Р Е
Ш Е Н
И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия публично заседание на 09
март.......……..………….……………………през две хиляди и двадесет и първа година..……….……………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Таня Йорданова, като разгледа АНД № 355/2020 год.по
описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0243-001492 / 28.12.2018г. на Началника на РУ-Берковица на И.В.К. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.В.К. , който обжалва същото. В съдебно заседание редовно призован ,не се явява .
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от /НП е получено на 12.10.2020г, а видно от вх.№ жалбата е подадена също на 12.10.2020г./ от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С АУАН е констатирано, че жалбоподателя И.В.К. на 21.12.2018 г. в 16.20 часа,
като водач на лек автомобил – „Ровър МГЗР ” с peг № СВ
Предвид на това актосъставителят Е.А. счел, че това е нарушение, а именно управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл.139 ал. 5 от ЗДвП
При предявяването на акта жалбоподателят не е направил възражения по констатациите. Не направил допълнителни възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Жалбоподателят в жалбата е посочил само,че е имал винетка,но проверяващите не
са я видели. В подкрепа на твърдението си не представя доказателства и не се
явява в съдебно заседание.
Съдът намира възраженията на наказания за неоснователни.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че МПС е било управлявано
от жалбоподателя без винетен стикер залепен на предно панорамно стъкло.
Път
III-1216 е третокласен път и е част от Републиканската
пътна мрежа. Посочения участък /така както е вписано в АУАН и НП/ от
град Монтана към гр.Вършец се намира извън населени места и затова се дължи
винетна такса.
От тук следва извода, че за пътния участък, в района, на който е извършена
проверка на жалбоподателя, МПС е следвало да има закупен и залепен валиден
винетен стикер. Мястото е достатъчно добре индивидуализирано и е посочен съответния км. от проверката.
Безспорно е установена и посоката на движение.
Жалбоподателят навежда доводи, че не е доказано нарушението и че е имал винетен стикер.
Разпоредбата на чл.100 ал.2 от ЗДвП визира, че „Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство по начин, възпрепятстващ повторното му ползване, при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да предоставя при необходимост валиден документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и наредбата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата”. От събраните в хода на производството доказателства се установи, че на предно панорамно стъкло не е имало залепен винетен стикер.
Деянието, за което е санкциониран жалбоподателя е, че е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа, не е имал заплатена винетна такса и без да има залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл. 10 от Закона за пътищата, валиден за 2018г, което деяние правилно актосъставителят е квалифицирал като нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа на РБ, трябва да отговаря на две кумулативно свързани условия, а именно да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и винетният стикер да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, т. е. налице е един сложен фактически състав, на който следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва републиканската пътна мрежа на РБ.
Предвид последното, правилно наказващият орган е реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И.В.К., в качеството му на водач на МПС, по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Съгласно последната, водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, чийто размер се определя съобразно вида на ППС.
Наличието на винетка се удостоверява със залепването на стикера на предното обзорно стъкло. В конкретния случай не е било налице залепен винетен стикер на управлявания от наказания автомобил, което само по себе си означава, че не е имало валиден винетен стикер.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до установяване на противното. В настоящето производство санкционираният не доказа по никакъв начин възраженията си.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0243-001492 / 28.12.2018г. на Началника на РУ-Берковица, с което на И.В.К. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: