№ 4850
гр. С., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110142072 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ********, О.У.С.,
представлявано Председателя на УС на ******** спрямо ФИРМА, ЕИК
*********, представляванo от М.М.Г., П.Д., с адрес АДРЕС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 861.48 лева като стойност на
имуществени щети - 8 /осем/ метра единична ограничителна система за
пътища /СПО/ в резултат на настъпилото застрахователното събитие на
23.07.2016г., на „АМ ”Хемус”, км. 26+500, посока на движение гр.С.. Излага
се, че на тази дата автомобил с peг. № /№/, управляван от трето по делото
лице - М.П., със застраховка “ГО”, сключена със ФИРМА по застрахователна
полица №/№/, причинил ПТП, за което е съставен ППТП с № 503881/
23.07.2016г., поради движение с несъобразена скорост с пътните условия.
Излага се, че за случилото се на водача е съставен АУАН и НП с № 16-1204-
002017/ 19.09.2016 г.. Твърди се, че към датата на възникване на ПТПто
автомобилът е бил с гражданска застраховка при ответния застраховател, към
който ищецът е отправил покана за доброволно плащане на 18.05.2021г., но
към датата на подаване на исковата молба не е постъпило плащане на
заявената сума. На основание чл.493, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл. 432, ал.1 от
КЗ се желае решение за присъждане на исковата сума ведно с лихвата за
забава от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2021г. до
1
окончателното плащане. В подкрепа на горното се ангажират доказателства и
се претендират разноски.
В срока по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
искът се оспорва като заявен в по- висок от реалната стойност на увреденото
имущество стойност, поради което оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва случилото се ПТП и механизма на неговото възникване, както и не
оспорва представените с исковата молба ППТП и НП и АУАН. Не се
оспорват и останалите доказателствени искания на ищеца като се желае
допускане на СОЕ за стойността на увреденото имущество.
С определение на съда от 22.02.2022г. съдът на основание чл.214 от
ГПК е приел изменение на исковата претенция на ищеца като е приел, че е
сезиран с иск за сумата от 616.94 лева.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.429, ал.1 от КЗ във вр.
с чл.493, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите с изключение на стойността на
увреденото имущество, а и те се установяват от доказателствата по делото –
АУАН, ППТПП, договор за възлагане на обществена поръчка и НП.
От заключението на вещото лице по СОЕ, което съдът е приел без
възражения от страните и което е дадено от лице с нужната компетентност се
установя и стойността на вредите, които са резултат от случилото се, а
именно на осем метра ограничителна система за пътища в пътната част и
всички свързано с това разходи, която според вещото лице е в размер на
616.94 лева.
Или при тези обстоятелства съдът намира искът на ищеца за доказан и
основателен съобразно даденото заключение на вещото лице.
Съгласно нормата на чл. 429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
2
резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя е
договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата, съгласно чл.45 от ЗЗД и застрахователят носи
отговорност за онези вреди, за които би отговарял делинквента – виновно
причинени от същия, при презумиране на вината, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с увреждането. Доказаха се всички елементи
на увреждането, както и на договорното правоотношение между деликвент и
ответник, поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Дължима е и законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.07.2021г. до окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 400 лева като сбор от възнаграждение на вещо лице от 300 лева, 50
лева държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД ФИРМА, ЕИК *********, представляванo от М.М.Г., П.Д., с
адрес АДРЕС да заплати на А.П.И., О.У.С., представлявано Председателя на
УС на ******** - сумата от 616.94 лева като стойност на имуществени щети -
8 /осем/ метра единична ограничителна система за пътища /СПО/ в резултат
на настъпило застрахователното събитие на 23.07.2016г. на „АМ ”Хемус”, км.
26+500, посока на движение гр.С., причинено от водача на автомобил с peг.
№ /№/, застрахован със застраховка “ГО” при ФИРМА по застрахователна
полица №/№/ ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба - 16.07.2021г. до окончателното изплащане и
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, представляванo от М.М.Г.,
П.Д., с адрес АДРЕС да заплати на А.П.И., О.У.С., представлявано
Председателя на УС на ******** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
400 лева – съдебно-деловодни разноски.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4