Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Враца, 05.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви
състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р.
Маркова
като разгледа докладваното от
съдията
н.а.х.д. №64/2021 г. по описа на
ВрРС
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от М.З.Т.,***, против електронен фиш, серия К №2538785, издаден от
ОДМВР Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.
В
жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е установено с техническо средство, което не е годно, тъй като не
са спазени изискванията на закона при установяване на нарушението, както и тъй
като е неясно обвинението.
В
с.з. жалбоподателят и процесуалния му представител, редовно призовани, не се
явяват.
Въззиваемата
страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с
което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган
изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за
потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански
районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
08.02.2019 г., около 14:08 часа, на път I-1
(E-79), км.157+000, извън населено място, с посока за движение
към гр. Враца, се движел лек автомобил ***********. С техническо средство ATCC ARH CAM S1 било отчетено, че автомобилът се
движи със скорост от 108
км/ч
при ограничение за извън населено място от 90 км. Отчетеното било записано от техническото
средство и въз основа на записа е установено, че собственик на автомобил е М.З..
С
оглед констатираното нарушение, от ОДМВР Враца е издаден електронен фиш серия К
№2538785, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50,00 лв.
Съгласно
Удостоверение №17.09.5126, издадено от Председателя на БИМ, ATCC ARH CAM S1 е преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации и е одобрен тип средство за измерване вписано под №5126. В протокол за проверка №65-С-ИСИ/19.10.2018 г. е посочено,
че техническото средство е преминало последваща проверка и отговаря на
метрологичните изисквания.
Съгласно
Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. процесният електронен фиш е издаден по
утвърден от министъра на вътрешните работи образец.
Изложената
фактическа обстановка се установява от приложения по делото електронен фиш
серия К №2538785 и снимковия материал с конкретно отчетените стойности /които
съдът кредитира като писмени доказателства/, както и от останалите събрани по
делото материали – Удостоверение №17.09.5126 за одобрен тип средство за
измерване, Протокол за проверка №65-С-ИСИ/19.10.2018 г., справка удостоверяваща
собствеността на процесния автомобил и др. От доказателствения материал
безспорно се установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата
при които същото е извършено и съответно констатирано, както и това, че
заснетия с техническото средство автомобил съгласно справката от сектор ПП към
ОДМВР Враца е собственост на жалбоподателя. Доколкото обаче доказателствената
маса е безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, съдът
намира по-подробното й обсъждане за не необходимо и обременяващо съдебния акт.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
Разгледайки
жалбата по същество, съдът намира следното:
Електронен
фиш серия К №2538785 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец. Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; режимът при
който е рботело техническото средство; мястото, датата и точния час на
извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно
средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание
на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това
съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна.
Приемайки,
че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и
обуславящи отмяна на атакувания фиш, съдът изследва материално-правната
законосъобразност на акта. В хода на тази проверка настоящата инстанция намира,
че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво
се установява, че на посочената в електронния фиш дата и час водачът на процесния
автомобил не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение
да не превишава въведеното за извън населено място ограничение от 90 км/ч.
Действителната скорост, с която се е движел е 108 км/ч, която скорост е
установена с годно техническо средство. При движението с отчетената скорост ограничението
за извън населено място от 90 км/ч е превишено с 18 км/ч, при което е осъществен
от обективна страна състава по чл.21, ал.1 ЗДвП.
Налице
е и субективната страна на нарушението, тъй като управляващият автомобила е
съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на
извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил
скоростта за движение с 18 км/ч (искал е настъпването на последиците).
Правилно
и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП. В
коментираната разпоредба е предвидено, че „Водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.”. Жалбоподателят е
санкционирана именно за превишаване на разрешената максимална скорост извън
населено място с 18 км/ч, като наложената му глоба е в абсолютно определения
размер от 50,00 лв.
При
тези си изводи настоящата инстанция отчете наведените в жалбата и поддържани в
с.з. доводи, че нарушението е установено с техническо средство, което не е
годно, че не са спазени изискванията на закона при установяване на нарушението,
както и че е неясно обвинението. Видно е, че техническото средство, с което е
установено нарушението е преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации и е одобрен
тип средство за измерване, като съгласно
протокол за проверка №65-С-ИСИ/19.10.2018 г., техническото средство е
преминало последваща проверка и отговаря на метрологичните изисквания. Видно е
също, че са спазени всички изисквания на закона при установяване на нарушението
– приложения в тази насока протокол удостоверява мястото на което е поставено
техническото средство, времето, в което същото е работело, режима на измерване,
посоката на задействане и ограничението на скоростта. Неоснователно е и
твърдението, че обвинението е неясно, тъй като не се разбира дали е извършено
приспадането на 3 км/ч като толерантност. Видно от приложения към ел. фиш
снимков материал е, че отчетената скорост е 112 км/ч, а в ел. фиш с посочване,
че е направено приспадане от 3 км/ч е отразена скорост от 108 км/ч. При това е
напълно голословно да се твърди, че е налице неяснота на обвинението.
Несъстоятелни са и останалите наведени от страна на жалбоподателят доводи, при
което съдът не ги уважава.
По
всички изложени до момента съображения, ВрРС приема, че атакуваният
електронен фиш като правилен и
законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна трябва да
се остави без уважение.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш серия К №2538785, издаден от ОДМВР Враца, с който за нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, на М.З.Т.,***,
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: