№ 3386
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Светлана Д. Т.а
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511337 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 14835 от 30.07.2024г., постановено по гр.д. № 16929/2024г. по описа на
СРС, 156-ти състав, ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД е осъден да заплати
на ищеца ЗАД „Армеец“ АД на основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 17620,38 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни
разходи по застрахователна преписка (именувана „Щета“) № 10021030102285 за ПТП от
06.02.2021 г., около 15:25 ч., като лек автомобил „Ситроен Берлинго“, рег. № *********, се
движи по ул. „Иван Данчев“ с посока от ул. „Десислава“ към Център, където водачът, в
района на кръговото кръстовище с ул. „Александър Пушкин“ предприема маневра за
отклонение наляво, като виновно и противоправно нарушава чл. 25 ЗДвП, като по същото
време и в същата посока, вляво от него се движи лек автомобил „Ленд Роувър Рейндж
Роувър“, рег. № *********, като вследствие на предприетата маневра от водача на лек
автомобил „Ситроен Берлинго“, рег. № *********, траекторията на двете МПС се пресичат и
между тях настъпва удар, като по лек автомобил „Ленд Роувър Рейндж Роувър“, рег. №
********* са нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.03.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 4869,23 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 27.10.2021 г. до 24.03.2024 г., както и сумата от 1229,62 лева, представляваща
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за
1
главница с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над 8810,19 лева до пълния присъден
размер от 17 620,38 лева, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба, е
подадена в срок въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, в която
са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не бил дал вяра на показанията на
водача на л.а. „Ситроен“ с рег. № *********, които били логични, последователни и
добросъвестно дадени. От тях се установявало, че преди да предприеме маневра за смяна на
лентите за движение се бил уверил, че съседната лента е свободна, подал мнигач и в този
момент бил ударен отзад. Според експертното заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, водачът на застрахованото при ищеца МПС имал възможност да предотврати
пътния инцидент, но не се бил движил със съобразена с пътния участък скорост. С оглед на
това било установено, че вина за произшествието имал и водачът на застрахования при
ищеца автомобил. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД
„Армеец“ АД, който оспорва същата като неоснователна. Счита, че съдът правилно бил
приел, че вина за произшествието има единствено застрахованият при ответника водач. От
събраните по делото доказателства, които били надлежно обсъдени от първоинстанционния
съд, не се установявало съпричиняване на вредите. Моли съдът да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на действащо
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка,
действащо към датата на произшествието застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника, наличието на виновно
противоправно поведение на делинквента, причинените вреди, тяхната причинно-следствена
връзка с поведението на делинквента, размера на вредите, изплащането на
застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице. В доказателствена тежест на
2
ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възражението за съпричиняване
на вредите.
Страните не спорят и първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: при ищеца имало валидно сключена застраховка
„Каско“ за лек автомобил „Ленд Роувър Рейндж Роувър“, рег. № *********, която била с
период на застрахователно покритие от 09.07.2020 г. до 08.07.2021 г.; 2) на 06.02.2021 г. в
12:45 ч. в гр. София, на кръгово движение на ул. „Иваница Динчев“ и ул. „Александър
Пушкин“, било настъпило ПТП, между лек автомобил „Ленд Роувър Рейндж Роувър“, рег. №
********* и лек автомобил „Ситроен Берлинго“, рег. № *********; 3) към датата на
инцидента гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, рег.
№ ********* била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 4) ищецът е заплатил нанесени имуществени вреди в
размер на 17605,38 лева, като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на
15,00 лева.
Тези обстоятелства не се оспорват от страните и в настоящото въззивно
производство, като освен безспорния им характер, те се установяват от приетите от СРС
писмени доказателства, а именно: застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
„Злополука“ № 0306Х0572993 от 06.07.2020г. сключена между ЗАД „Армеец“ АД и „Евро
Геймс Технолоджи“ ООД за л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“ с рег. № *********, с период на
покритие от 09.07.2020г. до 08.07.2021г., свидетелство за регистрация на МПС част II, от
което е видно, че така посоченият автомобил е собственост на „Евро Геймс Технолоджи“
ООД, извлечение от регистъра на Гаранционния фонд, от което е видно, че за периода от
16.05.2020г. до 15.05.2021г. е налице застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по
отношение на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № *********, протокол за ПТП № 1785932 от
06.02.2021г., от който е видно, че на така посочената дата е настъпило ПТП между двата
автомобила съгласно описаното по-горе, искане за плащане на застрахователно обезщетение
от собственика на л.а. „Ленд Ровър“ до ищцовото дружество, опис на щетите и заснемане,
възлагателно писмо, с което ищецът е възложил ремонта на л.а. „Ленд Ровър“ на „Мото
Пфое“ ЕООД, приемо-предавателен протокол от 08.02.2021г., с който автомобилът е
предаден за ремонт на сервиза, както и от 09.04.2021г., с който автомобилът е приет след
извършения ремонт, фактури № ********** от 12.04.2021г. и № ********** от 12.04.2021г.,
издадени от „Мото Пфое“ ЕООД на ЗАД „Армеец“ АД за стойността на ремонта от общо
17 605,38 лева, доклад по застрахователната преписка и заключение, както и платежно
нареждане от 26.05.2021г., с което ЗАД „Армеец“ АД е заплатило на „Мото Пфое“ ЕООД
сумата от 17 605,38 лева, както и регресна покана от ЗАД „Армеец“ АД до ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, получена от последното на 27.09.2021г.
Съобразно изложените от страните доводи, спорът в настоящото производство се
концентира изцяло върху релевираното от въззивника с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на л.а. „Рейндж Ровър“, както
и върху размера на регресното вземане. В тази насока съдът намира следното.
3
От приетия протокол за ПТП № 1785932 от 06.02.2021г. от мл. автоконтрольор при
ОПП на СДВР след посещение на местопроизшествието се установява, че на 06.02.2021г.
около 15,25ч. в гр. София, л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № С********* се движи по ул.
„Иваница Данчев“ с посока от ул. „Десислава“ към център, където водачът, в района на
кръговото кръстовище с ул. „Александър Пушкин“ препдирма маневра отклонение наляво.
В същото време и същата посока, вляво от него се движи л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“ с
рег. № *********. Вследствие на предприетата маневра от водача на л.а. „Ситроен
Берлинго“, траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях.
Отбелязаните в протокола видими щети по л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“ са предна броня,
преден капак, десен фар и решетка; а по л.а. „Ситроен Берлинго“: задна броня, заден ляв
панел и стоп. Съставен е АУАН на водача на л.а. „Ситроен Берлинго“ поради нарушение на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
От показанията на св. Г.Т. /водач на л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“/ се установява,
че си спомня да е участвал е ПТП през 2021г. Карал джип „Рейндж Ровър“ от кв. „Бояна“ по
посока към центъра и на кръговото движение се движили с другия автомобил в две съседни
ленти – св. Т. в лявата, а другият автомобил в дясната. При навлизане в кръговото движение,
другият автомобил навлязъл в лентата за движение, в която се намирал свидетелят, и му
засякъл пътя, вследствие на което настъпил удар. Свидетелят не видял водачът на другия
автомобил да подава мигач. Свидетелят потвърждава подписа си на участник 2 в протокола
за ПТП и заявява, че се движил с не повече от 20 – 30 км/ч при настъпване на удара.
От показанията на св. Ц.Ц. /водач на л.а. „Ситроен Берлинго“/ се установява, че през
месец февруари на 2021г. при слизане от Витоша, трябвало да направи ляв завой, подал
мигач и при започване на маневрата получил удар отзад от ляво. Ударът не бил силен, но
имало поражения по автомобила. На мястото трябвало да се включи наляво в околовръстния
път, нямало пътна маркировка за многолентов път. Свидетелят погледнал в огледалото за
задно виждане преди да започне маневрата, но смята, че другият автомобил бил в зоната
извън покритие на огледалата. Полицаите, които дошли на място, написали, че свидетелят
бил отнел предимство, въпреки че другият автомобил се движел в крайно ляво и според
свидетеля – с по-висока скорост от разрешената.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и
компетентно изготвено, се установява, че всички щети по л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“
са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Вещото лице е
посочило, че ударът е настъпил в лявата пътна лента за движение в кръговото кръстовище,
считано по посоката на ориентация на автомобилите. Ударът е настъпил между предната
част на л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“ и задната част на л.а. „Ситроен Берлинго“.
В проведеното на 10.07.2024г. открито съдебно заседание пред първоинстанционният
съд, след изслушване на свидетелските показания, вещото лице по САТЕ е потвърдило, че
ударът е настъпил при влизане в самото кръгово кръстовище, където разстоянието билои
много малко. Двата автомобила са се движими успоредно, като л.а. „Ситроен Берлинго“ бил
4
малко по-напред, но заради малкото разстояние между превозните средства, водачът на л.а.
„Рейндж Ровър“ не е имал необходимото време да реагира чрез задействане на спирачната
уредба, поради което за него ударът е бил непредотвратим.
Така събраната доказателствена съвкупност е почти напълно еднопосочна и от нея се
установява по категоричен начин, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а.
„Ситроен Берлинго“, който, движейки се в дясна пътна лента, при навлизане в кръговото
кръстовище е навлязъл в съседната до него лява пътна лента, където в този момент се е
движил л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“, вследствие на което е настъпило съприкосновение
между предната дясна част на л.а. „Ленд Ровър“ и задната лява част на л.а. „Ситроен
Берлинго“. Инициалният удар е настъпил в лентата за движение на л.а. „Ленд Ровър“.
Правилно първоинстанционният съд е отказал да кредитира показанията на св. Ц. в частта, в
която заявява, че преди да навлезе в съседната лява пътна лента свидетелят се огледал, но
въпреки това бил ударен отзад от другия автомобил, който се движел с несъобразена
скорост. Видно от протокола за ПТП, свидетелските показания и експертното заключение по
САТЕ, ударът е настъпил незабавно след навлизането на л.а. „Ситроен Берлинго“ в лявата
пътна лента, което сочи, че към този момент л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“ вече се е
намирал в нея и се е движел почти успоредно, респективно свидетелят Ц. е могъл да го
възприеме, ако в действителност беше проверил дали лената е свободна преди да започне
маневрата. Този извод се потвърждава и от обясненията на вещото лице при неговото
изслушване от СРС, че разстоянието между двата автомобила към момента на удара е било
изключително малко. Същевременно показанията на св. Ц., че другият автомобил се движел
с по-висока от разрешената скорост, не намират потвърждение в останалите доказателства
по делото и се опровергават от собственото му твърдение, че ударът отзад не бил силен.
Ето защо съдът приема, че причина за процесното ПТП е поведението на св. Ц., който
в нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП не се е убедил, че при навлизането си в лявата
пътна лента няма да създаде опасност за останалите участници в движението и не е
пропуснал движещия се по нея л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“.
Релевираното възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС е неоснователно. От описаната по-горе доказателствена
съвкупност не се установява водачът на това МПС да се е движел с превишена или
несъобразена с пътните условия скорост. Единствените данни относно неговата скорост
произтичат от показанията на самия водач /св. Т./, според който скоростта му на движение е
била около 20-30 км/ч. Тези показанията се подкрепят на първо място от протокола за ПТП
и експертното заключение по САТЕ, от които се изяснява, че ударът е настъпил при
навлизане в кръстовище с кръгово движение, което не позволява поддържане на висока
скорост, на второ място – от извода на вещото лице, че разстоянието между двата
автомобила е било малко и са се движили почти успоредно, а не е налице застигане на л.а.
„Ситроен Берлинго“ от л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“, и на трето място – от показанията
на св. Ц., че ударът отзад не бил силен, което не предполага значителна разлика в скоростта
на движение на двата автомобила към момента на удара.
5
С оглед категоричния извод на вещото лице, че ударът е бил непредотвратим за
водача на л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“, въпросът дали водачът на л.а. „Ситроен
Берлинго“ е подал мигач преди да навлезе в неговата пътна лента, е ирелевантен. Това е
така, защото дори такъв да е бил подаден и възприет, водачът на л.а. „Ленд Ровър Рейндж
Ровър“ не е могъл да реагира чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Следва да се
подчертае, че включването на светлинния пътепоказател /мигач/ не освобождава
извършващия маневрата водач от задълженията му по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП да пропусне
движещите се в съседната лента моторни превозни средства.
Предвид гореизложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от
доказателствата по делото не се установява каквато и да било съпричастност на водача на
л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“ към настъпването на вредите, респективно релевираното в
тази насока възражение за съпричиняване е изцяло неоснователно.
Същевременно от приетото и неоспорено и в тази част експертно заключение по
САТЕ се установява, че стойността на вредите, определена по средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 17 605,38 лева, като при определянето й вещото лице е взело предвид
обстоятелството, че увреденото МПС е било на 2 години, 8 месеца и 7 дни от датата на
първоначалната му регистрация. Изяснено е също, че размерът на обичайните
ликвицационни разходи е между 10 и 25 лева, поради което начислените от ищеца такива в
размер на 15 лева не се явяват прекомерни.
При това положение се налага изводът, че са налице всички кумулативни
предпоставки за уважаване на регресния иск до пълния му предявен размер от 17 620,38
лева, включващ платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разходи.
При пълно съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която
е уважен предявеният иск за главница с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над
8810,19 лева до пълния присъден размер от 17 620,38 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на исковата молба. В частта, с която предявеният иск с правно основание
чл. 411 ГПК е уважен до размера от 8810,19 лева, както и в частта, с която е уважен искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4869,23 лева, първоинстанционното решение
е влязло в сила като необжалвано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивната инстанция има единствено
въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД. Същата не е сторила разноски, а претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14835 от 30.07.2024г., постановено по гр.д. №
16929/2024г. по описа на СРС, 156-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД „Армеец“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7