№ 4
гр. гр.Несебър , 03.0...0.1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър С. Петров
при участието на секретаря Красимира И. Любенова
като разгледа докладваното от Петър С. Петров Гражданско дело №
.0.0.150100.69 по описа за .0.0 година
Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по искова молба от
О.О.Т. родена на 0..06.19..г., гражданин на Украйна, ЛНЧ **********, с адрес на
пребиваване в Република България: град Несебър, ж.к. Ч.М. ., къща ..., вход ., етаж ., ап..,
против М. Н. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Несебър, ж.к. Ч.м. ... Ищцата
твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 06.0...016г., както и че от брака си
имат родено едно дете М.М.Т. родена на ...11..01.г. Твърди, че от сключването на брака им
до месец юли .0.0г. са живеели в семейното жилище, находящо се в град Несебър, улица Е.
№ . ап.., а ответникът е започнал да употребява алкохол, откогато започнали проблемите
между съпрузите, тъй като ответникът ставал агресивен и сприхав. През месец декември
.01.г. той нанесъл на съпругата си побой, като между двамата е имало и други инциденти,
за които ищцата се е жалвала в полицията. През месец юли .01.г. ответникът е изгонил
съпругата и детето си от жилището, при което те са се установили да живеят при родителите
на ищцата в град Несебър, квартал Ч.М. ., вход . къща ..., ап.1., но по-късно отново по
настояване на ответника и с обещания, че ще спре да употребява алкохол и ще се грижи за
семейството си, съпрузите отново са заживяли заедно в семейното жилище. Ответникът
обаче не спазил обещанията си и ищцата е продължила да живее под непрекъснат физически
и психически тормоз, а непрекъснатите скандали и обиди, на които е подложена, са
направили положението й нетърпимо. Ищцата заедно с детето е напуснала окончателно
семейното жилище през месец юли .0.0г., откогато отново се е установила да живее при
родителите си, но ответникът е продължил да извършва посегателства над нея за
саморазправа. От раздялата на съпрузите единствено ищцата полага грижи за малолетното
дете, докато ответникът не се интересува от детето, а отделно от това той не е в състояние
1
да се грижи за детето си. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и не би
могъл да се заздрави, поради което прави искане същият да се прекрати с развод. По
въпросите, свързани с последиците от прекратяването на брака, прави искане да бъде
признато, че ответникът има изключителна вина за разстройството на брака, претендира да
й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение роденото от брака
малолетно дете, а на ответника – бащата на детето, да бъде определен режим на лични
отношения с детето всяка първа и трета събота от 10:00 часа до 1.:00 часа в присъствието на
майката, както и да бъде осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 400 лева,
считано от предявяването иска; желае да запази придобитата със сключването на брака
фамилия Т. Претендира направените от нея разноски по делото да бъдат заплатени от
ответника.
В подадения отговор на исковата молба ответникът също заявява, че счита
гражданският му брак с ищцата за дълбоко и непоправимо разстроен и искът за неговото
прекратяване с развод се явява основателен. Потвърждава, че от месец юли .0.0г. са във
фактическа раздяла, като до нея се е стигнало поради настъпило отчуждение между двамата,
което пък е в резултат на несходство в характерите. Оспорва твърденията на ищцата като
посочва, че причината за отчуждаването е конфликтният характер на ищцата и
противобрачното й поведение, тъй като тя винаги е демонстрирала небрежно отношение
към семейния живот. Отношенията им не са се подобрили и след раждането на детето като
тя е продължавала да не полага никакви грижи за домакинството, разчитала е на помощта на
майка си, не е работила, не е допринасяла за благополучието на семейството, а издръжката е
осигурявана единствено от ответника. Ищцата постоянно е търсила всякакви поводи за
конфликти, след които се е случвало да отива при майка си. Това нейно противобрачно
поведение е станало непоносимо и логично е настъпила раздялата между съпрузите. Моли
бракът му с ищцата да бъде прекратен с развод и да бъде признато, че причината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по изключителна вина на ищцата. Не се
противопоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете,
родено от брака, да бъде предоставено на майката. Не е съгласен с предложения от ищцата
режим на лични отношения между него и детето, като моли да бъде определен следния
режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от
10:00 часа на съботния ден до 1.:00 часа на неделния ден, петнадесет дни през летния
период, всяка нечетна година детето да бъде при бащата за коледните празници, а за
новогодишните празници – при майката, а през четните години обратно. Оспорва размерът
на претендираната издръжка, която ответникът следва да заплаща за малолетното дете, като
предлага той да бъде в размер на 150 лева месечно. Противопоставя се на искането на
съпругата тя да запази придобитото със сключването на брака фамилно име Т, като настоява
да й бъде възстановено предбрачното фамилно име.
В съдебно заседание страните се явяват лично, като заявяват, че са постигнали
споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения във връзка с
прекратяването на брака им, и че това е станало с постигнато между тях споразумение,
2
което са приложили към молбата си, и което споразумение представят на съда и заявяват, че
поддържат. По тяхно искане и след като съдът прецени, че постигнатото споразумение по
чл.50 от СК отговаря на изискванията на чл.51 от СК, с протоколно определение от
13.01..0.1г. премина на основание чл.3.. ал.5 от ГПК от производство за развод по исков ред,
към производство за развод по взаимно съгласие. Страните поддържат искането си съдът да
постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди
постигнатото между тях споразумение по въпросите, визирани в чл.50-51 от СК, относно
последиците от прекратяването на брака.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съпрузите са сключили граждански брак на 06.0...016г. в град Несебър, за което
има съставен акт за граждански брак № 004. от 06.0...016г. на Община Несебър. От брака си
имат родено едно дете – малолетната М.М. Т с ЕГН .........
Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие бракът им
да се прекрати с развод, постигнали са споразумение по всички въпроси визирани в чл.51 от
СК.
От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът
констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно и отговаря на изискванията на чл.5. ал.1
от СК, интересите на малолетното дете са защитени, с него се уреждат всички въпроси,
свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на закона, и в частност разпоредбите
на Семейния кодекс, и морала, поради което това споразумение следва да бъде утвърдено.
На основание чл.330 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите
бракът им да бъде прекратен с развод е сериозно и непоколебимо, съдът следва с решението
си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение относно последиците от него,
без да издирва мотивите им за прекратяването на брака.
На основание чл.3.9, ал.. изр.. от ГПК, във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и постигнатото между молителите
споразумение, същите следва да заплатят окончателна държавна такса в размер на по .0 лева
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Висшия съдебен съвет.
Съгласно чл.. от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК
по дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат
споразумение относно издръжката, се събира такса в размер на .% върху тригодишните
платежи при споразумение за издръжка. Стойността на бъдещите платежи на издръжката за
периода от три години е в размер на 6 1.0 лева, а дължимата такса е 1..,40 лева.
3
На основание чл.., т.1 от Тарифата, съпругата О.О. Т следва заплати .% от
стойността на поставената й в дял движима вещ, а именно държавна такса в размер на .3
лева. Страните заявяват, че не претендират суми за уравнение на дяловете.
На основание чл.330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развод по взаимно
съгласие, не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният с Акт № 0046 от 06.0...016г. в град Несебър,
граждански брак между М. Н. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Несебър, ж.к.
Ч.м. .., и О.О. Т с ЕГН ........, гражданин на Украйна, с адрес на пребиваване в Република
България: град Несебър, ж.к. Ч.М. ., къща ..., вход ., етаж ., ап.., ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ,
без да издирва мотивите за това.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение относно последиците
от развода както следва:
Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
малолетно дете М.М. Т с ЕГН 1.51..5... се предоставя на неговата майка О.О. Т с ЕГН ........,
като определя неговото местоживеене при майката на адрес: град Несебър, ж.к. Ч.М. ., къща
..., вход ., етаж ., ап...
Бащата М. Н. Т. с ЕГН **********, се задължава да заплаща на О.О. Т с ЕГН ........,
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.М. Т с ЕГН 1.51..5...
ежемесечна издръжка в размер на 1.0 лв. (сто и седемдесет лева), считано от 13.01..0.1г., до
навършване пълнолетие на детето или до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването на издръжкана, ведно със законната лихва за забава върху
всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Определя на бащата М. Н. Т. с ЕГН **********, следния режим на лични
отношения с детето М.М. Т с ЕГН ........: всяка първа и трета събота от месеца за времето от
10:00 часа до 1.:00 часа, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща в
дома й., както и един месец плез летния сезон, който не съвпада с платения годишен отпуск
4
на майката.
Семейното жилище, находящо се в град Несебър, улица Е. № . се предоставя за
ползване на съпруга М. Н. Т. с ЕГН **********.
Съпрузите не са придобивали недвижими вещи по време на брака.
Движимите вещи, придобити от съпрузите по време на брака, са поделени
извънсъдебно между тях, като съпрузите заявяват, че нямат претенции от имуществен
характер.
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.
След прекратяване на брака съпругата О.О. Т с ЕГН ........ запазва придобитото със
сключването на брака фамилно име Т.
Поставя в дял на О.О. Т с ЕГН ........ и тя става едноличен собственик на Лек
автомобил марка „Пежо“, модел „.06 СВ ..0 Д“ с ДК № А 16.. КС, рама №
VF3.KRHYF4.94596., двигател № RHY3005..3, цвят – черен металик, с дата на първоначална
регистрация: ...01..003г.; застрахователната оценка е 1 150 лева.
За уравняване на дяловете страните са уредили извънсъдебно и доброволно
взаимоотношенията си и нямат претенции за в бъдеще.
Страните заявяват, че нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях
банкови сметки и дялове в търговски дружества.
Разноските по делото остават за страните така, както са ги направили.
ОСЪЖДА О.О. Т с ЕГН ........, гражданин на Украйна, с адрес на пребиваване в
Република България: град Несебър, ж.к. Ч.М. ., къща ..., вход ., етаж ., ап.., да заплати
държавна такса по бракоразводното производство в размер на .0 лв. (двадесет лева), както и
държавна такса върху придобития от нея дял в размер на .3 лв. (двадесет и три лева) по
смитката на Несебърския районен съд
ОСЪЖДА М. Н. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Несебър, ж.к. Ч.м. ..,
да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на .0
лева (двадесет лева), както и сумата в размер на 1..,40 лв. (сто двадесет и два лева и 40 ст.),
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка, по сметката на Несебърския
районен съд.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6