РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1109/13.6.2023г.
гр. Пловдив, 13.06.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА- ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Дичева КНАД № 936 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на И.С.Ч., ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат Н.В., съдебен
адрес:***, партер, офис №*, против
Решение № 317 от 20.02.2023 г., постановено по АНД № 6572/2022г. по описа на РС
- Пловдив, XХVI н.
с., с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1030-006452/13.09.2022
г. на Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на И.С.Ч., на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет за извършено от него нарушение по чл.
25, ал. 2 ЗДвП лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет
месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че ПРС се е мотивирал
бланкетно. Не са била обсъдена в детайли и задълбочено действителната
фактическа обстановка. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на НП. Алтернативно
се излагат аргументи за минимален размер на наложените санкции по чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП.
Ответникът
– началник сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура -
Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на
Районен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно.
Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно
решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
От
фактическа страна, въз основа на доказателствата по административната преписка
и събраните гласни доказателствени средства, в производството пред районен съд
е установено, че на 05.08.2022 г. в гр. Пловдив около 13:20 часа на бул.
,,Христо Ботев“ срещу № ** – посока запад-изток, като водач на лек автомобил
,,Киа Сийд“ с рег. № ***, собственост на
,,Европа-1‘‘ ООД с ЕИК: *********, при извършване на маневра с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът не пропуска лек автомобил ,,Опел
Астра“ с рег. № ***, собственост на М.А.А., който се движи направо, удря го и
допуска ПТП с материални щети, описани в протокол за ПТП № 1707464, както и
като водач на МПС, който е участник в ПТП и не спира за да установи какви са
последиците от произшествието и не остава на място да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР.
Извършените деяния били квалифицирани като нарушение на
разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съответно на чл. чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Във връзка с нарушенията били приложени и санкционните
норми за всяко от тях, а именно чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1 т. 5, пр. 4 ЗДвП
и чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Съставен бил и Протокол за ПТП с описани в него
механизъм на настъпилото ПТП, причинените имуществени вреди, както и
участниците в ПТП. АУАН и протоколът са били предявени на П., който присъствал
при съставянето им. Нарушителят е подписал протокола и акта, като е възразил
срещу констатациите по АУАН в частта, че е напуснал мястото на произшествието.
Възражения срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били подадени.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства – протокол за ПТП № 1707464
от 10.08.2022г. с описани в него механизъм на настъпилото ПТП, причинените
имуществени вреди, както и участниците в ПТП и АУАН бл. №191702 от 10.08.2022
г. е издадено процесното наказателно постановление №22-1030-006452/13.09.2022г,
възпроизвеждащо описаната в АУАН фактическа обстановка по идентичен начин.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения и от ангажираните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено от
санкционираното лице. При тази
фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като от процесуална гледна точка АУАН и издаденото
въз основа на него НП са законосъобразни, издадени от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. По същество съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят безспорно е
осъществил състава на чл. 25, ал. 2 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени
вреди. Счел е, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като нарушението, което му е вменено е описано със
съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 25, ал.
2 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2,
вр. чл.179, ал.1 т. 5, пр. 4 ЗДвП. Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП въззивният съд е приел, че касаторът като участник в ПТП, при което са
настъпили само имуществени вреди, след произшествието е напуснал
местопроизшествието, без да спре, за да установи какви са последиците от
ПТП-то. Съдът е направил извод, че като не е спрял, за да установи какви са причинените
от ПТП вреди, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност за това нарушение. Според съда същата правилно е била определена
над минимално предвидените от закона размери за всяко от предвидените
наказания, предвид множеството предходни нарушения на ЗДвП от страна на
жалбоподателя.
Решението е правилно.
При така установеното от правна и фактическа страна,
настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното
решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на
събраните по делото доказателства Пловдивския районен съд е достигнал до правни
и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и
не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил
верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава
неправилност на съдебния акт.
При проверката на изложените в касационната жалба
възражения, настоящият състав на съда намира, че събраните по въззивното дело
доказателства потвърждават по категоричен начин наличието на нарушение на чл.
25, ал. 2 ЗДвП, който задължава
водач на пътно превозно средство, при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което
се намира в дясната пътна лента. По делото не е налице спор, че касаторът на
посочената дата е управлявал лек автомобил ,,Киа Сийд“ с рег. № ***, собственост на ,,Европа-1‘‘ ООД с ЕИК:
*********, като при извършване на
маневра с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът не
пропуска лек автомобил ,,Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на М.А.А., който
се движи направо, удря го и допуска ПТП с материални щети.
При извършена проверка безспорно е установено, че от
обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение,
поради което законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени
доказателства и напълно съответства на установените факти. При съставяне на
АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното
НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. В конкретния случай, както АУАН, така и НП
съдържат датата, часа и мястото на нарушението; извършеното нарушение е описано
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Описан е
процесният автомобил чрез посочване на вида - лек, марката и модела и
регистрационния номер. Ясно и конкретно е посочено мястото на извършване на
нарушението. Независимо, че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 25, ал. 2
от ЗДвП, нарушението е описано достатъчно ясно и подробно в обстоятелствената
част на НП, за да не остане у лицето съмнение за какво е санкционирано, при
което не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита. В изложения
смисъл правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1 т. 5 ЗДвП и е ангажирана отговорността на Ч., като му е наложена
глоба в размер на 200 лв.
Нормата на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, императивно
задължава водача на пътното превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Както правилно е прието и от ПРС, от
доказателствата се установява, че след причиняване на ПТП, касаторът е напуснал
местопроизшествието, без изобщо да установи какви вреди е причинил. С това
деяние същият е осъществил от обективна и субективна страна състав на
нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. При горната фактическа установеност
правилно е приложена разпоредбата на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвиждаща наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. В конкретния случай правилно наказанията са наложени в размер на
средния предвид множеството нарушения на ЗДвП, извършени от касатора съгласно
приложената справка.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 317 от 20.02.2023 г.,
постановено по АНД № 6572/2022 г. по описа на РС - Пловдив, XХVI н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.