№ 1115
гр. Варна , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
Секретар:Галина С. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20203100102538 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Ищецът И. Д. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично, представлява се от АДВ. ЖИВКО КАЛЕВ, редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ответницата Д. Р. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява лично, представлява се от АДВ. ДИАНА БЕЛЧЕВА, редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, не се явява. Не е депозирало заключение в
срок.
Контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ВАРНА , редовно
призована, явява се ПРОКУРОР ДИМИТЪР КАЙРЯКОВ.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 25 711/08.12.2020 г. от вещото лице Светлин
Върбанов.
АДВ. КАЛЕВ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. БЕЛЧЕВА: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР КАЙРЯКОВ: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на
гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Ц.Н.С., З.Г.К., П.П.Г. и С.М.И. и вписва
същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Ц.Н.С., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните
по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. С.: Познавам Д.. И на други дела съм ходила със записки, за да не пропусна
нещо.
СЪДЪТ указва на свидетелката да прибере записките.
Познавам Д. по-отблизо след като се върна от Германия, а иначе я познавам от 2014
г., покрай дъщеря й И.К.. Когато е в България, защото тя два пъти ходи в Германия, съм я
виждала поне един път в седмицата, а с В. се виждам доста често и майка й е била с нея. Не
съм забелязала да греши в разпознаването на децата си. По отношение на времето – година
или дата съм забелязала да греши. Всъщност забелязах влошаването й миналата година и
казах на И.. Правех аналогия с майка ми, понеже и тя мина през такъв период. Забелязах
промяна в начина й на обличане, на говорене, че забравя. Забелязвах, че например си е
облякла дрехите наопаки или не е закопчана, а тя преди беше много спретната жена. Винаги
е била с прическа и никога не е излизала неглиже. Започна и да забравя, например дали си е
взела лекарствата. Твърди, че ги е взела, а се оказва, че не ги е взела. В. ме е пращала, когато
е на работа да отида да я видя и да й напомня да си вземе лекарствата.
Веднъж с В. ходихме да я търсим, защото беше тръгнала за някъде и не можеше да се
прибере. Това се случи миналата година. След това тя сама се прибра, разпитвала е хората
по улицата, за да може да се прибере. Тогава В. се беше обадила на съседи и роднини, някой
ако я види да я прибере. Мисля, че това се случи миналата година, пролетта. Не мога да
кажа дали разпознава парите, не съм била с нея в магазин. Направи ми впечатление във
връзка с издаването на един документ, че не можеше да се подпише и се дразнеше, че не
може да изпише буквите. Стана много раздразнителна.
Когато втория път беше решила да заминава за Германия й казах да не отива, да си
2
стои тук и че в това състояние не може да пътува, а тя се възмути, че се бъркам в живота й и
вечно говореше, че няма пари, а нещата не бяха така. Тя разполагаше с пари и от работата й
в Германия и от работата й в Гърция. Първият път пътува за Германия с автобус и даже
имаше някакви проблеми по пътя, не можа да се ориентира къде да слезе и фирмата, която я
изпращаше в Германия всъщност се погрижи за нея, защото се беше загубила и я върнаха
обратно. Когато вторият път реши за замине, В. се обажда във фирмата неколкократно да ги
помоли да не я пращат, да не я слушат, че тя иска и няма пари, но тя си беше наумила и
замина. Вторият път си изкара договора до край. Не знам точно причината, поради която я
върнаха в България първия път, но не можела да се справя доколкото знам.
Не можеше да си стопли яденето или пък хладилника пълен с храна, а тя гладува цял
ден.
Не може вече да си вземе сама проба кръв, която е необходима за диабета й. Преди
можеше сама, но сега не може. Аз ходих няколко пъти да й покажа, но накрая В. се принуди
да се научи да й взема проби.
По отношение на телефона забравя да си сложи слушалката на ухото или натиска
копчето на телефона дълго време и той се изключва, а после се сърди, че никой не я търси.
Преди не беше така, това е човек, който е ходил в чужбина – Гърция, Германия, говори
немски, гръцки и изведнъж не може дори да се усети, че й се ходи до тоалета. Идвала е у
дома и се е изпускала. Случи се тази година лятото.
Август месец тотално си развалиха отношенията с В.. Понеже В. успя да продаде
един имот и водеше дела до този момент и за други наследствени имоти, които имаха. Д. е
имала земя, но я е продала на сина си. Пред мен е казвала на В., че не иска да дава нищо на
Х., защото не се държал добре с нея, след което разбрах от В., която ми показа и копия от
документите на сделката, че майката е продала и дела от къщата на Х.. В един момент В. не
можеше да се свърже с майка си и се оказа, че някой е срязал жицата на домашния телефон
още отвън. Оттогава се влошиха отношенията между В. и Х.. В. ми е споделяла, че е
разбрала, че майка й е отнела пълномощното. Когато В. се обажда на майка си да я попита
поради каква причина, тя й е казала, че няма такова нещо. На другия ден отиват в бенката и
разбират, че парите са прехвърлени на Х., тези, които са били на Д. по сметката, че наистина
пълномощното е спряно да не го ползва В.. След което Д. казва на В., че тя такова нещо не
може да направи, защото има доверие само на В. и прехвърля по сметка на В. парите си,
това, което е имало по сметките. След това Х. обяви В. за крадла и че ако не ги върне
веднага ще се разправя физически с нея. След това знам, че Д. е казала на дъщеря си, че
наистина я е обрала, че е подведена и че не иска да я вижда и чува повече, защото Х. вече
много се грижел за нея, плащал всичко. Пред мен, когато не се бяха скарали, говореше само
едно, че има доверие само на В., че само В. се грижи за нея. Тази година не сме се събирали
често заради пандемията, но миналата година редовно се събирахме. Тази година, пролетта
пак се виждахме и в градинката и на разходка и говореше само за В., бяха в добри
3
отношения.
Отишли са в банката Х. и Д., не знам дали е имало други. Х. оттегля пълномощното
на майка си, т.е. майката оттегля пълномощното, което е било в полза на В.. Тогава не е
имало превод. Знам това от В.. В. беше разтревожена, защото ако се похарчат парите за този
ремонт на покрива, майка й ще остане без средства. Това беше притеснението на В., защото
и тя не разполага с много средства и ако трябва да се дават пари за лекарства, за грижи по Д.
или да се даде в старчески дом, няма да има пари.
В. е попитала Д., поради каква причина е оттеглила пълномощното и Д. й е казала, че
няма такова нещо. Тогава отиват с В. в банката и служителят на банката е казал, че
пълномощното е стопирано и че В. не може да разполага повече с парите по сметката.
Тогава Д. решава да прехвърли парите от сметката на Д. по сметката на В.. Това го знам от
В.. Прехвърлила е парите от Германия и парите от имотна сделка. За къщата знам, че бяха
30 000 евро, а за другите пари не знам колко бяха.
Последно юни съм видяла Д., защото юли имах гости.
ИЩЦАТА И.К.: Майка ми я заведох за първи път на лекар януари 2019 г. при
доктор Колева, която е невролог, защото забелязах, че има сериозни проблеми и исках да
започне лечение. Доктор Колева я прегледа и тогава каза и на двете ни, че има проблеми с
паметта и трябва да започне лечение.
Искът е заведен сега защото до шести август аз се грижех за майка ми. Тя живееше в
къщата с брат ми и девойката, която ще свидетелства, а аз ходех да се грижа за нея. В края
на юли, Х. е взел майка ми и я завел в данъчните служби за да подготви сделките, които са
се случили за 10 дена. Майка ми винаги е казвала, че докато е жива никога няма да припише
къщата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
З.Г.К. на 32 години, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, дъщеря на
ищцата и внучка на ответницата, без дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. З.К.: Желая да свидетелствам.
Преди виждах баба си доста често, но от известно време насам вече не я виждам.
Последно съм я видяла в края на април, началото на май. След това сме контактували, но по
телефона.
За жалост състоянието й не е добро. Не е грешила по отношение на лицата, но е доста
4
раздразнителна, агресивна, бързо се изнервя, много често плаче. Споделяла ми е, че по цяла
вечер не спи, а плаче. Не бих казала, че греши за места по отношение на „Галата“, но за
други места греши, тя не знае къде се намира. В един от разговорите с майка ми, тя я е
попитала къде е била, а тя е казала, че не знае къде е била и не знае какво се е случило.
Когато беше в болницата да й правят операция, тя не знаеше къде въобще се намира
болницата. След това трябваше да дойде до вкъщи, където аз живея, но тя не успя да дойде,
въпреки, че е идвала у дома. Това се случи миналата година мисля, че октомври или ноември
месец. Тогава не успя да се ориентира и начинът, по който дойде беше чрез питане дали
някой знае къде живее доктор Кисьов, тъй като моя дядо е бил доктор. Ние много често сме
й казвали, че ако се загуби, защото се е случвало, трябва да пита, да каже къде живее или
например, майка ми й е оставяла бележки в чантата й да може да й се обади. Говоря за
последните две години. Майка ми й е оставяла бележки в чантата й с телефонния й номер,
защото тя често се губи и не може да борави с телефон, не може да набира. Случвало се е да
се изгуби и не може да набере телефона, трябва да извади бележката, да покаже на някой, за
да се обади и да каже къде е. Това се е случвало. Също така, когато ходи на доктор тя не
може реално да обясни какво я боли, откога я боли, дали вижда промяна. Когато се е
налагало сама да отиде на доктор, майка ми най-често е слагала в чантата й бележка какво
точно трябва да каже на доктора, как да обясни какво е състоянието й, защото тя сама не
може да обясни. Аз лично съм говорила с нея и съм я питала. Не може да обясни, защото тя
не разбира какво се случва, а и забравя. Аз съм имала желание да подобря до някаква степен
ако мога нейната памет, но разбрах, че не мога. Опитвах се да уча буквите с нея, защото тя
не ги разпознава и понеже имам малко дете се опитвах да уча маминка ми да учи буквите
заедно с дъщеря ми, като си мислех, че това ще я амбицира и ще успее някак да запомни. Тя
не може да пише по никакъв начин, не може да разпознава цифри. Преди пишеше дори
много красиво. Със сигурност не може да пише повече от половин година. Не мога да кажа
дали е повече от година. Разбрах, че не може да пише мисля, че при един разговор, в който
тя спомена, че не може да се подписва и аз тогава я изпробвах да видя дали може да пише
буквите. Тогава бях на гости при майка ми и маминка ми беше там и реших да пробвам.
Тогава видях, че не може да пише и колкото и да се опитвам да й обяснявам не се
получаваше, изнервяше се и ставаше раздразнителна.
Лично съм виждала, че баба ми не знае колко лекарства трябва да вземе и кога.
Ходила съм у маминка ми и имаше няколко вида лекарства, като майка ми ги беше оцветила
в различни цветове, за да може тя да ги различава, но като я попитах кое лекарство трябва да
вземе тя ми каза, че не знае, да се обадя на майка ми и да я попитам. Това стана може би
зимата на миналата година.
Последно говорих с нея мисля, че в края на юли. Тогава стана дума за това
пълномощно. Аз я попитах дали знае, че тя е дала пълномощно вече на друг, а тя ми каза, че
е разбрала от майка ми за това, че вече пълномощното не е на майка ми, че парите не са в
сметка на майка ми, а майка ми това нещо го е разбрала от банката. Маминка ми каза, че не
5
е разбрала, че е направила пълномощно на друг и че майка ми вече няма достъп до сметката.
Каза ми, че това нещо тя не го е разбрала и че още на следващия ден ще отиде да промени
нещата в банката заедно с майка ми. Така, както винаги са били повече от 12-13 години. И
така и стана. Този разговор се случи в края на юли месец.
Баба ми е на 78 години. Баба ми имаше лечение с медикаменти. Майка ми се беше
притеснила за нейното състояние и я беше завела на лекар, където я диагностицираха и
имаше лечение с медикаменти. Не мога да преценя дали е имало подобрения след като баба
ми приемаше лекарства, но със сигурност е стопирало развитието на заболяването.
Знам, че тези спестявания на баба ми винаги са били под ръководството на майка ми
по желание на баба ми. Баба ми ми каза, че иска тези пари да са по сметка на майка ми и
майка ми да е отговорна за тях. Когато разговарях с нея тя беше много възмутена, че това
нещо се е случило и каза, че още на следващия ден ще отидат да оправят нещата и ще
прехвърли парите. Каза, че иска парите да постъпят по сметка на майка ми, както са били до
сега винаги. Майка ми е имала пълномощно и е управлявала тези пари много дълго време.
Това искане на баба ми, според мен беше абсолютно адекватно, защото тези пари винаги са
били под ръководството на майка ми и така е от 10-15 години. Нейното желание е
абсолютно адекватно, защото десет години назад, когато тя не е имала заболяване, когато е
била абсолютно здрава, тези средства са били под ръководството на майка ми и е нямало
никакъв проблем и това е било по желание на маминка ми тези пари да се ръководят от
майка ми.
Знам, че баба ми е прехвърлила имот на вуйчо ми и това ми се стори неадекватно.
Предполагам че прехвърлянето на имота и парите е станало в рамките на няколко седмици,
кратък период е, но предвид това, че тя има такова заболяване, тя беше абсолютно
изолирана от нас и на нея й влияеха хората, които бяха до нея до този момент, а ние бяхме
изолирани и предвид заболяването, тя много лесно може да бъде манипулирана.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
П.П.Г. на 50 години, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със
страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща
да говори истината.
СВИД. Г.: Познавам Д. от около 4-5 години, откакто познавам и сина й. Не съм
виждал да греши по отношение на лица. Преди пандемията се виждахме един или два пъти в
седмицата, а сега по-рядко. Не знам да се е губила. Не съм я виждала да греши по отношение
на места. Не знам дали тя може да чете сега или да пише. Случвало се е да посетя Д. и тя да е
сама в дома си. Последно се случи преди една седмица, трябваше да занеса един препарат на
6
сина й, но него го нямаше. Аз чукнах на прозореца, казах кой съм, леля Д. ме позна и ми
отвори. Аз оставих препарата и си тръгнах. Случвало се е да прекарвам по-продължително
време с леля Д. по повод на вечеря със сина й. Според мен е напълно адекватна и не съм
видял нищо специфично в поведението й. Когато съм я виждал е била прилично и нормално
облечена.
Не съм забелязал промени в психическото й състояние. Сега синът й се грижи за нея.
Носи и храна, води я навсякъде. Лятото беше със счупена ръка. Може да се грижи сама за
себе си, тя по цял ден е сама.
Знам за прехвърлянето на имота това лято. Д. ми е казвала, че продава имота на сина
си като си запазва правото на ползване. Не знам защо продава на сина си, не сме се
задълбочавали в подробности. Знам, че Х. е платил парите по сметката.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
С.М.И. на 36 години, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и
дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което
същата обеща да говори истината.
СВИД. И.: Със сина на Д. живеем заедно. Познавам Д. от 14 години. С Х. от 14
години живеем заедно, а в къщата на Д. в „Галата“ живеем от 5 години. Преди това сме
живели в чужбина. Свекърва ми е добре. Здравето й не се е влошавало. Сама си взема
лекарствата, тя изобщо сама се е гледала до сега. Аз не помня някой да й е помагал в нещо.
Не е обърквала хората, не забравя според мен. Не се е губила никога. Бих разбрала ако се
загуби. Тя в момента никъде не ходи сама понеже има перде на окото и не вижда и Х. я води
на църква всяка неделя. Ходи си в двора и до съседите. Лятото си ходеше сама на църква, но
понеже не вижда добре Х. я води всяка неделя, не й дава да се качва сама по автобусите. Д.
знае какви заболявания има. Има деменция, перде на окото. Деменцията е да забравя, но в
мое присъствие не е забравяла лица и хора. Има поставена диагноза за деменцията и взема
хапчета за това. Редовно си взема хапчетата. Сама си взема хапчетата, не се е случвало да
забравя да си ги вземе. Не съм я пробвала дали може да пише. Може да се подпише. Мисля,
че си получава пенсията по банков път с карта. Не си тегли пенсията, ако трябва нещо да си
купи, синът й отива с нея и се пазари, но не й се налага понеже ние ежедневно й носим
храна от три години понеже имаме малко ресторантче. Оставяме й храна за цял ден. Иначе
лятото е ходила сама да пазари, купувала си е някакви работи от магазина, но сега не й се
налага.
Мисля, че е направена някаква покупко-продажба, но това са си отношения между Х.
и майка му. Д. не е говорила за договора пред мен. Знам, че договорът е за продажба. Не
7
знам какво е наложило да се плати цена. Свекърва ми няма нужда от средства. Тя си имаше
по-скоро средства, но В. – дъщеря й ги взема, не знам как. Не ми е известно дали причината
да се сключи договор за продажба е това, че Д. остана без средства след като ги преведе на
дъщеря си.
По принцип Д. се носи спретнато, някой път обърква обувките, но иначе сама се
облича. Не се е случвало да забрави да се нахрани. Аз я виждам как се храни. В момента за
нея се грижим аз и Х.. Тя няма кой знае каква специална нужда от грижи. Носим й храна
сутрин и й оставяме хапчетата. Сама си взема хапчетата, защото са надписани за сутрин,
обед и вечер и си ги знае. Ние от 5 години живеем заедно, а баба Д. е от три години в къщата
си. Преди това беше в чужбина и сама се грижеше за себе си. Дъщеря й В. идва от време на
време. Скарват се и баба Д. я изгонва. Това се случва постоянно.
Върна се от чужбина не защото не се е справяла, а защото вече е уморена от работата
и затова се върна. Тя се е справяла много добре. Три години и половина има откакто се е
върнала от Германия. Не се сещам за такъв случай да се върне от Германия само няколко
дни след като е заминала.
СВИД. З.К.: Имаше такъв случай баба ми да замине за Германия и да се върне само
след няколко дни. Мисля, че това се случи през 2016 г. или 2017 г., но след това замина пак,
след което се наложи да се прибере, тъй като от бургаската фирма, от която я пратиха се
обадиха на майка ми да кажат, че тя не е добре и ще я приберат обратно в България.
Човекът, който тя гледаше там се казваше Клаус и той е споделил, че не намира
здравословното й състояние за достатъчно добро, но не знам подробности. Тогава се върна
мисля, че 2017 г. или 2018 г. март или април. Помня, че карахме Великден заедно.
СВИД. И.: В момента от една година Д. живее на приземния етаж. Не знам как
точно се води или маза или приземен етаж, който е обзаведен. Тя сама искаше да живее там,
за да може по-често да излиза на двора. Беше й трудно да качва стъпалата. Знам, че си взема
лекарствата редовно, защото като се приберем, отиваме да я видим, оставяме й храна,
питаме я как е минал денят й и виждаме, че хапчетата, които сме й оставили са взети и че е
добре. Ние вадим хапчетата от кутийките или аз или Х. сутрин, подреждаме й ги и тя си ги
взема. Сутрин й ги даваме ние и вечер също. Давала съм и пред мен да си извади хапчето и
тя си го взема.
В момента, в който си счупи ръката лятото, Х. я води на рехабилитация, къпахме я и
се грижихме за нея. Консултираме се с личния й лекар и той ни напътства какво да правим.
Ние се обаждаме на личната лекарка, отиваме с книжката й и тя ни изписва лекарствата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
АДВ. БЕЛЧЕВА: Не мога да се явя на работа на 18.12.2020 г.
8
С оглед изготвяне на заключението на вещото лице Върбанов по допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза, СЪДЪТ
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 15.01.2021 година от 13:30 часа, за която дата и час страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:49 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9