Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 23.04.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря И.С., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 909 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД срещу Г.С.М. за установяване съществуване на вземания на заявител по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 07.01.2019 г. между „В. К.“ ООД, в качеството на кредитор и Г.С.М., в
качеството на кредитополучател, бил сключен договор за паричен заем с №
5497252, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за кредит
кредитополучателят удостоверявал, че е получил от кредитора Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения договор за
кредит, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем
в общ размер от 500,00 лева, която сума била усвоена изцяло от последния.
Договорната лихва страните определили в размер на 283,00 лева, като
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита на 18 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 43,50 лева, включваща главница и
договорна лихва.
Ответникът извършил плащания в
размер на 250,00 лева, като дължал сумата от 400,55 лева - главница, както и
договорна лихва в размер на 48,15 лева за периода от 21.01.2019 г. – датата на
първата вноска, до 16.09.2019 г. – датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждали
и ползването на допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за
одобрение на паричен заем, за което ответникът дължал такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 160,10 лева.
Ответникът следвало да изплати
всички дължи суми по договора на 16.09.2019 г., но и до настоящия момент същият
продължавал да не изпълнява задължението си.
Сочи, че на 01.12.2016 г. бил
сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и
Приложение № 1 към него от 02.01.2020 г. между „В. К.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, по силата на който вземането по договор за паричен заем с № …… било
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Поради неизпълнението на договорното
задължение от страна на ответника, „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC –
Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ./2020 г. по описа на
съда и в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение на парично
задължение № ./04.09.2020 г. Срещу издадената заповед за изпълнение било
подадено възражение от страна на ответника, което обуславяло правния интерес на
ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Г.С.М.
му дължи следните суми по сключения договор за паричен заем с № .. от
07.01.2019 г.: сумата от 400,55 лева – главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 160,10 лева –
такса за експресно разглеждане на документите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който вземането е оспорено, с
твърдения, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с
разпоредбата на чл. 4 ЗЗП и липсата на доказателства кредиторът да е
предоставил на кредитополучателя информацията, описана в чл. 4, ал. 1 ЗЗП.
Ответникът е противопоставил и
възражение за нищожност на клаузата от процесния договор за кредит, предвиждаща
дължимостта на такса за експресно разглеждане на документите, както и
възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба изразява
становище за основателност на предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, се явява лично и с адв. Л. С. от ПАК, който признава, че
ответникът е подписал договора за кредит, получил е сумата по договора, както и
че вземането е прехвърлено по силата на договор за цесия на ищцовото дружество.
Ответникът не оспорва и иска по размер, като поддържа единствено възражението
си за нищожност на сключения договор за кредит.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД
е подало на 04.09.2020 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Г.С.М. за дължими
суми по договор за паричен заем от 07.01.2019 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № ../2020 г. на РдРС, в рамките което в полза на заявителя
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № …./04.09.2020 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от съобщаването заявителят
„А.з.к.н.п.з.“ ЕООД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за паричен заем № 5497252 от 07.01.2019 г., сключен между „В.К.“ ООД (кредитор)
и Г.С.М. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 500,00 лева, която кредитополучателят се е
задължил да върне на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 43,50
лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 21.01.2019
г., а на последната – на 16.09.2019 г. Страните са уговорили следните условия
по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 40,34 %; годишен
процент на разходите – 49,39 %; общ размер на всички плащания – 783,00 лева.
По делото е приет и рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „В.К.“
ООД (цедент) и „А.з.к.н.п.з.“ ООД (цесионер), по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1,
неразделна част от договора.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. се
установява, че вземането на „В.К.“ ООД срещу ответника Г.С.М., произтичащо от договор
за паричен заем № 5497252 от 07.01.2019 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което „В.К.“ ООД е упълномощил „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД да
уведоми от името на „В.К.“ ООД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., както и уведомително писмо, с
което „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД уведомява ответника Г.С.М., че задължението му по сключения договор за паричен заем № …….
от 07.01.2019 г., е изкупено от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието
на договорни отношения между „В. К.“ ООД и ответника във връзка със сключения
договор за паричен заем, изпълнение на задължението на
заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на
процесното вземане между цедента - „В. К.“ ООД и цесионера - „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД и че ответникът е бил уведомен за цесията.
Между страните не е спорно, а това
се установява и от събраните по делото доказателства, че между тях е
съществувало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за паричен заем № 5497252 от 07.01.2019 г., по който
заемодателят е изпълнил задължението си и е предал заемната сума на заемателя,
както и че вземането е прехвърлено от страна на „В.К.“ ООД н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД по силата на договор за цесия от 01.12.2016 г. и че ответникът е бил
уведомен за цесията.
Не се спори и че размерът на незаплатената
от ответника главница по сключения договор за паричен заем е 400,55 лева, а на
таксата за експресно разглеждане на документите – 160,10 лева.
При това положение съдът дължи
произнасяне по възражението на ответника за нищожност на сключения договор за
паричен заем.
На първо място, съдът намира, че
клаузата в договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на
договорна лихва, е нищожна. За съобразяване дали тази уговорка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, следва да се преценят конкретните данни по
производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014
г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва) -
решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о и пр. За този период основният
лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта (съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994 г.),
което прави размер на законната лихва към дата на сключване на договора 10%.
Трикратният размер на законната лихва към 07.01.2019 г. е 30%. В чл. 4 от договора е посочено, че фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 40,34%, без да е посочено каква сума от общо
дължимите по договора 783,00 лева представлява договорна лихва. Ето защо съдът
намира, че така уговореният ГЛП противоречи на добрите нрави. Предвид характера
на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесната
уговорка за заплащане на договорна лихва в посочения размер, не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на страните по договора.
Ето защо възражението за нищожност на възнаградителната лихва се явява
основателно и ще се уважи.
Съдът намира за неоснователна и
претенцията за установяване дължимостта на сумата от 160,10 лева – такса
експресно разглеждане за отпускане на паричен заем. Макар вземането да е наименувано „такса“, то
срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта
на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
При това става ясно, че така посочената сума не представлява по същността си
такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното
начисляване не е свързано с извършването на каквото и да е действие или
разноски. Тоест, в случая е налице клауза за неустойка за забава. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
Наред с това, съгласно
разпоредбата на чл.10а, ал.
2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Уговорената такса за
експресно разглеждане на документите е начислена за извършване на една от
съществените функции на кредитодателя (небанкова финансова институция) по
разглеждане на искането за предоставяне на кредит и извършване на преценката за
това дали да се предостави в заем сума. Таксата е уговорена в противоречие със
законовата норма, поради което съдът приема, че е недължима. Затова искът в тази му част ще се отхвърли като неоснователен.
С оглед изложеното и по аргумент от чл.
23 ЗПК, съдът приема за доказана по основание единствено претенцията на ищеца
за неизплатена главница по сключения договор за кредит.
От материалите по делото е видно, че
ответникът е заплатил сумата от 150,55 лева, като с тази сума са погасени
задължения, които са приети от съда за недължими, както в настоящото
производство, така и в рамките на проведеното заповедно производство (погасени са
части от неустойката в размер на 45,80 лева, от таксата за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30,00 лева, от таксата за експресно разглеждане
в размер на 46,00 лева и от договорната лихва в размер на 28,75 лева), поради
което съдът приема, че с тази сума следва да бъде намален размерът на
претендираната главница до сумата от 250,00 лева.
Предвид всичко гореизложено, следва
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 250,00 лева – главница, като за разликата до
пълния предявен размер от 400,55 лева искът за главница следва да бъдат
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи
и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
За правна изчерпателност съдът
следва да отбележи, че възражението на ответника за погасяване на
претендираните от ищеца суми по давност е неоснователно, тъй като не е изтекъл
предвидения в чл. 110 ЗЗД давностен срок.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 100,00 лева и 31,50 лева –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, определено с влязло
в сила разпореждане от 04.09.2020 г. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 90,75 лева и предвид
размера на уважените искове, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 99,10 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, с ЕИК: .....,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет
лева) – главница по договор за паричен заем с № … от 07.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 04.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
400,55 лева (четиристотин лева и петдесет и пет стотинки), както и иска за
сумата от 160,10 лева (сто и шестдесет лева и десет стотинки) – такса за
експресно разглеждане на документите, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, с ЕИК: ....., със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 99,10 лева (деветдесет и девет лева и десет
стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала
Секретар:/И.С./