа на РС - Левски и по н.о.х.д. №20084410200486 по описа на РС - Левски, най-тежкото от тях, а именно – пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа в продължение на една година, като на основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал изтърпяното наказание пробация.

            На основание чл. 23, ал.3 от НК, съдът е присъединил изцяло към така определеното общо най – тежко наказание пробация, наказанието глоба в размер на петдесет лева, наложена на подсъдимия с присъдата, постановена по н.о.х.д. № 20084410200486 по описа на РС - Левски.

            Съдът е постановил подсъдимия да изтърпи отделно наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му с настоящата присъда по н.о.х.д. №20094410200638 по описа на РС – Левски.

            При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Я.С. да заплати направените деловодни разноски в размер на 99 лв.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: