№ 30880
гр. С. 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110172381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Т. Х. Х., ЕГН
**********, с адрес в гр.****, чрез пълномощника му адв. А. Д., АК – С. със съдебен адрес в
гр. **** против И. Х. К., ЕГН ********** и против Г. Г. К., ЕГН **********, и двете с
адрес гр. ****.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и първата ответница са съсобственици на
дворно място, съставляващо по нотариален акт УПИ XIV-6, от кв.72 по плана на гр****“, с
площ от 406 кв.м., при граници: Б.П.,Г.С., Г.Г.Г. и улица, а съгласно одобрени със Заповед
№РД~18-53/23.11.2011 на ИД на АГКК кадастрална карта и регистри на гр.С.
представляващ ПИ с идентификатор 68134.508.1000, с административен адрес: гр.****, с
площ от 400 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване —ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 1000, квартал 73а, парцел
VIII, при съседи: ПИ с идентификатори 68134.509.5030, 68134.508.999, 68134.508.998,
68134.508.1001, заедно с построената в мястото МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ по нотариален акт от 80 кв.м., състояща се от две стаи, две кухни и пол,
заснета с идентификатор 68134.508.1000.1, със застроена площ съгласно кадастралната
скица от 97 кв.м., брой етажи-1 предназначение- жилищна сграда-едно фамилна, както
построената в имота СГРАДА, разположена по протежение западната граница на имота,
заснета с идентификатор 68134.508.1000.2, със застроена площ по скица от 45 кв.м, брой
етажи -1, с предназначение-постройка на допълващо застрояване.
Горепосоченият имот е предмет на делбено производство, а именно гражданско дело
№ 25315 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 87-ми състав. С влезли в законна
сила решения имотът е допуснат до делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки от двамата
съделители, а във фазата по извършване на делбата – е изнесен на публична продан. В хода
на втората фаза на делбеното производство, И. К. е осъдена да заплати на ищеца
обезщетение за лишаването му от правото да ползва съсобствения имот за периода от
03.07.2015 г. до 03.01.2018 г. в размер на 5 234 лв. В полза на Т. Х. са присъдени и разноски
в делбения процес в размер на 561,64 лв. Ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и за
изнасянето на публична продан на съсобствения недвижим имот.
Т. Х. е предявил и осъдителен иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС срещу И. К. за заплащане на
обезщетение за лишаването му от правото да ползва съсобствения имот за периода от
04.01.2018 г. до 04.07.2019 г., въз основа на който е образувано гражданско дело № 39108 по
описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав.
1
С договор за учредяване на вещно право на ползване, оформен с нотариален акт №
155, том V, рег. № 10700, дело № 824/ 2019 г. на нотариус Ивайло Николов, рег.№ 040 на
НК, вписан в СВп като акт № 64, том CIII, дело №31764, вх.рег.№41578 от 28.06.2019 год.,
И. К. е учредила в полза на втората ответница и нейна дъщеря Г. К. безвъзмездно и
безсрочно вещно право на ползване върху 1/2 идеална част от ПИ с идентификатори
68134.509.5030, 68134.508.999, 68134.508.998, 68134.508.1001, заедно с построената в
мястото МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ по нотариален акт от 80
кв.м., състояща се от две стаи, две кухни и пол, заснета с идентификатор 68134.508.1000.1,
със застроена площ съгласно кадастралната скица от 97 кв.м., брой етажи-1 предназначение-
жилищна сграда-едно фамилна, както построената в имота СГРАДА, разположена по
протежение западната граница на имота, заснета с идентификатор 68134.508.1000.2, със
застроена площ по скица от 45 кв.м, брой етажи -1, с предназначение-постройка на
допълващо застрояване.
Ищецът твърди, че договорът за учредяване на правото на ползване, сключен между
двете ответници е нищожен, тъй като е абсолютно симулативен и между тях не е била
налице воля за сключването му. Сочи, че И. К. и семейството й – съпруг, син и дъщеря са
живели в този имот и преди сключването на договора и е безпредметно учредяването на
вещно право на ползване върху недвижим имот, който и иначе е ползван от Г. К..
Сочи се, също така в исковата молба, че със сключването на договора за учредяване
на вещно право на ползване между двете ответници, са увредени имуществените права на
ищеца, тъй като с тази сделка е осуетена възможността му да удовлетвори паричните си
вземания, които има срещу първата ответница, както реалното извършване на публичната
продан на делбения имот.
Като излага тези твърдения, ищецът моли да бъде прогласен за нищожен като
привиден, договорът за учредяване на вещно право на ползване, сключен между двете
ответници. При условията на евентуалност, Т. Х. предявява иск с правно основание чл. 135
от ЗЗД и моли да бъде обявен за относително недействителен по отношение на него
посочения договор.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, подаден от
ответниците, с който оспорват исковете като недопустими по отношение собствената на
ответницата И. К. ½ ид.ч. от процесния имот. Поддържат, че липсва правен интерес за
предявяване на процесните искове, доколкото ищецът няма собствени права върху тази част
от имота. Посочва се, че искът по чл. 135 ЗЗД е допустим само за защита на чисто
облигационни вземания, като в настоящото производство същият е недопустим. Оспорват
предявените искове и поради тяхната неоснователност. Не се оспорва, че ищецът и
ответницата И. К. са собственици на по ½ ид.ч. от процесния имот- дворно място,
съставляващо по нотариален акт УПИ XIV-6, от кв.72 по плана на гр. С. м. „М.“, с площ от
406 кв.м. Поддържа, че към настоящия момент делбеното производство не е приключило, с
оглед което ищецът и ответницата И. К. са съсобствениците на посочените имоти. Твърди
се, че между ищецът и ответницата И. К. съществуват облигационни отношения, по силата
на който ответницата И. К. дължи на ищеца общо сумата от 5795,64 лв., а ищецът дължи на
последната сумата от 21015,75 лв. Навеждат се твърдения за наличие на висящо
производство, имащо преюдициално значение спрямо претенцията по чл. 135 ЗЗД. Оспорват
ищцовите твърдения за липса на необходимост, нужда, причина и основание за
учредяването на право на ползване от майка на дъщеря за имот, в който същите живеят.
Оспорват сделката да е привидна. Оспорва страните по процесната сделка съзнателно и
целенасочено да са извършили увреждащо спрямо ищеца действие. В условията на
евентуалност ответницата И. К. прави възражение за прихващане между претендираната от
2
ищеца сума от 5795,64 лв. със сумата от 21015,75 лв., дължима от ищеца на ответницата И.
К.. Оспорва страните да се намират в облигационно отношение във връзка съсобствеността
и делбата на процесните имоти. Поддържа се, че задълженията между страните имат за
предмет вещноправни и процесуалноправни вземания. Предявява се инцидентен
установителен иск за недължимост на претендираните от ищеца вземания, обективирани с
исковата мобла. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Възраженията за недопустимост на главния и на евентуалния искове, съдът намира за
неоснователни. Допустимостта на исковите претенции се преценява на база на твърденията
на ищеца, а те са че първата ответница е негов длъжник за вземане за обезщетение поради
лишаването му от възможността да ползва съсобствен имот. С оглед това твърдения, Т. Х.
има правен интерес да претендира прогласяване на нищожността, както и относителна
недействителност на договор, с който И. К. и отчуждила право на ползване върху недвижим
имот и по този начин е намалила стойността на имота и на собствения си патримониум,
имуществото в който служи за удовлетворяване на кредиторите, какъвто твърди, че е
ищецът. Дали е налице вземане в полза на ищеца срещу първата ответница е въпрос на
преценка по съществото на иска по чл. 135 от ЗЗД и касае неговата основателност. При
наличието на твърдения, обаче, че Т. Х. е кредит на И. Колев, и двата обективно евентуално
съединени иска са допустими, тъй като при евентуално уважаване на претенция по чл. 26 от
ЗЗД, правото на ползване би се възстановило в имуществената сфера на първата ответница,
като увеличи нейната стойност, респ. имуществото, от което кредиторът може да се
удовлетвори. При хипотетично уважаване на Павловия иск, ищецът може да насочи
евентуално принудително изпълнение за събиране на паричното си вземане и върху
отчужденото право на ползване, а не само върху „голата“ собственост върху имота. С оглед
горното, съдът намира възраженията за недопустимост на исковите претенции за
неоснователни.
При извършване на проверката по чл.129, ал.1 от ГПК относно редовността на
предявения инцидентен установителен иск, съдът констатира, че е сезиран с нередовна
искова молба, която нередовност се изразява в следното- формулираното искане за приемане
за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск е нередовно, защото не става
ясно от кого, срещу кого е предявен искът и на какво основание. Предявяването на иска е
процесуално действие, с което се определя спорният предмет и чрез него надлежните страни
по делото, сочи се вида на търсената от защита, с което се предопределя и защитата, която
може да иска и да получи ответната страна, определя се предмета на произнасянето на съда.
Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически
свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените
фактически твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание,
съобразно предвиденото в закона. Ако исковата молба съдържа несъответствие между
обстоятелствена част и петитум, или в исковата молба ищецът е въвел факти и
обстоятелства за спорното право /основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в какво се
състои претендираното право в петитума на иска, или е посочил ясен петитум, но не е
уточнил фактите и обстоятелствата, съдът е задължен на основание чл. 129, ал. 2 във връзка
с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да остави исковата молба без движение и да даде конкретни
указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности.
3
На следващо място, за предявения ИУИ се дължи държавна такса в размер на 4% от
стойността на вземането, чиято недължимост се твърди, като следва да се дадат указания за
представяне на доказателства за плащане на същата по сметка на СРС.
Нередовно е и процесуалното действие по заявеното възражение за прихващане. На
първо място, следва да се конкретизира коя от двете ответници прави същото, доколкото
твърденият в обстоятелствената част на отговора са за наличие на насрещно парично
вземане в полза само на първата ответница срещу ищеца. На второ място, следва да се
посочи дали И. К. твърди настъпване на погасителния ефект на материалноправно
прихващане или желае допускане в процеса на процесуално възражение за прихващане
(налице са твърдения, че насрещните парични вземания са предмет на съдебни производства
и са установени със съдебни актове, поради което е недопустимо релевирането им в нов
съдебен процес с оглед разпоредбите на чл. 298 ал. 4 и чл. 299 ал. 1 от ГПК). В случай, че се
предявява процесуално възражения за прихващане, ответниците (или ответницата) трябва да
конкретизира двете насрещни еднородни задължения по техните основания и размер и да
обуслови правния си интерес, доколкото предмет на исковете предявени от Т. Х. не са
парични вземания.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ инцидентен установителен иск, обективиран в „писмен
отговор на искова молба“ вх. № 5300399844717/06.07.2022 г. от И. Х. К., ЕГН **********, и
против Г. Г. К., ЕГН **********, и двете с адрес гр. ****. УКАЗВА на ответниците в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да отстранят нередовността
по предявения инцидентен установителен иск, като се изложат твърдения и прецизира
петитума с ясно посочване на търсената защита: правното основание, по отношение на кои
вземания, какво се иска от съда и спрямо кои лица да бъде произнасянето, както и
представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС.
УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените по-горе указания в срок, инцидентният
установителен иск ще бъде върнат, а производството по делото прекратено, на осн. чл.129,
ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ възражение за прихващане, обективирано в „писмен
отговор на искова молба“ вх. № 5300399844717/06.07.2022 г. от И. Х. К., ЕГН **********, и
против Г. Г. К., ЕГН **********, и двете с адрес гр. ****.
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да отстранят нередовността по горепосоченото процесуално действие,
изложени в обстоятелствената част на настоящето определение.
УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените по-горе указания в срок, възражението за
прихващане няма да бъде допуснато за разглеждане в настоящето производство.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
А) Ищецът и ответницата И. К. са съсобственици на дворно място, съставляващо по
нотариален акт УПИ XIV-6, от кв.72 по плана на гр. С. м. „М.“, с площ от 406 кв.м., а
4
съгласно одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 на ИД на АГКК кадастрална карта и
регистри на гр.С. представляващ ПИ с идентификатор 68134.508.1000, с административен
адрес: гр.****, с площ от 400 кв.м., заедно с построената в мястото МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ по нотариален акт от 80 кв.м., състояща се от две стаи, две
кухни и пол, заснета с идентификатор 68134.508.1000.1.
Б) Процесният имот бил допуснат до делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки от
двамата съделители, а във фазата по извършване на делбата- бил изнесен на публична
продан.
В) В хода на втората фаза на делбеното производство И. К. била осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за лишаването му от правото да ползва съсобствения имот за периода от
03.07.2015 г. до 03.01.2018 г. в размер на 5234 лв.
Г) И. К. е учредила в полза на втората ответница и нейна дъщеря Г. К. безвъзмездно и
безсрочно вещно право на ползване върху 1/2 идеална част от процесните недвижими
имоти. Между ответниците не била налице воля за сключването на договора.
Д) Със сключването на договора за учредяване на вещно право на ползване между двете
ответници са увредени имуществените права на ищеца, тъй като с тази сделка е осуетена
възможността му да удовлетвори паричните си вземания, които има срещу първата
ответница, както реалното извършване на публичната продан на делбения имот.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
А) Липса на правен интерес в полза на ищеца за предявяване на исковете.
Б) Предмет на процесната сделка е учредено право на ползване върху собствената на И. К.
½ ид.ч. от процесните имоти.
В) Вземанията, съществуващи в полза на ищеца спрямо ответницата И. К., нямат
облигационен характер и не подлежат на защита по реда на чл. 135 ЗЗД.
Г) Ответницата И. К. има вземане спрямо ищеца в размер на 21015,75 лв.
3. Правната квалификация: предявени са искове с правно основание: чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД, а в условията на евентуалност- иск по чл. 135 ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 55 ЗС
и чл. 103 ЗЗД.
5. По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, в тежест на ищеца при условията
на пълно и главно доказване е да установи сключването на процесния договор между
ответниците със соченото в исковата молба съдържание; пороците, които твърди, че влекат
нищожност на атакувания договор, а именно- привидност на договора.
По иска с правно основание чл. 135 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната
сделка, извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия
ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и
наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора. Кредиторът не следва да
доказва наличие на знание у приобритателя по възмездната сделка, ако той е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи действие намира
оборимата презумпция за знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция
е в тежест на длъжника, за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.
6. В тежест на ответниците е да оборят наведените твърдения за порочност на
сключения Договор за учредяване на право на ползване, включително да оборят въведената
презумпция за знание за увреждане на интересите на кредитора с разпоредителното
действие.
7. Ищецът и ответниците не признават права, претендирани от другата страна.
5
8. Не се спори между страните относно следните обстоятелства:
А) Ищецът и ответницата И. К. са съсобственици на дворно място, съставляващо по
нотариален акт УПИ XIV-6, от кв.72 по плана на гр. С. м. „М.“, с площ от 406 кв.м., а
съгласно одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 на ИД на АГКК кадастрална карта и
регистри на гр.С. представляващ ПИ с идентификатор 68134.508.1000, с административен
адрес: гр.****, с площ от 400 кв.м., заедно с построената в мястото МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ по нотариален акт от 80 кв.м., състояща се от две стаи, две
кухни и пол, заснета с идентификатор 68134.508.1000.1.
Б) Процесният имот бил допуснат до делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки от
двамата съделители, а във фазата по извършване на делбата- бил изнесен на публична
продан.
В) В хода на втората фаза на делбеното производство И. К. била осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за лишаването му от правото да ползва съсобствения имот за периода от
03.07.2015 г. до 03.01.2018 г. в размер на 5234 лв.
Г) И. К. е учредила в полза на втората ответница и нейна дъщеря Г. К. безвъзмездно и
безсрочно вещно право на ползване върху 1/2 идеална част от процесните недвижими
имоти.
9. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е.
определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.02.2023 г., 14.00 часа, за която дата и
час да бъдат призовани страните.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6