О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2399
гр. Пловдив, 27
ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
като
разгледа административно дело №3427 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Н.Г.М.,***, е сезирал съда с жалба против скица,
издадена по молба на Н. А.Б.на 06.04.1992г. по плана на ЦГЧ (“Централна градска
част“, гр. Пловдив), одобрен със Заповед №1155 от 29.11.1982г., от IX-то
кметство (понастоящем Община Пловдив - Район “Централен“).
Претендира се “…
единствено оспорването на издадената скица, която е издадена от компетентен
орган, но с невярно съдържание, което следва да бъде отменено в частите му, че
тя се издава по плана, одобрен със заповед №1155/29.11.1982 год.; че в
разписния лист към този план на ЦГЧ са записани като собственици и на посоченото
основание наследници на Андрей Франц Ковачев и без документ за собственост наследници
на Т.Ф.К., след което и в диспозитива да се запише
дали плана на ЦГЧ, одобрен със заповед №1155/29.11.1982 год. включва в обхвата
си макар и като търговско-занаятчийски комплекс имотите в кв.31 по плана от
1912 год., който е останал със същия номер и по плана, одобрен със заповед №717/20.09.1973
год. и в застроителния план, одобрен със заповед от
29.11.1982 год. в кв.100-нов или като контактна зона“.
Също така, жалбоподателят претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
На първо място, настоящият състав на съда приема
за установено, че се оспорва истинността на посочената скица.
Като доказателство по административно дело №3230
по описа на Административен съд- Пловдив за 2014г., XVII-ти състав е прието копие на Скица №94-Н-17 от 06.04.1992г., издадена от
Общински народен съвет, служба “ТСУ“- Пловдив, Девето кметство (лист 49, дело
№3230/2014г.), на парцел “търг.зан к-с “Капана““,
кв.31, им. пл. №982 по регулационния план на “Централна гр. част“, одобрен със
заповед №1155/29.11.1982г. Според отразеното в посочената скица, парцелът е
собственост на: 1. Н-ци на А.Ф.К.- кр.акт от 08.08.1892г.; 2. Н-ци на Т.Ф.К., Държавен имот. Скицата се издава по молба с
Вх.№94-Н-17 от 23.03.1992г. и ще послужи пред нотариус. Пак според скицата,
имот пл.№982 е изцяло застроен с 2мж- 84,15, всичко: 84,15
м2.
Като доказателство по административно дело №2222
по описа на Административен съд- Пловдив за 2014г., III-ти състав е прието заверено
копие на Заповед №90 от 29.01.1982г. (лист 41, дело №2222/2014г.) на председателя
на Изпълнителния комитет (ИК) при Общински народен съвет (ОбНС)-
Пловдив, с която заповед, на основание чл.75 от Правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), е одобрен
кадастрално-регулационният план на квартал “Капана“, гр. Пловдив в М- 1:500 по
червените и сините линии. Квартал “Капана“ има следните граници: ул. “Княз Богориди“, бул. “Георги Димитров“, ул. “Максим Горки“, пл. “19-ти
ноември“ и ул. “Райко Даскалов“.
Предмет на оспорване по административно дело
№2222/2014г. е Заповед №1155 от 29.11.1982г. (лист 44, дело №2222/2014г.) на заместник-председателя
на ИК при ОбНС- Пловдив, с която заповед, на основание
чл.75 от ППЗТСУ, отм., е одобрен застроителният и
кадастрално-регулационният план с напречните профили на улиците на Централна
градска част- Пловдив в М 1:1000, с поправките съгласно протокол №13/16.IV.1982 година на Съвета по архитектура и благоустройство, действуващ като комисия по реда на чл.72, т.1 от ППЗТСУ,
отм.
Като доказателство по административно дело №2222
по описа на Административен съд- Пловдив за 2014г., III-ти състав е прието и заверено
копие от разписна книга (разписен лист) за имот 982 (лист 43, дело
№2222/2014г.), според което за собственици на имот №982 е записано: Н-ци Т.Ф.К., Държавни имоти. Посоченото копие от разписна
книга (разписен лист) е приложено и като доказателство по настоящето дело (лист
40).
Според писмо с Изх.№94012-10075 от 02.07.2014г.
(лист 58, дело №2222/2014г.) на директора на Дирекция “УТОКООС“ (устройство на
територията, образование, култура, опазване на околната среда) при Община
Пловдив - Район “Централен“, адресирано до заместник-кмет “ОСУТСИ“ (общинска
собственост, устройство на територията, строителство и инвестиции) при община Пловдив,
“С молба с Наш
вх.№94012-9485(2)/23.05.2014г. господин М. е поискал да бъде издаден
ситуационен план на имоти пл.№265 и пл.№982 от кв.31 по плана на „Централна
градска част“, гр. Пловдив, одобрен със заповед №1155/29.11.1982г. Към молбата
е приложил скица №94-Н-17/06.04.92г., издадена от бившето Девето кметство на
основание цитираната заповед“.
При това положение, настоящият състав на съда
приема за установено, че жалбата на Н.М. (листи 2-6), по повод на която е
образувано настоящето дело, е подадена против Скица №94-Н-17 от 06.04.1992г.
(лист 49, дело №3230/2014г.), която скица е била несъмнено известна на жалбоподателя
на 23.05.2014г., след като е приложил същата към заявлението с
Вх.№94012-9485(2), подадено в Община Пловдив - Район “Централен“. Съответно,
подаването на жалбата в съда на 06.11.2019г. се явява направено 5 години, 5 месеца
и 14 дни след узнаването на скицата от жалбоподателя. От своя страна, в жалбата
няма изрично заявено искане за обявяване нищожността на оспорената скица.
На следващо място, според разпоредбите на чл.2 от
Закона за административното производство (ЗАП, отм., в редакция към 06.04.1992г.), (1) Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са
актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от
кметовете на населените места и от други органи на общинската изпълнителна
власт, както и от други овластени за това органи, с които
се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове;
(2) Индивидуални административни актове са и решенията за издаване на документи
от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения,
както и отказите за издаване на такива документи.
Според разпоредите на чл.33 от ЗАП, отм. (в сила
до 28.02.2007г.), (1) Административните актове
могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност и пред съда; (3)
С жалба или протест до съда не може да се оспорва съдържанието на документ.
Според разпоредбите на чл.21 от АПК, (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт; (3) Индивидуален административен акт е и
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв
документ.
Според чл.81, ал.2 от АПК, По административен ред
може да се оспори и съдържанието на документ.
А според чл.128, ал.1, т.9 от АПК, Предмет на
съдебен контрол са искания за установяване неистинността на административни
актове по този кодекс.
Предвид посоченото до тук, настоящият състав на
съда намира, че предмет на съдебно оспорване може да е направеното
волеизявление за издаване на процесната скица, но не
и самата скица. Скицата не е административен акт по своя характер, а извадка от
устройствен (кадастрално-регулационен) план и има
удостоверителен, а не конститутивен характер, както
по своето съдържание, така и по предназначението, за което е издадена. Съответно,
скицата може да бъде оспорена по реда на чл.81, ал.2 от АПК, но не и по съдебен
ред.
Ето защо, настоящият състав на съда намира, че
жалбата е подадена при липсата на годен акт за оспорване, респективно против
акт, който не подлежи на обжалване, поради което жалбата е недопустима и като
такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на сторените по делото разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно
и като такова не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Н.Г.М.,***, против скица,
издадена по молба на Н.А.Б.на 06.04.1992г. по плана на ЦГЧ (“Централна градска
част“, гр. Пловдив), одобрен със Заповед №1155 от 29.11.1982г., от IX-то кметство (понастоящем Община Пловдив - Район “Централен“).
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
Определението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/