Р Е Ш Е Н И Е
№ 1686
гр. Пловдив, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
с
участието на секретаря Таня Златева и прокурора ИЛИЯНА ДЖУБЕЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия БАБАКОВ адм. д. № 1215 за 2023 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1
от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Е.В.А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора в гр. Пловдив, депозирана чрез пълномощника му адв. С.Х.,
съдебен адрес: ***, ***, срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София за присъждане на сумата в
размер на 7 000лв., претърпени неимуществени вреди за периода от 20.09.2020г.
до 24.06.2022г., както и сумата от 3 000лв. за периода от 04.01.2023г. до
12.05.2023г., вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията към Затвора гр. Пловдив, ведно с лихва за забава, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Неимуществените вреди са определени като такива,
свеждащи се до лоши условия, свързани с поддържане на хигиената в килиите и на личната хигиена, недостатъчно количество и некачествена храна; не добро медицинското обслужване.
По отношение на условията в
килията се твърди, че в килиите е пълно с хлебарки, дървеници и други насекоми.
Описва се, че в някои от килиите има
влага по стените, не е осигурена топла вода, въпреки наличието на парно
отопление. В тази връзка се сочи, че от 10 февруари 2023 г. до затоплянето на
времето е нямало отопление на затворническите помещения. Твърди се, че в някои помещения
има дупки по стените, няма крушки в тоалетните към помещенията както и че на
ищеца се е налагало да спи върху скъсани дюшеци, които са пълни с дървеници и
със скъсани одеяла.
Според доводите на ищеца, поддържането
на хигиената на стаите е „почти невъзможно“, тъй като не му се предоставя
достатъчно препарати за лична хигиена, за пране на дрехите и постелъчното
бельо. Метлите и лопатите, които трябва да ползват, в повечето случаи са били изхабени,
лопатите изпочупени. Няма простори, където да съхнат дрехите, когато сам си пере.
За поддържане на личната си хигиена се използвали саморъчно направени от
консервни кутии бързовари за топла вода, които могат да бъдат опасни. Излагат
се доводи, че ищецът се къпе със
затоплена вода в тоалетната, която тоалетна е тясна и нехигиенична поради липса
на препарати за почистването й
На следващо място твърди, че
в затвора медицинското обслужване не е добро, като се описва, че такова е
осигурено от понеделник до петък и то само по три - четири часа дневно.
Твърди се също, че три пъти
в седмицата се налага да ги заключват в килиите.
Най сетне се сочи, че не
винаги храната, която се осигурява е качествена и в достатъчно количество.
Претендира се и присъждане на адвокатско
възнаграждение във връзка с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Искът бива поддържан в съдебно заседание от
пълномощника на ищеца адв. Х..
Ответникът ГДИН - София, представляван от ст.
юрисконсулт Ч., заявява в представен писмен отговор по исковата молба
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание се излага становище за
неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.
Задължително участващият по реда на чл. 286, ал. 1
от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност на иска и моли да се остави
без уважение.
Пловдивският административен съд счита искът за
допустим.
С оглед на съдържанието на исковата молба се
касае до иск за неимуществени вреди с правна квалификация по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 от ЗИНЗС.
Ищецът претендира вреди от посочените нарушения
за конкретни периоди на задържането му в Затвора Пловдив.
Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена
сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице
данни да е бил задържан в места за лишаване от свобода.
Същият е предявен и против надлежен ответник,
доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по
реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията.
Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", със седалище в гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби.
В случая се претендира обезщетение за извършени
нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в конкретно място за
лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са
териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора
следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", което има, както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е неоснователна.
По отношение на първата искова претенция - за периода от 20.09.2020г. до
24.06.2022г.
На 20.09.2020г. същият е постъпил в Затвора Пловдив и е бил освободен на
24.06.2022 г. (така справка на стр. 25 и
писмен отговор на л. 26);
По отношение на втората искова претенция - за периода от 04.01.2023г. до
12.05.2023г.:
- от 01.04.2023 г. до 18.04.2023 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в
Затвора Пловдив;
- на 19.04.2023 г. същият е постъпил в Затвора Пловдив (така справка на стр. 25 и писмен отговор на л. 26).
От приетите и неоспорени от страните становища и справки от Затвора Пловдив
се установява, че с постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се
осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от
свобода домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. Лишените от
свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е.
да използват лични такива в ротация със служебни.
Сушенето на дрехите става по следния начин: когато се перат в пералнята, те
се сушат в сушилната машина; когато се перат от л.св. има пригодени простори в
общото помещение на поста или отвън на карето. Прането в пералнята става по
утвърден график.
Дюшеците се предават на л.св. в задоволително състояние и е тяхна грижа да
опазят повереното им имущество.
На лишените от свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно се
дават по 2 броя сапуни и 400 грама прах за пране. Освен тях ежемесечно се
раздават и други препарати като: концентриран препарат на основата на натриев
хипохлорид, професионален почистващ препарат за санитарен фаянс, дезинфектант
на хлорна основа за дезинфекция на повърхности с широк спектър на действие, препарат
за дезинфекция на ръце и др., които се раздават ежедневно и контролирано от
чистача на поста за еднократно почистване, при поискване за хигиенизиране на
стаите, с цел да няма натрупване на препарати с опасно съдържание в спалните
помещения на л.св.
Установява се също така от становище от 06.06.2023 г. на ВПД НС „ФЛКР“
инсп. Е. К. (л. 23), че през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в
затвора гр. Пловдив са извършвани текущи ремонти като е извършвана своевременна
смяна на течащи кранчета, отстранявани се течове, сменяни са осветителните тела
и други.
През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения на л. св. Дограмата
е подменена е нова /ПВП/. Поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята е
обща. Пода е с мозайка, а стените са е фаянсови плочи. В банята има обособена
съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват
без дрехи по карето. Тя се ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички
лишени от свобода, които работят, имат право да ползват баня всеки ден.
Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат
неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават
нагреватели, в които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно
преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт е тях. Затвора гр.
Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на
помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята.
В затворническа кухня в момента се осигурява храна за 450 човека.
Приготвената храна отговаря на необходимите изисквания за количество, качество
и калориен състав.
Приложени по преписката са приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД
обработка от „Фаворит Мениджмънт“, както
и Таблица № 6 за перилни и миещи препарати за едни лишен от свобода
Във връзка със здравословното състояние на ищеца по делото е приета
Докладна записка от д-р А.Г., в която се посочва, че л. св. Е.А. е преминал
през първоначален медицински преглед веднага след постъпването си в Затвора гр.
Пловдив. Прегледът е извършен на 20.04.2023г., като тогава са направени и
кръвни изследвания и е изготвен медицински картон. От прегледа и кръвните
изследвания е установено, че л. св. А. и в добро здраве, няма постъпили
оплаквания. Не е било нужно изписване на медикаментозна терапия или диетично
хранене. Същият е клинично здрав.
Приложени към становището са здравен картон, данни от преглед при
постъпването в затвора, амбулаторен лист и резултати от кръвни изследвания,
както и график на работното време на „Медицински център-затвор Пловдив“ и
АИППМП „Д-р Ж.Д.“.
Като свидетел по делото е разпитан М.Р.М., който дава показания, че през 2023г.
на пети пост са били в 57-ма килия заедно с Е.. В стаята са били пет човека,
като Е.А. е преместен в друга стая. Свидетелят сочи, че стените са пълни с
големи дупки, имало мухъл, влага, нямало хигиена, защото няма препарати. Според
показанията на свидетеля на лавката могат да си купят препарати само тези,
които имат възможност. В стаята имало дървеници, хлебарки. Преди една седмица
измили вишките, изчистили дюшеците и след втория ден едно от момчетата било
цялото нахапано от дървениците.
Свидетелят дава показания, че е „чул“, че се е запалила парната
инсталация и нямало топла вода. Сочи, че „…за два - три дни сложиха 5 или 6
бойлера малки, по един литър да са, няма и две минути се къпем и се налага да
правим нелегални бързовари от контейнери и капаци….“
Свидетелят сочи, че е виждал, че Е. всеки ден се опитва да се добере до
доктора, но „…..тъй като докторът идва в понеделник идват и други нови момчета,
друга работа му излиза, постоянно е зает, до обяд работи и не може да се добере
до него…“
Свидетелят заявява, че нямало никакви препарати за хигиена, имало едни „свински
сапуни“ за пране. Описва, че те сами си перат и проскат дрехите вътре в стаите.
Имало пералня, но всеки път им казвали, че не работела, развалена била,
трябвало да се сменят части някакви. Сега нямало и перач.
На следващо място сочи, че сутрин отваряли килиите от 6 часа до обяд. От
обяд от 13 часа до 14 часа били затворени. Твърди, че всеки четвъртък от 14
часа ги затворят до 17 часа, поради това, че…“ИСДВР на приемно отделение прави
инструктаж на новопостъпилите лишени от свобода и сме му пречили в коридора..“
Според показанията на свидетеля в кухнята няма хигиена на чиниите, мазни
са, прибори няма и лъжиците са от тях.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл. 203 и сл. от АПК, в т.ч. и по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. Установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила също не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като незаконосъобразни с административен или
съдебен акт. За да е налице фактическо бездействие обаче, е необходимо да има
неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен да
извърши по силата на конкретна правна норма. Бездействието е незаконосъобразно,
когато е извършено в противоречие с предписано от нормативен акт задължение,
т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото от правната норма
активно такова.
На първо място, ще следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество
изобщо оплакванията на ищеца, като недоказана претенцията му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, касателно частта от исковия период, за
която не се установява изобщо същият да е бил настанен в Затвора Пловдив по
мярка за неотклонение, или по изтърпяване на наказание, а именно за времето от 01.04.2023
г. до 18.04.2023 г. вкл. Поради това и искът е недоказан за посочените части от
исковите период и ще следва да се отхвърли частично по отношение на посочения
период само на това основание.
Предвид посоченото и с оглед събраните доказателства, ще следва да се
разгледат конкретните оплаквания на ищеца А. за нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧ,
които се твърди да са осъществени чрез действия/бездействия на администрацията
на Затвора Пловдив само за част от заявения исков период, а именно за времето
от 20.09.2020г. до 24.06.2022г. и от 19.04.2023г. до 12.05.2023г.-датата на
подаване на исковата молба, и с оглед установеното по отношение наличието или
липсата на всяко от оплакванията за установеното време на престой в Затвора
Пловдив, съдът ще осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху
ищеца на условията, в които се е задържал, като вземе предвид и
продължителността на престоя му в Затвора-Пловдив, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в
съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване
осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък норма възпроизвежда
дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията в сила от 07.02.2017г., конкретно по
отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия и
свързани с тях обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната
администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от
свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото
достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от
свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с
основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от
държавата:
Според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Оплакванията на ищеца относно лоши условия в килиите се свеждат до наличие на хлебарки, дървеници
и насекоми, влага по стените, липса на топла вода и парно, скъсани одеяла и
дюшеци, липса на спално бельо и почистващи препарати, както и липса на места за
простиране на дрехите.
Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от
наличието на хлебарки, дървеници и насекоми в обсъжданите периоди в Затвора
Пловдив, доколкото от страна на затворническата администрация са представени
конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация
периодично за времето на престоя на ищеца в Затвора Пловдив, които са били
извършвани по няколко пъти годишно и са включвали и обработка и на спалните
помещения. Очевидно, както се посочва и от свидетеля, въпреки положените в тази
насока усилия дървеници и хлебарки не са
изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, като напротив,
установява се, че за периода по исковата молба са били осъществявани почти
ежемесечно съответните дейности по ДДД обработка. Затова и въпреки че принципно
наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни
усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от
незаконосъобразно поведение на ответника, доколкото се установява същият да е
положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно
отстраним и извън местата за лишаване от свобода. Освен това, тези насекоми се
развъждат най- вече в случаите на лоша хигиена в съответните помещения, а
както, поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на самите
затворници.
На следващо място от становището, представено от ответника се установява,
че спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен
възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право
да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Банята е обща.
Подът е с мозайка , а стени те са с фаянсови плочи.
Установено е според съда поради това и пълно съобразяване с изискването,
въведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно което на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В този смисъл оплакването на ищеца, че не е била осигурена топла вода и е
имало влага по стените, не е доказано. Всъщност ищецът сочи много общо, че в
някои килии, в които е бил, има влага по стените и не е осигурена влага по
стените.
Що се касае до оплакването за липса на простори, то от доказателствата по
делото се установява, че са създадени условия за поддържане на елементарна
хигиена в стаите, като отговорността за това е и на самите лишени от свобода. В
тази връзка са представените от ответника данни, когато дрехите на л.св.се
перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина; когато се перат от л.св. има
пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Прането в
пералнята става по утвърден график. Доказателства, че няма работеща пералня за
определен период също не са ангажирани.
Предвид изложеното и съдът намира, че макар и за минимума, предвиден по
закон по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, специализираната администрация е
осигурила възможност за използване на баня от лишените от свобода в рамките на
разглеждания период от време, като е спазен минимално въведения стандарт според
възможностите и капацитета на мястото за лишаване от свобода.
Твърденията на ищеца в исковата му молба, че ползват саморъчно направени
бързовари, които са опасни, не могат да бъдат отчетени като основателни изобщо
в насока преценка наличието или липсата на причинна връзка между поведението на
специализираната администрация и твърдените неимуществени вреди за ищеца. Както
се посочи по горе, в представеното от ответника становище, е посочено, че
лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си
топлят вода. Не се представят доказателства за депозирани искания за
предоставяне на бързовари, нито отказ от затворническата администрация, такива
да бъдат представени.
Оплакванията на ищеца, че поддържането на стаята е почти невъзможно, тъй
като не им се предоставят достатъчно препарати за лична хигиена и за пране на
дрехите, също са недоказани.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че на лишените от свобода се осигуряват сапуни и перилни препарати, като при
необходимост такива могат да се закупят и от лавката на затвора, както сочи и
разпитаният свидетел. Ежедневно се раздава препарат за дезинфекция на ръце за
еднократно почистване при поискване. Разпитаният свидетел също заявява, че има
„свински“ сапуни, с които се перат.
Видно от представената справка- Таблица №6 за перилни, миещи дезинфекциращи
препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 месец,
на всеки лишен от свобода мъж се полага 200 гр. сапун-тоалетен за къпане и
миене, 250 гр. сапун за пране-обикновен и 400 гр. перилен препарат.
Хигиената на спалното помещение, в това число и на спалното бельо, е
задължение на самите лишени от свобода, като прането е по усмотрение на същите
и се извършва в пералнята на затвора, за което има график, или ръчно, или чрез
изнасяне от близките, поради което за неизвършването на тези дейности няма как
да се търси отговорност от затворническата администрация.
Същото се отнася и по отношение на твърдяното в исковата молба, че липсват
дюшеци, одеяла и спално бельо. Видно от становището, представено от ответника с
постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се предоставят спално бельо и
завивки. Налице е и възможност всеки лишен от свобода да разполага и ползва и
собствени завивки, включително и предоставени му от негови близки. Дюшеците се
предават на л. св. в задоволително състояние и е тяхна грижа да опазят
повереното имущество. В този смисъл по делото не са представени доказателства
ищецът изобщо да е депозирал молби до администрацията на затвора, съгласно
утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано. Иначе, както от
писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че
в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на задържане на ищеца, са
били осигурени одеяла, дюшеци, спално бельо и завивки.
Напълно недоказано е твърдението за това, че няма крушки в тоалетната, има
дупки по стените, както и че конкретно в
периода 10.02.2023 г. до затопляне на времето е нямало отопление в
затворническите помещения, тъй като са налице данни, че през периода на
пребиваване на ищеца в затвора са извършвани текущи ремонти, изразяващи се
включително и в смяна на осветителни тела, както и в своевременна смяна на
течащи кранчета и отстраняване на течове. Сменена е и дограмата с нова.
Установява се също така от представеното от ответника становище, че в
затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено локално
парно, като няма данни нито в посочения от ищеца период парното да не е
работило, нито са ангажирани доказателства, включително и оплаквания от
затворници в посока, че в затвора не е било осигурено отопление.
Никакви конкретни доказателства не се представят и във връзка с посоченото
в исковата молба, че три пъти в седмицата се „налага“ да заключват затворниците
в килиите. Показанията на свидетеля в тази посока са, че от 13ч до 14ч. са
затворени, а всеки четвъртък ги затварят от 14ч. до 17ч. поради инструктаж на
новопостъпилите лишени от свобода, което се разминава с твърденията на ищеца.
Още повече, че както се посочи няма данни по делото колко време ищецът и
разпитания свидетел са били в една стая.
На следващо място недоказани са твърденията на ищеца, че не му е била
предоставена достатъчно количество храна, или такава с недобро качество,
предвид факта, че не са налице данни, включително и от свидетелските показания,
ищецът да е имал изразени оплаквания, свързани конкретно с липса достатъчно и
качествена храна.
Всъщност в тази посока няма ангажирани доказателства, като същевременно в
представеното становище от ответника е
посочено, че в затворническа кухня в момента се осигурява храна за 450
човека. Приготвената храна отговаря на необходимите изисквания за количество,
качество и калориен състав. Видно от становище на д-р Г. с оглед здравословното
състояние на А., не се налага специална диета.
Установява се, че към Затвора Пловдив има изграден магазин за лишени от
свобода – лавка, като лишените от свобода са имали възможност да закупуват
продукти от лавката в затвора, както и да се снабдяват с такива от близките си,
което безспорно се отнася и за хранителни продукти и почистващи препарати.
На следващо място, по делото липсват каквито и да било доказателства,
ищецът А. да е страдал от конкретно заболяване и да не е получил адекватно
медицинско обслужване. Видно от приложеното здравно досие, както и от
становището на д-р Г. не се установява ищецът да не е получил необходимото
лечение, нито се представят доказателства да е подавал молби да му бъде
извършван медицински преглед, нито пък се твърди да е имал конкретни
оплаквания. Същевременно в приложеното становище е посочено, че л, св. А. е в
добро здраве, няма постъпили оплаквания, не му е било нужно изписване на
медикаментозна терапия или диетично хранене. Същият е клинично здрав. От
показанията на разпитания свидетел също не става ясно причината, поради която А.
е търсил лекар, нито самият свидетел сочи конкретно заболяване на ищеца.
По отношение на показанията на свидетеля следва да се посочи, че същите се
отнасят само за периода 2023 г., доколкото свидетелят твърди, че през 2023 г.
са били в 57-ма килия, след което А. се е преместил в друга стая.
В тази насока и според съда, недоказани остават твърденията за унизително отношение
на затворническата администрация поради неосигуряване на нормални, според
установените стандарти, условия за живот при изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“.
Доколкото в настоящото производство не се установи и доказа
незаконосъобразна административна дейност от страна на служители на ответника,
не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата.
Това представлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявения по
реда на ЗИНЗС иск от Е.В.А..
Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско
възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото, нормите на чл.
286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо,
въпреки неоснователност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Е.В.А., ЕГН **********,***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21
за присъждане на сумата в размер на 7 000лв., претърпени неимуществени вреди за
периода от 20.09.2020г. до 24.06.2022г., както и сумата от 3 000лв. за периода от
04.01.2023г. до 12.05.2023г., вследствие на незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията към Затвора гр. Пловдив, ведно с лихва за
забава, считано от датата на предявяване на исковата молба-12.05.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: