Р
Е Ш Е Н И Е № 260160 / 28.9.2020г.
гр.
П., 28.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Т. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2166 по описа на ПРС за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Е.Д.З., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
886,83 лева, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
гр. П., кв. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.11.2018
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 111,19 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 7734/2018 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Е.З. чрез адв.Г.Т., оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е налице договорно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, предвид липсата на решение
на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Посочва, че в претендираното вземане са включени суми за
„дялово разпределение“, които не представляват стойност на топлинна енергия и
не следва да се присъждат, предвид че не са поискани в исковата молба чрез
самостоятелен иск. Претендира, че методиката за дялово разпределение за
топлинната енергия в сгради – етажна собственост, използвана от ищцовото
дружество, е отменена с Решение №477/13.04.2018 на ВАС, трето отделение на адм.
дело №1372/2016г. публикувано на страницата на ВАС, поради което не е доказано,
че именно претендираното количество топлинна енергия е било доставено в исковия
период. Не е доказано и изпадането на ответника в забава. Оспорва представеното
по делото извлечение от сметка да е счетоводен документ, а частен свидетелстващ
такъв, който не се ползва с доказателствена сила. Твърди се, че според общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за доказване на редовността на
вписванията в счетоводните книги носи ползващата се от оспорените вписвания
страна. Процесните суми са прогнозно начислени и не отговарят на реално
доставената в имота топлинна енергия. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в писмения отговор относно липсата на облигационна връзка между
страните и изпадането на ответника в забава, като не оспорва обстоятелствата,
че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия на посочената от
ищеца стойност, в т.ч. и за услугата „дялово разпределение“.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да
бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не се
спори, че в процесния период до процесния имот е доставена топлинна енергия,
чиято обща цена, в т.ч. за услугата „дялово разпределение“, възлиза на
посочената от ищеца стойност, който факт е обявен за безспорен на осн. чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК с изготвения по делото доклад. Спорни между страните са
останалите елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест, а именно – наличието на облигационно
правоотношение между страните и изпадането на ответника в забава.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност
на исковата си претенция.
От договор, рег. № 1105/10.02.1986 г. за
покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ (изм. ДВ, бр. 87 от 1974 г.), сключен между Е.Д.З. и
представител на Стопанска дирекция „Изграждане на селищните системи“, гр. П.,
се установява, че на посочената дата ответникът е придобил процесния апартамент
№**, находящ се в гр. П., ***.
Видно от представеното препис-извлечение
от акт за сключен граждански брак, в периода на транслативната сделка
ответникът се е намирал в брачно правоотношение с трето за спора лице – Н.Т. Д.,
възникнало на ***г. и прекратено с решение на РС П. от ***г. Съгласно
действащата към релевантния момент редакция на чл. 19 СК от 1985 г. (отм. ДВ.
бр. 47 от 23 Юни 2009 г.), вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите
през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като съвместният принос се
предполага до доказване на противното, поради което и процесният имот е
придобит в режим на бездялова СИО.
От представената по делото Декларация по
чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 31.03.1998 г. ответникът Е.Д.З. е декларирал
за целите на данъчното облагане, правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, като в декларацията е отразено, че имотът е съсобствен с трето
лице – съпругата му Н.Т. З., с посочено основание договор за покупка от 10.02.1986
г., издаден от СД „Изграждане на селищни системи“. Тази декларация има
характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см.
на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно
правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се
пред подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото
производство има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за
неизгоден факт, а именно, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот,
което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса и се
подкрепя от останалите гореописани доказателства.
По делото не се твърдят, а и не се
установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост
или на ползване върху имота. Ето защо, при съвкупната преценка на обсъдените
писмени доказателства съдът приема за установено, че през релевантния период
процесният имот е бил в режим на обикновена съсобственост между ответника и
трето, неучастващо по делото лице.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове, но не и в посочената от ищеца
квота. При съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства съдът
намира, че ответницата е притежавала процесния имот съвместно с трето за спора
лице – Н.Д., в режим на бездялова СИО. След прекратяване на СИО на ***г. с
развода помежду им, бездяловата СИО е трансформирана в обикновена съсобственост
при равни дялове. Следователно ответникът
е пасивно материално легитимиран да отговаря до ½ ид.ч. от размера на
предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение
по СИЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при проверка на счетоводните
регистри на ищцовото дружество, както и проверка на осчетоводяването на
изравнителните сметки за исковия период, издадени от ФДР „Техем Сървисиз“ ЕООД.
Констатирано е, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия
период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти (отопление и БГВ в общ размер
1054,83 лв.) и вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 21,12 лв. Вещото
лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните
от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово
разпределение, след приспадане на сумите по изравнителните сметки (189,12 лв.)
възлиза на посочената в исковата молба стойност – 886,83 лв. Падежите на всяко
месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите
условия на дружеството.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 886,83 лева, който извод съдът възприема
изцяло.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 886,83 лева, но
ответникът е задължен за размера от ½ ра от тази сума по вече изложените
съображения. Предявеният главен иск за главницата се явява основателен за
сумата от 443,42 лв. и в тази част следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с
оглед липсата на права на ответника върху имота в пълен обем.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. В приетата и кредитирана от настоящия състав
СИЕ е посочено, че за процесния период размерът на лихвата за забава възлиза на
111,19 лева, поради което поради изложените съображения предявеният иск се
явява основателен за ½ от този размер, т.е. сумата от 55,60 лева и в
тази част следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния
предявен – отхвърлен като недоказан.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 195,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски в размер на 147,50 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право да му бъдат присъдени доказаните разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. В случая ответникът е доказал извършването на
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за исковото производство в
размер на 350 лв., поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъде
присъдена сумата от 175 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат пропорционално
37,50 лева, които също следва да му бъдат присъдени. Ответникът е претендирал
разноски в заповедното производство за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв., но няма доказателства същите да са извършвани, още повече,
че заповедта за изпълнение му е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В
ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане
срещу Е.З.Д., ЕГН ********** ***, за
сумата в размер на 443,42 лева представляваща
½-ра от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
гр. П., кв. „***, законната лихва за
забава върху главницата 443,42 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 55,60 лева, представляваща ½-ра от законната лихва за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които
суми по ч. гр. дело № 7734/2018 г. по описа на Районен съд П., ГО, е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 443,42 лева до пълния предявен размер от 886,83 лева и
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 55,60 лева до пълния предявен
размер от 111,19 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.З.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 147,50
лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.З.Д.,
ЕГН ********** сумата от 175 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.З.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 37,50 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________