Р е ш
е н и е
№ 282
/ 25.4.2019г.
гр. Пазарджик
в
името на народа
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело №
1070, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
118 от КСО.
Делото е образувано по жалба на
В.А.Ч. ***, подадена чрез адв. Б., против
Мотивирано решение № 1012-12-128#2 от 02.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ –
Пазарджик.
С обжалваното мотивирано решение е потвърдено Разпореждане № 2140-12-100
от 09.03.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано
да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
69б, ал. 2 от КСО на В.А.Ч. ***.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и
да върне преписката на административния орган за издаване на ново разпореждане,
с което да му се зачете положения от него труд в обувното производство от 1979
г. до 1999 г. като труд, положен при условията на втора категория труд.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ Пазарджик, заявява, чрез процесуалния си представител –
юрк. С., становище за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен
акт, намира следното:
На 28.12.2017 г. жалбоподателят
е подал заявление за отпускане на пенсия до директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик. Към заявлението е приложил военна книжка, трудова книжка,
удостоверение от ТП на НОИ – Пловдив от 21.02.2018 г., удостоверение от
17.05.2017 г. от ТП на НОИ – Пловдив, удостоверение от 17.10.2017 г. от ТП на
НОИ – Пловдив. Към датата на подаване на заявлението оспорващият е имал
навършена възраст 58 години, 5 месеца и 6 дни. Съгласно разпоредбата на чл.
69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд придобиват правото на пенсия при следните условия: 1) Да са
навършили възраст до 31.12.2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете, и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; 2) от 31.12.2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на
всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за
жените до достигане на 60-годишна възраст. Правото на пенсия по чл. 69б от КСО
се придобива при наличието на три предпоставки – достигането до определена
възраст, минимално необходим стаж от първа или втора категория труд и необходим
сбор от възрастта и осигурителния стаж. Органът по пенсионното осигуряване е
установил, че оспорващият Ч. няма минимално необходимия стаж от втора категория
труд – 15 години. Пенсионният орган е изчислил, че осигурителният стаж от втора
категория труд е 7 години, 10 месеца и един ден и от трета категория труд – 31
години, 11 месеца и 1 един ден.
В жалбата се твърди, че
неправилно е определена категорията на труда, който е положен от оспорващия от
1979 г. до 1999 г., когато е работил в обувното производство. Трудът е положен
на различни длъжности, а именно – общ работник, обущарски работник, шлосер и
машинен техник. С оглед обстоятелството, че стажът е положен през периода 1979
г. до 1999 г., стажът следва да се категоризира по разпоредбата на чл. 31б от
отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Органът
по пенсионно осигуряване е зачел труда на Ч. за периода от 25.02.1980 г. до
04.01.1988 г., положен от него като обущарски работник във фирмата за такъв от
втора категория труд, на основание чл. 31б от ПКТП (отм.). Органът по пенсионното
осигуряване е счел, че стажът на жалбоподателя във фирмата от 04.01.1988 г. до
1999 г. е положен на длъжности, които изрично са вписани в разпоредбата на чл.
31б от ПКТП (отм.).
С Разпореждане № 2140-12-100 от
09.03.2018 г. ръководителят на пенсионно осигуряване е отказал отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО
– няма 15 години втора категория труд.
С обжалваното решение
ответникът е потвърдил разпореждането на ръководителя на ПО и е оставил без
уважение жалбата на В.А.Ч..
За изясняване на спорния
период, относно категорията на труда – 1979 г. до 1999 г., съдът е допуснат
съдебноикономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, при
направената проверка в РУСО Пазарджик – осигурителен архив и в Обединен
осигурителен архив гр. Пловдив е установено, че съгласно ведомостите за работни
заплати на бившия обувен завод „В. Мулетаров“, В.А.Ч. през периода 28.11.1979
г. – 04.01.1988 г. е работил в цех и е бил в група „Общозаводски работници“. За
периода 04.01.1988 г. – 01.06.1994 г. се е водил към първи цех – повременници.
Съгласно ведомостите за работни заплати в периода 01.06.1994 г. до 31.12.1999
г. жалбоподателя се води към първи и втори цех – повременници. Според
заключението на вещото лице ремонтът на машините би трябвало да се извършва на
място, дори и при сериозни повреди със съответната подмяна на детайли и възли.
Следователно всички лица, свързани с ежедневното обслужване на тези машини
(машинни техници, шлосери и др.), логично трябва да изпълняват служебните си
задължения в производственото помещение. Машинен техник – шлосер – запис по
трудовата книжка на В.Ч., не присъства във ведомостите за работни заплати.
Съгласно ведомостите за работни заплати В.Ч. се е водил повременник в цех 1 и
2.
Съгласно разпоредбата на чл.
104, ал. 1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се
причислява, съобразно характера и особените условия на труд. Съгласно ал. 10 на
чл. 104, категорията труд, както и дейностите на чл. 69 и чл. 69 не могат да се
доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на
заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са
представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя, осигурителя,
при който е положен трудът и по време на полагането му. Категорията труд се
доказва с оригинални документи – трудови, служебни и осигурителни книжки, с
документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал.
4 от КСО.
Съгласно представеното
удостоверение от 05.02.2018 г., жалбоподателят е работил като общ работник от
ноември 1979 г. до 31.12.1979 г. От 01.01.1980 г. до 31.12.1989 г. в
удостоверението е посочено, че е работил без длъжност в цех. В удостоверението
от 21.02.2018 г. е посочено, че от януари 1997 г. до юли 1998 г. е работил като
повременник без длъжност в първи и втори цех, и от август 1998 г. до октомври
2002 г. е работил като повременник – машинен техник по поддръжката.
Съгласно чл. 31б от ПКТП
(отм.), труд при условията на втора категория полагат работниците и
инженеротехническите работници до началник-цех, вкл. при суха обработка,
боядисване и апретиране на кожи в кожарските, и кожухарските предприятия и
пречиствателните станции към тях; работниците в обувната и кожено-галантерийната
промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери
– ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли,
машинници, ръчници – шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни
детайли, ръчници – финишна обработка на ходилни детайли; работници в
каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори,
работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на
лепила с органични разтворители.
Не се спори между страните, че
жалбоподателят е работил в обувната промишленост, но видно от находящите се в
преписката документи, същият не е заемал през спорния период нито една от
длъжностите, посочени в чл. 31б от ПКТП (отм.).
С оглед изложеното правилно
административният орган е приел с обжалваното решение, че жалбоподателят не е
изпълнил условието на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за наличие на 15 години
осигурителен стаж от втора категория.
Оспореното решение е
постановено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при
спазване на материалноправните разпоредби на закона и не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването му.
С оглед изхода на делото,
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно, поради което жалбоподателят ще следва да бъде
осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на В.А.Ч. ***, подадена чрез адв. Б., против Мотивирано решение №
1012-12-128#2 от 02.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-12-100 от 09.03.2018 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване.
ОСЪЖДА В.А.Ч. ***,
да заплати в полза на ТП на НОИ – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия:/п/
Решение
№ 4552 от 16.04.2020г. на ВАС - София, Шесто отделение по АД № 7867/2019г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 25.04.2019 г.,
постановено по адм. д. № 1070/2018 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, ІV състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.