РЕШЕНИЕ
№ 5860
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110126185 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. Д. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 (офис-партер), чрез
адв. Б., срещу „Е. П.“ ЕАД (с предходно наименование „Ч. Е. Б.“ АД), ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. с., район „И.“, бул. „Ц.“ № 28, сграда
„И. П.“, чрез юрк. В..
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи сума в размер на 721,88 /седемстотин
двадесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща главница
за начислена електрическа енергия за имот, находящ се в с. С., ул. „С. п.“ № 2,
с абонатен № 300058509604 за периода от 18.07.2013 г. до 15.10.2013 г., за
която сума е издадена фактура № **********/21.10.2013 г., поради липса на
облигационна връзка между страните, липса на реално извършена доставка на
енергийни услуги в процесния имот, отговаряща на българския държавен
стандарт за електропреносната мрежа, използване на неизправни уреди за
отчет, които не са преминали необходимите метрологични проверки, още
поради липса на потребление от страна на ищеца на електрическа енергия,
както и поради погасяване на задължението по давност.
1
В исковата молба са налице твърдения, че след извършена справка в
деловодството на ответното дружество, ищецът бил уведомен, че същият
дължи заплащането на предоставени енергийни услуги в процесния имот по
открита партида с абонатен № 300058509604. Заявява, че видно от
информационната система на ответното дружество, начислените суми са
обективирани във Фактура № **********/21.10.2013 г., издадена въз основа
на Констативен протокол № 1009047/15.10.2013 г. за проверка на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия. Твърди, че
ответникът е открил посочената партида на името на ищеца без правно
основание. В тази връзка твърди, че между страните в настоящото
производство липсва валидно облигационно правоотношение, въз основа на
което ответникът да начислява и претендира фактурираната сума в размер на
721,88 лв. Налице е твърдение, че ищецът и неговите праводатели не са
собственици или ползватели на процесния имот, поради което обстоятелство
ищецът не притежава качеството на „потребител на електрическа енергия“.
Твърди, че измервателните уреди, които са били използвани за отчет, не
са били изрядни, тъй като същите не са преминали през необходимите
метеорологични проверки. Оспорва обстоятелството, касаещо доставената
електрическа енергия в начисленото от ответното дружество количество и
стойност. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесната сума.
Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, като се иска тяхното приемане
като писмени доказателства по делото, с оглед установяване на твърдените
обстоятелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „Е. П.“ ЕАД (с предходно наименование „Ч. Е.Б.“ АД), ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.“ № 159, чрез юрк. В., с който
отговор ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за
неоснователни и недоказани.
Твърди, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия до процесния
недвижим имот, регулирано от публично известни общи условия.
2
Сочи, че на 15.10.2013 г. на процесния адрес е извършена техническа
проверка за доставка на електрическа енергия, в резултат на която е съставен
Констативен протокол № 1009047/15.10.2015 г. Заявява, че в посочения
протокол е отбелязано, че при проверката на място е било установено
осъществено присъединяване, при което липсва средство за търговско
измерване. В тази връзка, ответникът сочи, че в случая е налице потребяване
при пълно неизмерване на протичащата по проводника електрическа енергия.
Поддържа, че предвид установеното нарушение и на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) е
преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена
електрическа енергия за процесния абонатен номер за периода от 18.07.2013 г.
до 15.10.2013 г., за което преизчисление именно е издадена и процесната
фактура № **********/21.10.2013 г.
С оглед гореизложеното, ответникът формулира искане за отхвърляне на
предявения иск и претендира сторените в настоящото производството
съдебно-деловодни разноски.
Прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с приложените материалите и снимков
материал по делото, да отговори на подробно изложени в отговора на искова
молба въпроси.
В случай, че ищецът не оспори твърдяното обстоятелство, касаещо
правилното изчисляване на едностранната корекция на сметката съгласно
разпоредбите на ПИКЕЕ (отм.) и съгласно действащите за периода цени на
КЕВР, ответникът прави искане същото да бъде прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
С оглед доказване на обстоятелствата, установени при извършване на
твърдяната техническа проверка от страна на електроразпределителното
дружество, във връзка с която е бил съставен Констативен протокол от
15.10.2013 г., ответникът прави искане за допускане на разпит на един
свидетел при режим на довеждане. В случай, че ищецът не оспори отразените
в протокола обстоятелства, ответникът прави искане да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че
техническата проверка от 15.03.2013 г. е била извършена от ответното
дружество и отразените констатации в протокола са верни.
3
Ответникът прави искане да му бъдат присъдени сторените съдебно-
деловодни разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, във
връзка с което прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение, поради ниска фактическа и правна
сложност на настоящото производство. Към отговора на исковата молба са
приложени документи в заверено от процесуалния представител на ответника
копие, приемане на които като доказателства се иска.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
С Определение № 33129 от 15.08.2024 г. съдът е отделил за безспорно в
отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса
обстоятелството, че по отношение на абонатен № 300058509604, открит за
имот, находящ се на адрес с. Световрачене, ул. „Стара планина“ № 2, е
издадена фактура № **********/21.10.2013 г. на стойност 721,88 лв.,
представляваща начислена цена за доставена до посочения адрес електрическа
енергия за периода от 18.07.2013 г. до 15.10.2013 г.
С оглед установяването на наличието на облигационна връзка между
страните, от страна на ответника по делото е представено заявление №
**********/02.05.2012 г. /л.52 от делото/, с което ищецът е изложил
становище за неправилно отчетена от страна на ответното дружество
електрическа енергия, като същият е посочил административен адрес на
обекта, за който се касае посоченото заявление, а именно: с. Световрачене, ул.
„Стара планина“ № 2, както и договорна сметка № 300058509604.
Видно от приложения по делото Констативен протокол №
1009047/15.10.2013 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия /л.9 от делото/, се установява, че на 15.10.2013 г.
служители на ответното дружество, явяващо се оператор на
електроразпределителната мрежа, са извършили проверка на мястото на
измерване на електрическа енергия, доставяна в обект в с. Световрачене, ул.
„Стара планина“ № 2, за което е регистрирана партида с клиентски №
4
300058509604. Посоченият протокол бил съставен в присъствието на две
независими лица и в него били отразени констатациите на проверяващите,
според които било осъществено присъединяване към мрежата без средство за
търговско измерване, в резултат на което консумираната електроенергия не е
била отчитана. В тази връзка, на основание заложените нормативни
изисквания в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „б“
ПИКЕЕ (отм.) било извършено преизчисление в сметката за доставената,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия за процесния абонатен номер
за периода от 18.07.2013 г. до 15.10.2013 г., за което обстоятелство била
издадена Фактура № **********/21.10.2013 г.
Видно от горепосочената и представена по делото Фактура №
**********/21.10.2013 г. /л.71 от делото/ се установява, че ответното
дружество, в качеството му на електроснабдител, е начислило на ищеца сума в
размер на 721,88 лв. за снабдяване с електрическа енергия на обект, находящ
се в с. Световрачене, ул. „Стара планина“ № 2, с абонатен № 300058509604 в
периода от 18.07.2013 г. до 15.10.2013 г.
По делото е приложена жалба с вх.№ 10000068014/01.08.2014 г. /л.48 от
делото/, адресирана до ответното дружество, с която ищецът е заявил, че
възразява срещу констатациите за нарушения, описани в съставения
Констативен протокол № 1009047/15.10.2013 г. за проверка на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия. В посочената жалба,
ищецът изрично е заявил, че същият отказва да заплати начислената сума по
издадената фактура и настоява да бъде извършена повторна проверка от
страна на ответното дружество.
С отговор с изх.№ 10000068014/11.08.2014 г. /л.49 от делото/,
ответникът е отказал извършването на повторна проверка на посочения
обект, тъй като в хода на предходно осъществената проверка е било
установено действителното положение по отношение на процесния обект. В
тази връзка, ответникът е заявил, че целта на направеното изчисление е
компенсирането на разликата между заплатените суми и сумата по
действително консумираната електрическа енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че констатираното присъединяване към мрежата без
5
средство за търговско измерване е недопустимо, вследствие на което
консумираната електроенергия не е била отчитана и заплащана.
Според заключението на вещото лице, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“
от ПИКЕЕ (отм.), преизчисляването на консумираната електрическа енергия
по констативния протокол е извършено за срок от 90 дни от 15.10.2023 г. до
18.07.2023 г. назад.
На следващо място, от заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза се установява, че преизчислението на електрическата
енергия е извършено в съответствие с действащите през процесния период
цени съгласно Решение на ДКЕВР № Ц – 25 от 29.07.2013 г. относно
утвърждаване на цени на електрическа енергия в сектор „Електроенергетика“,
в сила от 01.08.2013 г.
По отношение на евентуалното извършване на друга техническа
проверка на същото място за измерване за период от 90 дни преди датата на
техническата проверка, вещото лице е посочило, че в констативния протокол е
отбелязана годината на производство на процесното средство за търговско
измерване, а именно 2010 г., като съгласно Заповед №А-616 от 11.09.2018 г. на
Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
същото подлежи на метеорологичен и технически надзор през 6 години. В
тази връзка, вещото лице е установило, че по делото липсват данни за
проверка на изправността на процесното средство за търговско измерване в
период от 3 месеца преди съставяне на констативния протокол, а именно
15.10.2013 г.
В рамките на настоящия процес са събрани гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел.
От разпита на свидетеля Р. Я., в качеството му на служител в отдел
„Нетехнически загуби” към „Е. м. З.“ АД, се установява, че към 2013 г.
същият е работил в „Ч. Е. Б.“ АД (понастоящем „Е. П.“ ЕАД). При
предявяване на Констативен протокол № 1009047/15.10.2013 г. за проверка на
неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, свидетелят
е заявил, че именно той е съставител на същия, а останалите три записани
лица са свидетели от екипа на Федерацията на потребителите, както и друг
служител, който е бил част от екипа на свидетеля в деня на извършване на
процесната проверка.
6
В хода на производството е допуснато уточнение за промяна в
седалището и адресът на управление на ответното дружество, а именно гр. С.,
район „И.“, бул. „Ц.“ № 28, сграда „И. П.", което обстоятелство е
обективирано в молба с вх.№ 13909/15.01.2025 г. /л. 79 от делото/.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ответникът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно
съществуването на договорно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия, изпълнението на задълженията си по него,
количеството и качеството на доставяната електрическа енергия, наличието на
предпоставките на правилата за преизчисление на количеството на
електрическата енергия за констатирано нарушение, представляващо случай
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, а
ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, както и твърденията си в исковата молба.
Правоотношението по доставка и продажба на електрическа енергия се
регламентира от действащите в тази област нормативни актове - Закона за
енергетиката /ЗЕ / и приетите въз основа на него /чл. 98 и сл. от ЗЕ/ Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ АД
(понастоящем „Е. П.“ ЕАД), одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г.
и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. и влезли
в сила на 01.06.2010 г. Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без да е
необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ е предвидена
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен
снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение. Съгласно чл. 1 вр. с чл. чл. 4, ал. 2 и чл.
13, т. 1 от посочените общи условия собственикът или лицето в полза, на което
е учредено право на ползване върху електроснабдения имот, следва да заплати
7
цената на доставената електрическа енергия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че между страните е налице
облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия, за което
обстоятелство свидетелстват приетите по делото писмени доказателства, а
именно заявление № **********/02.05.2012 г. /л.52 от делото/, с което ищецът
е изложил становище за неправилно отчетена от страна на ответното
дружество електрическа енергия, като същият е посочил административен
адрес на обекта, за който се касае посоченото заявление, а именно: с.
Световрачене, ул. „Стара планина“ № 2, както и договорна сметка №
300058509604, както и жалба с вх.№ 10000068014/01.08.2014 г. /л.48 от
делото/, адресирана до ответното дружество, с която ищецът е оспорил
констатациите за нарушения, описани в съставения Констативен протокол №
1009047/15.10.2013 г. и е заявил желанието си да бъде извършена повторна
проверка от страна на ответното дружество.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото
се установи, че в момента на извършената от страна на ответното дружество
техническа проверка в имот, находящ се в с. Световрачене, ул. „Стара
планина“ № 2, с абонатен № 300058509604, е съставен Констативен протокол
№ 1009047/15.10.2013 г. Същият е изготвен в присъствието на разпитания
като свидетел по настоящото дело Росиян Янев, в качеството му на служител в
„Ч. Е. Б.“ АД (понастоящем „Е. П.“ ЕАД) към датата на извършената
проверка, както и на три други лица, един от които бил служител на ответното
дружество, а останалите двама присъствали в качеството на независими лица
от екипа на Федерацията на потребителите, с чиито подписи е потвърдена
верността на съставения протокол. Предвид това обстоятелство, съдът
намира, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. В тази
насока са и събраните гласни доказателства при разпита на свидетеля Р. Я.,
служител в отдел „Нетехнически загуби” към „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД.
Предвид горното, въз основа на приложения по делото констативен
протокол и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 48, ал. 1, т. 1, б.“б“ от
ПИКЕЕ (отм.) е била преизчислена сметката за доставената, неизмерена и
незаплатена електрическа енергия по партидата на ищеца за периода от
18.07.2013 г. до датата на извършената проверка, а именно 15.10.2013 г. от
8
служителите от отдел „Нетехнически загуби”, т.е. за период до 90 дни преди
проверката, съответстващ на изискванията на чл. 48, ал. 1 от Правилата.
Извършената от страна на ответното дружество техническа проверка,
резултатите от която са обективирани в Констативен протокол
1009047/15.10.2013 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от
ДКЕВР правила, поради което и последните са приложим материален закон
към отношенията между страните по повод извършените от ответника
действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за
електрическа енергия на основание на същото. Тези нови правила не изискват
доказването на виновно поведение от страна на потребителя като
предпоставка за извършването на едностранна корекция на сметката, а
предвиждат обективна отговорност на потребителите на електрическа енергия
при констатирани по предвидения ред случаи на неизмерена, неправилно и/
или неточно измерена електроенергия поради неправомерно присъединяване,
промяна схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, а в
случай на повреда на уреда, корекцията е в тежест на дружеството- снабдител.
По този начин законодателят е предвидил специален ред за измерване на
доставяната електрическа енергия в случаите на констатирана по реда на
ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната електрическа енергия извън
допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно състояние, без
да отдава значение за причината за това обективно състояние, като целта на
нормативният акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение
на негови договорни задължения, а да осигури измерване на доставяната
електрическа енергия, съответно на действително доставяната такава, при
констатирано неточно измерване или неизмерване на последната.
Разпоредбата урежда начина на определяне на количеството измерена чрез
СТЕ електрическа енергия, в случаите на неизмерена или измерена с грешка,
но потребена електрическа енергия, за да се определи и размера на цената,
която крайният потребител следва да заплати, не като санкция за виновно
поведение, а в изпълнение на задължението си по договора за заплащане на
потребената ел. енергия, количеството на която е измерено по установения
ред, през определен период /в този смисъл Решение № 118/18.09.2017 г. на
ВКС, ТК, II ТО по т. д. № 961/2016 г./. В настоящия случай, с оглед
извършената проверка, в съставения Констативен протокол
9
1009047/15.10.2013 г. е обективирано установеното от проверяващите
нарушение въз основа на констатации, касаещи липса на пломба на щита,
прекъснато електрическо захранване от клемния блок, осъществено директно
присъединяване към мрежата, при което липсва средство за търговско
измерване. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото
лице по излушаната и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза.
С изменението с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението
си за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (в този смисъл
Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т. д. № 1650 от
2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО на ВКС по т. д. №
3262/2014 г.). С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на
ВАС, 5-членен състав, са отменени ПИКЕЕ, с изключение на членове 48, 49,
50 и 51 от ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС, IV отд., потвърдено с решение от 08.11.2018 г. по адм. дело №
4785/2018 г. на ВАС, 5- членен състав, са отменени и разпоредбите на членове
48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ. Отмяната на подзаконовия нормативен акт няма
обратно действие, а действа за напред, считано от влизане в сила на
решението. Същата не засяга правата и задълженията, възникнали въз основа
на отменените разпоредби, преди отмяната им. Макар към настоящия момент
ПИКЕЕ да са изцяло отменени с Решение № 2315 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г., то решението има сила само занапред, поради което този факт не
следва да бъде съобразен от съда. Към датата на извършване на корекцията,
ПИКЕЕ в частта от чл. 48 до чл. 51, са били част от действащата нормативна
уредба, поради което и са съответно приложими при решаването на
настоящия спор. Отмяната на тези правила не засяга правата и задълженията,
възникнали въз основа на отменените разпоредби, преди отмяната им.
В настоящия случай, ответникът се позовава на извършена корекция на
сметката за електрическа енергия на ответника за периода 18.07.2013 г. -
10
15.10.2013 г. на основание ПИКЕЕ в частта от чл. 48 до чл. 51. Следователно
към датата на проверката на СТИ и съставянето на процесния констативен
протокол правилата не са били отменени и са представлявали действаща
нормативна уредба. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите
условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване е налице въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента.
В решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II ТО, е
прието, че ако в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не
може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато
това задължение се установява по съдебен ред, доколкото в конкретния случай
ищецът е бил уведомен за издаването на фактура № **********/21.10.2013 г.,
в резултат на което същият е подал жалба с вх.№ 10000068014/01.08.2014 г.
/л.48 от делото/, с която е оспорил основанието за извършване на едностранна
корекция на сметката.
Следователно, дори и да е налице хипотеза на неуведомяване на
ответника за съставения констативен протокол, а в случая не е така, не следва
извод, че не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в случая
ищецът е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“
АД да изпрати препис от съставения констативен протокол и уведомление за
извършване на корекцията.
В допълнение, следва да се отбележи, че по делото е установено
извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период, но
това реално доставено количество не е отчетено. Същевременно при
неотчитане/неточно отчитане, количеството на ползваната електрическа
енергия се определя по нормативно определен изчислителен метод. При липса
на доказателства за предходно извършена проверка на средството за търговско
измерване, както е в случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно
до 90 дни назад, с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно
обогатяване и на двете страни по правоотношението, доколкото не може
11
точно да се определи моментът, от който започва неточното отчитане на
електрическата енергия, респективно неотчитането на същата. Предвидената
регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1 ПИККЕ не въвежда
санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено
неточно отчитане на електрическата енергия от СТИ между страните по
доставките на електрическа енергия. Изложеното по-горе се потвърждава и от
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
която констатациите в констативния протокол сочат на нерегламентирано
свързване към мрежата, без наличие на СТИ, чрез директно присъединяване,
при което не се осъществява измерване на количествата на електрическата
енергия, консумирана в обекта, чрез изменение на електрическата схема.
За преценка основателността на иска съдът ще следва да разгледа и
възражението на ищеца за изтекла погасителна давност.
Съдът намира същото възражение за основателно, поради факта, че е
налице изтекла тригодишна погасителна давност, според чл. 111, б.в. от ЗЗД.
Процесната сума, обективирана в приложената по делото фактура №
**********/21.10.2013 г., представляваща главница за начислена електрическа
енергия за имот, находящ се в с. Световрачене, ул. „Стара планина“ № 2, с
абонатен № 300058509604 касае периода от 18.07.2013 г. до 15.10.2013 г. В
тази връзка, с оглед депозирана искова молба на 09.05.2024 г., цялото вземане
се явява погасено по давност, в резултат на което съдът намира предявения
отрицателен установителен иск за основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В тази връзка, ищецът е представил
доказателства за сторени съдебно-деловодни разноски в общ размер 530 лв.,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата от страна на адв. К. Б. в настоящото
производство в размер на 480 лв. Предвид формулираното от страна на
ответника възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и с
оглед фактическата и правна сложност на настоящото съдебно производство,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира претендираното от процесуалния
12
представител на ищеца адвокатско възнаграждение за прекомерно, поради
което същото следва да бъде намалено в размер на 300 лв. В тази насока съдът
намира, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Горепосочената практика е възприета и доразвита от ВКС, като с
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и
други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното и като съобрази, фактическата и правна сложност на
13
делото, цената на исковете и обема на извършените от процесуалния
представител на ищеца адв. Б. процесуални действия, изразяващи се
единствено в изготвяне и депозиране на искова молба и молба по хода на
делото (без участие в открито съдебно заседание), съдът намира, че следва да
се определи като справедлив и обоснован размер от 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, предявен от ищеца И. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 (офис-партер), чрез адв. Б. срещу „Е. П.“ ЕАД (с
предходно наименование „Ч. Е. Б.“ АД), ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „И.“, бул. „Ц.“ № 28, сграда „И. П.“, чрез юрк. В., че
ищецът И. Д. А. не дължи на ответника „Е. П.“ ЕАД сума в размер на 721,88
/седемстотин двадесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за начислена електрическа енергия за имот, находящ
се в с. С., ул. „С. п.“ № 2, с абонатен № 300058509604 за периода от 18.07.2013
г. до 15.10.2013 г., за която сума е издадена фактура № **********/21.10.2013
г., поради изтекла погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника „Е. П.“ ЕАД (с
предходно наименование „Ч. Е. Б.“ АД), ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „И.“, бул. „Ц.“ № 28, сграда „И. П.“, чрез юрк. В., да
заплати на ищеца И. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Г.“ № 31, ет. 1 (офис-партер), чрез адв. Б., сума в размер на 50 лв.,
представляваща съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника „Е. П.“ ЕАД (с
предходно наименование „Ч. Е. Б.“ АД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „И.“, бул. „Ц.“ № 28, сграда „И. П.“, чрез
юрк. В., да заплати на адв. К. И. Б. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „Г.“ № 31, ет. 1 (офис-партер), сума в размер на 300 лв., представляващи
възнаграждение за предоставена на И. Д. А. безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15