Решение по дело №911/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 712
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 7 ноември 2022 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20223110200911
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110200911 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Магма Технолоджи“ ООД ЕИК *********, подадена чрез
управителя Б. Д., против НП 606812-F441863/18.10.2021год. на директора на
дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 179,
ал.1 от ЗДДС на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция
всяка в размер на 500лв. за нарушаване на нормата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като
навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процес. правила,
както и такива за липса на извършено нарушение поради липса на обективна
възможност да се изпълни задължението. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява. По делото са постъпили молба от адв. М. Д. – Т.,
упълномощен защитник, в която същата навежда доводи за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено като изразява становище, че нарушението за което
е наложена санкция е безспорно доказано, че то не би могло да бъде отнесено
към хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, както и че АУАН и НП отговарят на
изискванията предвидени в ЗАНН. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
На 08.10.2018год. била извършена проверка в информационния масив
на ТД на НАП Варна, при която било установено, че въззивното дружество
било с прекратена регистрация по ЗДДС считано от 18.07.2018год. и не било
подало в ТД на НАП Варна справка декларация по ЗДДС за последния
данъчен период от 01.07.2018год. до 18.07.2018год. в установения закона срок
до 14.08.2018год.
С оглед констатираното нарушение на 08.10.2018год. до въззивното
дружество била изпратена покана за явяване в 7-дневен срок с оглед
съставяне на АУАН. Поканата не била връчена. Същата била върната в ТД на
НАП Варна с отметка „непотърсен“.
На 12.11.2018г., в отсъствие на представител на въззивното дружество,
срещу същото бил съставен АУАН № F441863, в който било посочено, че е
нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, тъй като като
дерегистрирано по ЗДДС лице не е подало справка декларация по ЗДДС за
последния данъчен период съобразно разпоредбата на чл. 87, ал.4 от ЗДДС
от 01.07.2018год. – 18.07.2018год. в определения в закона срок до
14.08.2018год. - до 14.08.2018г..
На два пъти (18.12.2018г. и 02.01.2019г.) адреса на управление на
въззивното дружество бил посещаван от служители на ТД на НАП Варна с
оглед връчване на акта, но никой не бил установен на адреса и с резолюция от
02.01.2019г. АНП било спряно на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН. На 13.09.
2021г. – почти три години след съставянето на акта последният бил връчен
лично на управителя на въззивното дружество, който в срока по чл.44 от
ЗАНН подал и писмени възражения срещу него.
На 18.10.2021г., въз основа на акта, Директорът на Дирекция
"Обслужване" при ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е възприел
изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и на основание
чл. 179 от същия закон му наложил административно наказание имуществена
санкция в размер на 500лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът след преценка на становището на страните и в изпълнение на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и
от надлежна страна.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в предвидения в
чл. 34 от ЗАНН срок и съдържа формалните реквизити предвидени в нормата
на чл. 42 от ЗАНН.

НП също е издадено от компетентно длъжностно лице и съдържа
формалните реквизити предвидени в нормата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В обст.
част на НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението за което се налага санкция, както и обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са дата и място на извършване на нарушението
както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение.

В същото време обаче съдът констатира, че в хода адм.наказателното
производство са били допуснати нарушения на процес. правила, а именно:
І. АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на въззивното
дружество без да е била налице хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
В случая липсват доказателства за това нарушителят да не е бил
намерен и на следващо място липсват такива удостоверяващи получаване на
покана за явяване с оглед съставяне на акт и съответно неявяване в указания в
поканата срок.
Действително в материалите към АНП се съдържа покана от
08.10.2018год. когато е било констатирано нарушението, но видно от
приложената към нея обратна разписка поканата изобщо не е достигнала до
адресата, а е върната с отметка „непотърсен”. Доколкото обаче в последствие
акта е бил връчен на представляващия дружеството и същият е имал
възможност да се запознае с него съдът намира, че посоченото по-горе
нарушение на процес. правила не е съществено такова, тъй като не води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице.

ІІ. НП е било издадено след изтичане на срока предвиден в нормата на
чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН допуска
административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава,
когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в
преписката се съдържат два протокола съответно от дата 18.12.2018год. и от
02.01.2019год. с които е удостоверено, че адреса бил посетен с цел връчване
на акт, но на него (на адреса) не било открито лицето (кое лице ЮЛ или
3
неговия представляващ не е ясно) или друго упълномощено лице. Според
настоящия съд двукратно посещение на адреса където се помещава
седалището на ЮЛ в никакъв случая не покрива изискването за щателно
издирване в случая доколкото на първо място от протоколите изобщо не
става ясно кога (по кое време е посещаван адреса макар и такъв реквизит да е
предвиден в протокола. Горното е от съществено значение доколкото се касае
за посещение на офис на ЮЛ (предполага се работно време и т.н.). В тази
връзка ако офиса е посетен в извън работно време е повече от ясно, че там
никой няма да бъде намерен. На следващо място за каквото и да било
щателно издирване в случая и дума не може да става при положение, че на
данъчната администрация е бил известен телефон на въззивното дружество
(горното явства от приложената към преписката справка за въззивното
дружество, разпечатана от съответния данъчен служител още на
12.11.2018год., а и от публично достъпния търговски регистър в който също е
обявен телефон за връзка) като липсват каквито и да било данни за правен
опит за осъществяване на контакт с въззивното дружество на този телефон.
Нещо повече, видно от показанията на св.Д., такава практика изобщо нямало.
АУАН съставен в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде
връчен по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено. В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че редът за връчване на
съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на
съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае
административните производства, а не и адм. наказателните такива. При
последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а
впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК
(чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на
ЗАНН че "щателното издирване представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на
издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни
начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен
период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи
отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая
АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната
служба" по см. на чл. 43, ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат
задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на
нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по
реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, не са били налице и правни и фактически
основания да се пристъпи към спиране на АНП по реда на чл. 43, ал.6 от
ЗАНН. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика
на АС Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012г.; КНАХД № 130/2015г.;
4
КНАХД № 159/2016г.; КНАХД № 3462/2015год.; КНАХД № 3315/2015год.;
КНАХД № 827/2018год.; КАНД № 28/2020год.; КАНД № 2451/2017год.;
КАНД № 864/2021год.; КАНД № 2064/2021год.; КАНД № 54/2022год.; и ред
други. Няма как да не бъде посочено в случая и това, че видно от цитираните
по-горе протоколи адреса е посещаван два пъти в рамките на около 10 дни и
то в периода на коледните и новогодишни празници, а НП е било получено от
въззивника именно на този адрес. Отделен е въпроса, че както бе посочено
по-горе контролните органи са разполагали и с телефон за връзка с
въззивника на който няма данни въззивникът да е бил търсен. Горното още в
по-голяма степен затвърждава извода за липса щателно издирване. И след
като основния за спиране на АНП не са били налице издаването на НП след
изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН (в случая повече от година
след съставяне на акта) е в нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Горното
представлява съществено нарушение на процес. правила довело до грубо
нарушаване на правото на защита на въззивника и е достатъчно основание за
отмяна на НП на процес. основание.
От друга страна след преценка на събраните по делото доказателства
съдът счете, че нарушенията за които е била ангажирана отговорността на
въззивното дружество са били извършени.
С НП въззивното дружество е било наказано за две нарушения по чл.
179 от ЗДДС вр. чл. 125, ал.5 от същия закон.
От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да е бил
длъжен да подаде справка декларация по ЗДДС и да не е подал същата в
определения в закона срок за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното по
ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен период.
Съгласно ал.5 на същия член декларацията се подава до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон
е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно
да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на
същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
Съгласно ал.4 на същия член последния данъчен период обхваща
времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията
включително.
В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било
регистрирано по ЗДДС до 18.07.2018год. на която дата е било дерегистрирано
по ЗДДС. Не е спорно и по категоричен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява и това, че то не е подало в
съответния законов сроков справка декларация по ЗДДС за последния
данъчен период преди дерегистрацията. В тази насока са показанията на св.
Д., както и приложената към АНП справка от информационния масив на ТД
5
на НАП Варна, поради което и от обективна страна нарушението е било
извършено.
Що се касае до наведените в жалбата твърдения, че неподаването на
справката декларация се дължало на обективна невъзможност да се подаде
декларация тъй като след дерегистрацията достъпа до НАП бил прекратен, те
не са скрепени с каквито и да било доказателства.
Съдът не споделя и изложеното в жалбата алтернативно становище, че в
случая следвало да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
данни още по-малко пък доказателства които да отличават процесното
нарушение от останалите случаи на нарушения от същия вид не са налице.
Напротив нарушението е типично като по делото липсват доказателства, че
декларацията изобщо е била подадена и след изтичане на срока.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, като
искането е направено своевременно от нейния процес. представител до
приключване на делото пред настоящия съд. С оглед изхода на делото обаче
(НП подлежи на отмяна) искането се явява неоснователно и като такова се
отхвърля от съда. В случай като настоящия разноски на ответника не се
дължат.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 606812-
F441863/18.10.2021год. на Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Варна, с което на „Магма Технолоджи“ ООД ЕИК ********* е било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
500лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 125,
ал.5 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6