Р Е Ш Е Н И Е
№ 1834 01.12.2011г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ
граждански състав
на трети ноември две хиляди
и единадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2877 по описа на БРС за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Н.С.П., ЕГН **********,*** против М.Ф. А.К, гражданин на
Сирийска арабска република, със съдебен адрес гр.Б, за прекратяване на брака им
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Искът е с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Към брачния иск са съединени и претенции за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето на страните и осъждане на
ответника да заплаща издръжка на детето в размер на 300 лева, начиная от завеждане
на делото.
Ищцата твърди в исковата молба, че е разделена със съпруга си, като той
е напуснал семейното жилище и не пребивава в България. Твърди още, че бащата с
поведението си застрашава майката и детето, тъй като е регистриран за криминални
прояви. Отделно от това ответникът не плаща издръжка на детето и никога не е
полагал грижи за него и не се е интересувал от възпитанието и развитието му.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор, в който моли
разводът да бъде допуснат по вина на ищцата. Отрича твърденията, че е
криминално проявен и че не е плащал издръжка на детето. Заявява, че страните
като семейство са живели повечето време в Гърция, като на 20.07.2010г. ищцата е
изнесла багажа си от семейното жилище в Атина и се е върнала в България.
Ответникът твърди, че от раждането непрекъснато е издържал детето, като е
плащал средства в дома на баба му по майчина линия, където детето живее. Детето
е оставено да се отглежда от бабата въпреки изричното несъгласие на бащата, но
с изключителната негова финансова подкрепа, тъй като бабата не работи. Бащата
правил опити да се вижда с дъщеря си, но срещал пречки от страна на бабата, в
резултат, на което се принудил да потърси съдействието на полицията и
прокуратурата. Заявява, че не възразява родителските права да се предоставят за
упражняване на майката и изразява
готовност да заплаща на детето издръжка от 100 лева на месец.
Видно от представеното по делото
удостоверение, страните са сключили граждански брак на в Т, Д, за което е съставен акт № ......., като съпругатае
запазила предбрачното си име. Установява се също така от удостоверение за раждане на
община Бургас, че страните имат дете, родено преди сключването на брака – С. М.
А.К, родена на ***г., към момента 6-годишна. Бракът е с международен елемент,
като по силата на чл.7 КМЧП искът за прекратяването му е подсъден на
българските съдилища, доколкото ищцата е българска гражданка.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира следното:
По иска с правна квалификация
чл. 49, ал. 1 СК: Съгласно цитираната
разпоредба всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен.
От
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че брачната
връзка на съпрузите съществува само формално, същата е изпразнена от съдържание
и безсмислена. Впрочем по този въпрос няма никакъв спор между съпрузите. Към
настоящия момент съпрузите не живеят заедно и са във фактическа раздяла.
Двамата са загубили духовната и емоционална връзка помежду си и са се отчуждили
един от друг. Отчуждението между страните е факт от дълго време и те не са
направили необходимото да съживят връзката си. Отношенията им са лишени от
всякаква проява на обич, внимание и привързаност, а и са в голяма степен
нетърпими, поради което е доказано дълбокото и непоправимо разстройство по
смисъла на закона. Ето защо е налице основанието за разтрогване на брачната
връзка и следва да се постанови решение, с което да се допусне исканият развод.
Спорният по делото въпрос е този за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство. За настоящия съдебен състав се налага извод, че вина за провала
на брачната връзка имат и двамата съпрузи. В исковата молба ищцата е изложила
като основания за разстройството на брака твърденията, че ответникът не се
грижи и никога не се е грижил за детето и не заплаща издръжка, както и че е
регистриран за криминални прояви. Доказателства за извършени от ответника
криминални прояви обаче не са събрани. Съдът намира за нужно да отбележи, че не
може в настоящото дело да вземе становище дали е извършено престъпление от А.К.
по силата на изричната забрана на чл.17, ал.1 ГПК. Това е така, защото
извършването на престъпление се установява само с влязла в сила присъда на
наказателен съд. В случая такава присъда не е представена по делото. Напротив,
ответникът ангажира официални доказателства, че не е осъждан /виж свидетелство
за съдимост на стр.74/. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е
извършвал криминални действия и в тази връзка не трябва да се кредитират
свидетелските показания, които са в противния смисъл. Налага се извод, че
първото от въведените в исковата молба брачни провинения е недоказано.
Съдът намира за доказано второто провинение, а именно липсата на
постоянни грижи от страна на ответника по отношение на семейството му, но
най-вече за детето. Разбира се, следва да се има предвид, че детето се отглежда
в България и живее при баба си по майчина линия, за което няма спор, а и този
факт е виден от социалния доклад, както и от показанията на св.Тодорова. От
друга страна майката и бащата живеят преимуществено в Гърция, където работят.
Съдът намира за нужно да подчертае местоживеенето на детето, доколкото не може
да се вмени като брачна вина на бащата обстоятелството, че той не вижда всеки
ден С. Това е така, понеже в такова положение се намира и майката, която също
работи в чужбина и не може да осъществява ежедневни лични контакти с дъщеря си.
В семейството е било решено С. да остане да живее в гр.Бургас, поради което
родителите й логично са препятствани да я виждат постоянно. Брачната вина на М.
обаче се състои в това, че същият не е издържал постоянно детето. Св. Т.
заявява, че не е чувала бащата да дава средства за издръжка на С, като рядко го
е виждала да идва в Бургас. Св. К, която също е живяла в Гърция и е посещавала
жилището на Н., твърди, че често е ходила там и не е виждала М. в апартамента.
Не го е виждала също да се грижи за детето и не знае да е пращал издръжка.
Предвид тези показания съдът навежда извод, че няма данни бащата да е давал
регулярно издръжка на Сара. Не следва да се кредитират показанията на
ангажирания от Ал Кайал св. Йовков, които са в противния смисъл. Тези показания
са изолирани от останалите събрани гласни доказателства, като освен това, ако
ответникът действително всеки месец беше изпращал пари на детето, както заявява
този свидетел, следваше да представи писмени доказателства за извършени
преводи. Такива доказателства не са приложени по делото. Ето защо съдът намира за
установено, че бащата не е давал всеки месец необходимата на детето издръжка и
това обстоятелство е причинило разстройство на брака.
Ищцата Н.П. също е допринесла със свои действия за разстройството на
брака. Установено е по делото, че Н. и майка й са създавали пречки на М. да
вижда детето при посещенията му в страната. Налице са две жалби от ответника до
БРП, подадени през лятото на 2010г., в които е заявил, че му се пречи да вижда
С. и детето е скривано от него. Това се потвърждава и от разпита на св. Й,
който заявява, че миналата година М. е идвал в България и е ходил да види
детето, но не са го пуснали да влезе в жилището. Н. му се обадила и казала
повече да не се занимава с тях. В тази си част показанията на свидетеля
съвпадат с жалбите, подадени до БРП, поради което съдът ги кредитира като
достоверни. Ето защо съдът счита, че ищцата е допуснала да бъдат създавани
пречки на ответника при свижданията с детето, с което е допринесла за
допълнително влошаване на отношенията между съпрузите. Ответникът е баща на С.
и има всички права да контактува с дъщеря си, поради което поведението на
ищцата е противобрачно и е спомогнало за разстройството на брачната връзка.
По
горните съображения съвместната вина на двамата съпрузи е безспорно установена
по делото, доколкото и двамата не са направили опит да заздравят отношенията си
и да запазят обичта и доверието помежду си. По тази причина разводът следва да
се постанови по вина и на двамата.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката:
Страните имат едно родено дете –
С. След прекратяване на брака родителските права върху детето следва да се
възложат на майката Н.П.. По този въпрос спор между страните няма. Според
социалния доклад, детето е силно привързано към майката, приятно му е да бъде с
нея и двете често и продължително разговарят по телефона, когато ищцата е в
Гърция. Между майката и детето има изградена силна емоционална връзка. Докладът
е категоричен, че майката притежава необходимия родителски потенциал и може да
осигури и занапред отглеждането на детето. Ето защо родителските права следва
да се предоставят на Н..
В полза на бащата следва да се
определи режим на лични отношения с детето. Съдът намира, че трябва да бъде
постановено бащата да може да осъществява контакти с детето както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 16.00 часа, като свижданията се
провеждат в дома на майката в гр.Бургас. По – разширен режим не следва да бъде
определян, доколкото и до момента бащата е виждал твърде рядко детето и освен
това продължава да живее извън страната.
Съдът счита,
че бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 140 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба. По
отношение на размера на издръжката, съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и
чл.143 СК, съгласно които размерът се определя в зависимост от потребностите на
детето и материалните възможности на родителя, който я дължи, като родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От една страна е безспорно, че
детето има ежедневна нужда от храна, дрехи и играчки. Следователно нуждите на детето са установени и за покриването на тези нужди
бащата дължи да заплаща издръжка. От друга страна няма данни за месечните
доходи на бащата. Доколкото обаче той е представил доказателства, че работи и
работата му включва пътувания до Германия и Италия, следва да се приеме, че за
него няма да е голямо затруднение да плаща издръжка от 140 лева месечно.
Ответникът е млад мъж в активна възраст, няма данни да страда от заболявания,
които да му пречат да полага труд, поради което може да получава поне средната
за страната работна заплата. Трябва да се отчете и фактът, че работи в чужбина.
Няма и установени алиментни задължения към други деца. Ето защо не би трябвало
за него да е налице непреодолимо затруднение да заплаща такава издръжка. В
заключение, искът за присъждане на издръжка е основателен до размера от 140
лева месечно, а за горницата до търсената издръжка от 300 лева искът е
неоснователен и недоказан и трябва да се отхвърли.
По отношение ползването на семейното
жилище:
Съпрузите са живеели на квартира
в Атина, Гърция, по който факт не се спори между тях. Според § 1 от
ДР на СК семейно жилище е жилището, обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Ето защо семейното жилище по смисъла на закона е
именно жилището, в което страните са живели под наем. Няма спор, че към момента
и двамата не пребивават в него, поради което съдът счита, че не следва да се
произнася по предоставяне на ползването му.
По отношение на фамилното име на ищцата след развода:
При сключване на брака ищцата е
запазила предбрачното си фамилно име, поради което съдът не се произнася
относно тази последица от развода.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, тъй като и двамата съпрузи
са виновни за развода, сторените съдебни разноски остават в тежест на всеки от
тях, както са ги направили.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса са разглеждане на делото в
размер на 40 лева. С оглед изхода на делото същата следва да бъде възложена
поравно върху двете страни.
На основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса от 201.60 лева, дължима върху присъдения размер на издръжката.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА
БРАКА,
сключен на ......... в общ. Т, Д, за което е съставен акт № ........., между Н.С.П.,
ЕГН ********** и М.Ф. А.
К,
род. на ***г. в Сирийска арабска република, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че вина за разстройството
на брака имат и ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето С. М. А. К, ЕГН ********** на майката Н.С.П., ЕГН **********, като детето ще
живее при майката на адрес гр.Б.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.Ф. А. К, род. на ***г. в Сирийска арабска република с детето С М. А. К, ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета
събота от месеца от 09.00 часа до 16.00 часа, като свижданията се провеждат в
дома на майката в гр.Б.
ОСЪЖДА М.Ф. А. К, род. на ***г. в Сирийска арабска република, със съдебен адрес гр.Б. да заплаща на малолетното си дете С. М. А. К, ЕГН **********,
действаща чрез майка си Н.С.П., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 лева /сто и четиридесет лева/, считано от подаване на исковата
молба – 06.04.2011г.
до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 140 лева
до целия търсен размер от 300 лева.
ОСЪЖДА М.Ф. Ал К, род. на ***г. в Сирийска арабска република, със съдебен адрес гр.Б. да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 201.60 лева /двеста и един лева и шестдесет стотинки/, дължима върху присъдения размер на издръжката.
ОСЪЖДА Н.С.П., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 20 лева /двадесет лева/ за разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА М.Ф. А. К, род. на ***г.
в Сирийска арабска република, със съдебен адрес гр.Б. да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса в размер на 20
лева /двадесет лева/ за разглеждане на делото.
Разноските остават в тежест на страните,
както са извършени.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Иван Дечев
Вярно с оригинала: З.М.