№ 25116
гр. с., 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110174660 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
БКС „С.“ АД, ЕИК *********, искова молба и уточнителна такава /л.60/, насочена
против „А.И.“ ЕООД, ЕИК *********1, с която са предявени искова претенция с
правно основание чл. 124 ГПК, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът не е собственик на ***/*** ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор *****.***.*** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-**-**/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 09.04.2019 г., целият с
площ от 291 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма,
с номер на предходен план ** от кв. *** по плана на гр. с., парцел **, при съседи на
поземления имот: *****.***.**, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, като е
формулирано и искане да се обезсили частично нотариален акт за покупко-продажба,
вписан в АВ с Акт № ***, том **, под номер от вх. рег. № ***** и от двойно входящ
регистър № *****/21.03.2019 г., имотна партида № ******, персонална партида №
*******, и иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с
идентификатор *****.***.*** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със заповед № РД-**-**/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 09.04.2019 г., целият с площ от 291
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, с
номер на предходен план ** от кв. *** по плана на гр. с., парцел **, при съседи на
поземления имот: *****.***.**, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, при
квоти за ищеца – ***/***, а за ответника – ***/***.
След извършена проверка за допустимост на предявените искове, съдът намира,
1
че искът с правно основание чл. 124 ГПК, с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено, че ответникът не е собственик на ***/*** ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор *****.***.***, е процесуално недопустим, доколкото
решението, постановено по гр.д. № 5717/2004г. по описа на СРС, по аргумент от
процесуалноправната разпоредба на чл. 226, ал. 3 ГПК формира СПН и по отношение
на приобретателите, респективно за ищеца не е налице правен интерес от отрицателен
установителен иск, доколкото въпросът за правото на собственост е разрешен, като и
формирана СПН.
С оглед изложеното, исковата молба в частта, с която е предявен отрицателен
установителен иск за собственост следва да бъде върната, поради недопустимост на
иска, а производството по делото прекратено.
Съдът, след като констатира, че исковата молба в останалата част отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е
процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени
искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК и
чл. 312, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от БКС „С.“ АД, ЕИК
*********, искова молба, в частта, с която е предявен отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124 ГПК, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът не е собственик на ***/*** ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор *****.***.*** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-**-**/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 09.04.2019 г., целият с
площ от 291 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма,
с номер на предходен план ** от кв. *** по плана на гр. с., парцел **, при съседи на
поземления имот: *****.***.**, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, поради
недопустимост на иска, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. №
74660/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в тази му част.
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че с ответното
дружество са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. с., ул. „А.“ № **,
представляващ поземлен имот с идентификатор *****.***.***. Сочи, че квотите в
поземления имот са както следва - за ищеца - ***/*** ид.ч., а за ответника - ***/***
2
ид.ч. Излага, че е собственик на гореописания недвижим имот, който сочи, че е
придобит чрез включването на същия в капитала на праводателя му - еднолично
дружество с ограничена отговорност с общинско имущество - „БКС С.” ЕООД, за
което сочи, че е съставен акт за общинска частна собственост № *** от 20.10.1998 г.
Твърди, че дружеството е създадено по решение на Об НС от 30.06.1989 г. на
основание чл. 11, ал. 2 и ал. 4 от Указа за стопанската дейност № 56 като общинска
фирма „БКС, гр. с., община „С.“, регистрирано с решение от 01.08.1989 г. по ф.д. №
****/1989 г. на СГС, като правото на стопанисване и управление на имота, било част
от имуществото, предоставено на фирмата. Сочи, че с решение № 1 от Протокол №
43/03.07.1991 г. Временният ИК на Об НС „С.", на основание чл.62, ал.2 от ТЗ,
преобразувал ОФ „БКС“ в „БКС-С.“ ЕООД, което преобразуване било допуснато и
вписано от СГС - ФО с Решение от 30.01.1992 г. по ф.д. № ** ***/1991 г., като на
основание чл.17а от ЗППДОбП имуществото, което му било предоставено за
стопанисване и управление, с акта на преобразуването, било предоставено в
собственост на „БКС-С.“ ЕООД. След проведена приватизационна процедура
(съгласно Решение № 40/09.11.1998 г. на Столичен общински съвет за приватизация на
„БКС С." ЕООД, обнародвано в Д.В. бр. 139/1998 г.) финализирана с Договор от
14.04.1999 г. за продажба на 75 % от дяловете от капитала на дружеството, (вписано с
Решение № 6/09.07.1999 г. по ф.д.№****/89 г.), дружеството продължило дейността си
като Дружество с ограничена отговорност „БКС С.“ ООД, а впоследствие - като
Акционерно дружество - „БКС С.“ АД (вписано с Решение № 7/01.09.1999 г. по ф.д.
№****/89 г.). При тези преобразувания твърди, че имотът е бил в капитала на
търговското дружество. Сочи, че във връзка със спор за правото на собственост върху
гореописания имот, било образувано гр. дело № 5717/2004 на СРС - 38 състав, между
„БКС С.“ АД и Л. и И. К., което приключило с влязло в сила решение /потвърдено от
СГС - IVB отд. с Решение № 2676/28.04.2020 г., постановено по в. гр. дело №
6524/2017 г./, с което бил уважен искът на „БКС С.“ АД за спорния имот и бил отменен
нотариален акт № 98, том I, peг. № 2075, дело № 91/06.04.2004 г. на нотариус Е. К. в
частта, с която Л. Б. К. и И. Б. К. са признати за собственици на процесния имот.
Излага, че в хода на делото Л. и И. К. продали имота на „Х.“ ООД с нот. акт за
продажба №116, т.II, peг. №****, дело № 285/21.06.2004 г. на нотариус В.М. и до
приключване на делото действали като процесуален субституент на купувача. Излага,
че на 15.07.2010 г. с Договор за прекратяване на съсобственост между държавата и
юридическо лице по реда на чл.З6 от ЗС „Х.“ ООД е закупило от държавата и
останалата част от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** в размер на ***/***
ид. части и на 21.03.2019 г. / също в хода на исковия процес и след вписването на
исковата молба / е продало целия имот на „А.И.“ ЕООД, като продажбата била
материализирана в Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в АВ с Акт № ***,
том **, под номер от вх. рeг. № ***** и от двойно входящия регистър - №
3
*****/21.03.2019 г., имотна партида № ******, персоналната партида № *******.
Доколкото ответникът е придобил собствеността върху целия имот в хода на висящия
процес, както и предвид, че ищецът е признат за собственик на ***/*** ид.ч. от
спорния имот, се прави искане да се допусне делба на имота.
С уточняваща молба с вх. № 49210/14.03.2022 г. и в изпълнение указанията на
съда, ищецът е уточнил, че погрешно в първоначалната искова молба при определяне
на квотите в знаменателя е посочено числото ***, вместо числото ***. Ищецът е
пояснил, че притежава идеална част от поземлен имот с идентификатор *****.***.***.
Изложено е, че в диспозитива на влязлото в сила решение е признато за установено по
отношение на процесуалния субституент на ответника, че БКС „С.” АД е собственик
на 170 кв. м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *****.***.***
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД****/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, целият поземлен имот с площ от 291
кв. м. Сочи, че с това решение не е признат за собственик на реална част, с оглед
обстоятелството, че тази част по предходен план, се е намирала в поземления имот -
стар имот пл. № 15, парцел XX в квартал ***, местността „Ц.” по плана на гр. с., СО -
район С., като видно от кадастралната основа на плана, одобрен през 1959 г. и от
попълването му през 2008 г. имот с планоснимачен №** не е съществувал, а се
преливал в имот пл.№ **, като двата имота имали общи граници, без да е нанесена
граница помежду им, поради което със Заповед на кмета на СО – район „С.“ било
одобрено попълване и поправка на парцел УПИ ** с нанасяне на имат ** обхващаш
старите имоти пл.№ ** и пл.№ **, който към датата на попълването е бил е с площ 287
кв.м., а към датата на постановяване на решението - поземлен имот с идентификатор
*****.***.***. Излага, че праводателят на ответника „А.И.“ ЕООД в хода на делото е
придобил по реда на чл.36 от ЗС от Държавата ***/*** ид. части от поземлен имот №
**, парцел УПИ ** в квартал ***, местността „Ц.” по плана на гр. с. с адрес ул. „А. №
**, целият с площ по графични данни 287 кв.м. - впоследствие - поземлен имот с
идентификатор *****.***.***, с площ от 291 кв.м. При тази сделка държавата се
легитимирала с Акт за частна общинска собственост № *****/12.06.2009 г., с който
държавата актувала ***/*** ид. части от имот пл.№ **, целият с площ по графични
данни от 287 кв.м. С оглед изложеното се поддържа, че между страните е налице
съсобственост и се иска допускане на делба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва предявените искове като недопустими и в тази връзка сочи и развива
подробни съображения в насока, че в хода на производството по гр.д. № 5717/2004 г.
на СРС, като ответник по делото е било конституирано дружеството „Х.“ ООД чрез
последващо обективно съединяване на искове, срещу което дружество, ищецът
направил отказ от иск пред ВКС по гр.д. № 3780/2020 г. на ВКС. Развива подробни
съображения, че с така направеният отказ, ищецът е признал правото на собственост
4
върху имота на „Х.“ ООД, който от своя страна впоследствие прехвърлил имота на
ответника. Искът се оспорва и като неоснователен. Ответникът сочи, че е била налице
обективна невъзможност за настъпване на конститутивния ефект на вписването на
преобразуването, т.к. твърди, че към дата на обнародване на преобразуването от
общинска фирма „БКС-С.“ в „БКС - С.“ ЕООД, спорният имот вече не е бил част от
активите на ОФ, защото спрямо него бил настъпил реституционният ефект на чл. 1,
ал.1 вр. чл.3, ал. 2 ЗВСВОНИ. Сочи също и че ищецът не е собственик на
претендираните ид.ч. по силата на чл. 17а ЗППДОбП, доколкото е следвало правото на
стопанисване и управление да се предостави с валиден надлежен акт, преди
преобразуването, какъвто оспорва да е налице в случая и излага подробни съображения
в тази насока. Твърди, че правото на собственост не би могло да бъде надлежно
прехвърлено по реда на чл. 17а ЗППДОбП чрез преобразуване на ОФ в дружество,
защото представлявал отчуждителен акт, забранен от закона. Във връзка с последното
сочи, че с решение на ВНС бил наложен мораториум, с който било постановено
спиране на разпоредителни действия по отношение на одържавени по ЗОЕГПНС
имущества, като процесният имот безспорно бил такъв /отчужден по реда на
ЗОЕГПНС/. На следващо място сочи, че е налице противоречие между решението по
гр.д. 5717/2004 г. по описа на СРС и решение по гр.д. 4256/1999 г., с което на
основание чл. 108 ЗС съдът признал на реституентите правото на собственост на
основание реституция по ЗВСВОНИ и осъдил С.О. да предаде владението. Релевира
възражение за изтекла придобивна давност и твърди, че от 2006 г. до предявяването на
настоящия иск, имотът е владян от праводателите на ответника, след което от него,
като развива и подробни съображения в тази насока. Поддържа и че доколкото ищецът
се отказал от иска си срещу „Х.“ ООД, то придобивната давност не била прекъсвана.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е
иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор
*****.***.*** по КККР, одобрени със заповед № РД-**-**/15.06.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 09.04.2019 г., целият с площ от 291 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за
жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, с номер на предходен план ** от кв.
*** по плана на гр. с., парцел **, при съседи на поземления имот: *****.***.**,
*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, при квоти за ищеца – ***/***, а за
ответника – ***/***.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
5
факти.
По иска с правно основание чл. 34 ЗС.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието
на съсобственост между страните по отношение на процесния имот.
По наведеното с отговора на исковата молба възражение за придобивна
давност.
УКАЗВА на ответника да приведе възражението си за придобивна давност в
съответствие с изискванията на закона, като в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, посочи дали се позовава на общата придобивна давност по
чл. 79, ал. 1 ЗС или на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, да
индивидуализира период с начална и крайна дата, през който твърди, че е владял
имота, като ако се позовават на кратката придобивна давност да посочи юридическото
основание, на което се основава владението на имота. В случай че се позовава на
общата 10 годишна давност да изложи факти и обстоятелства, свързани с
демонстриране промяна на намерението за своене, достигнала до знанието на ищеца.
УКАЗВА на ответника, че по доказателственото искане за разпит на свидетели
съдът ще се произнесе след изпълнения на указанията във връзка с възражението за
придобивна давност.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № 5717/2004г., по описа на СРС, 38-ми състав.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че могат да уредят отношенията си чрез правна
сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид,
че съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при
спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху
стойността на всеки дял, а съгласно чл. 9. при отхвърляне на молба за делба и при
прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-
малко от 25 лв.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
6
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.12.2022 г. от 10.30 часа,
за които дата и час да се призоват страните, чрез упълномощените им процесуални
представители.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата
молба, ведно с приложенията към него.
Определението в прекратителната му част може да се обжалва пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част
определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7