№ 94
гр. Русе, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500041 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Г. А. Ж. обжалва Решение № 207 от 09.11.2023г на Районен съд-гр.Бяла,
постановено по гр.д.№ 573/23 по описа на съда, с което е отхвърлен
предявеният от него срещу „Финанс инфо асистанс“ЕООД със седалище и
адрес на управление – гр.София отрицателен установителен иск, че не дължи
сумата от 2 000лв, просрочена главница по договор за кредит от 08.09.2008г,
ведно със законната лихва, считано от 19.03.2010г до окончателно плащане,
350.49лв лихва за периода от 31.07.2009г до 18.03.2010г, както и 47.01лв
разноски по делото, поради обстоятелството, че претендираната суми и
вземането по издаденият изпълнителен лист са погасени по давност. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Иска от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и да постанови друго, с
което да уважи предявения от него иск с правно основание чл.439 ГПК.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият „Финанс инфо асистанс“ЕООД със седалище и адрес на
управление- гр. София в писмен отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата и правилност на постановеното от
първоинстанционния съд решение. Претендира разноските по делото, в това
число и за процесуално представителство – юрисконсултско възнаграждение.
1
Въззиваемият „Централна кооперативна банка“АД – гр.София не взема
становище по основателността на жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК от Г. А. Ж. срещу
„Финанс инфо асистанс“ЕООД със седалище и адрес на управление -
гр.София, с който да се признае за установено, че Ж. не дължи сумата от
2000лв, просрочена главница по договор за кредит от 08.09.2008г, ведно със
законната лихва, считано от 19.03.2010г до окончателно плащане, 350.49лв
лихва за периода от 31.07.2009г до 18.03.2010г, както и 47.01лв разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.03.2010г въз основа
на Заповед № 1147 от 22.03.2010 по ч.гр.д.№ 1922/10 по описа на РС-Русе и е
образувано изп.дело № 2019***0401030 по описа на ЧСИ ХИ с рег № ***
КЧСИ и район на действие РОС, поради погасяване по давност на вземанията.
Безспорно установено по делото е, че в полза на ответника „ Централна
кооперативна банка“ АД е издаден изпълнителен лист срещу Г. А. Ж., въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 1147 от
22.03.2010 по ч.гр.д.№ 1922/10 по описа на РРС, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 22.03.2010г. за сумата 2 000 лв. - просрочена главница
по договор за кредит от 08.09.2008г. , ведно със законната лихва върху
главницата от 19.03.2010г. до окончателното плащане, сумата 350,49 лв. -
лихви за периода от 31.07.2009г. до 18.03.2010 г. , както и 47,01 лв. - разноски
по делото. Въз основа на така издадения изпълнителен лист са предприети
действия за принудително удоволетворяване на вземането и е образувано
изпълнително дело № 339/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** ВМ на
30.03.2010 г. С постановление на съдебния изпълнител от 12.07.2016 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, като с приемо-предавателен протокол
оригиналът на изпълнителния лист е върнат на „Централна кооперативна
банка“ АД. Видно от съдържанието на изпълнителното дело е изготвена до
длъжника покана за доброволно изпълнение, ведно с копие на заповедта за
изпълнение и документа въз основа на който е издадена заповедта
/извлечение от счетоводните книги на банката от 19.03.2010 г. за
задълженията на длъжника по договор № 79302ККК-АА-00007 от 08.09.2008
г./ и същата не е връчена на длъжника Г. А. Ж. - ищец в настоящото
производство, тъй като, видно от приложената по делото разписка на
български пощи, пратката не е потърсена и е върната обратно на съдебния
изпълнител.
Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано
изпълнително производство с № 1802/2016 г. по описа на ЧСИ с рег.№ ***
2
ХИ на 14.09.2016г. Заповедта за изпълнение и документа по чл.417 от ГПК са
връчени на ищеца на 03.10.2016 г. Няма доказателства, нито твърдения от
страна на Ж. да е възразил срещу издадена срещу него заповед за изпълнение
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК - към него момент двуседмичен такъв от
връчването, с оглед на което заповедта за изпълнение /изпълнителното
основание/ е влязла в законна сила на 18.10.2016г., а и същият в
обстоятелствената част на исковата си молба твърди, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
от този момент е започнала да тече петгодишна давност на основание чл.117,
ал.2 от ЗЗД. Правилни са и изводите на съда, че предвид датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение, релевантните факти, съгласно чл.439, ал.2 от
ГПК, за заявеното несъществуване на правото на принудително изпълнение,
следва да са настъпили след 18.10.2016 г. След посочената дата, видно от
изпълнителното дело, не са извършвани каквито и да било изпълнителни
действия, а и взискателят не е поискал извършването на такива, и в този
случай по силата на закона /чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК/ е настъпила така
наречената „перемция“, водеща до прекратяване на изпълнително
производство, независимо дали има нарочен акт на съдебния изпълнител или
не. В този случай, съгласно приетото в т.10 от ТР 2/13 от 26.06.2015г по т.д.№
2/13 ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, т.е нова давност започва да тече от 18.10.2016г.
Перемпцията обаче е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
На 01.07.2019 г. банката – кредитор е инициирала образуването на ново
изпълнително дело въз основа на същият изпълнителен лист - изпълнително
дело № 1303/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№ *** ХИ, като с молбата е
възложила на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ, т.е. съдебния
изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението и т.н. На 15.07.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор
на вземанията на длъжника в няколко банки, като с оглед постъпилите по
делото отговори от „Първа инвестиционна банка“ АД и писмо от „Уникредит
Булбанк“ АД, тези действия по изпълнението следва да бъдат зачетени с
оглед наличието на банкови сметки на длъжника в тези банки и изпълнението
на запорните съобщения. Тези изпълнителни действия са прекъснали
погасителната давност /същите са от естеството на посочените в мотивите
3
към т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, действия, които са изпълнителни и прекъсващи давността/
и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането. В
периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. по силата на чл.3 от ЗМДВИП са спрели
да текат процесуалните срокове по изпълнителното производство и
давностният срок за вземането по заповедта. На 31.08.2021 г. по
изпълнителното дело е постъпила молба от ответника „Финанс инфо
асистанс“ ЕООД за конституиране като взискател на мястото на „Централна
кооперативна банка“ АД поради цедиране на вземането по сключения между
длъжника Г. А. Ж. и банката договор от 08.09.2008 г., във връзка с който е
инициирано заповедното производство по чл.417 от ГПК, по което са
издадени процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като с
молбата е отправено и искане за справка за актуален трудов договор на
длъжника, съответно за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.
На 14.09.2021 г. съдебният изпълнител е конституирал за взискател „Финанс
инфо асистанс“ ЕООД, като междувременно е постъпила и молба от
11.09.2021 г. от същия за налагане на запор върху дружествен дял,
собственост на длъжника. Такъв е наложен от съдебния изпълнител на
28.10.2021 г., с което отново е прекъсната погасителната давност и от тази
дата е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането. Правилно е
преценено от районния съдия, че в изпълнителното дело липсват
доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия
в рамките на изпълнителното дело, но надлежното уведомяване на длъжника
по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за цесията е без значение за основателността
на иска по чл.439 от ГПК, тъй като този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му, поради което наведените от ищеца и
жалбоподател в настоящото производство възражения в тази насока са
неоснователни. Още повече, че за цесията същият е уведомен в хода на
исковото производство пред районния съд с връченото му с отговора на
исковата молба от „Финанс инфо асистанс“ ЕООД уведомление. Дори да се
приеме, че извършените от новия взискател действия да не са обвързващи
преди съобщаването на цесия, то новата петгодишна давност считано от
15.07.2019 г. с прекъсването течението на същата в периода 13.03.2020 г. -
20.05.2020 г. към датата на иницииране на настоящото исково производство
/29.08.2022 г./ давността за вземането не е изтекла. С оглед така установените
в първата инстанция факти, правилно районният съдия е приел, че вземането
по издадения срещу ищеца изпълнителен лист, въз основа на което е
образувано изпълнително производство за принудително събиране на сумата,
не е погасено по давност и правилно съдът е отхвърлил предявеният от Ж.
иск с правно основание чл.439 ГПК като неоснователен и недоказан.
Решението е правилно е следва да се потвърди изцяло.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия „Финанс
4
инфо асистанс“ЕООД разноски във въззивната инстанция разноски.
Дружеството е представлявано от юрисконсулт, с оглед на което съдът на
основание чл. 78, ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ определя в размер на 100лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207 от 09.11.2023г, постановено по гр.д.
№ 573/23 по описа на РС – гр.Бяла.
ОСЪЖДА Г. А. Ж., ЕГН ********** от гр.Б, обл. Русе, ул. “*** да
плати на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, *** сумата от 100лв юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5