№ 47
гр. Козлодуй, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно
наказателно дело № 20251440200162 по описа за 2025 година
Производството е административно – наказателно по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. М. Е., ЕГН ********** с адрес в гр.К.,
ул.“В.“ №* срещу Наказателно постановление № 25-0288-00**** от
20.05.2025 г., издадено от Началника на РУ Козлодуй при ОДМВР - Враца, с
което му е наложено административно наказание 2000 (две хиляди) лева
глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото
наказателно постановление е съставено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон, а също така
и при противоречива и неясна описана в него фактическа обстановка, която
лишава жалбоподатея да разбере в какво според наказващия орган се изразява
извършеното нарушение на ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, се явява лично и с пълномощник
адвокат М. С. от Адвокатска колегия В.. Жалбоподателя дава лични
обяснения. С пълномощника поддържат жалбата и искат отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Началника на РУ Козлодуй при ОДМВР - Враца ,
редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не
ангажира становище.
По делото са събрани писмени доказателства – материалите съдържащи
се в административната преписка по обжалваното наказателно постановление.
Изслушани са от страна на наказващия орган актосъставителя, С. И. Д. и
полицейския служител присъствал при проверката и подписал акта за
1
установяване на административното нарушение Е. Ц. Д..
От страна на жалбоподателя той е изслушан и доведения свидетел Б.С.С.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за
установеност на следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя П. М. Е. е правоспособен водач на МПС.
На 23.04.2025 г. в 08.49 часа в гр.К. на кръстовище на улица „В.К. и
улица „С.Р.” управлявал лек автомобил „О.А.” с ДК № ********, собственост
на Б.С.С. когато бил спрян за проверка от служители на РУ Полиция –
Козлодуй, свидетелите С. И. Д. на длъжност старши полицай и Е. Ц. Д..
Свидетеля Д. извършил проверка на документите на водача П. Е., след решил
да го провери с тест за употреба на наркотични вещества. Тъй като нямал тест
оставил водача на кръстовището със свидетеля Е. Ц. Д. и отишъл в
полицейското управление в гр.К.. Върнал се заедно с друг полицейски
служител Б.. Извършили обиск на автомобила и водача за наличие на
наркотици и свидетеля Д. поканил водача П. Е. да му бъде извършен тест за
установяване употребата на наркотични вещества. Водача отказал, но поискал
да даде кръв и да му бъде извършено медицинско изследване. Издаден му бил
талон за медицинско изследване с № 095459, който му бил връчен в 09.20 часа,
за което се подписал. Не му били връчени стикери във връзка с медицинското
изследване, като същите общо седем броя са посочени с номера на обратната
страна на талона за изследване, но под тях липсва подписа за получил на
жалбоподателя. В талона за изследване е записано, че следва да се яви в
ФСМП К. (спешния център) за медицинска проба до 30 минути от връчване на
талона.
Полицейските служители не съпроводили жалбоподателя до ФСМП К..
Оставили го на кръстовището, където били извършили проверката. Той
поради липса на свидетелство за управление организирал таксиметров
шофьор да премести автомобила, който управлявал на паркинг. Обадил се на
свидетеля С. (негова майка) да отидат да даде кръв за медицинско изследване.
Установили, че няма стикери с талона, поради което не можел да даде валидна
кръвна проба, върнали се до автомобила на паркинга да търсят стикери и
изминали определените 30 минути. Поради липса на стикери не се явил за
медицинско изследване. Полицейските служители изчакали 30 минути и не
установили явяване на водача Е. да даде кръвна проба. На водача бил съставен
акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. номер
3399261 от свидетеля С. Д.. Акта е подписан от свидетеля Е. Д.. Според съда
акта не е съставен в присъствието на нарушителя и не му е предявен, тъй като
видно от молба от 09.05.2025 г. той е поискал от Началника на РУ Козлодуй да
му бъде предоставен акт от проверка от 23.04.2025 г, като изрично е посочил,
такъв не е бил съставен при проверката и не е подписвал, нито му е бил
връчен. В акта за установяване на административно нарушение е записано, че
Е. е отказал да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества и
не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
2
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техните аналози.
Впоследствие срещу жалбоподателя П. Е. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като административно наказващия орган
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и на
основание чл. 174, ал. 3 пр.3 от ЗДвП му наложил наказания 2000 (две хиляди)
лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на
07.07.2025 г.. Той подал жалбата срещу него на 09.07.2025 г. чрез наказващия
орган видно от записа върху жалбата.
В хода на съдебното следствие бяха приобщени: копие на талон за
медицинско изследване с бл. № 095459; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи; докладна записка; молба до началника
на РУ Козлодуй; протокол за сервиза проверка на техническо средство и
Заповед № 369з-307-07.02.2023 г. на Директора на ОД МВР Враца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства цитирани по-горе, включително
акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. номер
3399261 от 23.04.2025 г. съставен от свидетеля Д..
Във връзка с начина на извършване на проверката и съставените от нея
документи съдът не дава вяра и не кредитира показанията на полицейските
служители Д. и Д., тъй като и двамата затаяват факти - че проверката на П. Е.
е продължила над 1 част – от 08.49 часа, когато е записано в акта, че е спрян до
09.20 часа, когато е записано, че му на същия е връчен талон за медицинско
изследване; че е бил извикан и присъствал и извършил обиск и претърсване на
автомобила на Е. и друг полицейски служител; че акта за установяване на
административно нарушение не е съставен в присъствие на Е. и не му е
предявен да се запознае с него и особено съществено, че не са му връчили
заедно с талона за медицинско изследване и стикерите, за да може да извърши
изследването.
Всички тези обстоятелства се установяват безспорно от писмените
доказателства в делото – от съдържанието на акта, в който е описано
нарушението, че е отказал да му бъде извършен тест за употребата на
наркотични вещества, но и че не е изпълнил предписание за лабораторно
изследване. Очевидно е, че акта е съставен след като Е. в определения му 30
минутен срок не се е явил в спешния център, за да бъде описано и това
нарушени, което очевидно сочи,че невярно свидетелства Д. и Д., че на място
при проверката са му съставили акта, защото тогава само е бил отказал теста,
но все още не е бил изтекъл срока за медицинско изследване.
От друга страна съдът кредитира личните обяснения на Е. и показанията
на свидетеля С. за обстоятелствата, че полицейските служители не са
предоставили на П. Е. заедно с талона за изследване и стикерите, защото
3
показанията напълно се подкрепят от писмените доказателства – запис на
талона за изследване, където на обратната стана са описани 7 броя стикери по
номера, но на подписа под тях за получил няма поставен такъв поставен от П.
Е., т.е. те не са му били връчени.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от надлежна страна – физическо лице, спрямо което
е издадено оспорваното наказателно постановление, в установения от закона
14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение, поради което следва да бъде разгледана.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – старши полицай към ОДМВР-Враца, РУ
Козлодуй, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
При цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление,
съдът констатира съществени нарушения на разпоредбите на разпоредбите на
чл. 40 от ЗАНН - относно производството по съставяне на акта и на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушението.
Съгласно правилото на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. В ал.2 е уредено изключението от правилото - когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Тези норми са
императивни и гарантират правото на нарушителя на защита, вкл. да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършил.
В случая тази норма е нарушена, тъй като се установи по делото, че акта
не е съставен на жалбоподателя при проверката, а впоследствие и при
неговото отсъствие, без да са ангажирани доказателства от наказващия орган,
след неявяването за медицинско изследване Е. да е търсен или да е поканен за
съставяне на акт и да не се е явил. Това нарушение е абсолютно и само по себе
си достатъчно за отмяна на наказателното постановление.
Нарушена е и нормата на чл. 42 от ЗАНН досежно описание на
4
нарушението. В акта е описано, че Е. е отказал да бъде тестван за употребата
на наркотични вещества и не е изпълнил предписание за лабораторно
изследване. Ако както твърдят полицейските служители Д. и Д. те са
съставили акт при проверката тогава все още на Е. не е бил издаден талон и не
е било изтекло времето да се явил за медицинското изследване, т.е. записаното
в акта е невярно.
На последно, но не по важност място Е. не е извършил нарушението, за
което е наказан предвид на следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на
извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени
предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен
отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е
било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно
и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от
2.06.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се
запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да
избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това
той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от
ЗДвП.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че всъщност
жалбоподателят е бил обективно възпрепятстван да изпълни всички
задължения, които са му вменени в закона.
Жалбоподателят е изявил готовност да бъде тестван чрез кръвна проба,
като му е бил издаден талон, който лично е получил. Полицейските служители
5
са му определили кратък срок да се яви за изследването от 30 минути и не са
му разяснили това задължение. Освен това, не са му съдействали да премести
автомобила си от кръстовището, където създава пречки за движението и не са
го съпроводили до спешния център, с което са създали достатъчно
препятствия той да може да се яви в срока за медицинско изследване.
Дори и да бе отишъл, пак нямаше да му бъде взета проба, тъй като
съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба №* от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, талонът по ал. 2 се придружава от осем стикера с номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от
1 до 8. Съгласно чл. 6, ал.6 от същата наредба контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: мястото, където да се
извърши установяването; срока на явяването - до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути - в останалите случаи. Съгласно чл. 17 пробите кръв се вземат със
затворена система. Пробите кръв за изследване за алкохол се вземат във
вакуумни епруветки, съдържащи натриев флуорид (стабилизатор) и
антикоагулант (калиев оксалат или сол на ЕДТА). Пробите кръв за изследване
за наркотични вещества или техни аналози се вземат във вакуумни епруветки
с антикоагулант (сол на ЕДТА или хепарин). Епруветките се запълват до
маркера, с който се определя количеството. Пробата урина за химико-
токсикологично изследване се взема във фабричен контейнер за уринни проби
с капак. На етикета на вакуумната епруветка и съда за урина четливо се
изписват имената на изследваното лице, датата и часът на вземането на
пробата. Вакуумните епруветки и контейнерите за урина, съдържащи
пробите, се запечатват със стикера със сериен номер по чл. 3, ал. 3,
придружаващ талона за изследване. В протокола за изследване се
отбелязва серийният номер на стикера.
Както бе посочено по-горе, съдът кредитира показанията на свидетеля
С. и писмените доказателства – талона за медицинско изследване, че при
връчването му на Е. не са били предоставени задължителните стикери (първия
е бил залепен на талона за изследване).
Следва да се отбележи, че процедурите в Наредбата са детайлно
разписани и не допускат каквито и да е отклонения. В конкретния случай
безспорно е доказано, че пред жалбоподателя е възникнала обективна
пречка да даде кръвна проба, поради което не може да се извлече
категоричен извод за наличие на виновно поведение.
На практика, поради действията на контролните органи водачът е бил
лишен от възможността да даде кръвна проба, за да бъде тестван. Това
означава, че същият не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
6
доколкото липсата на надлежна проба не се дължи на негово поведение, още
по-малко виновно такова.
С оглед изложеното, обжалваното постановление се явява необосновано
и следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и необосновано Наказателно
постановление № 25-0288-00**** от 20.05.2025 г., издадено от Началника на
РУ Козлодуй при ОДМВР - Враца, с което на П. М. Е., ЕГН ********** с
адрес в гр.К., ул.“В.“ №* е наложено административно наказание 2000 (две
хиляди) лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с касационна жалба
пред Административен съд Враца в 14-дневен срок от връчване на препис на
решението със съобщение.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7