Решение по дело №4415/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………../17.11.2017 г., гр. Варна,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4415

по описа за 2017 година на ВРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, и „Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени следните искове: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за солидарно заплащане на сумата 5593,34 щ.д., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение, формирана, както следва: сумата 294,67 щ. д. за положен труд за м. април 2015 г., сумата 1475,79 щ.д. за положен труд за м. май 2015 г., сумата 1473,63 щ.д. за положен труд за м.юни 2015 г., сумата 889,25 щ.д. за положен труд за м.юли 2015 г., както и сумата 1460 щ.д. за положен труд за периода 14.10.2015 г. – 15.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за солидарно заплащане на сумата 152,46 щ.д., представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 266,57 щ.д., представляваща сбор от обезщетения за забава върху главниците, формиран, както следва: сумата 12,71 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху сумата 294,67 щ. д. за положен труд за м. април 2015 г., сумата 63,67 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху сумата 1475,79 щ.д. за положен труд за м. май 2015 г., сумата 63,57 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху сумата 1473,63 щ.д. за положен труд за м.юни 2015 г., сумата 38,36 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху сумата 889,25 щ.д. за положен труд за м.юли 2015 г., сумата 6,58 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху сумата 152,46 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., както и сумата 81,68 щ.д. – обезщетение за забава за периода 16.11.2016 г. до 03.06.2016 г. върху сумата 1460 щ.д., представляваща неизплатено възнаграждение за периода 14.10.2015 г. – 15.11.2015 г.

В исковата и уточняващата молба от 02.05.2017 г. ищецът Р.Й.К. излага, че през периода 17.04.2015 г. – 22.07.2015 г. е работил на кораб моторен кораб „***”, ИМО № 8000836, плаващ под български флаг, съгласно индивидуален трудов договор на моряка, сключен между него и „В.И.” ЕООД, на длъжност моторист, с месечно възнаграждение в размер на 1600 щ. д. Твърди, че не е получил дължимото му се трудово възнаграждение за периода от м. май до м. юли 2015 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., в общ размер на сумата 4285,80 щ.д.  Посочва, че работодателят е потвърдил тези задължения в споразумение за разсрочване на дължимите суми със споразумение от 09.10.2015 г., с което крайният срок за изплащането им бил удължен до 31.12.2015 г. Твърди, че междувременно между страните е сключен следващ индивидуален трудов договор на моряка от 13.10.2015 г., по силата на който е полагал труд на кораба на длъжност моторист за периода от 14.10.2015 г. до 15.11.2015 г., с уговорено месечно възнаграждение в размер на 1600 щ. д. Поддържа, че работодателят не му е заплатил дължимите и за този период възнаграждение в размер на 1460 щ.д. Сочи, че работодателят е изпаднал в забава за плащането на претендираните суми по първи договор на 01.06.2016 г., а по втория – на 16.11.2016 г. Твърди, че ответникът „Б.” АД има качеството на беърбоут чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради което на основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи, свързани именно с експлоатация на кораба. Посочва, че този ответник изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати, в споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015 г., сключено с други членове на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото им се възнаграждение. По изложените в исковата молба съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. 

Ответникът „В.И.” ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 и 5 ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Б.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител – адв. Младен Попов, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е страна по трудовия договор с ищеца, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните суми. Не оспорва обстоятелството, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „***” в периода 08.01.2015 г. – 13.11.2015 г., съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен с корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА”, Малшалови острови. Твърди, че отношенията по договора се уреждат съгласно правото на Англия, поради което нормата на чл. 199з КТК е неотносима, а дори и да се приеме обратното, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква за задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за които той отговаря. Посочва, че с договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. преотдал кораба под наем на „***СА”, Маршалови острови, за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Между този пренаемател и ответника „В.И.” ЕООД бил сключен договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. и именно в изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените срещу „В.И.” ЕООД искове:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

По делото не е представен посоченият от ищеца трудов договор, по силата на който същият твърди, че е изпълнявал длъжността „моторист” в периода 17.04.2015 г. – 22.07.2015 г. Видно от Споразумение от 09.10.2015 г., с което ответникът „В.И.” ЕООД признава дължими на ищеца трудови възнаграждения за месеците април, май, юни и юли 2015 г. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, и предвид липсата на спор, че същото се отнася до трудов договор с посоченото от ищеца съдържание, съдът приема, че през периода м. май до м. юли 2015 г. между работника и работодателя „В.И.” ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение.

От приетия като писмено доказателство индивидуален трудов договор на моряка от 13.10.2015 г. се установява, че между ищеца Р.Й.К. и ответника „В.И.” ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е приел да изпълнява длъжността „моторист” с месторабота – м/к „***”, при петдневна работна седмица с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на общо 1600 щ. д.

Видно от заповед № 00000422/15.11.2015 г., че трудовото правоотношение между страните  е прекратено, считано от 15.11.2015 г.  

В производството по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д. Н. Д., чиито показания съдът кредитира като обективни и съответстващи на останалия доказателствен материал. От събраните свидетелски показания се установява, че ищецът е полагал труд в полза на работодателя за периода от м.04.2015 г. до прекратяване на трудовото правоотношение. Това обстоятелство не е оспорено и от работодателя „В.И.” ЕООД, поради което съдът приема, че последният дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение.

От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през посочения период е в общ размер от 5606.83 щ. д., а именно: за м. април 2015 г. – 294.67 щ. д., за м. май 2015 г. – 1475.79 щ. д., м. юни 2015 г. - 1473.63 щ.д., м. юли 2015 г. - 889.25 щ.д., м.октомври 2015 г. - 832.78 щ.д., м. ноември 2015 г. – 640.71 щ.д.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово възнаграждение в полза на ищеца, съдът приема, че предявеният спрямо ответника „В.И.” ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло, доколкото претенцията е в по-малък от установения от експертизата размер /5593,34 щ.д./.

Предвид направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

Не е спорно по делото, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищецът не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск за 2015 г., което се установява и от представеното по делото споразумение, с което работодателят признава задължение за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 152,46 щ.д.

От заключението на вещото лице Д.П. се потвърждава, че размерът на обезщетението за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск възлиза на сумата 152,46 щ. д.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства за плащане на дължимото обезщетение, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Съгласно представеното по делото споразумение дължимите трудови възнаграждения за периода м.04.2015 г. – м.юли 2015 г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск  са платими в срок до 31.12.2015 г. Следователно, работодателят е изпаднал в забава относно плащането им след настъпване на падежа, на който е следвало да бъде заплатено същото – 31.12.2015 г., т.е. на 01.01.2016 г.

По отношение на дължимите трудови възнаграждения за м. октомври 2015 г. и м. ноември 2015 г. съдът приема, че работодателят е изпаднал в забава за плащането им след настъпване на падежа, на който е следвало да бъдат заплатени същите, който в случая е датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 15.11.2015 г., тоест изпаднал е в забава на 16.11.2015 г. За претендирания период 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г., съответно 16.11.2015 г. – 03.06.2016 г., работодателят е бил в забава, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетенията за забава, които ответникът дължи на ищеца са в общ размер 267,32 щ.д., формирана, както следва: върху главницата от 294,67 щ. д. – 12,71 щ. д.; върху главницата от 1475,79 щ. д. – 63,67 щ. д.; върху главницата от 1473,63 щ. д. – 63,57 щ. д.; върху главницата от 889,25 щ. д. – 38,36 щ. д.; върху главницата от 832,78 щ. д. – 46,59 щ. д., върху главницата от 640,71 щ. д. – 35,84 щ. д., върху главницата от 152,46 щ.д. – 6,58 щ.д.

По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция е доказана и по размер, поради което следва да бъде уважена изцяло, доколкото е предявена в по-малък от установения от експертизата размер /267,32 щ.д./.

По отношение на исковете за солидарното осъждане на ответника „Б.” АД:

По делото е приет договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и международен морски съвет кодово име: „Беъркон 2001”, от 06.01.2012 г., сключен между „Индивидуал Технолоджи” С.А., Маршалски острови в качеството му на корабособственик и „***” ООД в качеството му на беърбоут чартьор /наемател на кораба/, от който се установява, че на „***” ООД е бил предоставен под наем кораб м/к „***” за срок от 5 години /от 06.12.2012 г. до 06.12.2017 г./.

Не е спорно по делото, че ответникът „Б.” АД е универсален правоприемник на „***” ООД.

По възражението на ответника, че нормите на българското законодателство, включително и КТК са неприложими, поради направен в договора за беърбоут чартър избор на приложимото право, доколкото в чл. 30(а) от договора е посочено за приложимо английското право, съдът намира следното:

В чл. 10(б) от договора изрично е предвидено задължение за чартьорите да спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в сила в държавата на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В императивната норма на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл. 12 КТК правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.

Българското законодателство би било неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за всеки спор възникнал от или във връзка с договора за беърбоут чартър, но само между страните по договора, като избраните приложимо право и съд са неприложими по отношение на спорове във връзка със заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа, какъвто е настоящият. С оглед изложеното, възражението на ответника относно приложимото право към предмета на спора са неоснователни.

Съгласно дадената в чл.199а и §17 от ДР на КТК легална дефиниция договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. В следващите разпоредби е предвидено, че наемателят комплектова кораба с екипаж, капитанът и другите членове на екипажа са подчинени на наемателя, както и че търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдението, че ответното дружество „Б.“ АД се явява корабопритежател на кораб „***“ в процесния период по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК, а също и на отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 КТК съдържа легална дефиниция на понятието корабопритежател – това е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.

От ангажирания в производството доказателствен материал се установява, че „***” ООД като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ предоставя за ползване кораб м/к „***” на „***С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ за срок от 36 месеца за периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016 г., а „***С.А.” сключва с ответника „В.И.” ЕООД договор за мениджмънт на кораб м/к „***”. Гореизложените обстоятелства се установяват от приетите като писмени доказателства договори от 07.05.2013 г.

От приложеното на л. 132 – л. 146 генерално пълномощно се установява, че К. И. е била упълномощена да представлява дружеството „***С.А.”, като извършва всички действия, които са необходими или целесъобразни от името на дружеството във връзка с всякакви дейности или интереси или друго на дружеството. Възражението на ищеца, че пълномощното е подписано от лице, което няма качеството на законен представител на дружеството, съдът намира за неоснователно, доколкото представителната власт може да бъде оспорена или потвърдена само от ненадлежно представляваната страна, но не и от трети лица, какъвто е ищецът.

         Като писмено доказателство е прието и писмо от директора на дирекция „Морска администрация – Варна”, относно кораба м/к „***”, в което се посочва, че същият е заличен от регистрите на корабите наети на беърбоут чартър на 17.11.2015 г. по молба на корабособственика. М/к „***” е вписан в регистрите на наетите кораби на беърбоут чартър на 11.01.2012 г. Като корабособственик е посочен  „Индивидуал Технолоджи С.А.”, Маршалски острови, за беърбоут чартьор – „***” ООД за периода 11.01.2012 г. – 06.01.2017 г.; за подбеърбоут чартьор за периода 06.01.2012 г. – 06.01.2017 г. „Euroquest Shipping LLC” /договорът му е прекратен на 07.05.2013 г./; за подбеърбоут чартьор за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. - „***С.А.”, Маршалски острови.

Предвид посоченото и приетото за установено в производството, съдът намира, че в случая може да бъде направен извод, че корабопритежател на кораба „***” по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК за процесния период м. март 2015 г. – м. април 2015 г. е „***С.А.”, Маршалски острови.

Съгласно разпоредбата на чл. 199г, ал. 1 КТК в случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него. Доколкото по делото не се установява да е налице забрана за наемателя да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че законосъобразно е сключен договор за подбеърбоут чартър между „***” ООД като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ и „***С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ от 07.05.2013 г., след което последният е сключил договор за мениджмънт на кораба с ответника „***” ЕООД от 07.05.2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества. Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова кораба с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.

От съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и установената по делото фактическа обстановка следва правният извод, че „В.И.“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметката на „***“ С.А., с оглед сключения между тях договор за мениджмънт на кораба от 07.05.2013 г., а не от името и за сметката на „Б.“ АД, тъй като към момента на сключване на трудовия договор и през процесния период „***“ С.А. е имал качеството на корабопритежател /наемател/ на кораба м/к „***”, с оглед сключения между него и „***” ООД договор от 07.05.2013 г.

Предвид гореизложеното и доколкото по делото не се установи нито договорно, нито законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.“ АД за заплащане на претендираните суми, съдът приема, че предявените срещу него искове са неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски спрямо „В.И.” ЕООД, поради което такива не следва да му се присъждат.

Ответникът „Б.” АД, предвид изхода на спора, има право да му бъдат присъдени сторените разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, а именно 650 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Доколкото размерът на дължимото възнаграждение, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения надвишава уговорения хонорар, съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за неоснователно. С оглед изложеното, в полза на ответника „Б.” АД следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 650,00 лв. – за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „В.И.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер 522,26 лв., както следва: сумата 372,26 лв., държавна такса в производството по чл. 128, т. 2 КТ, 50 лв. по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, 50,00 лв. – по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, и 50 лв., представляваща платено възнаграждение за ССчЕ от бюджета на съда.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5593,34 щ.д. /пет хиляди петстотин деветдесет и три щатски долара и тридесет и четири цента/, представляваща сбор от неплатени нетни трудови възнаграждение за положен труд за м. април 2015 г. /294,67 щ.д./, м. май 2015 г. /1475,79 щ.д./, м.юни 2015 г. /1473,63 щ.д./, м.юли 2015 г. /889,25 щ.д./, както и за периода 14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. /1460 щ.д./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 152,46 щ.д. /сто петдесет и два щатски долара и четиридесет и шест цента/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.

 

ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 266,57 щ.д. /двеста шестдесет и шест щатски долара и петдесет и седем цента/, представляваща сбор от обезщетения за забава, формиран, както следва: сумата 12,71 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м. април 2015 г. в размер на 294,67 щ. д., сумата 63,67 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м. май 2015 г. в размер на 1475,79 щ.д., сумата 63,57 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м.юни 2015 г. в размер на 1473,63 щ.д., сумата 38,36 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м.юли 2015 г. в размер на 889,25 щ.д., сумата 6,58 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 152,46 щ.д., както и сумата 81,68 щ.д. – обезщетение за забава за периода 16.11.2016 г. до 03.06.2016 г. върху възнаграждението за периода 14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. в размер на 1460 щ.д., на основание чл. 86 ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати солидарно с „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, следните суми: сумата 5593,34 щ.д. /пет хиляди петстотин деветдесет и три щатски долара и тридесет и четири цента/, представляваща сбор от неплатени нетни трудови възнаграждение за положен труд за м. април 2015 г. /294,67 щ.д./, м. май 2015 г. /1475,79 щ.д./, м.юни 2015 г. /1473,63 щ.д./, м.юли 2015 г. /889,25 щ.д./, както и за периода 14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. /1460 щ.д./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 152,46 щ.д. /сто петдесет и два щатски долара и четиридесет и шест цента/, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 266,57 щ.д. /двеста шестдесет и шест щатски долара и петдесет и седем цента/, представляваща сбор от обезщетения за забава върху главниците, формиран, както следва: сумата 12,71 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м. април 2015 г. в размер на 294,67 щ. д., сумата 63,67 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м. май 2015 г. в размер на 1475,79 щ.д., сумата 63,57 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м.юни 2015 г. в размер на 1473,63 щ.д., сумата 38,36 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху възнаграждението за положен труд за м.юли 2015 г. в размер на 889,25 щ.д., сумата 6,58 щ.д. – обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г. – 03.06.2016 г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 152,46 щ.д., както и сумата 81,68 щ.д. – обезщетение за забава за периода 16.11.2016 г. до 03.06.2016 г. върху възнаграждението за периода 14.10.2015 г. – 15.11.2015 г. в размер на 1460 щ.д.

 

ОСЪЖДА Р.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 522,26 лв. /петстотин двадесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща дължими такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: