Решение по дело №1186/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Я.З.У.-Павлова, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, с която е оспорила Заповед №8121 К-5510/15.06.2023г. на Министъра на вътрешните работи. С оспорената заповед, на основание чл.204, т.1, вр. чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.2 вр. с ал.1 от ЗМВР, вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „мъмрене“ за срок от един месец.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и при неспазване на целта на закона. Посочва, че не е изяснена фактическата обстановка, в заповедта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата въз основа на които е установено. Иска се от съда да отмени заповедта.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя писмени бележки, в които посочва че фактическото изложение по съставомерните признаци на нарушението е непълно и противоречиво, което прави неясна волята на дисциплинарнонаказващия орган и представлява съществено процесуално нарушение. Сочи нарушения на материалния закон, тъй като описаните действия не са годни да предизвикат страх и безпокойство. Счита заповедта за незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Ангажира доказателства. Не претендира заплащане на разноски.

За ответника – Министър на вътрешните работи се явява юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представя писмено становище, според което жалбата е неоснователна, заповедта е издадена от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, приложен е правилно материалния закон, като е взета предвид тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с целта на закона. Представя административната преписка. Не претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от правна и фактическа страна следното:

Жалбоподателят Я.З.У.-Павлова е началник сектор „Лаборатория-гр.Бургас“ към отдел „Оперативна психология“, при Институт по психология-МВР. По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността Началник сектор „Лаборатория“ към отдел „Оперативна психология“ при Институт по психология –МВР.

Във връзка с предложение с рег.№ 4579р-2661/06.10.2022г. на Директора на Института по психология за образуване на дисциплинарно производство е издадена Заповед №8121К-12416 от 21.10.2022г., с която е разпоредена проверка по реда на чл.205, ал.1 от ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.11.2022г. и е предоставена възможност за писмени обяснения. Със Заповед №8121К-13920/08.11.2022г. е заменен член на ДРО, поради отвод. Последвало е обяснение с рег. № 812100-20091/3 от 17.11.2022г., в което жалбоподателката по отношение на нарушението по т.55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР посочва, че подаденият сигнал от съпруга на деловодителката, който тя не познавала, представлявал интерпретация на вероятни твърдения на деловодителката и не отговарял на истината. Със Заповед с №8121К-14081/13.12.2022г. е изменена Заповед №8121К-12416 от 21.10.2022г. като е направено ново описание на нарушенията по т.1 и т.2 . Жалбоподателката е уведомена на 14.12.2022г., след което е депозирала заявление с № 10669р-325 от 15.12.2022г., с което е приложила 16бр. документи. Последвало е обяснение с рег. № 10669р-346 от 19.12.2022г., в което жалбоподателката отрича да е осъществявала психологически тормоз спрямо С. М.. Констатирала, че г-жа М. пуши цигари в служебните помещения, като й разяснила, че това е нарушение на заповедта на министъра и при последващо провинение ще й бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Констатирала и друго нарушение, а именно ежедневни посещения от близки и роднини на служителката в служебното помещение, представляващо деловодство на сектора, което застрашавало сигурността на информацията и затруднявало работата. Пред други полицейски служители отказала да регистрира документи, като заявила, че не й е началник, да си ги регистрира сама, както и че е за кратко в сектора, трудно приемала чуждо мнение и градивна критика по отношение на служебните си ангажименти. Акцентира на тенденциозното негативно отношение на Началник отдел „Оперативна психология“ към нея, което не кореспондирало с новосъздадените добри практики в Лаборатория Бургас.

С последваща Заповед №8121К-835/02.02.2023г. е определен нов срок за проверката, за което е уведомена жалбоподателката на 22.02.2023г.

При извършената проверка са взети сведения от множество служители от Института по психология, като относими към процесното нарушение са обясненията на Л. Г., С. М., Г. Ч., С. В., М. Д., Р. Д., И. М., А. В..

Проверката е приключила с обобщена справка с peг. №3286р-20304/20.04.2023г.. До жалбоподателя е изпратена покана, в която е определена дата и час на връчване- 27.04.2023г. от 12,15ч. и е посочено, че в срок от 24 часа от връчването има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения в деловодството на „Лаборатория-гр.Бургас, както и че неявяването на посочената дата и час ще се счита за отказ по зависещи от нея причини.

На 27.04.2023г. е съставен протокол, от където се установява, че жалбопоадтелката е получила копия от събраните в дисциплинарното производство доказателства, подробно описани, включително и обобщената справка. На жалбоподателката е предоставена възможност за обяснения. С рег.№ 10669р-234 от 28.04.2023г. до министъра на вътрешните работи и ДРО е постъпило допълнително обяснение, в което се излагат съображения във връзка с нарушение на т.13, б.“м“, т.55, пр. 1-во и т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, касаещо описаното в обобщената справка нарушение. Последвала е покана от министъра на вътрешните работи за допълнителни обяснения, връчена на 17.05.2023г., в която са изискани обяснения адресирани до министъра на вътрешните работи. По повод на която на 18.05.2023г. е постъпило допълнително обяснение от жалбоподателката, в което отново се изразява несъгласие с изложеното в т.2.2, стр.28-31, касаещо нарушението, посочено и в предходното обяснение.

Административният орган след като е съобразил изготвената справка с peг. №3286р-20304/20.04.2023г. и събраните доказателства е приел от фактическа страна за установено, че на 19.09.2022 г., при поискване от страна на С. М. да разположи мебелите, за да е удобно да изпълнява служебните си задължения жалбоподателката главен инспектор У.-Павлова „отхвърлила“ молбата, с по-остър и рязък тон, тъй като предстояло доставяне на климатици. Според С. М., вследствие на този отказ е изпитала страх и безпокойство, почувствала се е заплашена, напрегната, обидена и унизена, с което е било накърнено достойнството  и споделила със съпруга си – И. М., че „началничката Я.У.-П. за пореден път я навикала и заплашвала, че ще я уволни“, който подал сигнал № 457900-418/19.09.2022 г. до директора на Институт по психология – МВР.

Така описано деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, а именно неспазване на т. 55, пр. 1-во от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи „Държавният служител в качеството си на ръководител зачита достойнството ... на подчинените му служители ...“ Взето е предвид, че за посоченото нарушение е предвидено наказание „порицание“ , но предвид че отклонението от изискванията на закона е незначително, е прието, че са налице предпоставките по чл.198, ал.1 вр. ал.2 от ЗМВР и нарушението на служебната дисциплина е маловажно, поради което е наложено наказание „мъмрене“ за срок от един месец.

По делото в качеството на свидетел е разпитан Р. Д., който посочва, че през 2022 г. той и С. М. са присъствали на оперативка, по време на която П. е обяснила, че е осигурила ресурс за ремонт на неговия кабинет, на М. и общо помещение. Обяснено било, че ремонтът ще се изразява в подмяна на балатум, климатици, боядисване, на което г-жа М. не се е противопоставила. Ремонтът се извършил в отсъствие на г-жа М. докато тя била в болничен, който продължил дълг период, тогава били преместени и нейните вещи. След ремонта подредбата се различавала, като бюрото и компютърът, който всички ползвали, бил позициониран по достъпен за всички служители начин. В негово присъствие г-жа М. не е изразявала претенции за подредбата на стаята, но предполага, че е имала, щом обжалва. Според него новата подредба не й допаднала, тъй като работното място е открито. Чувал е коментари от колеги за конфликта, но посочва, че още преди извършването на ремонта, между тях двете е имало конфликт. Сочи, че каквото и да се предприеме от страна на Я.У. като началник на лабораторията, е било отхвърляно от страна на С. М., включително и защо така са подредени мебелите, и защо е изнесен диванът. Чувал е викане от страна на С. М. в коридора, както и разговор на висок тон, който според него е неприемлив за подчинен към ръководител.

Съдът като взе предвид фактическата обстановка, счита за установено от правна страна следното:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.06.2023г., жалбата е подадена 22.06.2023г., поради което е в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Министър на вътрешните работи. Разпоредбата на чл.204, т.1 от ЗМВР предвижда, че заповедта за наказанията по чл.197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР, поради което съдът приема, че същият е компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието „мъмрене“ по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители.

Заповедта е издадена в надлежна писмена форма.

Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

В настоящия случай с приложената в административната преписка Заповед №8121К-12416 от 21.10.2022г. е разпоредено извършването на проверка, с която жалбоподателят се е запознал, последвали са изменения, които също са връчени. Проверката е приключила със справка рег. №3286р-20304/20.04.2023г., която е връчена на 27.04.2023г. Изпълнено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган да приеме писмените му обяснения. Видно от Протокол от 27.04.2023г. са предявени на жалбоподателя обобщената справка и събраните доказателства, след тази дата е изискано обяснение от ДНО и е постъпило такова, адресирано до дисциплинарно наказващия орган.

Съдът счита, че при реализиране на дисциплинарната отговорност са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката. В изготвената обобщена справка рег. №3286р-20304/20.04.2023г. ДРО, след подробен анализ на събраните многобройни доказателства в хода на извършената проверка е прието за установено по повод на дисциплинарното нарушение предмет на настоящото дело следното:“… в периода 18.05.2022г. до 27.07.2022г. като е предприела ремонт и разместване на мебелите в работното помещение, ползвано от С. М., в нейно отсъствие, без да я информира и в последствие не се е съгласила да подреди стаята, както ще й бъде удобно, главен инспектор У.-П., е допуснала подчинената й служителка да изпита страх и безпокойство, да се почувства заплашена, обидена и унизена. Въпреки множеството факти и обстоятелства, повлияли на взаимоотношенията между С. М. и главен инспектор У.-Павлова и в значителна степен провокирали конфликта между тях, главен инспектор У.-П. е служител, заемащ ръководна длъжност, поради което изискванията за нормално, коректно поведение спрямо служителите, очакванията към нея са по-високи. Именно в качеството на ръководител, предвид знанието й за здравословните проблеми на Милева, тя е следвало да предприеме действия, с които да предотврати последващи, бъдещи емоционални реакции от страна на М. и конфликтни ситуации. Съответно налице е фактическо основание за вмененото дисциплинарно нарушение хипотеза на т.13, б.“м“, т.55, пр. 1-во и т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“.

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. В така изготвената обобщена справка е формулирано нарушение с дата на извършване, фактически действия и правна квалификация несъответстващи на фактическите обстоятелства на нарушението, описани в оспорения административен акт. В оспорената заповед е посочено, че „В периода на отсъствие на С.М., системен оператор (деловодител) в сектора, поради временна неработоспособност (по данни на Милева през 2008 г. е получила исхемичен мозъчен инсулт) от 18.05.2022 г. до 27.07.2022 г., по разпореждане на главен инспектор У.-П. е бил извършен ремонт на работното помещение ползвано от М. - в сградата на 01 РУ - Бургас. След завръщането  на 19.09.2022 г., С.М.поискала да разположи мебелите, за да е удобно да изпълнява служебните си задължения. Главен инспектор У.-П. „отхвърлила“ молбата на М., с по-остър и рязък тон, тъй като предстояло доставяне на климатици. Според С. М., вследствие на този отказ е изпитала страх и безпокойство, почувствала се е заплашена, напрегната, обидена и унизена, с което е било накърнено достойнството .“ В обобщената справка е посочена дата/ период от 18.05.2022 г. до 27.07.2022 г, различен от заповедта-19.09.2022 г., описани са действия –предприемане на ремонт и разместване на мебелите в работното помещение, ползвано от С.М., в нейно отсъствие, без да я информира и несъгласие да подреди стаята си както й е удобно, докато в заповедта отрицателните емоции предизвикани у служителката са били предизвикани от остър и рязък тон на жалбоподателката по време на конкретна ситуация, осъществила се на 19.09.2023г. Обобщената справка има за цел да очертае рамките на дисциплинарното нарушение, по което на служителя е предоставена възможност да даде обяснения в своя защита. Неточното описание и формулиране на дисциплинарното нарушение в обобщената справка, различаващо се от оспорената заповед, не дава възможност за адекватна защита. В случая за първи път в оспорената заповед жалбоподателката узнава, че ДНО реализира спрямо нея отговорност за нарушение с ненапълно съвпадащо фактическо описание на нарушението в обобщената справка. В този смисъл конкретни обяснения за 19.09.2022г. от ДНО не са изискани от нея, което съставлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката.

На следващо място ДНО установява фактическа обстановка, която извежда от сведенията, дадени от Л. Г., С.М., Г. Ч., С. В., М. Д., които според него „описват едни и същи ситуации със съществени различия(вкл. и случая от 19.09.2022 г. за последователността на случилите се събития, за тона, думите, реакцията и действията на главен инспектор У.-П. и на С.М.).“ В този смисъл остава неизяснено въз основа на кои доказателства ДНО е изградил изводите си. Отделно от това описанието на действията, извършени от жалбоподателката следва обективно да предизвикат страх, безпокойство, които да се изведат от подробно анализирани и събрани доказателства. Недопустимо е посочване: „Според С.М., вследствие на този отказ е изпитала страх и безпокойство…“, което отразява единствено субективно възприятие, което при различните хора е различно.

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Съгласно нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

Деянието е квалифицирано като нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, изразяваща се в неспазване на чл.55 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – „Държавният служител в качеството си на ръководител зачита достойнството и правата на подчинените му служители и е отговорен за заповедите, които издава, за тяхното изпълнение и последствията от тях.“

При допуснатите и описани по-горе нарушения на процесуалните правила не се установява действия/бездействия на жалбоподателката, които да са довели до съставомерно поведение, което следва да се квалифицира по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, вр. чл.55 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Неясно формулираната фактическа обстановка, смесена със субективните възприятия на подчинения служител и изводи на органа, основани на противоречиви доказателства, водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и невъзможност за извършване на проверка на оспорения административен акт от съда.

Отделно от изложеното така описаното от фактическа страна деяние „„отхвърлила“ молбата на М., с по-остър и рязък тон, тъй като предстояло доставяне на климатици“ не е деяние, което по своя интензитет може да предизвика сериозните емоционални последици, които се твърдят, свързани с незачитане на достойнство. Тук отново следва да се подчертае, че надлежното и коректно описание на действително осъществилите се обстоятелства е от съществено значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на отговорното лице.

По изложените мотиви следва да се приеме, че жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство, но при своевременно направено искане. Съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК вр. с чл.144 от АПК искането следва да бъде направено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред настоящата инстанция, тъй като претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на последното съдебно заседание. С писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Това разбиране е прието с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. По тези съображения, поради пропускане на срока за предявяване на претенцията за разноски, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №8121 К-5510/15.06.2023г. на Министъра на вътрешните работи. С оспорената заповед, на основание чл.204, т.1, вр. чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.2 вр. с ал.1 от ЗМВР, вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „мъмрене“ за срок от един месец.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

На основание чл.211 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

	Съдия: