Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 19.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 14317 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от К.Д.К. против „З. „Б.и.” АД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищецът твърди, че на 24.08.2015г. настъпило
пътно-транспортно произшествие, по вина на водача на л.а „Фиат Пунто” с рег. № ********–
Ц.Б.Б.-Т., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното
произшествие ищецът получил счупване на дясната петна кост, травма на гръдния
кош и дисторзио на глезен. Счупването на петната кост било лекувано чрез
операция, при която били поставени канюлирани винтове. След операцията кракът
на ищеца бил имобилизиран за около 3 месеца. Придвижвал се с помощта на
патерици, след което постепенно започнал да стъпва на него. По време на
лечението провел терапевтични и рехабилитационни процедури, приемал аналгетици,
антибиотици и други лекарства. Не можел да се обслужва сам, разчитал на помощта
на своите близки. Възстановителният период продължил около година, но и след
това ищецът продължил да изпитва болки. Предстояло извършване на още една
операция. Ищецът се страхувал дали тази операция ще е успешна. След
катастрофата трудно се качвал и слизал по стълби, лесно се изморявал, не можел
да спортува и да води предишния си начин на живот. Стойността на
неимуществените вреди определя на 50 000лв. Наред с това претърпял
имуществени вреди, които се изразили в разходи за лекарства, на обща стойност
от 925.59лв. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 24.08.2015г. до окончателното изплащане и обезщетение
за претърпените имуществени вреди в размер на 925.59лв., ведно със законната
лихва, считано от 03.11.2017г./датата на подаване на ИМ/ до окончателното
изплащане. Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; твърди, че поведението на
сочения от ищеца деликвент не било противоправно и виновно; оспорва
настъпването на описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на водача и вредите; поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен
колан, не спазвал лекарските предписания през възстановителния период и страдал
от несвързани с процесното произшествие хронични заболявания – захарен диабет и
хронично-дегенеративни изменения, които се отразили на продължителността на
възстановителния период; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв.:
За да бъде уважен този иск ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Фиат Пунто” с рег. № ********към
датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от
служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно от влязло
в сила решение от 08.02.2018г. по НАХД № 421/2017г. на РС– Елин Пелин Ц.Б.Б.-Т.
е призната за виновна в това, че на 24.08.2015г. около 14.30 ч. на кръстовището
на ПП-8 с околовръстен път в землището на с.Нови хан, Софийска област, при
управление на л.а „Фиат пунто” с рег. № ********е нарушила правилата за
движение по пътишата – чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила
телесна повреда на повече от едно лице, сред които и К.Д.К. – средна телесна
повреда, изразила се в счупване на дясната петна кост в областта на нормалния й
вътрешен израстък с набелязана дислокация, довела до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за срок от повече от 30 дни – престъпление
по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2 , вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на
основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорост, като й е
наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000лв.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираното влязло в сила решение на РС – Елин Пелин, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Ц.Б.Б.-Т., нейната
вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението, и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е допусната медицИ.ка
експертиза, чието заключение съдът приема. От заключението се установява, че
ищецът е получил не само телесната повреда, посочена в решението на
наказателния съд – закрито счупване на петната кост на десния крак в областта
на вътрешния израстък на петната кост – сустентакулум талии, но и други телесни повреди: навяхване на глезенната
става и мекотъканна травма на гърдите. Според вещото лице, телесните повреди са
в причинно-следствена връзка с катастрофата. Същевременно вещото лице е посочило
в заключението, че от медицИ.ка гледна точка не може да се изключи възможността
травмите на пострадалия да се причинят и при друго събитие. Травмата на петната
кост е получена в резултат на действие с голяма травмираща сила, а подобно увреждане
теоретично може да се причини и по
механизъм на падане отвисоко върху петата. Спрямо ищеца е проведено оперативно лечение
с кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, имобилизация на крака, предписана
е била хранителна диета в болницата, проведена е рехабилитация. Назначена е аналгетична,
инфузионна и антибиотична терапия. Болките и страданията от мекотъканното
увреждане, според експерта, са отшумели за около седмица, травмата на десния
крак е наложила имобилизация за 3.5 – 4 месеца, функционалното възстановяване е
настъпило за около 4-5 месеца. Вещото лице след преглед на ищеца е установило,
че се наблюдават леко ограничени движения на дясната глезенна става и
пострадалият продължава да изпитва болки в крака при продължителното му натоварване.
Ответникът оспори причинно-следствената връзка между катастрофата и
травмите, като се позова на факта, че счупването на костта е открито
при повторен преглед на ищеца на
03.09.2015г. и на заключението на медицинската експертиза в частта, в
която вещото лице е посочило, че от медицинска гледна точка не може да се
изключи възможността травмите на пострадалия да се причинят и при друго
събитие. Травмата на петата, според експерта, може да се причини и по механизъм
на падане отвиско върху нея./отговор на въпрос дванадесети/.
С оглед на постановеното решение от наказателен съд по НАХД № 421/2017г. на
РС – Елин Пелин, съгласно чл.300 от ГПК,
настоящият състав не би могъл да пререшава въпроса дали е налице
причинно-следствена връзка между катастрофата и счупването на дясната петна
кост на ищеца. По отношение на останалите травми – навяхване на глезенната
става и мекотъканната травма на гърдите същите са установени при рентгеново
изследване при първия преглед на ищеца непосредствено след катастрофата в УМБАЛ
„Св.Анна” АД на 24.08.2015г. и за тях вещото лице заявява, че са в
причинно-следствена връзка с произшествието/отговор на въпрос втори /, поради
което предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за неимуществени вреди е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на катастрофата – 63г., вида на причинените телесни повреди – закрито
счупване на петната кост на десния крак в областта на вътрешния израстък на
петната кост – сустентакулум талии, навяхване на глезенната става и мекотъканна
травма на гърдите, вида на проведеното лечение –оперативно
лечение с кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, обездвижване на
крака, рехабилитация, както и медикаментозно
лечение с аналгетици, инфузионни разтвори и антибиотици през периода на болничния престой
03.09.2015г.-08.09.2015г., продължителността на възстановителния
период – 4-5 месеца. Съдът отчете и обстоятелството, че през периода на лечение
е било затруднено битовото обслужване на ищеца. От друга страна съдът съобрази
обстоятелството, че е настъпило функционално възстановяване на ищеца от
травмите, но се наблюдават леко
ограничени движения на дясната глезенна става и пострадалият продължава да
изпитва болки при продължително
натоварване на крака.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗ.,
по справедливост на 28 000лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 50 000лв., следва да бъде
отхвърлен.
По
предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 925.59лв.: В тежест на ищеца е да докаже, че в причинно-следствена
връзка с пътно-транспортното произшествие е претърпял имуществени вреди, както
и какъв е техният действителен размер.
От
представените по делото фактури и касови бонове се установява, че ищецът е направил разходи за лечение на обща стойност от 925.59лв., от които:
744лв. за 2 бр. канюлирани винтове по фактура
№ 70007956/08.09.2015г. и касов бон към нея; 10лв. за образно изследване в
УМБАЛ „Св.Анна” АД по фактура №*********/15.10.2015г. и касов бон към нея;
29лв. за потребителска такса по фактура № 03000298521/08.09.2015г. и касов бон
към нея; 24.79лв. за закупуване на лекарство „Ксарелто” по фискален бон от
08.09.2015г.; 30лв. за медицински услуги по касов бон от 09.05.2016г.; 19.80лв.
за закупуване на лекарство „Флексодон” по фискален бон от 09.05.2016г. и 68лв.
за закупуване на ортези по фискален бон от 09.05.2016г.
Според
медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, направените разходи са
били необходими за лечението на ищеца от процесните травми, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без
поставен обезопасителен колан, не спазвал лекарските предписания през
възстановителния период и страдал от несвързани с процесното произшествие
хронични заболявания – захарен диабет и хронично-дегенеративни изменения, които
се отразили на продължителността на възстановителния период.
Възраженията
за съпричиняване на вредите са неоснователни. Според медицинската експертиза,
чието заключение съдът приема, телесните повреди биха могли да настъпят и при
поставен обезопасителн колан/отговор на въпрос седми и осми/, поради което
съдът приема, че е безпредметно да бъде обсъждан въпросът дали ищецът е пътувал
с поставен или без поставен обезопасителен колан. В заключението е посочено, че
пострадалият е страдал от хронични заболявания – артериална хипертония и
неинсулинозависим захарен диабет тип 2. Тези заболявания, в случай, че не са били
лекувани, биха могли да повлияят негативно на оЗ.равителния процес, като го
забавят, но по делото липсват доказателства дали и какво лечение е било
провеждано преди инцидента и през възстановителния период. Вещото лице след
преглед на ищеца е установило, че посочените хронични заболявани са „добре
компенсирани”, поради което няма основание да се приеме, че са повлияли на оЗ.равителния
процес.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1419.99лв., съобразно уважената част
от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 868.32лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 1170лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 56.79лв.,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на К.Д.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 28 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от следните телесни повреди: закрито счупване на
петната кост на десния крак в областта на вътрешния израстък на петната кост –
сустентакулум талии, навяхване на глезенната става и мекотъканна травма на
гърдите, причинени на 24.08.2015г., по
вина на водача на л.а „Фиат Пунто” с рег. № ********– Ц.Б.Б.-Т., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 24.08.2015г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер
от 50 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на К.Д.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 925.59лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи
по фактури № 70007956/08.09.2015г., №*********/ 15.10.2015г.,
№ 03000298521/08.09.2015г. и касови бонове към тях, както и по фискален бон от
08.09.2015г. и три касови бона от 09.05.2016г., за лечение на телесни
повреди, причинени при пътно-транспортно произшествие на 24.08.2015г., настъпило
по вина на водача на л.а „Фиат Пунто” с рег. № ********– Ц.Б.Б.-Т., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 03.11.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„ЗД ”Б.и.”АД да заплати на К.Д.К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 1419.99лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Д.К. да заплати на „ЗД ”Б.и.”АД,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 868.32лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
„ЗД”Б.и.”АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка
на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 1170лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 56.79лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :