№ 32695
гр. София, 01.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110139434 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* , срещу ответника Н. Й. Х., за признаване за
установено съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение
от 12.04.2022 г., срещу която е възразил в срок.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо. Искането на ищеца за назначаване на ССчЕ следва да бъде
оставено без уважение, тъй като не е необходимо с оглед становището на ответната страна.
Ответникът е подал отговор, с който е признал вземанията.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на ССчЕ, тъй като
същото не е необходимо.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 16163/2022г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.02.2023 г. в
10,00 часа, за когато да се призоват страните - ответникът от адреса, на който веднъж е
връчено лично и по реда на чл. 44, ал. 2 от ГПК - по телефона посочен във
1
възражението, което да се удостовери.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК, за
признаване за установено, че ответникът Н. Й. Х., ЕГН **********, дължи на ищеца „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* , сумата 496,47 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит с номер 4148776 от 04.06.2020 г., сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от
28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 95,96 лева, представляваща договорна
лихва за период от 04.06.2020 г. до 21.05.2021 г. , които вземания са прехвърлени в полза на
заявителя с договор за цесия от 20.04.2021 г., за което длъжникът е уведомен, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.04.2022 г. по ч.гр.д. №
16163/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
предоставило на ответника заем в размер на 496,47 лв., като последният се е задължил да го
върне на 12 равни двуседмични вноски, съгласно погасителен план в срок до 21.05.2021 г.,
ведно с уговорената възнаградителна лихва. Сочи, че длъжникът не е заплатил дължимия
паричен заем. Твърди, че вземанията са му прехвърлени с договор за цесия от заемодателя.
Излага, че за извършените прехвърляния на вземането до ответника били изпратени
уведомителни писма, но същите се върнали като неполучени, поради което към исковата
молба са приложени такива, като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с
исковата молба. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който признава по реда на чл. 237 от ГПК предявените искове. Заявява, че има
готовност да погасява задължението с месечни вноски.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК е да докаже, че
между първоначалния цедент и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по което заемодателят е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че вземанията са прехвърлени на
ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил
надлежно уведомен.
2
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК всички посочени по-горе обстоятелства, включени в предмета на
доказване по предявения иск.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3