№ 2158
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100511485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 101290 от 23.04.2019 г., постановено по гр. д. №
43374/2017 г., по описа на СРС, 45 състав, е признато за установено по
исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, предявени от
„Т.С.“ ЕАД срещу Д. М. В., че последният дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1
837, 65 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
вх*******, ап.9, с абонатен № 004682 за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г.,
сумата от 45, 85 лв., представляваща стойност на услугата за дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 13.09.2016 г. до окончателно изплащане на сумите,
сумата от 175, 36 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и сумата от 7, 39 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. - 29.08.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 21.03.2017 г. по ч. гр. дело № 51437/2016г. по описа на СРС, 45
състав. Искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
отхвърлен за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от
175, 68 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сторените от него разноски в заповедното производство в размер на
191, 30 лв. и в исковото производство в размер на 733,90 лв. Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач „ПМУ И.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Д. М. В..
1
Излага съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поради
нередовната процедура по призоваването му за първото и единствено открито
съдебно заседание, е бил лишен от възможността да защити правата си, като
се запознае с представените доказателства и експертните заключения на
изготвените експертизи. Решаващият съд не е обсъдил заявените с писмения
отговор на исковата молба възражения. Позовава се на изтекла 3 - годишна
погасителна давност за претендираните от ищеца вземания. Моли съда да
обезсили изцяло обжалвания съдебен акт и върне делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. С молба от 11.05.2022 г. моли съда да
потвърди същото, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „ПМУ И.“ ООД не е депозирало
в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1
ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ за топлоснабден имот –
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „*******, вх.*******, аб. №
004682, като му дължи сумата от общо 2 066, 57 лв., от която: 1 883, 50 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., сумата от 183, 07 лв. - обезщетение за
забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 29.08.2016 г. Във връзка с подадено на 13.09.2016 г.
заявление, по ч. гр. д. № 51473/2016 г. по описа на СРС, 45 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу
която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника
съществуването на вземанията му, предмет на постановената заповед за
изпълнение за изпълнение. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че липсва договор между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение на потребената топлинна енергия. Счита, че представените
извлечения от сметки не са оформени по надлежния ред и не установяват
реално консумираната топлинна енергия. Счита, че претендираните суми са
завишени, тъй като живее сам в имота и ползва само един радиатор през
зимния период. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
На 13.09.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
2
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. М. В., за сумата
от 1 883, 50 лв. - главница, както и 183, 07 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2015 г. – 29.08.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е
ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
вх.*******, ап.9, аб. № 004682. Посочено е, че дължимите суми са, както
следва: за доставена незаплатена топлинна енергия: 1 837, 65 лв. – главница и
175, 68 – лихва, а за дялово разпределение: 45, 85 лв. – главница и 7, 39 лихва.
С разпореждане от 21.03.2017 г. по ч. гр. д. № 51473/2016 г. по описа
на СРС, 45 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство
разноски в размер на сумата от общо 191, 33 лв., от която: 41, 33 лв. -
държавна такса и 150 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника,
с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на
завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 115, том VI, дело № 898/2011 г. на 15.12.2011 г. Б.Б.М.. и
Е.-Е. Н.М. са продали на Д. М. В. апартамент 9, гр. София, ул. „*******,
вх.*******.
С молба - декларация от 11.11.2001 г. Д. М. В. е поискал откриване
на партида за имота на негово име, като е декларирал, че семейството му се
състои от двама членове.
Видно от представения протокол от проведеното на 11.11.2001 г.
Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.
София, ул. „*******, етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „ПМУ И.“ ООД, което дружество да извършва дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение, вкл. и ответника.
Пред СРС е ангажиран договор № У32/14.03.2012 г., сключен между
„Т.С.“ ЕАД – възложител и „ПМУ И.“ ООД – изпълнител, при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. С.М. по изслушаната съдебно
- техническа експертиза се установява, че потребената топлоенергия за
разпределение в сградата – етажна собственост през процесния период е
отчетена от общия топломер в абонатната станция, който е бил годно
средство за търговско измерване. За процесния период дяловото
разпределение в сградата е извършвано от „ПМУ И.” ООД, в съответствие с
3
действащата нормативната уредба. Загубите на топлинна енергия са за сметка
на доставчика на топлинната енергия. На абоната за периода м.05.2014 г.-
м.04.2015 г. е начислена топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване. Дължимата стойност по прогнозни данни възлиза на сумата
от общо 1 661, 12 лв., от която 1 174, 31 лв. за отопление на имота и 486, 81
лв. за битовото горещо водоснабдяване. С изравнителни сметки е установена
сума за доплащане в размер на 176, 57 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице С.С., от чието заключение се установява, че няма
данни за извършени плащания за покриване на начислените суми за исковия
период. Констатирано е, че дължимата стойност от абоната за потребена
топлинна енергия възлиза на сумата от 1661, 15 лв., от която 486, 81 лв. са за
топла вода и 1 174, 34 лв. – за отопление. Изравнителните сметки за
процесния имот, изготвени от фирмата за дялово разпределение за периода
м.05.2014 г. – м.04.2015 г. са въведени в информационната система на
топлопреносното дружество през м. юли и м. септември 2015 г., като е
установена сума за доплащане в общ размер на 176, 56 лв. На абоната са
начислявани и такси за изготвяне на изравнителните сметки към м.06.2014 г.
от 22, 44 лв. и към м.05.2015 г. от 23,41 лв. или общо 45, 85 лв. Така общо
дължимата сума от него възлиза на сумата от 1 883, 56 лв., от която: 1 837, 71
лв. - за топлинна енергия и 45, 85 лв. – за дялово разпределение. Мораторната
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от датите на
падежа на съответната фактура до 29.08.2016 г. е в размер на 175, 36 лв., а
върху главницата за начислени такси за дялово разпределение е 7, 39 лв.
Общият размер на мораторната лихва върху двете главници възлиза на 182,
75 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснато от
решаващия съд процесуално нарушение при призоваването му. За
насроченото на 12.02.2019 г. открито съдебно заседание ответникът е
призован по реда на чл.41, ал.2 ГПК, доколкото е търсен в продължение на
повече от един месец на адреса, на който редовно е връчен препис от исковата
молба и приложенията към нея, както и е бил редовно призован за насрочване
на откритото съдебно заседание на 10.05.2018 г., а страна не е уведомила съда
за новия си адрес. Независимо от това следва да се отбележи, че при
евентуално допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
то подлежи на отстраняване във въззивното производство, а не съставлява
самостоятелно основание за отмяна на съдения акт.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
4
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца
е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
5
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на
процесния имот, в каквато насока е и представения по делото нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот, обсъден по – горе. С оглед на това
следва да се приеме, че ответникът, в качеството си на собственик на
процесния имот, се явява и потребител на топлинна енергия за битови нужди,
като за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния имот .
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „ПУМ И.“ ООД. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа и съдебно –
счетоводна експертизи. Вещото лице инж. С.М. е дал заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Същото е
установило, че на абоната е начислявана топлинна енергия за отопление на
имота и битово горещо водоснабдяване съобразно действащата нормативна
уредба. Съобразено е и обстоятелството, че дяловото разпределение през
процесния период е извършено правилно.
От експертните заключения по изслушаните съдебно – техническа и
съдебно - счетоводна експертизи се установи, че стойността на доставената
топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата от общо 1 883, 56 лв.,
от която 1 837, 71 лв. за топлинна енергия и 45, 85 лв. – за дялово
разпределение.
Във въззивната жалба е заявено възражение за изтекла
погасителнадавност. Такова възражение не е направено с писмения отговор на
исковата молба. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 4 на ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения
иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път
6
пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност. Ето защо съдът намира, че възражението му, направено
за пръв път с въззивната жалба, не е своевременно заявено, поради което не
следва да се обсъжда по същество поради настъпила преклузия.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно размера и
периода на лихвата за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси са
извън пределите на въззивния контрол.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, то
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата е защитаван в настоящото
производство от юрисконсулт, без явяване в открито съдебно заседание, на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се
възложи сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101290 от 23.04.2019 г., постановено
по гр. д. № 43374/2017 г., по описа на СРС, 45 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е признато за установено, че Д. М. В., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „*******, вх*******, ап.9, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* на
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, сумата от 1 837, 65 (хиляда
осемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, вх*******, ап.9, с
абонатен № 004682, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., сумата от 45, 85
(четиридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки) лв., представляваща
стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2014г. -
30.04.2015г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
13.09.2016 г. до окончателно изплащане на сумите, както и сумата от 175,3 6
(сто седемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия 15.09.2015 г.
- 29.08.2016 г. и сумата от 7, 39 (седем лева и тридесет и девет стотинки)лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2015 г. - 29.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.03.2017 г. по ч. гр. дело №
51437/2016г. по описа на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА Д. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„*******, вх*******, ап.9, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес
гр. София, ул. ******* сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8
ГПК вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
7
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „ПМУ И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*******“ № 2*******
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8