Р Е
Ш Е Н
И Е № 213
гр.Габрово, 27.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен
съд в публично заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря Б. Бобчева, с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева т.д.№35 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск в настоящото производство е с правно осн. чл.422 ГПК, за установяване
съществуването на вземане, за което по ч.гр.д. №29/2017г. на РС- Трявна, по
реда на чл.417 ГПК, е издадена заповед
№12 от 08.02.2017г.
В
исковата молба на И.Н. се излага, че между страните е сключена спогодба, с
нотариална заверка на подписите от 18.01.2017г., с която ответното дружество се
задължило да заплати на ищеца посочените
в същата суми- общо 61 116,60 лева главница, в срок до 31.12.2016г. Тъй като споразумението не било изпълнено, Н.
подал заявление по чл.417 ГПК, по което Районен съд- Трявна образувал ч.гр.д.
№29/2017г. и издал заповед №12 от 08.02.2017г., с която длъжника бил осъден да заплати сумата 61
116,60 лева главница по спогодбата от 16.01.2016г., ведно със законната лихва
от 08.02.2017г., както и разноските по заповедното производство- 2 022,33 лева.
Тъй като длъжника подал в срок възражение в заповедното производство, заявителя
предявил в срок настоящия установителен иск по чл.422 ГПК.
В
спогодбата с нотариална заверка на подписите от 18.01.2017г., изрично било
признато от ответника какви суми се дължат, както и, че същите са изискуеми.
Претендирано
е по реда на чл.422 ГПК да се установи, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата 61 116,60 лева- главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 08.02.2017г., съобразно
спогодба с нотариално заверени подписи от 18.01.2017г., за което РС- Трявна е
образувал ч.гр.д. №29/2017г. по реда на чл.417 ГПК и издал заповед №12 от
08.02.2017г., както и 2 022,33 лева разноски в заповедното производство.
Претендира се и заплащане на разноските в настоящото производство.
В
отговора на исковата молба ответникът прави следните основни възражения:
Спогодбата от 16.01.2016г. е нищожна
поради противоречие със закона / чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД/ при две алтернативни
основания- чл. 38 ал.1 ЗЗД и чл.40 ЗЗД.
Нищожната спогодба не можела да бъде годно основание по чл.417 ГПК.
Договора за заем не бил търговска сделка, тъй като не е измежду посочените в
чл.1 ТЗ, а също така за извършване на търговска сделка кредитиране се изисквал
лицензионен режим на БНБ и то спрямо юридически лица, какъвто заемодателят Н.
не е, поради което регулирането на гражданско- правната сделка попадало в
правната регулация на чл.38 ал.1 ЗЗД. За разлика от чл. 236 ал.2 т.3 ТЗ,
уреждащ особени правила при АД, подобни правила липсвали за ООД, поради което
настоящата сделка, сключена от управителя на дружеството, договаряйки сам със
себе си като ФЛ, била недействителна. Договорите за заем от 26.05.2014г. и
15.06.2014г. били с първоначални падежи на 26.05.2019г. и
20.06.2019г., а в последствие били подписани анекси, посочени в спогодбата, за
срок 31.12.2016г. Тези изменения били във вреда на дружеството по см. на чл.40 ЗЗД. Ответникът твърди, че е изплатил на
ищеца част от претендираната сума- в размер на
25 066,40 лева, за което е представил в заповедното производство по
искане за спиране на осн. чл.420 ГПК документи, които представя още веднъж
и към допълнителния отговор.
В
допълнителната искова молба се оспорват
възраженията на ответника в отговора и се заявява, че по процесната спогодба няма
заплатени суми, дори частично.
В
допълнителният отговор се поддържат възраженията за нищожност и се представят
копия от описаните документи, с които се твърди, че се доказва плащане на част
от сумата, като се сочи, че същите са приложени и към заповедното производство,
което е част от настоящото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Настоящият
предявен иск е за установяване съществуването на вземане, за което РС- Трявна е
издал по ч.гр.д. №29/2017г. заповед №12 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.02.2017г.
Видно
от приложеното копие от гр. дело №29/2017г. по описа на РС- Трявна, на 08.02.2017г.
в РС- Трявна е заведено подадено от ищеца заявление вх.№143 за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Вземането е основано на спогодба с нотариално заверени подписи от 18.01.2017г.,
с длъжник "П.т." ЕООД, представлявано от В. Й.. В заявлението се
претендира за сумата 61 116,60 лева-
главница, ведно със законната лихва от подаването му. Направено е искане и за
присъждане на разноски.
РС- Трявна
е издал заповед №12/08.02.2017г. за
изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника "П.т." ЕООД, за сумата 61
116,60 лева– главница, както и 2022,33
лева разноски.
В
законният срок по чл.414 ГПК длъжника е
подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. С разпореждане №103/28.02.2017г.
по гр.д.№29/2017г. РС- Трявна е указал на заявителя да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, което му е съобщено на 09.03.2017г.
Исковата молба е депозирана пред ГОС на 29.03.2017г.- т.е. подадена е в срок.
Заповедното
производство е започнало по заявление на И.П.Н., с твърдение, че длъжника по
спогодбата- "П.т." ЕООД не е
заплатил дължимите по същата суми.
Видно
от показанията на разпитаният по делото свидетел адв. Св. К., който е изготвил
спогодбата, същият е допуснал техническа грешка в годината при написване на
датата й на сключване- вместо "днес
16 януари 2016г.", следва да е
16.01.2017г. Страните по делото не са оспорили това
обстоятелство.
В
спогодбата безусловно се приема, че към датата на подписването й заемателя
"П.т." ЕООД има безспорни, ликвидни и изискуеми задължения към
заемодателя И.П.Н. в общ размер 70
433,93 лева, от които 61 116,60 лева главница и 9 317,33 лева лихви, произтичащи
от три договора за паричен заем: Договор за паричен заем №5/ 10.05.2014г.,
изменен с анекси от 20.05.2015г. и 01.01.2016г., с който заемодателят е
предоставил на заемателя сумата 20 000
евро за срок до 31.12.2016г., при годишна лихва 9%; Договор за паричен
заем №6/ 26.05.2014г., изменен с анекси от 20.05.2015г. и 01.01.2016г., с който
заемодателят е предоставил на заемателя сумата 12 000 лева за срок до 31.12.2016г., при годишна
лихва 9%; Договор за паричен заем №7/ 15.06.2014г., изменен с анекси от
20.05.2015г. и 01.01.2016г., с който заемодателят е предоставил на заемателя
сумата 10 000 лева за срок до
31.12.2016г., при годишна лихва 9%. Посочено е, че със сключване на спогодбата
страните целят пълното и окончателно уреждане на взаимоотношенията си,
произтичащи от сключването и изпълнението на трите договора за паричен заем,
подробно описани по- горе, както и погасяването на безспорното, ликвидно и
изискуемо задължение на заемателя към заемодателя в общ размер 70 433,93 лева.
Уговорен е срок 01.02.2017г. за
погасяване на сумата, уговорена е неустойка в т. 3.2 раздел ІІІ от спогодбата.
Спогодбата е подписана от заемодател И.Н. и за заемател- представляващия "П.т."
ЕООД- И.Н..
Тоест
документа, от който произтича вземането на заявителя, ищец в настоящото производство,
е спогодба с нотариално заверени подписи от 18.01.2017г., сключена между Ив. Н.
и "П.т." ЕООД- представлявано и управлявано от Ив. Н.. За заемодател в спогодбата се е подписал И.П.Н., а за заемател- отново
се е подписал И.П.Н.- представяващ
дружеството "П.т." ЕООД- негов управител.
Спорно
по делото е има ли валидна, подлежаща на
изпълнение спогодба, на коя дата е била сключена / нотариалната заверка на
подписите е от 18.01.2017г./, има
ли плащания от страна на дружеството към
ищеца в размер на 25 066,40 лева по тази
спогодба, налице ли е вреда, тъй като длъжникът
" е загубил възможността да плати по- късно" /поради промяна в
падежите на два от договорите за заем/.
Видно
от изготвеното и прието по делото като доказателство заключение на
икономическата експертиза, неоспорена от страните по делото, в счетоводството на ответното дружество процесната
спогодба не е вписана в счетоводството
на дружеството като задължение към кредитор Ив. Н.. В счетоводните сметки
на "П.т." ЕООД, в които се отчитат получени заеми, са направени
счетоводни записи в две сметки / 151/1 аналитична сметка, 152/2 аналитична
сметка/, във всяка от които има открита индивидуална партида на кредитор И.Н. по следните договори за заем: Договор №5 от
10.05.2014г. за сумата 39 116,60 лева- по който до 31.05.2016г. има отразени плащания към кредитора в размер
на 24 166,40 лева, а на 30.06.2017г. има отразено плащане още 900 лева, като салдото по партидата към
30.06.2017г. става 14 050,20 лева; Договор №6 от 26.05.2014г. за сумата 12 000
лева- по който няма отразено плащане по
партидата към кредитора до 31.12.2016г., както и към 30.06.2017г. и Договор №7 от 15.06.2014г. за сумата 10 000
лева- по който няма отразено плащане по партидата към кредитора до 31.12.2016г.,
както и към 30.06.2017г. Вещото лице е посочило, че ако процесната спогодба е била отразена счетоводно, тогава от
аналитичните партиди, по които се отчитат трите договора за заем, както и от
счетоводната сметка по която са начислявани лихви по тези договори за заем-
496- разчети по лихви, би следвало да се прехвърлят остатъците към едно общо
задължение, в което най- вероятно са включени допълнително лихви и
неустойки.
В
настоящото производство се разглежда само документа, от който произтича
вземането на заявителя в производството по чл. 417 ГПК, който е ищец в настоящото
производство по чл.422 ГПК, представляващо продължение на заповедното
производство- това е спогодба с
нотариално заверени подписи от 18.01.2017г., сключена между Ив. Н. и "П.т."
ЕООД, представлявано от И.Н.. С оглед на
това възражението на ответната страна направено с отговора на исковата молба,
че спогодбата от 16.01.2016г. е нищожна
поради противоречие със закона на осн. чл. 38 ал.1 ЗЗД, се явява основателно и
само на това основание, без да се разглеждат останалите, претенцията следва да
бъде отхвърлена. Съображенията за това са следните: Налице е категорична
съдебна практика на ВКС на РБ- Решение № 217 от 10.03.2016г. на ВКС по т. д. № 2296/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, както
и Решение №14 от 27.01.2017г. на
ВКС по т.д. №1453/2014г. ІІ ТО, ТК, Св. Чорбаджиева, с което до касационно
обжалване е допуснат въпроса: приложима ли е забраната на чл. 38 ал.1 ЗЗД при
сключване на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя
му и самият управител в качеството на физическо лице.
В
случая е налице именно тази хипотеза- сключване на спогодба, която по своята
същност е договор, между дружеството, представлявано от управителя му и самият
управител в качеството на физическо лице.
Видно
от решението по този въпрос на ВКС, забраната на чл.38 ал.1 ЗЗД е приложима.
Сключената спогодба с нотариално заверени подписи от
18.01.2017г., представляваща документа по чл. 417 ГПК в заповедното
производство /от който произтича вземането на заявителя/, между Ив. Н. и "П.т."
ЕООД- представлявано и управлявано от И.П.Н., попада под забраната на чл. 38
ал.1 ЗЗД.
В тази
връзка направеното от ищцовата страна
възражение за наличието на ТР 3/2013г., относно наведеното от ответника
в отговора на исковата молба твърдение за противоречие на спогодбата с
разпоредбата на чл. 38 ал.1 ЗЗД, е неоснователно. В Решение № 217 от 10.03.2016г. на
ВКС по т. д. № 2296/2015 г., I т. о., ТК и Решение
№14 от 27.01.2017г. на ВКС по т.д. №1453/2014г. ІІ ТО, ТК изрично е посочено,
че изложените в т.2 на ТР 3/2013г. на
ОСГК съображения са относими към хипотезата на чл. 38 ал.1 пр.2 - т.н.
множествено представителство. Сключването на търговска сделка между
дружеството, представлявано от управителя му и самия управител в качеството му
на физическо лице, попада в приложното поле на първото предложение на чл. 38
ал.1 ЗЗД- договаряне сам със себе си- органния представител сключва договор
между себе си като самостоятелен правен субект и юридическото лице, което представлява
/както в случая/. На органния представител действително е признато правото
волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения спрямо
третите лица за воля на юридическото лице, но не и в отношенията със самия
него. По тези изложени съображения ВКС е
дал отговор на въпроса приложима ли е забраната на чл. 38 ал.1 ЗЗД при
сключване на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя
му и самия управител в качеството му на физическо лице, като е посочил, че
отговора е утвърдителен. Точно това е
хипотезата и в настоящия казус- сключване на спогодба, която е договор по
същността си, между дружеството, представлявано от управителя му и самия
управител в качеството му на физическо лице.
Следователно
предявеният иск по чл. 422 ГПК, представляващ продължение на заповедното
производство по чл.417 ГПК, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, тъй като претенцията на ищеца се базира на спогодба, която е нищожна
поради противоречие със закона- чл.26 ал.1 вр. чл. 38 ал. ЗЗД. Защита на
правата си И. Н. може да търси по друг
ред и в друго производство въз основа на друго основание, но не и въз основа на
спогодбата с нотариална заверка на
подписа му от 18.01.2017г. Договорите за
заем не са предмет на настоящото производство- в случая предмет е само
спогодбата, и по- конкретно главницата по тази спогодба /която не съвпада с
останалата незаплатена главница по договорите за заем/ въпреки, че
в нея договорите за заем са цитирани.
Тъй
като в настоящото съдебно производство е открито производство по чл.193 ГПК,
въпреки, че същото не е в основата на съдебният акт, съдът следва да се
произнесе по него. Видно от приетата по делото и неоспорена съдебно- графическа
експертиза, подписът в графа
"получил сумата" на РКО №288/15.06.1... не е положен от лицето И.П.Н.. Следователно оспорването е доказано.
Разноски: С оглед изхода на делото на ищеца не се
дължат разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски в размер на сумата 250 лева, съобразно представеният
списък по чл.80 ГПК, представляващи възнаграждение за изготвяне на
икономическата експертиза. По отношение разноските за производството по чл.193 ГПК, същите в размер на 150 лева следва да се присъдят за плащане от ответника
на ищеца- това са разноските само за
производството по оспорване и то е
доказано.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.П.Н. ЕГН:********** ***, против "П.т." ЕООД- ***,
ЕИК200985960 със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***
/Адвокатско дружество "С. и П."***, иск по
чл.422 ГПК за признаване на установено
по отношение на "П.т." ЕООД- ***, ЕИК200985960, че
съществува вземането на И.П.Н. ЕГН:********** по
заповед за изпълнение на парично задължение №12/ 08.02.2017г., издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. №29/2017г. на РС- Трявна-
спогодба с нотариално заверени подписи
на 18.01.2017г., за сумата 61 116,60
лева / шестдесет и една хиляди
сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/- главница, както и 2 022,33
лева разноски по заповедното
производство, като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА
за ДОКАЗАНО оспорването на подписа на И.П.Н., по реда на чл. 193 ГПК, в графа
"получил сумата" на РКО №288/15.06.1..., че не е положен от лицето И.П.Н..
ОСЪЖДА И.П.Н.
ЕГН:********** ***, да заплати на "П.т."
ЕООД- ***, ЕИК200985960 със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес *** /Адвокатско дружество "С. и П."***, направените в исковото производство разноски
в размер на сумата 250 лева / двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА "П.т."
ЕООД- ***, ЕИК200985960 със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес *** /Адвокатско дружество "С. и П."*** да заплати на И.П.Н.
ЕГН:********** ***, сумата 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски за
производството по чл. 193 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. В.Търново в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: