№ 1073
гр. София, 17.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601244 по описа за 2022 година
С определение № 2188 от 12.10.2022 г. по н.ч.д. № 3254/2022 г., Софийският градски
съд, НО, 27. първоинстанционен наказателен състав е отменил постановление от 11.05.2022
г. на прокурор при Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 197/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
8317/2011 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123 НК и е върнал делото на
СГП за продължаване на наказателното производство, и за изпълнение на дадените
задължителни указания по приложение на закона.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от прокурор при Софийска
градска прокуратура. В протеста се поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с фактите по делото, а също и с материалния
и процесуален закон. Според прокурора в случая е налице съществено обстоятелство, което
не е взето предвид от съда, и което се свежда до наличие на факт, изключващ
продължаването на наказателното производство – изтекла давност за наказателно
преследване по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК за престъплението, за което се води разследването – по
чл. 123, ал. 1 НК. Представителят на държавното обвинение твърди: че давността за
наказателно преследване е изтекла на 2.03.2021 г., доколкото десетгодишния срок е
започнал да тече на 2.03.2011 г., когато е настъпила смъртта на М. М. И., което налага
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК; че при
изтеклата преследвателска давност органите на разследването не могат да извършват
валидни действия, дори да не е изчерпан потенциалът за попълване на делото с
доказателствени източници; че съдът може на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК да измени
постановлението на прокурора в частта за основанието за прекратяване. Освен възраженията
за изтекла давност за наказателно преследване прокурорът поддържа, че са неправилни
изводите на съда за немотивираност и необоснованост на постановлението за прекратяване.
Поддържа също, че постановлението отговаря по форма и съдържание на изискванията на
чл. 199, ал. 2 НПК; че правилно е било кредитирано заключението на седморната
съдебномедицинска експертиза, тъй като вещите лиза са обосновали своите изводи,
изследвайки цялата налична доказателствена съвкупност по делото; че прокурорът и
изложил в постановление цялостната хронология на протичане на заболяването и
настъпилите усложнения, както и че не са установени нарушения на конкретни физически
лица, които да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат; че е установена в
хода на разследването причината за настъпилата смърт – чернодробна недостатъчност,
1
причинена от възникнал непредсказуем и в неочаквано тежка форма синдром на Рей на
фона на катарална лобуларна пневмония; че указанията на съда за ролята на апаратурата за
командно дишане са ирелевантни, доколкото не дихателната недостатъчност е причина за
смъртта; липсва причинна връзка и между антибиотичното лечение и причината за смъртта,
поради което изследването на този въпрос също е извън предмета на доказване; че липсват
нарушения на конкретно лице при диагностицирането и лечението на М. И., които да са в
причинна връзка с неговата смърт, което се установява несъмнено от всички назначени и
приети експертни заключения по делото, поради което изводът на прокурора за липса на
престъпление по чл. 123, ал.1 НК е правилен и законосъобразен.
С протеста прокурорът отправя искане за отмяна на определението на СГС, по н.ч.д.
№ 3254/2022 г. и за потвърждаване на постановлението от 11.05.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 197/2011 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 8317/2011 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123 НК.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид протеста, материалите по
делото, както и определението на първоинстанционния съд намира следното:
Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от легитимиран за
атакуването на съдебния акт субект срещу акт, подлежащ на въззивен контрол и в
предвидения в закона 7-дневен срок – уведомлението е получено на от 17.10.2022 г., е
протестът е подаден на 20.10.2022 г., а разгледан по същество е основателен.
Досъдебното производство е започнало с постановление от 12.05.2011 г. на прокурор
във Военноокръжна прокуратура – София за установяване на причините и обстоятелствата,
при които на 2.03.2011 г., във Военномедицинска академия –София, е починал М. М. И. от
гр. Радомир, за престъпление по чл. 123 НК. Впоследствие с постановление от 19.08.2011 г.
на прокурор от СГП делото е прието по подсъдност в СГП, доколкото военният прокурор не
е установил в резултат на проведеното разследване действие/бездействие на физическо лице
от ВМА-София, което да се намира в причинна връзка с настъпилата смърт на М. И.. В
постановлението на прокурор от СГП е записано, че наказателното производство се води
срещу неизвестен извършител и за престъпление по чл. 123 НК.
В рамките на досъдебното производства няма привлечено към наказателна
отговорност лице.
След провеждане на редица процесуални действия, при които са събрани множество
доказателствени материали – разпити на свидетели, заключения на тройна и петорна
съдебномедицински експертизи, цялата релевантна медицинска документация, доклад от ИА
„Медицински одит“ и доклад на експерти от НЗОК, прокурор от СГП е прекратил
наказателното производство с постановление от 26.06.2012 г. По жалба на пострадалата
постановлението е било отменено с определение на СГС, НО, 29. състав по н.ч.д. №
4015/2012 г. и делото е било върнато на СГП за продължаване на разследването. В хода на
допълнителното разследване са били разпитани свидетели и е изготвена и прието
заключението на седморна допълнителна съдебномедицинска експертиза № 96/2013 г. С
постановление на прокурор от СГП от 22.10.2013 г. наказателното производство е
прекратено отново. При осъществен съдебен контрол по реда на чл. 243 НПК това
постановление е било отменено с определение на СГС, НО, 3. състав . При продължилото
разследване са разпитани нови свидетели, назначени и приети са заключенията на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебномедицинска
експертиза. С постановление от 28.04.2016 г. на прокурор от СГП наказателното
производство е прекратено. С определение на СГС, НО, 4. състав по н.ч.д. № 2499/2016 г.
постановлението за прекратяване е отменено с указания за назначаване на допълнителна
съдебномедицинска експертиза, която да даде отговори за причинна връзка между
предписаното антибиотично лечение, лечение с Ефералган, Нурофен, Урбазон и
настъпилите усложнения в състоянието на М. И.. В хода на продължилото разследване по
2
делото е назначена и прието заключението на допълнителна съдебномедицинска експертиза,
която е дала отговор на поставените в отменителното определение въпроси – л. 22 – л. 39 от
том 5 на досъсебното производство. С постановление от 1.06.2018 г. наказателното
производство отново е прекратено. По жалба на пострадалата и при осъществен контрол по
чл. 243 НПК СГС, НО, 15. състав по н.ч.д. № 3027/2018 г. е отменил постановлението с
указания за назначаване на генетично изследване на биопсичен материал на М. И., който да
установи по категоричен начин причината за смъртта му.
При продължилото разследване е назначено и прието през месец юни 2021 г.
заключение на седморна съдебномедицинска експертиза, което е дало отговори на всички
поставени до момента от съдилищата в отменителните определения неизяснени въпроси – т.
7 от досъдебното производство.
С постановление на прокурор от СГП от 7.06.2021 г. наказателното производство е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3
НК поради изтекла давност. Постановлението е било отменено от СГС, НО, 17. състав по
н.ч.д. № 3449/2021 г. с аргумента, че изтичането на давността за наказателно преследване
има само материалноправен, но не и пряк процесуален ефект.
С постановление от 11.5.2022 г. на прокурор от СГП наказателното производство
отново е прекратено, на основание липса на съставомерно престъпно деяние – чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК. Това постановление е било атакувано от В. М. пред СГС, постановил
определението – предмет на настоящия въззивен контрол.
СГС е констатирал, че в постановлението за прекратяване прокурорът не е
анализирал гласните доказателствени средства, писмените доказателства и другите способи
за доказване – поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е приел, че прокурорският
акт е немотивиран и на това основание подлежащ на отмяна. Първоинстанционният съд е
коментирал също, че заключението на последната седморна съдебномедицинска експертиза
е непълно и неясно при отговора на определени въпроси – за това дали е било правилно
назначеното лечение – отговорът бил лаконичен; не е обсъдена ролята на апаратурата за
командно дишане; за това каква е била ролята на антибиотичното лечение за развитие на
болестта и за приема на другите лекарства – Ефералган и Нурофен; за значението на
доболничното лечение към каузалния процес на настъпилата смърт.
Настоящата инстанция намира, че СГС е отправил неизпълнимо и незаконосъобразно
указание към прокурора. Това е така, защото в конкретния случай е настъпило
обстоятелство, което изключва възможността за провеждане на наказателното преследване,
спрямо което и да е лице за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК – изтичането на давностния
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, приложима в разглежданата
хипотеза. Цитираната норма предвижда, че наказателното преследване се изключва по
давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години за деяние, наказуемо с лишаване
от свобода повече от 3 години. За престъплението по чл. 123, ал. 1 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до шест години. Следователно давността за
наказателно преследване е 10 години – предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 2 НК 15-годишна
давност е приложима спрямо деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет
години и поради това е неприложима в настоящия казус. Инкриминираното деяние е
отнесено към дата 2.03.2011 г. и към 2.03.2021 г. вече е била изключена възможността за
наказателно преследване на конкретен негов извършител, при положение че давността не е
била спирана и/или прекъсвана. От образуването на наказателното производство до
настоящия момент органите на досъдебното производство не са предприели действия за
преследване срещу определено лице, защото производството е образувано срещу неизвестен
извършител и не е извършено нито едно надлежно процесуално действие, което да е
насочено срещу определено физическо лице. Тази възможност е безвъзвратно преклудирана
след 2.03.2021 г. и независимо от възможните фактически изводи, произтичащи от
доказателствата по делото, никое лице не може да бъде привлечено към наказателна
отговорност оттук насетне. Всъщност давността за наказателно преследване е била изтекла
още при произнасянето на прокурора, но вероятно поради предходното произнасяне на СГС,
3
НО, 17. състав по н.ч.д. № 3449/2021 г., държавният обвинител не е приложил закона за
давността.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК повелява, че давността се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване и то спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. В случая давността не е прекъсната, защото наказателното
производство не е възбудено срещу определено лице, а в хода на протичането му никой не е
бил привлечен като обвиняем. За изтичането на давностния срок е без значение дали
извършителят на деянието е бил открит или не. За изминалия период от време – от датата на
твърдяното деяние досега – не са били предприети такива действия.
Практиката на върховната съдебна инстанция е последователна и безпротиворечива в
тълкуването, че фактът на образуването и воденето на наказателно производство не е
достатъчен да прекъсне изтичането на давностния срок, щом същото не е насочено срещу
определено лице – ТР № 96/1.10.1961 г. по н.д. № 76/61 г. на ОСНК; решение №
117/9.03.2010 на ВКС, НК, III н.о. и др.
На настоящия етап прекратяване на наказателното производство поради изтичането
на давността за наказателно преследване е единствената законосъобразна последица според
чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Този извод обезмисля обсъждането на въпросите по същество. САС
единствено отбелязва, че по делото са били извършени възможните процесуални действия за
събиране на доказателства и потенциалът за приобщаване на нова материали е изчерпан.
Въпросите, които са според първия съд са останали неизяснени са били предмет на
многобройни обсъждания и отговори от съставите на съдебномедицинските експертизи,
включително последното изготвено и прието от разследващите заключение е предоставило
пълна картина на проведеното лечение, развитието на болестта, настъпилите усложнения и
причината за смъртта на М. И., която не се дължи на виновното действие или бездействие на
конкретно физическо лице, което е имало отношение към лечебния процес.
По изложените съображения протестът се явява основателен, а първоинстанционното
определение следва да бъде отменено и вместо него – постановено ново, с което да се
измени основанието в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд, НО, II състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2188 от 12.10.2022 г. по н.ч.д. № 3254/2022 г. на
Софийският градски съд, НО, 27. първоинстанционен наказателен състав и вместо това:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 постановление от 11.05.2022 г. на
прокурор при Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 197/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
8317/2011 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123 НК, като променя
основанието за прекратяване от чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.
1, т. 3 НПК.
Настоящото определение е окончателно, а страните да бъдат уведомени за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5