ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363
гр.
Пловдив, 20.02.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав
в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 314
по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано
е по жалба на С.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу протоколни решения от 20.01.2012г. и 23.02.2012г. на Местната комисия по
чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни
жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/ при община Пловдив. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на взетите решения и се иска отмяната им от съда.
Сочи се, че оспорването е в условията на чл. 140 от АПК, тъй като
административните актове не съдържат указания за реда на обжалване.
От
представената административна преписка се установява следната фактическа
обстановка:
С.С.Г. е подала заявление рег. № 8681/28.12.2011г. до Местната
комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при община Пловдив за изплащане на
компенсации за притежавани лихвочисла.
Местната
комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при община Пловдив като е съобразила
наличие на данни за придобиване на недвижим имот от заявителката е взела
решение по протокол от 20.01.2012г. да се изиска правно становище, след което
комисията да вземе решение по
заявлението.
С протокол
от 23.02.2012г. Местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при
община Пловдив е взела решение да не се изплаща компенсация по заявление рег. №
8681/28.12.2011г., тъй като не са изпълнени изискванията на § 6, ал. 2 от
ППЗУПГМЖСВ и чл. 2, ал. 1 от ЗУПГМЖСВ.
До С.С.Г. е изпратено съобщение рег. № 45/12.03.2012г. за
издадения протокол от 23.02.2012г., което пресъздава диспозитива и мотивите на
взетото решение. Видно от известие за доставяне № ИДPS400000JFGNM съобщение
рег. № 45/12.03.2012г. е получено на адреса, посочен в заявление рег. №
8681/28.12.2011г., от Д.Г.– съпруг, на 23.03.2012г. срещу подпис.
Със
заявление рег. № 39/02.11.2019г. Н.Д.Г.– син и пълномощник на С.С.Г., е поискал от Местната комисия да му бъде предоставена
в цялост преписката по заявление рег. № 8681/28.12.2011г.
Според собственоръчен запис върху съпроводително писмо изх. № 50 от
30.11.2019г. по описа на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при
община Пловдив материалите по преписката са получени от Н.Г.на 30.11.2019г.
Жалбата
сложила в ход настоящото производство е подадена на 30.01.2020г.
При тази
фактическа обстановка съдът съобрази следното от правна страна:
Според §6 от
ДР на Правилника за прилагане на ЗУПГМЖСВ (обн., ДВ,
бр. 87 от 27.10.1992 г.) гражданите - жилищноспестовни
вложители, които отговорят на изискванията на чл. 2, ал. 1 от закона и
правилника към датата на покупка или започване строеж на жилище, имат право на
левова компенсация по реда на чл. 7, ал. 1 от закона и чл. 11, ал. 2 от
правилника. Компенсацията се извършва по писмена молба на гражданина след
проверка за наличието на законоустановените условия.
Специалната
правна уредба не съдържа правила относно вида на акта, с който следва да се
произнесе административният орган, реда
за неговото съобщаване и оспорване. При това положение, за да се установи
приложимата правна уредба на първо място следва да се изхожда от характера на
акта по компенсацията. Без съмнение, след като издаването на такъв акт е
нормативно възложено на административен орган в изпълнение на властови
разпоредителни функции и с него се създават права, респ. се засятата права и
законни интереси на конкретно физическо лице, по аргумент от чл. 21, ал. 1 от АПК се разкриват белезите на индивидуален административен акт. Общите правила
за издаване, съобщаване и оспорване на индивидуалните административни актове са
предмет на Глава V - та, раздел I - ви от Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл. 21, ал. 1, пред. последно от АПК индивидуален административен акт е
и отказът за издаване на индивидуален административен акт. Алинея пета на
същата правна норма поставя изключение, според което не са индивидуални
административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са
част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални
административни актове.
По правилото
на чл. 61, ал. 2 от АПК (ред. ДВ, бр. 30 от 2006 г.) административният акт,
съответно отказът да се издаде акт, се съобщават на всички заинтересовани лица
чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис
на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. По
аргумент от правната норма, за да е редовно действието по писмено съобщаване,
съобщението следва да носи информация за съдържанието на акта и да е достигнало
до адресата.
Според чл.
46 от Гражданския процесуален кодекс във вр, чл. 144
от АПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се
връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде
всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Лицето, чрез което
става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката
на адресата. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че
връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на
срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за
връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 от ГПК – едноседмичен, започва да тече от
момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.
Съгласно чл.
64 от ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените
срокове, не се вземат предвид от съда. Страната, която е пропуснала установения
от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване,
ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че протоколът от 20.01.2012г. на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при община Пловдив няма
белезите на индивидуален административен акт, тъй като представлява
волеизявление на колективния орган, което е част от производството по разглеждане
на заявлението за издаване на акт за компенсация. В този смисъл този протокол
не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и по правилото на чл. 159, т. 1 от АПК оспорването му е недопустимо.
С протокола
от 23.02.2012 г. Местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при община
Пловдив е взела решение по съществото на заявление рег. № 8681/28.12.2011 г.,
поради което формираният отказ за компенсация има характер на индивидуален
административен акт, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на
заявителя. Каза се, за издаването на този административен акт до оспорващата е
отправено надлежно писмено съобщение, съдържащо текста на взетото решение и
мотивите за приемането му. Съобщението е получено на посочения в заявлението
адрес от съпруга на Г. срещу подпис. Посочената правна възможност в чл. 46, ал.
2 от ГПК и представеното по делото известие за доставяне налагат извода, че
съобщението е връчено редовно на оспорващата, от който момент е започнал да
тече и срокът за обжалване на индивидуалния административен акт. Доколкото в
акта не се съдържа указание пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване,
в полза на заявителя следва да бъде приложено правилото на чл. 140 от АПК,
даващо възможност за обжалване в удължен двумесечен срок от съобщаването. В
случая този срок е изтекъл на 23.05.2012г., поради което жалбата се явява
просрочена. Фактът на получената от пълномощника на оспорващата административна
преписка на 30.11.2019г. не новира срока за обжалване
на протокола от 23.02.2012 г. В жалбата не се съдържа искане за възобновяване
на срока, нито се твърди пропускането му поради наличие на обстоятелства извън
волята на оспорващата. Съдът не е ангажиран и с искане за прогласяване на
нищожност на административния акт.
При това
положение, с оглед разпоредбите на чл. 159, т. 1 и т. 5 от АПК, жалбата на С.С.Г. срещу протоколни решения от 20.01.2012г. и
23.02.2012г. на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при община Пловдив
се явява недопустима за разглеждане, а образуваното съдебно производство следва
да бъде прекратено.
Разноски не
се претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу протоколни решения от 20.01.2012г. и
23.02.2012г. на Местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при община
Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 314 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/