Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/……………………2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, първи тричленен състав, в
публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Елена Воденичарова, като
разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№ 1261/2022г., по
описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по повод касационна жалба,
депозирана от И.М.М., ЕГН **********, чрез адв. Ж.М.Г. срещу Решение №
525/18.04.2022г. по НАХД № 687/2022г. по описа на Районен съд-Варна, XXIX състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
21-0442-000213/14.05.2021г. на Началника на сектор при Четвърто районно
управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна
/ОДМВР/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
С касационната жалба се иска отмяна на
решението на Районен съд-Варна и потвърденото с него НП, като се релевират
основанията по чл. 348, ал.1, т.1- 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.
Касаторът счита, че
оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, като същото
било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се
в жалбата, че първостепенният съд изцяло кредитирал становището на
административнонаказващия орган, без да е съобразил с изложените от наказаната
страна факти и обстоятелства. В условията на евентуалност счита, че са налице
предпоставките за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да се
отмени.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответната страна по касационната жалба –
Началник група към Четвърто районно управление при ОДМВР-Варна, редовно
призован, не се явява представител. В представени писмени бележки /л. 13-14
вкл. от преписката/ счита така предявената жалба за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
оставено в сила като постановено съобразно материалния и процесуалния закон.
Счита, че деянието не се отличава с характеристиките по чл. 28 от ЗАНН, поради
което същото не следвало да се подвежда под института на „маловажния случай“. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава становище за допустимост, но неоснователност на предявената
касационна жалба. Счита, че въззивният съд е постановил правилно решение при
спазване на процесуалните правила и закона, поради което моли да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал.1 от АПК, вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН и при
наличието на правен интерес, което налага извод за нейната процесуална
допустимост и следва да бъде разгледана по същество. Наведените доводи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК,
приложим по силата на препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
както и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и
правна страни следното:
Предмет на касационна проверка е Решение № 525/18.04.2022г. по НАХД № 687/2022г. по описа на Районен съд-Варна, XXIX състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
21-0442-000213/14.05.2021г. на Началника на сектор при Четвърто районно
управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна
/ОДМВР/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец
на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
При произнасяне по съществото на спора
въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 16.02.2021г. по ГП I9, 121-702 км., в посока град Бургас, жалбоподателят управлявал лек
автомобил с рег. № В****НВ, който бил собственост на В. Д., като при подаден
сигнал със стоп палка от контролен орган на ИАА „БГ ТОЛЛ“ не докарал автомобила
до състояние на покой на посоченото от служителите място. За извършеното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/,
чиято фактическа обстановка административнонаказващият орган възприел изцяло и
въз основа на него постановил процесното НП. Наложено било на нарушителя административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева, както и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Въззивният съд приел в мотивите си, че АУАН
и НП са издадени от компетентен за това орган и в предвидения процесуален срок,
съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е
установено от събраните по делото доказателства, като същото е подведено под
правилна правна квалификация.
Първостепенният съд установил посочената
фактическа обстановка въз основа на събраните и изготвени по установения ред
доказателства и доказателствени средства – материалите по АНП – АУАН, НП,
показанията на свидетеля Филип Венциславов Петров и др.
За да потвърди обжалваното пред него НП,
Районен съд-Варна приел, че АНО изпълнил задълженията си при постановяване на
НП, като е описал точно извършеното нарушение, като му поставил правилна правна
квалификация, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си. Въззивният съд счел, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Приел е, че наказанието е индивидуализирано
съобразно тежестта на извършеното нарушение.
Районен съд-Варна обосновал в оспореното
решение и липса на предпоставките на института на „маловажен случай“ по реда на
чл. 28 от ЗАНН, като констатирал липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да определят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
нарушение. Посочил е в обжалвания акт, че наказанието е правилно
индивидуализирано в минималния предвиден размер, тъй като нямало доказателства
за други нарушения, поради което приел така определеното наказание в унисон с
принципа на справедливостта.
Като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните по настоящото производство доказателства, касационният състав приема,
че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила
поради следните съображения:
Като неоснователни се възприемат изложените
в касационната жалба доводи, сочещи неправилност на оспореното решение досежно нарушение
на материалния закон. Настоящият състав счита за правилни изводите на
първостепенния съд относно доказаността на извършеното нарушение. Разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП предписва задължение на ППС при подаден сигнал от
контролните органи да спре плавно, като са посочени две алтернативни хипотези на
мястото на спиране – в най-дясната част на пътното платно или на посоченото от
контролния орган и да изпълнява указанията, дадени от последния. При анализ на
посочената разпоредба се прави извод, че същата предполага на първо място да е
подаден сигнал за спиране. На второ място, налице е задължение за водача на ППС
да спре в определените от закона места и трето – след спиране да изпълни
указанията, дадени от контролните органи /в този смисъл – Решение №
2632/02.03.2017г., на ВАС, по адм. д. № 267/2016г., III о./.
Въззивния съд безспорно е установил извършване на вмененото нарушение, като
този извод е подкрепен със съответстващи мотиви, основани на събрани по делото
доказателства- материалите по АНП, приложените сведения и докладна записка на
служител ТОЛ. На посочената в НП дата и място на извършване на нарушението,
жалбоподателят не е спрял управляваното от него МПС след подаден сигнал със „стоп
палка“ от контролен орган. В този ред изолирано и неподкрепено с доказателства
остава твърдението на процесуалния представител на касатора, изразено във
фаза-ход по същество пред въззивния съд. Нарушението е извършено на 16.02.2021г.,
а АУАН е издаден на 05.04.2021г., когато нарушителят е станал известен на АНО с
оглед попълнената по чл.188 ЗДвП декларация.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно наличието на
предпоставките на „маловажен случай“ по реда на чл. 28 от ЗАНН. С изменение на
чл.189з ЗДвП, влязло в сила от 23.12.2021г. е предвидено за нарушенията по
същия закон да не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания, съобразно чл. 218, ал.2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора следва да бъде уважено искането за присъждане на
разноски на ответната страна на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН в минималния
размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, или 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – гр. Варна, първи тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 525/18.04.2022г. по НАХД № 687/2022г. по
описа на Районен съд-Варна, XXIX състав, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0442-000213/14.05.2021г.
на Началника на сектор при Четвърто районно управление към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи - Варна /ОДМВР/, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /словом – петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.
175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОДМВР-гр. Варна сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/