№ 505
гр. Велико Търново, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110200691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Й. Д., гражданин на кралство Белгия,
постоянно пребиваващ чужденец в Р България с ЛНЧ **********, с адрес в
******, против наказателно постановление № 21-1275-000496 от 23.03.2021
год., издадено от Радостин М. Върбанов, Началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР - В. Търново, с което за извършено от Д. административно нарушение
по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 вр. с ал.
1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева. В жалбата се излагат доводи, че Д. не е извършил
описаното в АУАН и НП нарушение, като атакуваното НП възпроизвежда
погрешно интерпретиращите факти в АУАН, поради което се моли пълната
му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно пР.н, се явява лично. В
хода на делото жалбоподателя се явява с преводач, като представя писмени
доказателства и множество писмени бележки. По жалбоподателя оспорва
извършените от служителите на МВР действия, като счита, че същите са били
1
насочени против него.
Въззиваемата страна - Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В.
Търново, редовно пР.н, се представлява от юрисконсулт И. К., редовно
упълномощена. По същество процесуалния представител на въззиваемата
страна счита, че процесното НП е правилно и законосъобразно и моли същото
да бъде потвърдено изцяло. Излага доводи в тази насока. Претендира
разноски.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 26.02.2021 год. около 14.05 ч. на кръстовището между ул. „Х.
Ботев“ и ул. „Седми юли“ в гр. В. Търново е настъпило леко ПТП с
материални щети между т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № *****, управляван
от жалбоподателя К. Й. Д., гражданин на кралство Белгия, постоянно
пребиваващ чужденец в Р България с ЛНЧ **********, с адрес в ****** и л.а.
„Лексус“ с рег. № *****, управляван от Й. С. Р. от гр. В. Търново.
Местопроизшествието било посетено от служители на Сектор „ПП“ при ОД
на МВР – В. Търново – свидетеля Б. Н. Б. (мл. автоконтрольор в сектор „ПП“
при ОД на МВР – В. Търново) и К. А. Р. (мл. автоконтрольор), които
обработили произшествието.
След разговор с двамата водачи, оглед на местопроизшествието и
разположението на автомобилите, контролните органи преценили, че водача
на т.а. „Ситроен“ – жалбоподателя К. Д., е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно не е пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а.
„Лексус“.
При така констатираното Б. Б. в присъствието на К. Д. и намиращата се
на място преводачка, както и в присъствието на свидетелката К. А. Р.,
съставил на К. Д. АУАН № 361013, затова, че на 26.02.2021 год. около 14.05
ч. в гр. В. Търново, на кръстовището м-у ул. „Х. Ботев“ и ул. „Седми юли“ в
посока към ул. „Х. Ботев“ управлява собствения си т.а. „Ситроен Берлинго“ с
рег. № *****, като при наличие на пътен знак „Б2“ не пропуска движещия се
по пътя с предимство л.а. „Лексус“ с рег. № *****, вследствие на което двете
МПС се сблъскват в кръстовището, реализирайки ПТП с материални щети. В
АУАН е отразено, че водачът Д. е изпробван за алкохол с техническо
средство, което е отчело 0 промила алкохол.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от
2
ЗДвП. АУАН е връчен по съответния ред на К. Д. чрез присъствалия на място
преводач, който е отказал да го подпише. Отказа бил удостоверен с подписа
на един свидетел – М. Д. Д..
В законоустановения срок пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни възражения от страна на Д..
Въз основа на така съставения АУАН, на 23.03.2021 год. Началника на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново издал процесното НП № 21-1275-
000496, с което за допуснато от К. Д. административно нарушение по чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, пр.
4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 (двеста) лева. НП е било връчено лично на К. Д. на 09.06.2021 год., който
го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и писмените доказателства, приложени към административно-
наказателната преписка. В качеството на свидетели бяха разпитани
актосъставителя Б. Б. и свидетеля при установяване на нарушението,
съставянето и връчването на АУАН К. А. Р., водача на л.а. „Лексус“ – Й. С. Р..
Свидетелите Б. и Р. потвърждават изцяло констатациите в АУАН, като
потвърждават, че са посетили произшествието и след разговор с водачите и
оглед на автомобилите, са установили извършеното от жалбоподателя
нарушение. Свидетеля Р. твърди в показанията си пред съда, че на посочената
дата и час се движил по ул. „Х. Ботев“ в посока към автогара Юг. Твърди, че
се е движил с ниска скорост – около 20-30 км/ч, като в последния момент от
ул. „Седми юли“ е излязъл автомобил, като разстоянието между двата
автомобила било много малко и въпреки реакцията му, не успял да спре, като
последвал слаб удар между двете МПС. Съдът кредитира показанията ни
всички свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и
съответстват на всички събрани останали доказателства по делото.
По искане на жалбоподателя в хода на съдебното следствие съдът
извърши оглед на веществени доказателства – видеозаписи на електронен
носител (флашка), предоставена от жалбоподателя, както и видеофайл на
посочен от жалбоподателя адрес в интернет. Видно от приложения по делото
видеозапис, направен от монтиран в автомобила на жалбоподателя К. Д.
3
видеорегистратор, както и направените фотоснимки от контролните органи,
на 26.02.2021 год., жалбоподателя К. Д. наближавайки кръстовището между
улиците „Седми юли“ и „Х. Ботев“, от ул. “Седми юли“, спрял пред
пешеходната пътека, като предоставил предимство на минаващите по нея
пешеходци. Непосредствено след преминаването на пешеходците потеглил и
навлязъл в кръстовището, където се наложило да спре и пропусне идващ
отдясно автомобил, като в момента на спирането бил блъснат от идващ
отляво автомобил марка „Лексус“, движещ се в дясната лента за движение по
ул.“Х. Ботев“ в посока автогара „Юг“.
В хода на съдебното следствие бе назначена автотехническа
експертиза, която да отговори на въпросите каква е била пътната обстановка
на 26.02.2021 год. в района на настъпване на произшествието и каква е
причината за настъпване на ПТП от експлотационно-техническа гледна
точка. На вещото лице е поставена задача след запознаване с всички
материали по делото (включително и представените от жалбоподателя
видеофайлове), да даде писмено заключение. Видно от заключението на
вещото лице, което съдът приема за пълно, компетентно и вярно, основната
причина за ПТП от експлотационно-техническа гледна точка е пресичането
на траекторията на движение на л.а. „Лексус“ с рег. № ***** от управлявания
от жалбоподателя т.а. „Ситроен“ с рег. № ***** и това, че водачът на ла.
„Лексус“ въпреки движението с управлявания от него автомобил със скорост
позволена за населеното място, с която се е движил, не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието – условия в които водачът К. Д.
сам се е поставил.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена на 15.06.2021 год. в законоустановения срок, от
легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда
като допустима. Разгледана пи същество, същата се явява неоснователна.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
4
НП е издадено от компетентен орган – Началника на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР - В. Търново, който е упълномощен за това по съответния ред – с
Министерска заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на
вътрешните работи, заверен препис от която е приложена към
административно-наказателната преписка.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН. Акта е
съставен от оправомощено за това длъжностно лице, като са спазени всички
изисквания на закона. Жалбоподателят не владее български език, но цялата
процедура при обработване на произшествието, съставяне и връчване на
АУАН е била извършена в присъствието на лично извикан от жалбоподателя
преводач – М. Д. Д.. В този смисъл настоящия съдебен състав намира, че при
съставяне и връчване на АУАН не е допуснато процесуално нарушение,
въпреки че жалбоподателя не владее български език. Освен това в ЗАНН не се
предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на
нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси
не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби
са приложими за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55,
ал. 3 от НПК, с която вече, в българското законодателство е транспонирана
директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври
2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от
страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред
съд. При установяване на нарушението и съставянето на акта, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с
това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В
случая, жалбоподателят К. Д. е разбрал посредством извършен от негово
познато лице, в какво нарушение е обвинен, като именно по тази причина той
5
е отказал да подпише акта, като не е приел за правилни изводите на
актосъставителя от правна страна.
По същество, съдът намира, с деянието си жалбоподателят е
осъществил съставът на нарушението по чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДП.
От обективна страна жалбоподателя К. Д. не се е съобразил правилото на чл.
50, ал. 1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство, отнел е предимството на автомобила
управляван от свидетеля Й. Р., с което е реализирано и ПТП. За
жалбоподателя К. Д. кръстовището е било сигнализирано със знак „Б-2“,
означаващ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, като
същият е бил длъжен да познава неговото значение и е можел да изпълни
правилото за поведение, в конкретната ситуация. В този смисъл
жалбоподателят е бил длъжен така да прецени обстановката и да вземе
предвид движението на всички участници в движението, че да не се стига до
ситуация в която ще спре и препятства движението. Всъщност до тази
хипотеза не би се стигнало, ако търпеливо е изчакал преминаването на всички
автомобили по пътя с предимство за да навлезе и премине безпрепятствено
през кръстовището. Вместо това, нарушителят не е изпълнил задължението си
да осигури предимство, като пропусне движещото се по сигнализирания с път
с предимство МПС, в следствие на което е реализирано ПТП.
От доказателствата по делото – показанията на св. Р. и приложените
видеофайлове, както и от заключението на автотехническата експертиза, се
установява, че липсват особени обстоятелства, които обективно да са
препятствали изпълнението на задължението на жалбоподателя да осигури
предимство, като пропусне движещото се по сигнализирания с път с
предимство МПС – л.а. „Лексус“.
От доказателствата по делото и най-вече от заключението на
автотехническата експертиза, се установява, че основната предпоставка за
възникването на ПТП е поведението на жалбоподателя К. Д., което се намира
в пряка и непосредствена причино-следствена връзка със съставомерния
резултат, по начин, че ако деянието не бе извършено, нямаше да има такива
последици.
Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи
6
за нарушение от страна на другия участник в ПТП – св. Р.. По делото не се
установи движение с превишена скорост, което нарушение да е станало
причина за настъпилото ПТП. Напротив видно от заключението на
автотехническата експертиза и от показанията на св. Р., подкрепени от
кадрите на видеозаписа и леките щети по двата автомобила, се налага
изводът, че скоростта на движение на л.а. „Лексус“ е била в рамките да
допустимата за населено място, като Р. въпреки това не е имал техническа
възможност да спре и да предотврати ПТП.
Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на
издаденото НП не намери допуснати процесуални или други нарушения,
което да водят до порочност на същото и съответно до неговата отмяна. НП е
било издадено въз основа на съставения по реда на ЗАНН акт за установяване
на административно нарушение. С процесното НП на К. Д. за допуснатото от
него нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. Същото е наложено на
основание на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП и е в
предвидения в закона точен размер, поради което не може да бъде изменено.
Съдът намира, че размера на това наказание е правилно определен от
наказващия орган, като наказанието е съответно на извършеното нарушение и
с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред
Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
7
благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В настоящия случай са направени разноски от въззиваемата
страна, като е заплатено юрисконсултско възнаграждение, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване
на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на страна
направените от нея разноски в размер на 150 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1275-000496 от
23.03.2021 год., издадено от Радостин М. Върбанов, Началник сектор „ПП“
към ОД на МВР - В. Търново, с което за извършено от К. Й. Д., гражданин на
кралство Белгия, постоянно пребиваващ чужденец в Р България с ЛНЧ
**********, с адрес в ******, ул. ***** административно нарушение по чл.
50, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5,
пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 (двеста) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК К. Й. Д., гражданин на кралство Белгия,
постоянно пребиваващ чужденец в Р България с ЛНЧ **********, с адрес в
******, ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – В. Търново, направени
разноски по делото за процесуално представителство в размер на 150,00 (сто
и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
8
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9