Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.03.2018 г.
СГС, VI – 4 състав, в открито заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело N 1960/ 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „А. за П. и С.К.“, с която е предявен срещу „ВСК К.- ИЗ Д.“ ЕООД и „В.К.“ ЕООД иск с правно основание чл.135 ал.1, изр.3-то ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършения от „ВСК К.- ИЗ Д.“ ЕООД апорт на недвижими имоти в капитала на „В.К.“ЕООД. Твърди се от ищеца, че е кредитор на „И.Т.“ ЕООД, който го е увредил, защото с договор, извършен във формата на нот.акт N 169, том I, дело N 153/2009 г., е прехвърлил на „ВСК К.- ИЗ Д.“ ЕООД недв.имоти, но след това приобретателят на имотите ги е внесъл като непарична вноска /апорт/ в капитала на „В.К.“ЕООД. Ищецът е предявил иск по чл.135 ЗЗД срещу първата разпоредителна сделка – сключения между „И.Т.“ ЕООД и „ВСК К.- ИЗ Д. договор, по който е образувано т.дело N 5432/14 г. на СГС, но впоследствие е установил извършването на процесния апорт, който е вписан в книгите на служба вписвания на 05.09.2014 г. В уточнителна молба от 07.12.2017 г. се сочи, че исковата молба по чл.135 ЗЗД за недействителност на първото разпоредително действие, по която е образувано т.дело N 5432/14 г. на СГС, е вписана на 12.06.2015 г., а процесният апорт е вписан по-рано - на 05.09.2014 г. Поддържа се, че собственик на капитала на последния приобетател на имотите „В.К.“ЕООД е праводателят по апорта „ВСК К.- ИЗ Д.“ ЕООД, чийто собственик е Веселин Кръстев, който е управител на длъжника „И.Т.“ ЕООД. Иска се да се обяви за недействителен по отношение на ищеца апортът, с който „ВСК К.- ИЗ Д.“ ЕООД е внесъл недвижими имоти в капитала на „В.К.“ЕООД, и който апорт е вписан преди вписване на исковата молба за недействителност на първата разпоредителна сделка.
Ответниците оспорват иска с довода, че процесният апорт е вписан преди вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД, поради което апортът е противопоставим на ищеца и на всяко трето лице, вписало искова молба след вписване на апорта. Правят възражение за погасителна давност, защото апортът е извършен на 22.12.2009 г., когато е вписан в ТР. Навеждат се възражения и за това, че вземанията на кредитора ищец са погасени по давност.
Представен е Протокол от 08.12.2009 г., с който „ВСК К.- ИЗ Д.“ ЕООД е приел решение за учредяване на „В.К.“ЕООД с капитал от 3 300 000 лв., както и за внасяне в капитала на непарична вноска - недвижими имоти, находящи се в гр.София, ул.”*************.
Представен е изп.лист от 20.10.2006 г. на СГС по т.дело N 1674/03 г., с който ВСК „К.” ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 383 895 лв. – неустойка, сумата от 158 141,60 лв. – лихва, както и 1782 лв. – съд.разноски.
Представен е изп.лист от 02.03.2007 г. на САС по гр.дело N 291/2006 г., с който ВСК „К.” ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 488 160 лв. – неустойка, както и сумата от 579 561,50 лв. – неустойка.
Представен е изп.лист от 22.04.2008 г. по т.дело N 168/07 г., с който ВСК „К.” ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Представен е изп.лист от 28.05.2007 г. по т.дело N 713/02 г. на СГС, с който ВСК „К.” ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 щ.д., 4740,41 щ.д., сумата от 180 900 лв. – неустойка, сумата от 20 713,80 лв. – лихва, както и 6210 лв. – съд.разноски.
Представено е удостоверение изх.N 52757/22.07.2014 г. на ЧСИ А.П., от което се установява, че по изп.дело N 2014490400818 е висящо изпълнение, по което взискател е ищецът, а длъжник е „И.Т.-11” ЕООД, който дължи сумите от 5000 лв., 383 895 лв., 150 681,68 лв., 158 141,60 лв., 206 746,19 лв., 488 160 лв., 557 366,83 лв., 579 562,50 лв., 661 727,55 лв. и 541,50 лв.
Представен е нот.акт за покупко-продажба на недв.имоти чрез прихващане срещу непогасени задължения N 169, том I, дело N 153/2009 г., от който се установява, че „И.Т. -11” ЕООД- в ликвидация /с предишно наименование „ВСК К.”/ е прехвърлил в полза на „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД собствеността върху находящи се в гр.София, ул.”************* недв.имоти – склад –хале N 1 на един етаж със застроена площ от 2956 кв.м., включваща складова площ от 2211,50 кв.м., административна част „изкупуване” с площ от 110 кв.м. и покрита стоманобетонова рампа с метална конструкция с площ от 634 кв.м.; склад-хале N 2 с обща застроена площ от 369 кв.м.; склад – хале N 3 на един етаж със застроена площ от 297 кв.м.; склад резервни части на един етаж с обща застроена площ от 221,40 кв.м.; склад – навес на един етаж със застроена площ от 585 кв.м.; гаражни клетки на един етаж със застроена площ от 101 кв.м.; административна сграда –пласмент на един етаж със застроена площ от 83,90 кв.м.; санитарен възел с площ от 11 кв.м.; склад резервни части със застроена площ от 24 кв.м.; три броя едноетажни складови помещения и принадлежащи към тях 4 броя канцеларии и два броя санитарни възли с обща площ от 844,20 лв.; покрит навес с площ от 348,20 кв.м., навес за въглища с площ от 56 кв.м.; универсален склад с площ от 3 996 кв.м.; покрита рампа към склада с площ от 1015 кв.м.; лавка „Павилион” с площ от 50 кв.м.; склад тип сеновал с площ от 376 кв.м.; два навеса със застроена площ от 72 кв.м. и склад „западно хале” с площ от 930 кв.м., заедно с прилежащите към описаните сгради 19011,90 кв.м. от УПИ XIII-16, 548, 585, 555, Б – 4932 кв.м. от ПИ пл.N 16,548,585, които имоти заедно с имот пл.N 555 са послужили за образуване на УПИ XIII-16,548,585,555 с площ от 24 738 кв.м. Страните са договорили, че цената за имотите ще бъде заплатена от купувача чрез прихващане на непогасени задължения на продавача към купувача.
Представена е справка от служба по вписванията за вписванията по партидата на „ВСК К.- София“ ЕООД.
Представена е справка от служба по вписванията за вписванията по партидата на „И.Т.-11“ ЕООД.
От извършена от съда служебно проверка за вписванията в ТР по партидата на „В.К.“ ЕООД се установи, че на 21.12.2009 г. в вписано това търговско дружество, както и внасянето на непарична вноска от неговия едноличен собственик -„ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.135 ал.1, изр.3-то ЗЗД.
По допустимостта на иска. Искът с правно основание чл.135 ал.1, изр.3-то ЗЗД за недействителност на втора разпоредителна сделка /апорт/ с едни и същи недв.имоти е процесуално допустим, защото исковата молба по чл.135 ЗЗД за недействителност на първата разпоредителна сделка /договор за продажба/, по която е образувано т.дело N 5432/14 г. на СГС, е вписана в книгите за вписване на 12.06.2015 г. /лист 34/. Това обстоятелство се установява и от представената по делото справка за вписванията, отбелязванията и заличаванията. Атакуваният апорт е вписан в книгите за вписване на 05.09.2014 г., т.е преди вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД срещу първата сделка. Това означава, че решение от 24.07.2017 г. по т.дело N 5432/14 г. на СГС е непротивопоставимо на последния приобретател на имотите - „ВСК К.- София“ ЕООД, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска обявяване недействителността на апорта. Това е така, защото без обявяване на апорта за недействителен, ищецът не би могъл да насочи изпълнението срещу имотите, които преди вписване на първата искова молба по чл.135 ЗЗД са били придобити от „ВСК К.- София“ ЕООД.
По настоящето дело, по което е предявен иск по чл.135 ал.1, изр.3-то ЗЗД, не е необходимо да участва като ответник в процеса длъжникът по облигационното правоотношение „И.Т.“ ЕООД, който е извършил първата разпоредителна сделка – договор за продажба. Това е така, защото страните по двете последователни правни сделки с прехвърлителен ефект не са необходими другари /чл.216 ал.2 ГПК/ - решение N 129/20.07.2017 г. по т.д. N 2481/16 г. на ВКС. След като страните по последователно извършените две разпоредителни сделки не са необходими другари, надлежни ответници по иска за недействителност на апорта са само страните по него -вносителят на непаричната вноска и дружеството, в чийто капитал са внесени имотите.
Важно
е да се отбележи, че процесният апорт представлява самостоятелно увреждащо
действие и предпоставките за обявяване на неговата недействителност са различни
от предпоставките за недействителност на първото разпоредително действие –
договор за продажба, който представлява друго увреждащо действие. Искът срещу
първата разпоредителна сделка и искът срещу втората сделка имат различно
фактическо основание.
Върху процесните недв. имоти, които са предмет на апорта, е била наложена възбрана, която обаче е заличена на 06.06.2014 г. Заличаването на възбраната се установяват от направените вписвания и отбелязвания по партидата на „И.Т.-11” ЕООД /с предишно наименование „ВСК К.”/. Със заличаването на 06.06.2014 г. на вписаната в полза на ищеца възбрана отпада и правният ефект на непротивопоставимостта по чл.452 ал.2 ГПК. Това означава, че извършеното разпоредително действие с процесните имоти чрез апорт, вписан в книгите за вписване на 05.09.2014 г., е противопоставим на ищеца, защото към вписването на апорта възбраната е била заличена. В този смисъл съдът приема, че съдебният изпълнител не би могъл да насочи изпълнението срещу процесните имоти за удовлетворение вземането на ищеца, защото вписването на апорта в нот.книги на 05.09.2014 г. брани новия собственик /втория ответник/ от изпълнението на ищеца взискател. Вписаната на 13.12.2006 г. възбрана е заличена на 06.06.2014 г., поради което спрямо ищеца не е възникнал правният ефект на чл.452 ал.2 ГПК по отношение на вписания на 05.09.2014 г. в нот.книги апорт.
Както се спомена по-горе, исковата молба по чл.135 ЗЗД срещу първата разпоредителна сделка е вписана на 12.06.2015 г., поради което и решението по т.дело N 5432/14 г. е непротивопоставимо на приобретеля на имотите по вписания на 05.09.2014 г. апорт. Предявеният иск по чл.135 ал.1, изр.2-ро ЗЗД срещу втората разпоредителна сделка -апорт е допустим, защото само при неговото уважаване ищецът би могъл да насочи изпълнение срещу процесните недв.имоти и при тяхното осребряване да удовлетвори вземането срещу своя длъжник „И.Т.-11” ЕООД /с предишно наименование „ВСК К.”/.
В случая качеството на кредитор на ищеца по отношение на длъжника „И.Т.-11” ЕООД, който първи се е разпоредил с имотите, се установява по несъмнен и категоричен начин от представените по делото изп.листове, с които ответникът „И.Т.-11” ЕООД /с предишно наименование „ВСК К.”/ е осъден да заплати на ищеца значителни по размер парични суми, а за принудителното събиране на вземанията на ищеца е висящо изп.дело N 20148490400818 на ЧСИ А.П.. Вземанията на ищеца са съдебно признати, поради което съдът е длъжен да приеме за доказано, че ищецът е кредитор на първия прехвърлител на имотите „И.Т.-11” ЕООД.
Първата разпоредителна сделка е извършена от длъжника „И.Т.-11” ЕООД /с предишно наименование „ВСК К.”/, който по силата на нот.акт за покупко-продажба на недв.имоти чрез прихващане срещу непогасени задължения N 169, том I, дело N 153/2009 г. е прехвърлил в полза на „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД имотите. След тази разпоредителна сделка приобретателят „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД е извършил процесната нова разпоредителна сделка – внесъл е имотите като непарична вноска в капитала на „В.К.“ ЕООД. Апорът е вписан в ТР на 21.12.2009 г., когато е вписано новоучреденото дружество „В.К.“ ЕООД и води до прехвърляне на собствеността върху имотите.
Апортът в дружество с ограничена отговорност представлява учвреждащо правно действие по смисъла на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, защото е особен вид отчуждаване на вещ с транслативен за правото на собственост ефект. С внасянето на недвижимите имоти в капиталовото търговско дружество имотите излизат от патримониума на „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД, който е съконтрагентът на длъжника „И.Т.-11” ЕООД, и стават собственост на новоучреденото дружество „В.К.“ ЕООД, а собствеността върху имотите се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството в ТР на 21.12.2009 г.
Нормата на чл.135 ал.1, изр.3-то ЗЗД
предвижда, че недействителността не
засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди
вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. В този
случай предпоставка за основателност на предявения иск за недействителност на
втората разпоредителна сделка /апорт/ би следвало да е недобросъвестността на
дружеството приобретател – в чийто капитал са внесени имотите. При учредителния апорт, при който някой от съдружниците, респ.
едноличният собственик на капитала, внася непарична вноска, дружеството приобретател все още не е възникнало, а изразеното съгласие от
учредителя - съдружник, респ.
едноличен собственик, не
представлява договаряне по смисъла на чл. 135 ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД, защото при апорта не е налице размяна на волеизявления и не е налице поемане
на насрещни права и задължения. Особеност
на учредителния апорт е, че
представлява сделка на разпореждане
в полза на лице, което не съществува към
момента на нейното извършване, поради което за настъпване на неговото действие не е необходимо
съгласието на дружеството, което е в процес на учредяване. Ето защо
съдът намира, че при предявен иск
по чл.135 ЗЗД за обявяване недействителност
на учредителен апорт не е необходимо
установяване на знание за увреждането на кредитора от страна дружеството
в процес на учредяване. За основателността на иска е достатъчно да е
налице у вносителя на непаричната вноска знание за увреждането на ищеца /решение № 122 от 21.07.2016 г. по т.д. № 3484/2014 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Според съда „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД, който е внесъл имотите в капитала на „В.К.“ ЕООД, е знаел чрез своя едноличен собственик на капитала и управителен орган за вземанията на ищеца срещу „И.Т.“ /с предишно наименование „ВСК К.“/, от който ги е придобил чрез първата разпоредителна сделка. Това е така, защото и към придобиване на имотите от „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД по силата на нот.акт N 169, том I, дело N 153/2009 г. /22.10.2009 г./ и към момента на внасянето на имотите в капитала на новоучреденото дружество /21.12.2009 г./ върху тях е била наложена възбрана в полза на ищеца. Възбраната върху процесните имоти е била вписана в нот.книги на 13.12.2006 г., а към момента на вписване на нот.акт N 169 и към момента на вписване на апорта в ТР на 21.12.2009 г. не е била заличена / заличена е на 06.06.2014 г./. Ето защо съдът намира, че с внасянето от „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД на имотите в капитала на „В.К.“ ЕООД вносителят на непаричната вноска е знаел, че това действие би затруднило удовлетворението на ищеца. Налице е знание у управителния орган и едноличния собственик на капитала на „В.К.“ ЕООД за това, че ищецът има вземания, които подготвя да се удовлетвори точно от имотите, които са внесени в капитала на новосъздаденото дружество.
Следва да се отбележи, че едноличен собственик на капитала на вносителя „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД е Веселин Стоименов Кръстев, а това лице към извършване на апорта е бил и едноличен собственик на капитала на „И.Т.“ /с предишно наименование „ВСК К.“/, който е длъжник на ищеца.
На следващо място – с решение от 24.07.2017 г. на СГС по т.дело N 5432/14 г. на СГС е обявен по предявен от ищеца иск с правно основание чл.135 ЗЗД за недействителен сключеният между „И.Т.-11” ЕООД /с предишно наименование „ВСК К.”/ и „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД договор. Следователно към придобиване на имотите „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД е знаел за увреждането на ищеца, което означава, че е знаел, че ищецът се уврежда и от последващото разпореждане с тях чрез апорта, вписан в ТР на 22.12.2009 г.
Нормата на чл.73 ал.5 ТЗ предвижда, че „когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя; органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя“. Това означава, че при внасяне на недв.имоти в капитала на търговско дружество разпоредителната сделка придобива известност за трети лица и се оповестява вещноправното действие на апорта от момента на вписването в службата по вписванията. Преди този момент, който в случая е 05.09.2014 г., ищецът не би могъл да узнае за това, че недв.имоти са предмет на разпоредителното действие - апорт. В този смисъл съдът приема, че преди вписване на апорта в службата по вписванията ищецът не би могъл да предприеме действия за защита на своите права. Това означава, че преди този момент давност не е започнала да тече.
Новоучреденото дружество, в което са внесени имотите, е било вписано в ТР на 21.12.2009 г., а нормата на чл.73 ал.4 ТЗ предвижда, че правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството. Нормата на чл. 7 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Доколко обаче нормата на чл.73 ал.5 ТЗ предвижда изрично вписване в службата по вписванията, когато апортът има за предмет недв.имоти, съдът приема, че оповестителното действие спрямо трети лица е от момента на вписване на апорта в нот.книги. Ако апортът на недв.имоти се считаше за известен на всички трети лица, не би следвало да се предвиди в закона изискване за вписването му в нот.книги. Именно вписването в тези книги оповествява разпореждането с недв.имоти и факта на отчуждаването им в полза на новоучреденото търговско дружество. Искът е предявен на 29.09.2014 г., поради което не е погасен по давност. Но дори и да се приеме, че давността започва да тече от вписването апорта в ТР – на 21.12.2009 г., искът отново не е погасен по давност, защото в този случай давността изтича на 21.12.2014 г.
Като краен извод – атакуваният апорт представлява втора разпоредителна сделка с процесните имоти и е вписан в книгите по вписване на 05.09.2014 г. - преди вписване на 12.06.2015 г. на исковата молба по чл.135 ЗЗД срещу първата разпоредителна сделка, поради което решението от 24.07.2017 г. на СГС по т.дело N 5432/14 г. по иска за недействителност на първата сделка е непротивопоставимо на приобретеля по апорта „В.К.“ ЕООД. Към вписване на апорта в книгите по вписване на 05.09.2014 г. наложената в полза на ищеца възбрана върху имотите е била вече заличена /06.06.2014 г./, поради което само при уважаване на иска по чл.135 ал.1, изр.3-то ЗЗД за недействителност на втората сделка –апорт ищецът би могъл да насочи изпълнение върху имотите за удовлетворение на вземането си. При извършване на апорта в капитала на новоучреденото дружество не е налице размяна на волеизявления и поемане на насрещни права и задължения, поради което знанието у вносителя за увреждането на ищеца е достатъчно за основателността на иска. Знанието за увреждането на ищеца е доказано, защото апортът е извършен с вписване на новоучреденото дружество в ТР на 21.19.2009 г., а към онзи момент върху апортираните имоти е била наложена възбрана, подготвяща удовлетворението на ищеца от имотите, предмет на апорта. Освен това с решението от 24.07.2017 г. на СГС по т.дело N 5432/14 г. е уважен искът по чл.135 ЗЗД за недействителност на първата сделка, което означа, че към придобиване на имотите на 22.10.2009 г. по първата сделка „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД е знаел за увреждането на ищеца. Следователно „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД чрез своите органи е знаел, че последващото апортиране на имотите на 21.12.2009 г. /два месеца след първата сделка, обявена за недействителна по иск с правно основание чл.135 ЗЗД/ също уврежда ищеца.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.135 ал.1, изр.3-то ЗЗД следва да бъде уважен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявен от „А. за П. и С.К., гр.София, ул.”********иск с правно основание чл.135 ал.1, изр.3-то ЗЗД срещу „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД, EИК ********, гр.Д., ул.”********, и „В.К.“ ЕООД, *** N ****осъществения от страна на „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД апорт, вписан в ТР на 21.12.2009 г., с който в капитала на „В.К.“ ЕООД са внесени като непарична вноска следните недвижими имоти, находящи се в гр.София, ул.”************* – склад-хале N 1 на един етаж със застроена площ от 2 956 кв.м., включваща складова част с площ от 2211,50 кв.м., административна сграда „Изкупуване” с площ от 110 кв.м. и покрита стоманобетонова рампа с метална конструкция по цялата дължина пред халето с площ от 634,50 кв.м.; склад –хале N 2 със застроена площ от 369 кв.м., включваща складова част и покрита със стоманобетонова плоча рампа –бетонова по цялата дължина на склада; склад-хале N 3 на един етаж със застроена площ от 297 кв.м.; склад резервни части на един етаж със застроена площ от 221,40 кв.м., включваща склад и бетонова рампа пред него; склад-навес на един етаж със застроена площ от 585 кв.м., в която влиза и изграената в северната част санитарна сграда – WC, баня и други; гаражни клетки на един етаж със застроена площ от 101 кв.м., административна сграда –пласмент на един етаж със застроена площ от 83,90 кв.м.; санитарен възел – външен със застроена площ от 11 кв.м., склад резервни части със застроена площ от 24 кв.м.; три броя едноетажни складови помещения и принадлежащите към тях четири броя канцеларии и два броя санитарни възли с обща площ от 844,20 кв.м., покрит навес с площ от 348,20 кв.м.; навес за въглища с площ от 56 кв.м.; универсален склад с площ от 3996 кв.м.; покрита рампа към склада с площ от 1015 кв.м.; лавка „Павилион” с площ от 50 кв.м.; склад тип „сеновал” с площ от 376 кв.м.; два навеса със застроена площ от 72 кв.м. за всеки от тях и склад „западно хале” с площ от 930 кв.м., заедно с прилежащите към описаните сгради 19011,90 кв.м. – реална част от УПИ XIII-16, 548,585,555, в кв.1а по плана на гр.София, м.”Складова зона –Илиянци-Връбница”, целият УПИ с графична площ от 24 738 кв.м. с граници – ул.”******Панайотов”, УПИ – VIII, УПИ – VIa и УПИ VII- 586.555.; 4932 кв.м. – реална част от УПИ XIII-16,548,585,555 в кв.1а по плана на гр.София, м.”Складова зона –Илиянци-Връбница”, целият УПИ с графична площ от 24 738 кв.м., които сгради към момента са с идентификатори – 68134.1374.2005.1 – с площ от 353 кв.м.; 68134.1374.2005.2 – с площ от 313 кв.м.; 68134.1374.2005.3 – с площ от 118 кв.м.; 68134.1374.2005.4 – с площ от 838 кв.м.; 68134.1374.2005.5 – с площ от 2348 кв.м.; 68134.1374.2005.6 – с площ от 60 кв.м.; 68134.1374.2005.7 – с площ от 24 кв.м.; 68134.1374.2005.8 – с площ от 127 кв.м., 68134.1374.2005.9 – с площ от 24 кв.м.; 68134.1374.2005.10 – с площ от 48 кв.м.; 68134.1374.2005.11 – с площ от 45 кв.м.; 68134.1374.2005.12 – с площ от 119 кв.м.; 68134.1374.2005.13 – с площ от 28 кв.м.; 68134.1374.2005.14 – с площ от 52 кв.м.; 68134.1374.2005.15 – с площ от 35 кв.м.; 68134.1374.2005.16 – с площ от 60 кв.м.; 68134.1374.2005.17 – с площ от 53 кв.м.; 68134.1374.2005.18 – с площ от 928 кв.м.; 68134.1374.2005.19 – с площ от 1659 кв.м., 68134.1374.2005.20 – с площ от 145 кв.м.; 68134.1374.2005.21 – с площ от 1018 кв.м.; 68134.1374.2005.22 – с площ от 4035 кв.м., а поземленият имот, в който се намират сградите, е с идентификатор 68134.1374.2005, находящ се в гр.София, район „Надежда“, ул.“******Панайотов“, с площ от 24 872 кв.м. при съседи – имот с идентификатор 68134.1374.2003, имот с идентификатор 68134.1374.2004, имот с идентификатор 68134.1374.49, имот с идентификатор 68134.1374.1220, имот с идентификатор 68134.1372.2015, имот с идентификатор 68134.1374.839, имот с идентификатор 68134.1374.840.
ОСЪЖДА „ВСК К.- ИЗ Д.” ЕООД, EИК ********, гр.Д., ул.”********, и „В.К.“ ЕООД, *** N ****да заплатят на А. за П. и С.К., гр.София, ул.”*****, съд.разноски в размер на 29596,48 лв. – за държавна такса, 450 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: