№ 154
гр. гр.Несебър, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100438 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Е.Б.Е.” ЕАД е предявил срещу СТ. СТ. К. искове за признаване на установено, че
му дължи сумата от 105,37 лв., представляваща стойността на консумираната електрическа
енергия от обект в гр. Несебър, ул. „С.” № 27, с ИТН *****, за периода 02.09.2019г. – 01.11.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, както и сумата от 10,72
лв. – лихва за забава за периода 22.10.2019г. – 01.12.2020г. Изложено е, че с ответника са страни по
валидно възникнало облигационно отношение, за което на името на ответника е открита партида с
клиентски номер ****** – за снабдяване с електрическа енергия на посочения обект. Наведени са
твърдения, че за периода 02.09.2019г. – 01.11.2019г. ищецът е доставил до адреса на ответника
електроенергия на обща стойност от 105,37 лв., която не е заплатена. Изложено е, че поради
забавата на длъжника е начислена и лихва за забава в размер на 10,72 лв. за периода 22.10.2019г. –
01.12.2020г. Посочено е, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК във връзка с
образуваното ЧГД № 1117/2020г. по описа на Районен съд Несебър. С тези доводи до съда е
отправено искане да признае за установено, че ответникът дължи посочените суми на ищеца.
Претендира се присъждането на разноските, направени в хода на заповедното производство, както
и присъждането на тези от съдебното.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Развиват се съображения в
насока за неяснота относно обекта, до който е доставяна електрическа енергия. Сочи се, че липсва
протокол за показанията на електромера. От съда се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява от фактическа и правна страна следното:
1
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че
ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е.Б.Е.” ЕАД за процесния период до
процесния имот, като и размера на вземането си. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Видно от договор за наем на общинско жилище № 115 от 20.12.2017г. (на л. 7 – л. 8 от
делото) на ответницата К. било предоставено за ползване (за срок от 2 години в периода
20.12.2017г. – 19.12.2019г.) общинско жилище – стая № 1, на площ от 15 кв. м., находяща се в
УПИ I – общ., кв. 84 по плана на гр. Несебър, ПИ с идентификатор 51500.502.837 по КК и КР на гр.
Несебър, ул. „С.“ № 27. В тази връзка на 19.08.2018г. К. подала заявление-декларация (на л. 3 – л. 4
от делото) за започване на продажба на електрическа енергия, като й бил предоставен клиентски
номер № ******. Заявлението било подадено за стая № 1 в гр. Несебър, ул. „С.“ № 27, като бил
определен ИТН № *****. Ведно със заявлението К. подписала и декларация за достъп до мрежата
за същия клиентски номер (на л. 5 от делото). С нея е декларирала, че й е представена
преддоговорна информация за сключване на договор при публично известни общи условия, прела
е общите условия, запозната е с информацията по чл. 386 от ЗЕ и знае, че доставчик на
електроенергия за обекта й е ищецът. Към декларацията (подписана лично от ответницата на
19.02.2018г.) е приложен и цитираният договор за наем. Подадена е и декларация от наемодателя –
кмета на Община Несебър (на л. 6 от делото), с която дава съгласието си К. да придобие
качеството „клиент“ на ел. енергия по смисъла на ОУ на договорите за продажба за имот в гр.
Несебър, УПИ I – общ., кв. 84, ул. С. ***** ИТН *****. От своя страна общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД са приложени към ч.гр.д. № 1117/2020г. по
описа на Районен съд Несебър (на л. 7 – л. 9 от делото).
От представените към исковата молба писмени доказателства (препис-извлечение сметка
на л. 9 от делото и 2 бр. фактури на л. 10 – л. 11 от делото) се установява, че за обект на
потребление на ул. „С.“ № 27, с ИТН ***** и клиентски номер № ******, за периода 02.09.2019г.
– 01.11.2019г. е начислена обща главница в размер на 105,37 лв.
Съдът намира, че от посочените писмени доказателства, приети по делото, се установява,
че между страните е възникнала облигационна връзка, обективирана в общите условия
(представени в рамките на заповедното производство и неоспорени по делото), по силата на която
ответницата е била потребител на електрическа енергия. Наличието на тази облигационна връзка с
установява и от подадените и подписани лично от ответницата заявление-декларация и декларация
за достъп до мрежата, с които тя е декларирала, че е запозната с общите условия и, че желае до
обитавания (по силата на договор за наем) от нея имот да се доставя електрическа енергия от
ищеца. Не се споделят възраженията на особения представител на ответницата, че с исковата
молба се цели установяване дължимостта на суми, различни от тези по заповедта, както и за
липсата на облигационна връзка. Още в заповедното производство сумите са претендирани за
обект на потребление на ул. „С.“ № 27, с ИТН ***** и клиентски номер № ******, за периода
02.09.2019г. – 01.11.2019г. Същата е и очертаната с исковата молба претенция. Цитираната в
отговора липса на идентичност между адреса на доставка и посочения във фактурите не се
установява. Вярно е, че във фактурите е цитиран апартамент № 10, но е очевидно, че същите са
издадени за обект на ул. „С.“ № 27, с ИТН ***** и клиентски номер № ******. Точно за тези
2
клиентски номер и ИТН ответницата е подала заявление-декларация и декларация за достъп до
мрежата, в които е декларирала, че ползва стая № 1 на ул. „С.“ № 27. Точно за тях е подадена и
декларация от наемодателя. Всички тези доказателства по категоричен начин установяват, че става
въпрос за доставена електрическа енергия до обитавания (под наем) от ответницата имот и тя е
удостоверила с подписа си тези обстоятелства. Цитирането във фактурите на ап. 10 представлява
несъществено различие, което не може да разколебае горните изводи и очевидно се дължи или на
техническа грешка, или на различна номерация при фактурирането.
Не може да се приеме и възражението, че липсва облигационна връзка, тъй като не е
представен протокол по чл. 13, ал. 8 от Общите условия. Обсъдените по-горе доказателства са
достатъчни, за да установят наличието на облигационна връзка. Освен това по делото е изготвена и
приета без възражения съдебно-техническа експертиза (на л. 64 – л. 73), която се кредитира от
съда като обективна, компетентна и безпристрастна. От експертизата се установява, че вещото
лице е извършило проверка на цялото електронно досие, касаещо процесния обект и на
извършените дистанционни отчети, като е достигнало до извод, че показанията, отчетени за
процесния клиентски номер за процесния период, напълно съвпадат с фактурираните в процесните
две фактури (№ ********** от 09.10.2019г. и № ********** от 09.11.2019г.), а поставеният
електромер е еднофазен, двутарифен, с година производство 2018г., срок на валидност 6 години
(до 2024г.) и е преминал всички изискуеми проверки. Следователно от експертизата се установява,
че продажбата на електрическа енергия (по смисъла на чл. 13, ал. 8 от Общите условия) е
започнала, поради което възраженията на особения представител на ответника в обратната посока
са неоснователни.
Искът за главница е доказан и по размер. Както се посочи съдебно-техническата експертиза
констатира, че фактурираните количества електрическа енергия съответстват на показанията на
електромера в процесния обект. Наред с това от съдебно-счетоводната експертиза, която се
кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна (на л. 74 – л. 81 от делото) се
установява, че задълженията на ответницата са осчетоводени редовно и правилно в счетоводството
на ищеца, а цените по фактурите са изчислени правилно за всеки от отчетените периоди.
Налага се извод, че към момента на подаване на заявлението – 03.12.2020г., за ищеца е
възникнало вземане срещу ответницата за сумата от 105,37 лв., представляваща стойността на
консумираната електрическа енергия от обект в гр. Несебър, ул. „С.” № 27, с ИТН *****, за
периода 02.09.2019г. – 01.11.2019г. От вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, при
отговор на въпрос № 3, е установено, че на 16.07.2021г. е извършено плащане на каса за
задълженията на ответницата, вкл. сумата от 116,09 лв., която сума покрива задължението на
ответницата по процесните фактури за главница както и за лихва до датата на подаване на
заявлението в съда. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и с оглед тази констатация на вещото лице,
съдът приема, че сумата от 105,37 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на
потребителя енергия за периода 02.09.2019г. – 01.11.2019г., е заплатена. Т.е. по делото е доказано
погасяването на дълга на ответника, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 22.10.2019г. – 01.12.2020г. С оглед установеното от съдебно-
счетоводната експертиза, че 10,72 лв. – лихва за забава за периода 22.10.2019г. – 01.12.2020г. е
3
погасена, то и този иск следва да бъде отхвърлен по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК - като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изложеното по-горе съдът достигна до извод, че ответницата е дала повод за
завеждане на делото (поради дължимостта на сумите и заплащането им в хода на исковото
производство), но исковете следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане по време на
процеса. В правилата за разноските по чл. 78 ГПК не е предвидено как следва да се процедира ако
ответникът е дал повод за завеждане на делото, но в хода на процеса е заплатено задължението към
ищеца. При такава ситуация и по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да съобрази факта на
плащането и да отхвърли иска. Общите правила на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК са, че при отхвърляне
на иска (прекратяване на делото) разноски се дължат на ответника. Същевременно в чл. 78, ал. 2
ГПК е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което въпреки отхвърлянето на исковете разноските би следвало да се
възложат в негова тежест. С постановеното Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3186/2014 г., III г. о., ГК върховната инстанция е възприела подобно становище. В такава
насока са и определение № 149 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2012 г., I г. о., ГК,
определение № 277 от 14.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК, както и
цитираните в него - определение № 98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г. на ВКС, IV ГО;
определение № 518 от 15.06.12г. по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от
28.12.12г. по ч. т. д. № 560/2012г. на II ТО; определение № 767/05.09.12г. по ч. т. д. № 251/12г. на II
ТО.
Така постановената практика напълно съответства на същността на отговорността за
разноски. Фактическият състав за реализиране отговорността за разноски е следният: 1.
противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2. вреди за
страната, в чиято полза е решен правният спор, които са законово определени и представляват
осъществените по делото разноски; 3. причинна връзка – т.е. тези вреди да са причинени във
връзка с водене на делото. В случая е налице неоснователно предизвикан правен спор от
ответницата, в резултат на което ищецът е претърпял вреди, представляващи осъществените по
делото разноски. Следва да се има предвид, че макар исковете да се отхвърлят, на практика
правният спор, който е съществувал преди завеждане на делото, е решен в полза на ищеца. Това е
така, тъй като ответницата не е заплатила дължимите суми в предвидените срокове, а изводите на
съда са, че дължи тези суми. Следователно правният спор е решен в полза на ищеца, а
отхвърлянето на исковете е последица от плащане в хода на процеса на дължимите суми в полза на
ищеца и задължението на съда да съобразява новонастъпилите факти на всеки етап от процеса.
Може да се направи извод, че всички елементи от фактическия състав на отговорността за
разноски са налице, поради което е оправдано именно ответникът да бъде осъден да заплати такива
на ищеца. В допълнение следва да се посочи, че очевидно неоснователно предизвиканият правен
спор е приключен извънсъдебно – на 16.07.2021г. с погасяване на дължимите от ответницата суми.
Следователно направените от ищеца по негова инициатива разноски след тази дата не му се
дължат, тъй като във връзка с тях не е налице фактическият съставя, посочен по-горе. След
16.07.2021г. е преустановено съществуването на неоснователно възникналия правен спор и с оглед
извършеното плащане в полза на ответника той е бил наясно с това. Ето защо разноските,
направени във връзка с негови доказателствени искания след тази дата, не се дължат на
4
противоправно поведение на ответницата и не следва да бъдат присъждани. В настоящия случай
става въпрос за разноски в размер на 750 лв. – заплатени от ищеца депозити за експертизи, които
са поискани изрично с молба от 01.10.2021г. (на л. 55 от делото) – много след като дължимите
суми са били погасени.
С оглед всичко изложено до тук на ищеца следва да бъдат присъдени от направените в
исковото производство разноски – сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата от 200 лв. –
платено възнаграждение за особен представител на ответника и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при определяне на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.
1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се
вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се
определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на
осъществените от ищеца разноски, които подлежат на възстановяване в исковото производство, е
375 лв.
Следва да се присъдят и всички разноски, направени от ищеца в рамките на заповедното
производство, а именно сумата от 75 лв., от които 25 лв. – платена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Х.Г.Д.” № 37, срещу СТ. СТ. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр. Несебър, ул. „С.“ № 27, искове както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на
сумата от 105,37 лв., представляваща стойността на консумираната електрическа енергия от обект
в гр. Несебър, ул. „С.” № 27, с ИТН *****, за периода 02.09.2019г. – 01.11.2019г., ведно със
законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 10,72 лв. – лихва за забава за периода 22.10.2019г. – 01.12.2020г.
ОСЪЖДА СТ. СТ. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър, ул. „С.“ № 27, да
заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Х.Г.Д.” № 37, сумата от 75 лв., представляваща направените в заповедното производство
разноски, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА СТ. СТ. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър, ул. „С.“ № 27, да
заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Х.Г.Д.” № 37, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 375 лв., представляваща разноски в
настоящото производство, от които 75 лева държавна такса, 200 лв. – депозит за особен
представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6